Р Е Ш Е Н И Е
№ 172 04.06.2019
г. гр. С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa седми май две хиляди
и деветнадесета година
В открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар СТОЙКА СТОИЛОВА
Прокурор…………………….
Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА
въззивно гражданско дело № 1119 по описа за 2019 година.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена
от З.И.И. чрез адв. Ц.В. против решение № 1296 от 11.12.2018г., постановено по гр.д.
№ 4218/2018г. по описа на С. районен съд, с което е изменен размера на
присъдената издръжка по гр.д.№ 1587/20108г. по описа на С. районен съд, като е
осъден ответника З.И.И. да заплаща на непълнолетното си дете Е.З.И., действащо
със съгласието на майка си Б.Г.М., ежемесечна издръжка в размер на 293 лв.,
считано от 20.08.2018г. до настъпване на основания за изменение или
прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска;
отхвърлен е иска в останалата част до претендираните 350 лв. месечно.
Въззивникът
З.И.И. обжалва решението на първоинстанционния съд в уважената му част, като
счита, че така опредЕ.та издръжка е прекомерно завишена и моли да бъде
намалена, според неговите възможности. Сочи, че съдът обсъдил само нуждите на
детето, без да обсъди възможностите на бащата. Към момента получавал доходи в
размер на 255 лв. на 4 часово работно време, поради което предлага да дава
издръжка в размер на 150 лв. Моли съдът да измени обжалваното решение и да намали
издръжката в размер, която да плаща без затруднения.
Въззиваемата Е.З.И., действаща със съгласието на майка си
Б.Г.М., оспорва жалбата като неоснователна. Моли да се остави без уважение и да
се потвърди обжалваното решение на СтРС. Претендира за разноски.
Дирекция „Социално
подпомагане“ гр.С., редовно и своевременно призовани, не изпращат представител
и не вземат становище по жалбата.
С.т окръжен съд, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището
на другата страна и като разгледа събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Предявен е иск за увеличаване на присъдена издръжка с правно основание
чл.150 СК.
Ищецът Е.З.И.,
действаща със съгласието на майка си Б.Г.М.
твърди, че ответникът е неин баща. Издръжката, опредЕ.и която ответникът
заплащал съгласно влязло в сила решение по гражданско дело на СтРС била в
размер на 65 лв. През изминалия период от девет години многократно се променил
нормативно определения минимум за издръжка на дете и в момента издръжката й била
много по – ниска от минималната такава. Единствено майка й се грижила за
нейното отглеждане и възпитание, а нуждите й били все по – големи, поради което
разходите непрекъснато нараствали. Предстояло й да бъде в 11 клас на СОУ»М.» в
паралелка с изучаване на испански и английски език. Учебниците по езиците били
много скъпи, над 100 лв., посещавала курс по латинотанци, за което заплащала
около 60 лв. на месец. Ходила на танцови фестивали, където разходите били около
300 лв. Предстояло й кандидатстване в университет, заради което й била
необходима сериозна подготовка с допълнителни уроци. Разходите, свързани с
обучението, учебници, помагала, пособия, компютър, интернет телефон били много
скъпи. Майка й заплащала всички разходи за отопление и поддържала дома, като в
отоплителния сезон разходите за ток били над 300 лв. Храната, разходите за
дома, отопление, както и всички стоки за ищцата били на високи цени и
непрекъснато се увеличавали, Получавала 4 лв. на ден за закуски от майка си,
заплащала карта за градски транспорт в размер на 10 лв. месечно. Майка й се
опитвала да й осигури всичко необходимо но с цената на лишения и понякога се
налагало да помагат баба й и вуйчо й. Майка й работила с минимална работна
заплата. Ищцата имала разносранни социални, образователни и духовни
потребности, за които също били необходими средства. Баща й бил главен готвач,
поради което получавал високо възнаграждение. Работил на високо платена работа
в Англия. Притежавал недвижими имоти, не дължал издръжка на други лица и имал
възможност да заплаща издръжка съобразно нуждите й . Моли да се осъди ответника
да й заплаща издръжка в размер на 350 лв. считано от датата на исковата молба,
до настъпване на основания за изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на сумите.
