РЕШЕНИЕ
№**8
27.05.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…..…………….………………………………………………...
Прокурор: ………………………………………... при Окръжна прокуратура, гр.Хасково
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 269 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на Х.Н.Х. - гражданин на А., с адрес: гр. Х., ж.к. „Д.“ №**, РПЦ Х., срещу Решение №УПХ 12/05.03.2020г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, и в нарушение на материалния закон. Нарушен бил чл.70, ал.1 и ал.2 от ЗУБ, като оспореният акт бил постановен при наличие на мотиви, съотносими само и единствено за общото производство, провеждано по реда на чл.75 от ЗУБ. Същевременно решението не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила била явно неоснователна или не. Видно от съдържанието на обжалваното решение, в него били обсъдени въпросите, свързани с обстановката в И., с положението на различните етнически групи там, обстоятелствата, свързани със заплахите, на които оспорващият бил обект в И.. Всичко това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата по същество. Същевременно интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че жалбоподателят се позовава на обстоятелства извън предмета на закона или че не посочва причини за основателно опасение за преследване. Административният орган не бил обсъдил и никакви източници на информация за страната му по произход (с изключение на справки изходящи от самия него, които изцяло коментирали политическата и икономическа обстановка в родината му). Липса на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Интервюиращият орган изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно използвани и в други аналогични случаи. В този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно до степен, че граничело с нищожност на административния акт. На следващо място се сочи, че при постановяване на обжалваното решение интервюиращият орган допуснал съществени нарушения на материалния закон. Подадената молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. При условие, че видно от мотивите на обжалваното решение административният орган обосновал отказа си, излагайки доводи за ситуацията в И., както и предвид факта, че изследвал обстоятелствата, че оспорващият бил кюрд и съответно – положението му там, възможността да потърси помощ и защита и др., основателно възниквал въпросът защо приел, че изложеното от оспорващия било извън предмета на закона, както предвиждал чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. На следващо място се твърди, че неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращият орган от ДАБ чужденецът добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в И., както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да се разглежда молбата му. Заявява, че ако му била отказана закрила в Република България това било основание да бъде върнат обратно в И. и щял да бъде изложен на опасност от сериозни посегателства, и реален риск за живота, и личната му сигурност поради преследването спрямо йезидите - кюрди от страна на „Ислямска държава“. Оспорващия живеел в гр.Ш., намиращ се на границата между И.ски Кюрдистан и И. и йезидите били преследвани както от ДААЕШ в И., така и в И.ски Кюрдистан. Наред с това се навеждат доводи, че административният орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Видно от самия диспозитив на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО касаело се не за насилие, насочено спрямо личността на търсещия закрила, а за заплаха за личността поради ситуация на безогледно насилие, или иначе казано, липсвал личен елемент и съответно степен на персонализация на заплахата, съобразно който да се преценява заплахата или необходимостта от закрила. В тази насока било и Решението от 17 февруари 2009г. на Съда в Люксембург по дело №С-465/07г. тълкуване на разпоредбата на чл.15 (С) от Директива 2004/83/ЕО, в мотивите на което съдът на ЕО изрично приемал, че молителят на субсидиарна закрила (хуманитарен статут) не било необходимо да доказва, че той или тя е индивидуално застрашен в страната си на произход по причини или фактори, произтичащи от личните му обстоятелства, което административният орган следвало да вземе предвид, още повече, че ставало въпрос за тълкуване на норма на общностното право, която следвало да се прилага еднакво от всички държави – членки. Поради неправилното тълкуване на материалната норма, което приложил с оглед непълния текст на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, административният орган стигнал до своя погрешен извод и постановил процесния индивидуален административен акт в нарушение на материалната норма на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Твърди се, че обжалваното решение противоречало на административно-производствените правила и на материалните норми на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от ЗУБ, поради което се моли да бъде отменено и да бъде върната преписката на административния орган с указания молбата да бъде разгледана в производство по общия ред.
Ответникът - Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците ( Н. П.), чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в писмени бележки излага подробни доводи за неоснователност на жалбата.
Окръжна прокуратура, редовно призовани не изпращат представител и не ангажират становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба УРИ105400-172 от 24.02.2020г. ,при Дирекция „Миграция“ , СДВНЧ – Любимец, жалбоподателят, под името Х.Н. от И. , поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. № 119/28.02.2020г. при РПЦ-Х., и рег.№ УП-15458/28.02.2020г. на ДАБ, подадена с името Х.Н.Х.. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП-15458 от 28.02.2020г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Х.Н.Х., гражданин на И., роден на ***г***, н.. На същата дата лицето е регистрирано с имената Х.Н.Х., гражданин на И., роден на ***г***, н., етническа принадлежност –к., религия –й., с., професия –д., с начално образование, без документи за самоличност.
С писмо с рег.№УП-15458/28.02.2020г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Х. е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че при задържането си, чужденецът се представил като Х.Н., роден на ***г.в И.. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.
