РЕШЕНИЕ
№ 15007
гр. С, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110126856 по
описа за 2022 година
Предявени са искове от „ЕОС М” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.”Р П К” №4/6, представлявано от Р И М-Т., чрез адв.К., със съдебен адрес гр.С З,
бул.”Ц И Ш” № 77, ет.2, с който е поискало да бъде установено по отношение на ответника
И. Н. Т., ЕГН: **********, с адрес с.М, С О, ул.”З С” № , че последната дължи на ищеца
следните суми: сумата 1 211,62 лева, представляваща главница с настъпил падеж за периода
от 07.12.2020 г. до 07.07.2021 г., дължима по договор за стоков кредит №.../18.10.2017 г.,
сключен между ответника и "У К К Ф" ЕАД, вземането по който последното е прехвърлило
на ищеца с договор за цесия от 21.06.2021 г., ведно със законна лихва за период от
26.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 795.34 лева, представляваща договорна
лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 07.12.2020 г. до 07.07.2021 г., и сумата
134.62 лева, представляваща лихва за забава за периода от 07.12.2020 г. до 26.01.2022 г.
Претендират се направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между "У К К Ф" ЕАД и ответника е сключен договор
за кредит за 7754.20 лв. Сочи се, че ответникът е следвало да погаси заема на 60 месечни
вноски от по 250.87 лв., като уговорената годишна лихва е 30%, а ГПР 34.49%.
Ищецът аргументира активната си материална легитимация по иска със сключени с
кредитната институция два договора за цесия, с които е придобил правата на кредитора по
процесния договор. Отбелязва, че ищецът е изпълнил задълженията си, като е уведомил
длъжника за извършената цесия, въз основа на изрично упълномощаване от цедента.
Претендира се, в случай, че съдът приеме, че ответникът не е надлежно уводемон за цесията,
този ефект да настъпи с връчване на кнжата по делото, към които е приложено уведомление
за цесия.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, с който изразява
становище по основателността на предявения иск.
Според ответницата, същата е уведомена от стария си кредитор на 31.08.2021 г., че е
изпълина всичките си задължения по процесния договор за кредит и й е върната вадвнесена
1
сума от 560.00 лв.
Ответницата има възражения по извършената цесия между „У К К Ф” ЕАД и ищеца
„ЕОС М” ООД. В тази насока развива съображения, че не е уведомена за прехвърляне на
задълженията й към ищеца, а липсата на взето от нея съгласие за замяна на кредитора й се
основава на нищожна клауза от договора.
Ответницата навежда доводи и за извършени плащания след цесията, но в полза на
стария кредитор. Излага данни за три плащания – на 12.07.2021 г., 13.08.2021 г. и на
30.08.2021 г. съответно от по 200.00 лв., 100.00 лв. и 260.00 лв.
В отговора се изразя готовност ответницата да заплати задълженията си по
процесния договор за кредит, след уточняване на техния размер.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от упълномощени
представители, които оспорват исковете. Ищецът не изпраща представител, взема писмено
становище по съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 3796/2022 г. по описа на СРС е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумата от 1 211.62 лв., представляваща
главница с настъпил падеж за периода от 07.12.2020 г. до 07.07.2021 г., дължима по договор
за стоков кредит №.../18.10.2017 г., сключен между длъжника и "У К К Ф" ЕАД, вземането
по който последното е прехвърлило на заявителя с договор за цесия от 21.06.2021 г., ведно
със законна лихва за период от 26.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 795.34
лв., представляваща договорна лихва за период от 07.12.2020 г. до 07.07.2021 г., сумата
134.62 лв., представляваща мораторна лихва за период от 07.12.2020 г. до 27.01.2022 г. С
възражение от 01.03.2022 г. длъжникът е оспорил вземания с мотив, че са заплатени
задълженията и остатъка по сметката му е върнат от кредитора.
На 18.10.2017 г. И. Н. Т. е сключила договор за стоков кредит №... с "У К К Ф" ЕАД
за сумата от 6850.00 лв. за доставка на дограма и врати, при общи условия, представени по
делото. За целта е разкрита сметка на ответницата Т. в „У К Б“ АД с IBAN: ..., въз основа на
договор за /съвместна/ разплащателна сметка от 27.10.2017 г., дадено съгласие за директен
дебит, приложени на л.12 от делото. Стойността на финансираните от кредитора стоки е
видна от фактура №.../27.10.2017 г.
По делото са представени от ответницата платежни документи за направени по
процесния договор за кредит вноски, като е приложено и извлечение от сметката й в „У К
Б“ АД, видно от което извършените плащания на 12.07.2021 г., 13.08.2021 г. и 30.08.2021 г.
в размер съответно на 200.00 лв., 100.00 лв. и 260.00 лв. не са разпределени към кредита, а
са й врънати при закриване на сметката на 31.08.2021 г.
На 21.06.2021 г. кредиторът е сключил с ищцовото дружество индивидуален
договор за цесия. Със същия, видно от Приложение № 1, са продадени 361 вземания, сред
които на ред 27 е посочено и това от И. Н. Т. по процесния договор. Цесията е потвърдена
от цедента, а цесионера, въз основа на пълномощно от цедента, е изпратил до И. Н. Т.
уведомление в тази насока.
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че "У К К Ф"
ЕАД със съставено платежно нареждане за кредитен превод с референция ...., е превел по
2
разплащателна сметка с титляр „П Г“ ЕООД , посочената в договора сума от 6 850.00 лв.
Експертът е констатирал, че по процесния договор са заплатени общо 9694.37 лв., с
които са погасени изцяло дължимите вноски до 36-тата вкл. и частично главницата по 37-
мата вноска. Според вещото лице дължими остават суми за главница в размер на 1 115.78
лв. за периода от 07.12.2020 г. до 07.07.2021 г., 683.16 лв. за договорна лихва за същия
период и 89.32 лв. за обезщетение за забавено плащане за периода от 07.12.2020 г. до
26.01.2022 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД
вр. чл.430 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване дължимостта на
посочената главница в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични
задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
От събраните в хода на производството доказателства се установява, че И. Н. Т. и "У
К К Ф" ЕАД са се намирали в облигационно отношение по договор за стоков кредит
№.../18.10.2017 г. По делото не е спорно, че именно ищцата е получила стоките, стойността
на които е заплатил кредитора по начина, установен от вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза.
По отношение активната материална легитимация на ищеца, следва да се отбележи,
че видно от представените и неоспорени с исковата молба писмени доказателства, на
21.06.2021 г. ищецът и кредиторът на ответника са подписали Приложение № 1 към
индивидуален договор за цесия от същата дата. С това приложение са прехвърлени редица
вземания на "У К К Ф" ЕАД, сред които е и това от И. Т. по процесния договор за кредит.
За целта, въз основа на извършеното изрично упълномощаване от цедента в полза на
цесионера, последният е изпратил до ответницата на 12.08.2021 г. уведомление за цесия на
вписания в договора настоящ и постоянен адрес а именно в с.М. Изпратеното в тази насока
писмо обаче е върнато в цялост, тъй като не е потърсено. Действително, то е изпратено в
населеното място, посочено като адрес на ответницата, но от една страна така отразеният
адрес е непълен /липсва улица и или друга инвидиуализища дома на ответницата единица/, а
от друга страна липсва уговорка между страните, че при промяна на адреса,
кредитополучателят следва да декларира новия си такъв, като при неизпълнение на това
задължение, всички изявления на кредитора ще се считат, че са достигнали до него. Нещо
повече, видно от текста на ОУ, в същия е отдадено приоритетно значение на уведомяването
по електронна поща и телефон, пред това на хартиен носител.
Ето защо, съдът намира, че ответницата не е надлежно уведомена преди завеждане на
делото за извършената цесия. Дори и това да беше така обаче, то този ефект би настъпил
след направените от нея плащания през м.август 2021 г.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че уведомяването на И. Т. за
прехвърляне на задълженията й към ищеца „ЕОС М“ ЕООД е настъпило с връчване на
книжата по настоящето дело, към които е приложено и уведомление за цися.