Ответникът З.И.И. оспорва
исковата молба. Счита, че в така представената искова молба и приложените
писмени документи, нямало нито едно такова, което да доказва изменение на
обстоятелствата, налагащи изменение на присъдената издръжка, с изключение
нарастналата възраст на ищцата, определения законов минимум в размера на
издръжката и вероятно промяна в размера на доходите на родителите. В исковата
молба се говорило в бъдеще време, какво има намерение да предприеме ищцата в
своето обучение, курсове, танци и др. Твърди, че бил безработен и имал
възможност да плаща по 150 лв. месечно.
Дирекция „Социално
подпомагане” гр.С., редовно призовани, не изпращат представител и не вземат
становище по основателността на иска. Представят социален доклад.
|
|
Безспорно
е обстоятелството, че ответникът З.И.И. е е баща на ищцата Е., родена на *** г.
С Решение № 81 от 09.03.2009г. по гр.дело № 1587/2008г., постановено по описа
на С. районен съд е изменена присъдената издръжка, като е осъден ответникът да
заплаща ежемесечна издръжка на малолетното дете Е.З. в размер на 65 лева.
Ищцата
Е. З. е ученичка в СОУ «М.» гр.С., като към м. август 2018 е била в 10 клас.
От представеното удостоверение № 4 от 01.08.2018г. на управителя на “А.” ЕООД гр.С. се установява,
че средно брутното месечно трудово възнаграждение на майката на ищцата Б.Г.М. е
в размер на 510 лв. – минималната работна заплата за страната. Б.М. е
декларирала, че семейството й се състои от нея и дъщеря й Е., няма допълнителни
доходи, притежава лек автомобил и 3 дка земеделска земя.
От представената от ответника
декларация за СМПИС се установява, че ответникът е безработен, считано от
20.09.2018г., а преди това е получавал минималната работна заплата за страната,
няма доходи, притежава недвижими имоти: празно дворно място и ½ ид.ч. от
къща и двор в с. С., община Опан, притежава МПС. Получил е превод на две суми,
от Великобритания на 13.07.2018г. и на 31.08.2018г. съответно 256.40 паунда и 2327.80
паунда.
От представената справка на Служба по
вписванията е видно, че ответникът притежава три незастроени парцели – дворни
места в с. С. и два застроени парцела – дворни места, с жилищни постройки в
същото село. Ответникът притежава ½ ид. част от двуетажна масивна жищина
сграда в единия от застроените парцели, а в другия застроен имот - изцяло
жилищните сгради.
От представения социален доклад се установява, че бащата работи в
ресторант «М.» в гр.С. на 4 часа, с възнаграждение 255 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, при изменение на
обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена. Съгласно
разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и 2 от СК, всеки родител е длъжен съобразно
своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК,
размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Съгласно ал.2 на
горецитираната разпоредба, размерът на минималната издръжка на едно дете е
равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която към
момента за страната е 560 лева, т.е. размерът на минималната месечна издръжка
на едно дете е 140 лева.
Предвид изложените
по-горе обстоятелства съдът намира, че издръжката, която получава Е., към
момента на завеждане на иска е в размер много под законоустановения минимум. От
присъждането на предходната издръжка до момента е изминал период от 10 години,
през който период детето е пораснало - към настоящия момент Е. е на 17 години и
7 месеца. За процесния период от завеждане на делото до подаване на исковата
молба трайно и съществено са нараснали и нейните нужди и потребности. По делото
се установи, че ищцата е ученик в последните години на гимназията и й предстои
кандидатстване във висше учебно завесение. Към момента на постановяване на
първоначалната издръжка детето е било на 7 години, а към момента е на 17 години.
Всички тези обстоятелства налагат извода за трайно и съществено изменение в
нуждите на издържаното лице по смисъла на чл.150 СК. Порастването на ищцата,
преминаването й в по-висока възрастова група, несъмнено води до увеличаване,
както на ежедневните й нужди от храна, облекло, ученически пособия, така до
увеличаване на нуждите й във връзка с нейното физическо и умствено развитие,
което безспорно е свързано с допълнителни разходи. Участието на детето в допълнителни
уроци по различни предмети, предвид предстоящото кандидатстване във висше
учебно заведение е изцяло в негов интерес. Заниманието на детето в свободното
си време с танци, посещението на фестивали и участия в други градове обогатява
детето духовно и разширява неговия кръгозор и социални контакти. Разходите за дрехи,
обувки, ученически помагала и пособия макар и да не са ежемесечни, безспорно и
трайно са налице в ученическата възраст на децата до дипломирането. Налице се и
ежемесечни разходи за детето за дневни пари за храна, транспорт, разноски и др.
По отношение на
възможностите на ответника, се установи, че бащата работи към момента като
готвач в ресторант в гр.С.. Същият е здрав и трудоспособен, поради което не
съществува пречка същият да работи на пълно работно време и да получава по –
високо възнаграждение. Безспорно ответникът притежава няколко недвижими имоти в
с. С., общ. Опан, от които е декларирал само един, поради което съдът намира,
че следва да приеме, че ответникът разполага с достатъчно доходи и имущество, от
което да се издържа, за да заплаща увеличена издръжка на дъщеря си Е..
След анализ на установените по делото факти и обстоятелства, въззивната
инстанция намира, че за задоволяване на потребностите на Е., родена на ***г., с
оглед възрастта й, възможностите на нейните родители и нормативната уредба за
размера на дължимата издръжка, е необходима и достатъчна ежемесечна издръжка в
размер на 500 лв., от която ответникът следва да поеме сумата 293 лв., а
останалата част следва да се поеме от майката, заедно с непосредствените грижи
по отглеждане и възпитание на детето.
Наистина с Решение от 31.12.2018г., постановено по гр.д.№ 297/2018г. по
описа на К.я районен съд, е допуснато осиновяване на дете от ответника и
съпругата му З. Н. И., което е родено на ***г. На това свое дете ответникът
също дължи издръжка. От мотивите на решението за допускане на осиновяването, обаче
е видно, че ответникът и съпругата му са заявили, че разполагат с достатъчно доходи
за да посрещат ежедневните нужди на още едно дете. От друга страна, осиновеното
дете е на възраст 3 години и има нужда от издръжка в съответния за възрастта му
размер. В този смисъл ответникът дължи издръжка на двете си деца, съответна на
нуждите, възрастта им и възможностите си.
Дължимата издръжка на непълнолетни деца е безусловна, което означава, че
родителите я дължат независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. В случая, бащата е в трудоспособна възраст, здрав и
работоспособен, няма пречка да работи и да получава по – високи доходи. На
следващо място, съдът намира, че бащата разполага с достатъчно финансови средства
и с недвижимо имущество, от което би могъл да получава доходи. ОпредЕ.та от
първоинстанционния съд издръжка е в минималния размер за дете на тази възраст,
предвид необходимостта от осигуряване на минимално необходимите средства за
отглеждане на детето, като са съобразени обикновените условия на живот.
Предлаганата от ответника издръжка в размер на 150 лв. към настоящия момент е
обичайно присъждана на дете, на много по – малка възраст.
Размерът на издръжката на детето е разпределен между двамата родители, като
се отчита обстоятелството, че бащата разполага с недвижими имоти, от които може
да получава доходи, както и че майката е тази, което осъществява
непосредствените грижи за отглеждане на детето.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният
иск по чл.150 от СК за изменение
размера на присъдената издръжка на ищцата е основателен и следва да бъде уважен
до размера на 293 лева, считано от
датата на предявяване на иска – 20.08.2018г. до настъпване на законни основания
за изменяне или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане.
Предвид изложените съображения, решението на РС - С. като законосъобразно и
правилно, следва да бъде потвърдено. Въззивната жалба е неоснователна и като
такава не следва да се уважава.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция, на въззиваемата страна
следва да се присъдят разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение за настоящото производство,
съгласно представените доказателства и списък.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1296 от 11.12.2018г., постановено по гр.д. №
4218/2018г. по описа на С. районен съд.
ОСЪЖДА З.И.И., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на Е.З.И., ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си Б.Г.М.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата 300 /триста/ лева, представляващи направени разноски за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: