№ 54
гр. Кюстендил, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20211500500259 по описа за 2021 година
„Кюстендилска вода“ ЕООД, ЕИК ***, гр. Кюстендил, със седалище и
адрес на управление: г. Кюстендил, ул. „*** №15, чрез пълномощника адв.
*** обжалва Решение №9 от 07.04.2021 г. на Районен съд – гр. Кюстендил,
постановено по гр.д.№1614/2020 г. по описа на същия съд.
С обжалваното решение районният съд е признал за установено в
отношенията между страните, че ответното дружество „Кюстендилска вода“
ЕООД дължи на Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, на основание
чл.410, ал.1, т.2 КЗ, сумите, както следва: главница в размер на 2537.34 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета
№03200402/21.11.2019 г., както и мораторна лихва в размер на 113.48лв. за
периода от 29.01.2020 г. до 29.06.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед по чл.410
ГПК №324/30.06.2020 г. по ч.гр.д.№1014/2020 г. на КнРС, като за разликата
до пълните предявени размери от 3132.77 лева по главницата и от 133.16 лева
по претенцията за мораторна лихва, е оставил без уважението исковете като
неоснователни и недоказани. С атакуваното решение в тежест на ответното
1
дружество са възложени и сторените от ищцовото ТД разноски в развилото
се първоинстанционно производство в общ размер на 316.55 лева, както и
сумата от 53.02лева – разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№1014/2020 г. на КнРС.
Решението на първоинстанционния съд се приема за неправилно в
осъдителната му част, като се поддържа искане за неговата отмяна в частта за
присъденото обезщетение за сумата над 1351.94 лева, като с оглед изхода на
производството бъдат присъдени и деловодни разноски по съразмерност.
Въззивникът счита исковата претенция за частично основателна, като
изразява становище, че първоинстанционният съд е следвало да я уважи само
по отношение на нанесените щети за машинно измиване на циментова
замазка, доставка и полагане на нов балатум в размер на 1351.94 лева, като по
отношение на стойността на бракуваните платове в размер на 1185.40 лева
счита, че е следвало да отхвърли същата. В тази връзка акцентира върху
недостатъчно положената грижа от страна на търговеца по опазване на
въпросните платове. Отделно възразява срещу възможността същите да
мухлясат за един ден, изразявайки съмнение относно констатираното им
състояние при огледа .
В срока по чл.263, ал.1 ГПК, насрещната страна – ЗД „Евроинс“ АД,
чрез упълномощения представител ю.к. ***, е депозирало отговор на
въззивната жалба. Изразява становище за нейната неоснователност. Изтъква,
че в процеса безспорно са доказани кумулативните предпоставки за
ангажиране регресната отговорност на ответното дружество. Оспорва
изложения довод за съпричиняване от страна на застрахования, като счита, че
в процеса не са ангажирани доказателства от ответника в тази насока. При
изложените доводи поддържа искане за потвърждаване на обжалваното
решение като правилно. Претендира присъждане на деловодни разноски за
въззивното производство.
Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима,
доколкото същата е подадена в срок, от надлежна страна и е насочена срещу
подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.
Налице са издадени разпореждане и заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 30.06.2020г.по ч.гр.дело №1014/2020г.на КнРС
в полза на въззиваемото застрахователно дружество срещу въззивника за
2
сумата 3132,77лв.изплатено застрахователно обезщетение/вземане по щета
№03200402/21.11.2019г./, както и лихва за забава в размер на 133,16лв.за
периода 29.01.2020г.-29.06.2020г.От „Кюстендилска вода“ЕООД е постъпило
в срок възражение .Съобщение до заявителя е връчено на 10.08.2020г., а
настоящият иск е предявен на 09.09.2020г., като е приложено доказателство
за това в заповедното производство.
По делото e установено, че между въззиваемото дружество и „МГ
СТИЛ“ ООД е налице сключен застрахователен договор при Общи условия за
застраховка „Пожар и други рискове“ - № **********/002/27.07.2019 г., като
не се спори, че в срока му на действие на 20.11.2019 г., на ул. „***“ № 5, гр.
Кюстендил е настъпило застрахователно събитие (ВиК авария на водопровод)
в шивашки цех, стопанисван от „МГ СТИЛ“ ООД, с управител
***.Образувана е преписка по щета №03200402/21.11.2019 г.
В нея се съдържат писмени документи, в т.ч. декларация от 21.11.2019
г., както и съставения Констативен протокол от същата дата, в присъствието
на представител на застрахователя и на застрахования. В протокола е
посочено, че в следствие на спукан водопровод в помещение, обособено като
шивашки цех, намиращо се на кота нула, то е напълнено с вода, при което са
налични следните щети: почистване на циментова замазка на пода с размери
12м/10м; балатум за подмяна с размери 12м/10м; както и мухлясали
материали, подлежащи на брак - 1 бр. топ черно трико - 26400 кг., 1 бр. топ
екокожа (бежов) с размери 1,50м/50 м; 1 бр. топ екомодел (черно) - с размери
1,50 м/20 м; 1 бр. топ екокосъм - (бордо) - с размери 1,50 м/20 м.
Според фактура на л. 25 и 26 от делото „МГ СТИЛ“ ООД, съдържаща
се в преписката по щетата, е закупило на 21.10.2019 г. платове и екокожи, в
т.ч. черно трико, топ екокожа екомодел, екокосъм.
Видно от Протокол за бракуване на увредените материали №
001/21.11.2019 г., чиято стойност е определена на сумата от 1185,40 лв. Това е
отразено и счетоводно в книгата за материалните запаси - л. 30, от които е
видно, че посочените количества на увредените платове са малка част от
материалните запаси от такива, посочени на обща стойност 46 208,36лв.;
респ.същите са част от закупени през предходния месец платове
/срвн.фактура и фискален бон от 21.10.2019г./.
Изчисленото от въззиваемото дружество общо обезщетение за
3
настъпилото застрахователно събитие в размер на 3132,77 лв.и е изплатено
на„МГ СТИЛ“ ООД . Въззивникът е уведомен за настъпилата авария
(срвн.жалба вх. № 37/06.12.2019 г. )
С Регресна покана от 17.01.2020 г., получена на 21.01.2020 г., ответното
дружество е било поканено да възстанови сумите по щетата на
застрахователя, като е постъпило възражение от 29.01.2020 г. ,че
обезщетението е завишено.
Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства
(срвн.показания на свидетеля ***в – работещ въ въззивното дружество),
сочат наличие на поредица аварии през 2019г., в различни дни, в т.ч. на 19
или на 20 ноември. Визира наличие на увредено имущество- платове,
подредени на рафтове, както и на пода, а също, че 3-4 топчета били
измокрени и изправени до една стена. На пода имало балатум. Приетото от
районния съд заключение по изпълнена техническа експертиза, от в.л. инж.
***, с поред което причината за щетите, описани в констативния протокол, е
аварирал водопровод, собственост на ответното дружество; общата стойност
на вредите е в размер на 2537,34 лв., в т.ч. стойността на бракуваните
платове -1185,40лв.
При горната фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна
страна следното:
Исковите претенции са предявени по реда на чл. 422 от ГПК , като
същите са в срока по чл.415 ГПК и са допустими предвид горепосочените
констатации.
Същите са с правно основание по чл. 410, ал.1, т.2 Кодекса за
застраховането (КЗ), вр. с чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 84, ал.2 ЗЗД.
По делото е установено, че на 20.11.2019г. е настъпила авария -
аварирал е водопровод , в резултат на което е било увредено имущество,
застраховано при въззиваемото дружество в срока на действие на договор за
имуществена застраховка между последното и собственика на увреденото
имущество, както и че застрахователното събитие представлява покрит риск
по договора за имуществена застраховка, като посочените обстоятелства се
потвърждават от ангажираните писмени и гласни доказателства, в какъвто
смисъл са и изводите на първоинстанционния съд.
4
Установена е причината за възникналата авария (както се посичи-
аварирал водопровод) , за която въззивното дружество отговаря, както и
причинно – следствената връзка между тази авария и вредите, които
застрахованото дружество е претърпяло, в т.ч. относно увредените
платове.Същите са били обичайно съхранявани, като в случай, че не е
възникнала аварията, платовете не биха били увредени, доколкото се
установява, че складовото помещение е покрито с балатум и дори без да са
разположени върху рафтове, не би се стигнало до повреждането им.
Претенцията на застрахования е само за конкретна неголяма част от
материалните запаси, т.е.само за пряко увредените, като не се установява след
намокрянето същите /визираните платове/ да са останали годни за обичайната
им употреба.
Разпределяйки доказателствената тежест, първоинстанционият съд е
указал на ответното дружество (въззивник в настоящото производство), че
следва да установи твърдението си за наличие на съпричиняване на вредите
от страна на бенефициента по застрахователния договор, като доказателства в
такава насока липсват.Няма данни съхранението на платовете да е било
неправилно – т.е.по начин, по който биха станали негодни, ако не е била
аварията- като факт, който търговецът не е задължен да предвиди. Ето защо,
не може да се приеме, че като не е предприел допълнителни действия (в т.ч.в
случая за предпазване от авария на водопреностната мрежа) , увреденият
търговец не е положил грижата на добър стопанин съгласно чл. 83, ал. 2 ЗЗД.
С оглед изложеното, налице е хипотезата на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ- с
плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата.
За основателност на регресния иск в случая съдът намира за доказани
изискуемите се предпоставки: валидно сключен застрахователен договор,
причинено застрахователно събитие от трето лице, което отговаря пред
застрахования и изплащане на дължимото застрахователно обезщетение на
застрахования от застрахователя.Предвид установения размер на вредите ,
при липса на приложимост на визираната по-горе разпоредба – чл.83,ал.2 ЗЗД
, атакуваното решение се явява законосъобразно и жалбата срещу него ще
бъде оставена без уважение.
5
Предвид отхвърляне на жалбата, на въззиваемото дружество следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева,
определено на основание чл. 78, ал.8 ГПК, в съответствие с чл. 37 от Закона
за правната помощ и чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
По изложените съображения , Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №9 от 07.04.2021 г., постановено по гр.д.
№1614/2020 г. на Районен съд – гр. Кюстендил, в частта, в която е признато за
установено, че „Кюстендилска вода“ ЕООД, ЕИК *** , дължи на
Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК *** на основание чл.410,
ал.1, т.2 КЗ, присъдената като главница сума над 1351,94лв. до уважения
размер - 2537.34 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по щета №03200402/21.11.2019 г., ведно със законната лихва ,
считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на вземането, за което е издадена Заповед по чл.410 ГПК
№324/30.06.2020 г. по ч.гр.д.№1014/2020 г. на КнРС.
В останалата си част посоченото Решение №9 от 07.04.2021 г.,
постановено по гр.д.№1614/2020 г. по описа на Районен съд –Кюстендил, е
влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА „Кюстендилска вода“ ЕООД, ЕИК ***, гр. Кюстендил, със
седалище и адрес на управление: г. Кюстендил, ул. „*** №15, да заплати на
Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК *** седалище и адрес на
управление :гр.София,бул“***“№43, разноски за въззивното производство в
размер на 100лв.юрисконсултско възнаграждение .
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7