Относно основанието, на което се претендират предявените вземания и във връзка
със задължението на съда по чл.7, ал.3 от ГПК следва да се посочи, че процесният договор за
кредит попада в обхвата на регулация на Закона за потребителския кредит (обн. ДВ, бр.
18/5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), който урежда особени изисквания за предоставяне на
потребителски кредит. В случая договорът отговаря на изискванията за форма и
съдържание, предвидени в чл.10 и чл.11 от ЗПК, в редакцията към момента на сключването
му. В съдържанието му са посочени чистата стойност на кредита – 68500.00 лв.; годишният
процент на разходите – 34.49 % /който не надвишава пределните норми по чл.19, ал.4 от
3
ЗПК/, годишният лихвен процент – 30.00 %, както и общата сума за връщане – 15052.20 лв.
с включена застраховка от 904.20 лв. Към договора е изготвен погасителен план, неразделна
част от него с вписани 60 бр. месечни погасителни вноски с размер на всяка падежна вноска,
с точни дати за погасяване на отделните вноски. В случая в погасителния план е направена
разбивка какво точно включва всяка вноска, без това да е безусловно необходимо,
съобразно утвърдената съдебна практика. В същото време клаузите на договора са написани
с четлив шрифт, който е с размер, съобразно изискванията на чл.5, ал.4 от ЗПК. Извод в тази
насока съдът прави без помощта на експерт, притежаващ специални знания в оформлението
на печатни текстве, доколкото шрифт с размер 12 се използва ежедневно в съда при
изготвяне на съдебни актове.
С оглед всичко изложено по-горе следва да се приеме, че договрът е действителен и е
породил желаните от страните правни последици.
По делото не е спорно дали, кога и в какъв размер вноски са направени от
ответницата. Съобразно заключението на вещото лице се установява, че за исковия период
остават дължими главница от 1 115.78 лв. и договорна лихва от 683.16 лв.
Възраженията на ответницата, че не е плащала след м.август 2021 г., тъй като от
банката са й казали, че няма задължения, поради което и тя е преустановила изпълнението
на задълженията си по договора, не могат да се възприемат от настоящия състав. От една
страна, вноските от м.юли и м.август 2021 г. са правени в клон на „У К Б“ АД, което е
различен правен субект от кредитора на ответницата "У К К Ф" ЕАД /макар и попадащи в
една банкова група/ и в този смисъл даденото от негови служители становище не е
меродавно за начина на уреждане на отношенията между страните по процесния договор за
стоков кредит. От друга страна, на ответницата при подписване на посочения договор, е
предоставен подробен погасителен план, от който е видно, че към м.август 2021 г. е изминал
около ¾ от срока на договора и предвид обстоятелството, че същата към този момент е
плащала задълженията си със закъснение и не в пълен размер /в тази насока заключението
на вещото лице по ССчЕ/, не може да се очаква, че е погасила изцяло кредита. С оглед на
това, независимо дали и какво точно са съобщили на ответницата Т. при закриване на
сметката й на 31.08.2021 г. в „У К Б“ АД, нейна е отговорността да изпълнява точно и в срок
задълженията си към кредитора, евентуално да се свърже с него за потвърждаване или
отричане на информацията, която е получила от служители на друго дружество.
Поведението на кредитора на ответницата може да се разглежда единствено като основание
за приложение на института на чл.95 от ЗЗД /забава на кредитора/.
Ето защо, настоящият състав намира, че исковете за установяване задълженията на
ответницата за главница и договорна лихва за исковия период са основателни и доказани в
установените от вещото лице размери от 1 115.78 лв. за главницата и 683.16 лв. за
договорната лихва /отговора по задача 3 и 4 от заключението по ССчЕ/. Без значение за
изхода по тези искове е дали и в какъв размер вноки е правила ответницата, след като
същите изцяло са й върнати.
За разликата до пълните предявени размери исковете следва да се отхвърлят като
неиснователни и недоказани.