На 28.02.2020г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП 15458/28.02.2020г. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че потвърждава всички данни, заявени от него при регистрацията. Посочил, че не може да представи документи за самоличност, имал лична карта, която не можел да представи незнаел къде е, вероятно била при баща му в Германия. Баща му, майка му, тримата му братя и сестра му били в Германия. Баща му от 2014г., а останилите от 2016г. Неговата покана не я одобрили , но отивал при тях. Роден бил в гр.Ш. и бил живял само там до напускането си от И.. Живеел на квартира, откакто преди две години продали къщата им. Имал завършено начално образование и работел като дърводелец в Ш.. Заявява, че не е имал проблеми с властите в И., не е отбил военната си служба, тя не била задължителна, не е бил член на въоръжена групировка, не е бил арестуван, и осъждан и срещу него нямало образувани съдебни дела, както и нямало заплахи отправени срещу него самия. Посочил, също че не е имал проблеми заради етническата си принадлежност, както и заради изповядваната от него религия, като спрямо него не било оказвано и физическо насилие. Напуснал И. в края на м. ноември 2019г. нелегално с трафикант, от гр.Шехо към гр.Захо и преминал нелегално през зелена граница в Турция без документи. Там останал около 25 дн, макар да не знаел в кой град бил. Десет човека тръгнали от Истанбул с мини ван към България, с трафикант и стигнали до телената ограда, която прескочили с помощта на стълба. В България влязъл в началото на м. Януари 2020г., с кола стигнал до някакъв град, пренощувал там и в апартамент и след 3 дни тръгнал с камион към румънската граница, в посока Германия. На границата, при проверка на моторното превозно средство, бил задържан. Не искал да се връща в И.. Подал молба за закрила в България, защото тук бил задържан, но искал да отиде в Германия при семейството си.
С Решение № УПХ 12/05.03.2020г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на Х.Н.Х. е била отхвърлена, на основание чл. 70, ал. 1, във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.
По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 09.03.2020г. а жалбата е подадена на 10.03.2020г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Н. П., младши експерт в Регистрационно - приемателен център – гр. Х., определена със Заповед № РД05-227/23.03.2016г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.
Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в производството по общия ред по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 28.02.2020г., а оспореният акт е издаден на 05.03.3030г. Съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура.
В хода на производството пред решаващия орган при РПЦ – гр. Х. при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
Също така не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 9 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.9 изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.
Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.
Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият е заявил като причини за напускане на И. такива от личен и икономически характер. Настоящият съдебен състав намира, че видно от бежанската история на жалбоподателя, изложена от него и обективирана в Протокол рег. № УП 15458/28.02.2020г., жалбоподателят е живеел сравнително спокоен живот в И., не се установява срещу него поради това да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец. Правилно е отчетено, че причината, поради която Х.Н.Х. е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл.8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец. Чужденецът не навежда твърдения за наличие у него на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него или членове на семейството му по причини, възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал.5 на същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване”. Следователно страхът на чужденеца от преследване по причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован. Заявеното от последния не може да бъде свързано с нито една от посочените причини. При това положение правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващия напуска, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство.
Съдът намира за правилна и обоснована преценката на Интервюиращия орган и за неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай, чужденецът въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю с жалбоподателя същия не само не е направил изявления в подобен смисъл, но и изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан, не е имал проблеми с официалните власти.
Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия.
За прецизност на мотивите на настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.
В
конкретния случай, за да отхвърли молбата за закрила, решаващият орган се е
позовал на фактите, изложени в Справка с вх. № МД- 67/03.02.2020г. и МД-2/03.01.2020г.относно И. на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ. На
основание чл.21, т.6 от Устройствения правилник на
Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира,
поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни
държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна
информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на
човека. Съгласно чл.21, т.7 от същия устройствен правилник дирекцията изготвя и
актуализира аналитични доклади и справки за
сигурните държави по произход, за третите
сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските
потоци.
Следователно цитираната справка е изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в него. Наред с това, по делото не са налице никакви други доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана в изготвената справка. При подробен анализ на тези доказателства съдът намира, че въпреки наличната информация за сложността на ситуацията в тази страна и за наличието на конфликти и въоръжени сблъсъци, то същите не биха могли да се определят нито по своя характер, нито по своя интензитет и териториален обхват, като такива, които в контекста на изложената бежанска история да представляват самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15б“в“ от Директива2011/95/ЕС), се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. В този смисъл е и нормата на чл. 9, ал.5 от ЗУБ, според която хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила там.
Сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални.
От изложеното по-горе относно ситуацията в И., удостоверено в приложената по делото справка, което се потвърждава от приобщените в хода на съдебното производство други такива, може да се направи извода, че степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и понастоящем не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Напротив - от доказателствата по делото, с оглед приетата писмена справка на Дирекция ”Международна дейност“, данните в която не се опровергават от събрания по делото доказателствен материал, сочат, че в някои части на страната, обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, вкл. йезидите, които имат и представители в парламента на страната и чийто религиозни вярвания са защитени от основния закон на страната. Ето защо жалбоподателят в тези части от страната си по произход би могъл ефективно да се ползва от закрилата на правителството си. В този смисъл е и практиката на ВАС, изразена в Решение № 8485 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2318/2009 г., 5-членен състав и Решение № 8983 от 21.06.2012 г. по адм. д. № 1264/2012 на Върховния административен съд и др. От доказателствата по делото не може да се направи несъмнен извод, че жалбоподателя поради самото си присъствие в страната си по произход би се изправил пред такова ниво на риск, че у него да възникне основателен страх от преследване. В тази връзка, интервюиращият орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази ѝ част като неоснователна.
Не се установява да са налице и останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни. Обсъдена е обстановката в И. , данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на интервюиращия орган, изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.
С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Н.Х. , против Решение № УПХ 12 от 05.03.2020г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците (Н. П.).
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: