№ 309
гр. Варна, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20213110107250 по описа за 2021 година
Предявени са в условията на обективно съединяване от Т.С. ООД, ЕИК
***, адрес на управление: гр. *** срещу „А.К." ЕООД, ЕИК ***, адрес на
управление: гр. ***, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД
вр. чл. 232, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в общ размер на 5804.89 лв., представляваща неизплатени
задължения за наем, разходи за почистване и заплащане на липсващите и
невърнати движими вещи по Договор от 25.06.2020г. за отдаване под наем на
строително оборудване при общи условия; Фактура 104935/29.12.2020г. и
Фактура 105053/22.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: по силата
на сключен между страните на 25.06.2020 г. Договор за отдаване под наем на
строително оборудване при общи условия, ищецът, в качеството му на
наемодател, е отдал за временно и възмездно ползване на ответника –
строително оборудване, индивидуализирано в Приемо-предавателн протокол
№ 11380/25.06.2020г., срещу наемна цена от 33.60 лева с ДДС на ден. При
подписване на договора съгласно чл.8 била предоставена парична гаранция в
размер на 1008 лева. При сключване на договора ответникът заплатил 1038
лева с ДДС по фактура № 104692/25.06.2020г. - наем за един месец и разходи
по доставка. На 03.09.2020г. заплатил наем за един месец, като била издадена
фактура 104791/03.09.2020г. Ответникът преустановил плащанията, като бил
поканен да върне оборудването на стойност 35 740.79 лева. На 29.12.2020г.
ответникът посетил офиса на дружеството и получил Фактура
104935/29.12.2020г. за дължимите наеми на стойност 4334.40 с ДДС. През
м.02.2021г. върнал част от оборудването, непочистено съгласно чл.5.7 ОУ, за
което били съставени приемо-предавателни протоколи от 03; 05; и
08.02.2021г. На 22.04.2021г. ответникът получил и Фактура
105053/22.04.2021г. на стойност 2478.49 лева с ДДС, която включвала
1
задължение за наем в размер на 994.62 лева; за заплащане на липсващи вещи
по чл.5.8 ОУ в размер на 725.79 лева и за почистване по чл. 5.7 ОУ в размер
на 345 лева. Общото задължение на ответника възлизало на 6812.89 лева с
ДДС, като след приспадане на внесената гаранция по чл.8 от договора вр. чл.
6.1 ОУ, дължима оставала сумата 5804.89 лева с ДДС. Ето защо за ищеца е
налице правен интерес от провеждане на осъдителните искове, поради което
моли за постановяване на положително решение в негова полза.
Въпреки предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по
допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на
които се основават същите; не е изложил възражения срещу исковите
претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават,
както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще
доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално
разполага.
Ищецът редовно призован за съдебно заседание, чрез процесуален
представител прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
Въпреки предоставената му възможност, в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не се е явил, нито е
изпратил представител в първото по делото заседание, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие.
СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са
налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 ГПК. Ето защо решението
по делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на
предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.
По разноските:
С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за
осъждане на ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото
производство, които възлизат на сумата от 232.20 лева - внесена държавна
такса и 580 лева възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат.
Така разноските в полза на ищеца се определят на сумата от 812.20 лева, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А.К." ЕООД, ЕИК ***, адрес на управление: гр. *** ДА
ЗАПЛАТИ на Т.С. ООД, ЕИК ***, адрес на управление: гр. *** сумата в общ
размер на 5804.89 лева, представляваща неизплатени задължения за наем,
разходи за почистване и заплащане на липсващите и невърнати движими
вещи по Договор от 25.06.2020г. за отдаване под наем на строително
оборудване при общи условия; Фактура 104935/29.12.2020г. и Фактура
105053/22.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба – 25.05.2021г. до окончателното изплащане, на основание чл.
2
79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 232, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „А.К." ЕООД, ЕИК ***, адрес на управление: гр. *** ДА
ЗАПЛАТИ на Т.С. ООД, ЕИК ***, адрес на управление: гр. *** сумата от
812.20 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни
разноски при настоящото разглеждане на спора, изразяващи се в заплатени
държавна такса и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3