Върху приетия за основателен размер на претендираната главница, като законна
последица, следва да се присъди лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 26.01.2022 г., до окончателното
плащане на дължимото.
Освен главницата, поради констатираната и от експерта забава, за ответницата, на
основание клаузата на чл.13, ал.1 от ОУ към процесния договор, са възникнали задължения
и за лихви за забава, определени от вещото лице за исковия период в размер на 89.32 лв.
/отговор на задача 5 от заключението по ССчЕ/. Настоящият състав намира обаче, че това
вземане на ищеца не следва да се начислява за целия исков период, а до 12.07.2021 г. –
4
датата, на която е извъшено плащане от ответницата, което въпреки даденото от нея
съгласие за директен дебит, не е прието от кредитора „У К К Ф“ ЕАД. По този начин
кредиторът е изпаднал в забава и липсата на плащания от страна на ответницата не следва
да влече за нея неблогоприятни последици. За периода от 07.12.2020 г. до 12.07.2021 г. се
дължи лихва за забава в размер на 45.00 лв., определен от съда по реда на чл.162 от ГПК,
като съотношение между общия размер на това задължение за исковия период и частта от
този период, за който се прие, че искът е основателен.
За разликата до пълния предявен размер от 134.62 лв. и за периода от 12.07.2021 г.
до 26.01.2022 г. искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на спора, по общите правила на чл.78 от ГПК, всяка от страните би
имала право на разноски, но в случая съдът намира, че следва да се приложи разпоредбата
на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като ответницата не оспорва да е страна по процесния кредит,
както и да е заплатила част от дължимите по него вноски, като в отговора на исковата молба
изразява готовност да погаси и оставащите задължения. В същото време, по изложените
вече съображения, не може да се приеме, че тя е дала повод за завеждане на делото, тъй като
направените от нея вноски от м.юли и м.август 2021 г. по процесния договор, са й върнати,
без да е уведомена, че задължението й е прехвърлено към нов кредитор, към който може да
изпълнява. С оглед на това направените от ответницата разноски, следва да се поставят в
тежест на ищеца. От данните по делото се установява, че ответницата е заплатила
адвокатски хонорар в минимален размер от 300.00 лв. и депозит за изготвяне на съдебно-
счетоводната експертиза от 200.00 лв., които следва да й бъдат присъдени изцяло.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Н. Т., ЕГН: **********, с
адрес с.М, С О, ул.”З С” № , че дължи на „ЕОС М” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.С, ул.”Р П К” №4/6, представлявано от Р И М-Т., следните суми, за които на
07.02.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 3796/2022 г. по описа на СРС, а именно: сумата 1 115.78 лева, представляваща
главница с настъпил падеж за периода от 07.12.2020 г. до 07.07.2021 г., дължима по договор
за стоков кредит №.../18.10.2017 г., сключен между ответника и "У К К Ф" ЕАД, вземането
по който последното е прехвърлило на ищеца с договор за цесия от 21.06.2021 г., ведно със
законна лихва за период от 26.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 683.16 лева,
представляваща договорна лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 07.12.2020 г. до
07.07.2021 г., и сумата 45.00 лева, представляваща лихва за забава за периода от 07.12.2020
г. до 11.07.2021 г. вкл., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения
размер до пълния предявен от 1211.62 лв., иска за договорна лихва над уважения размер до
пълния предявен от 795.34 лв., и иска за лихва за забава над уважения размер до пълния
предявен от 134.62 лв. и за периода от 12.07.2021 г. до 26.01.2022 г., като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА „ЕОС М” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.”Р П
К” №4/6, представлявано от Р И М-Т., да заплати на И. Н. Т., ЕГН: **********, с адрес с.М,
С О, ул.”З С” № , сумата от 500.00 лв., представляваща направени от ответницата разноски
по настоящето дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила препис от същото да се докладва с ч.гр.д.№
3796/2022 г. по описа на СРС, за продължаване на съдопроизводствените действия по
5
последното.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6