МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 77
от 03.07.2018г. по НЧХД № 606/2018г. по описа на КРС
Срещу подсъдимата Р.Р.И. с частна
тъжба е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК -
за това, че на 14.05.2018г.
в гр.Кърджали причинила на Х.С.Я. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядане и охлузвания на кожата на лицето, довели до болка и страдание без
разстройство на здравето.
В настоящото
наказателно производство съдът прие за съвместно разглеждане предявеният от пострадалата против подсъдимата граждански иск за
сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до
окончателното изплащане на сумата.
Тъжителката в съдебно заседание се явява лично и се
представлява от повереник, който поддържа внесената тъжба. Сочи, че от
събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се
установило извършеното от подсъдимата деяние, с което причинила на тъжителката
описаните в медицинското удостоверение увреждания. Моли съдът да признае Р.И. за
виновна по повдигнатото обвинение и да й наложи предвиденото в закона
наказание. Настоява също да бъде уважен в пълен размер и предявения граждански
иск, така както е претендиран в тъжбата, ведно с направените разноски по делото.
Защитникът на подсъдимата сочи, че описаната в тъжбата
фактическа обстановка не се доказала по несъмнен и категоричен начин. Не било
установено на процесната дата Р.И. да е осъществила от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.130, ал.2 от НК. Безспорно по делото било, че
на 14.05.2018г. тъжителката е получила лека телесна повреда - кръвонасядане и
охлузвания на кожата на лицето. Не било доказано обаче в хода на съдебното следствие
авторството на причинената телесна повреда, не бил изяснен механизмът на
телесното увреждане, което получила пострадалата. Не било доказано подсъдимата
да е нанесла каквито и да било удари на тъжителката. Голяма част от свидетелите
не били очевидци на инцидента и нямали преки впечатления за случилото се.
Подсъдимата действала при условията на неизбежна отбрана, защото била душена от
пострадалата. Причините подсъдимата да влезе в словесен конфликт с тъжителката
били израз на гнева от поведението й. Причиненото одраскване по кожата на
лицето на пострадалата било несъзнателно, като И. не предвиждала настъпването
на вредоносен резултат. Защитникът моли съдът да признае подсъдимата за невиновна
по повдигнатото обвинение, както и да отхвърли предявеният граждански иск като
неоснователен и недоказан. Моли за присъждане на направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.
Подсъдимата Р.Р.И.
в съдебно заседание не се признава за виновна по предявеното обвинение. Дава
обяснения, в които сочи, че на 14.05.2018г. около 11.00-11.30 часа на пазара в
гр.Кърджали действително имала конфликт с тъжителката. Тогава двете се скарали,
тъй като Х.Я. имала връзка с нейния съпруг и постоянно я притеснявала и
дразнела. По време на спора тъжителката започнала да я души и тя искала да се
разтърве от нея. Възможно било тогава без да иска да я е одраскала. Отрича да е
удряла, ритала и скубала за косата тъжителката. В дадената й последна дума,
подсъдимата моли съда да я опрости, тъй като искала само да запази семейството
и децата си.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото
прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата Р.Р.И. е родена на ***г***, с българско гражданство, с
основно образование, омъжена, неосъждана, работи, с ЕГН **********. Не се ползва с добри характеристични данни по
местоживеене.
В началото на месец май 2018г. тъжителката Х.С.Я. заживяла
със св.Н.М. - съпруг на подсъдимата Р.И.. Последната разбрала за връзката на
съпруга си, но не искала да се развежда с него, тъй като имали дългогодишен
брак и три деца. На 14.05.2018г. около обяд подсъдимата се намирала на
Кооперативния пазар в гр.Кърджали, където работела като продавачка. На пазара
по това време се намирала и тъжителката, която продавала череши на една от
масите. Р.И. я видяла и отишла при нея, за да й потърси сметка по повод
взаимоотношенията, които имала със
съпруга й. Подсъдимата попитала Х.Я. защо не оставяла мъжа й, с когото
имали деца и дългогодишен брак. Казала й също, че той рано или късно щял да се
върне при нея. Словесните нападки към тъжителката преминали във физическа саморазправа. Р.И. я дръпнала за косата,
при което тя залитнала и паднала. След това подсъдимата започнала да удря и
рита тъжителката, с нокти одрала кожата на лицето й. Хора, които били на пазара
се намесили и преустановили възникналия конфликт, след което И. се отдалечила и
отишла на работното си място. Х.Я. сигнализирала
органите на МВР за нападението над нея и на място веднага пристигнали
свидетелите А.К. и С.Б. ***. Те установили на Кооперативния пазар тъжителката,
която била видимо разтревожена и имала следи от наранявания по лицето.
Пострадалата се оплакала на полицейските служители, че около 10 минути по-рано
лице на име Р. я нападнало в гръб, хванало я за косата и я дръпнало рязко назад,
при което тя паднала. Споделила също, че й били нанесени и удари с ръце и
крака. След това свидетелите К. и Б. установили и подсъдимата Р.И.. Двете
страни били поканени в близката приемна на РУ-Кърджали, където св.А.К. им съставил протоколи за предупреждение на основание
чл.65 от ЗМВР. На подсъдимата бил съставен и връчен и Акт за установяване на
административно нарушение от 14.05.2018г. по чл.3, ал.1, т.7 от НПООР в Община
Кърджали.
На 14.05.2018г. тъжителката Х.С.Я. била прегледана от съдебен лекар, видно от Съдебно-медицинско
удостоверение № 84/2018г. В същото са описани констатираните при прегледа
наранявания, а именно: В областта на корена на носа било установено овално
червено-синкаво кръвонасядане с диаметър 1 см. В областта на външната трета на
дясната вежда било установено охлузване на кожата с размери 0,5/0,5 см., с
тъмночервено дъно, разположено под нивото на околната здрава кожа. Такова
охлузване на кожата с размери 0,8/0,5 см. се установило в горната част на
дясната скула. Околността му била зацапана със засъхнала кръв. В областта на
левия хоризонтален клон на долната челюст се установило хоризонтално
разположено ивицовидно охлузване на кожата с размери 2/0,5 см., с тъмночервен
цвят, разположено под нивото на околната здрава кожа. Подобно охлузване на кожата
с размери 1/0,5 см. се установило в областта на лявата буза. Пострадалата се
оплакала и от болка в областта на дясната половина на седалището. Видно от заключението
в съдебно-медицинското удостоверение, описаните и констатирани увреждания - кръвонасядане и
охлузвания на кожата на лицето, са получени при действието на твърд тъп или
тъпо-ръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както
съобщавала освидетелстваната /преди около 1 час била бита и скубана с ръце от
познато й лице, била ритана с крака/. Тези увреждания са причинили болка и
страдание.
Горната фактическа обстановка се установява от: обясненията
на подсъдимата, на които съдът дава вяра само отчасти; показанията на
разпитаните свидетели М.И., Н.М., А.К. и С.Б., кредитирани изцяло; Съдебно-медицинско
удостоверение № 84/2018г.; Жалба от 17.05.2018г. до ОД МВР-Кърджали на Х.С.Я. срещу Р.Р.И.;
2 бр. Обяснения от Х.С.Я.; 2 бр.
Обяснения от Р.Р.И.; Докладна записка от 14.05.2018г.; Протоколи за
предупреждение от 14.05.2018г.; Акт за
установяване на административно нарушение от 14.05.2018г.; Наказателно
постановление от 20.06.2018г., ведно с писмо на ст. юрисконсулт при Община
Кърджали от 29.06.2018г.; Характеристична справка за подсъдимата; Справка за
съдимост на подсъдимата, както и другите приети по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите И., М., К. и Б. са последователни, логични
и взаимно допълващи се, поради което съдът ги възприема изцяло. Тези
свидетелски показания не бяха опровергани, напротив кореспондират изцяло със съдебно-медицинското удостоверение и другите писмени
доказателства по делото. Затова настоящият състав ги възприема като достоверни. Съдът
кредитира отчасти и обясненията на подсъдимата,
която макар и да
не се признава за виновна по повдигнатото обвинение, описва
подробно кога, къде и при какви обстоятелства е имала конфликт с
пострадалата, пояснява и причината за това. И. признава дори, че било възможно
да е одраскала без да иска тъжителката, но отрича да я е удряла,
ритала и скубала за косата. Именно на
последните твърдения на подсъдимата съдът не дава вяра, а ги възприема като израз на защитна позиция и желание на дееца да се
оневини. Освен това, тези нейни обяснения са в пълно противоречие с останалите
кредитирани от съда писмени и гласни доказателства.
От правна страна съдът приема следното:
На подсъдимата е повдигнато обвинение за престъпление по чл.130, ал.2 от НК, а именно причиняване на лека телесна повреда,
изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето. Обект на престъплението са обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
личността. Леката телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК, изразяваща се в болка и страдание, е засягане
на организма в най-малка степен. В теорията и практиката болката се определя
като краткотрайно преживяване на неприятно усещане, произтичащо от физическо
въздействие, а страданието - като продължаваща болка. От субективна страна
престъплението може да бъде извършено само умишлено. Според настоящата
инстанция Р.Р.И. от обективна и субективна страна е осъществила престъпният състав на чл.130, ал.2 от НК, тъй като на 14.05.2018г. в гр.Кърджали е причинила на Х.С.Я. ***,
лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане и охлузвания на кожата на
лицето, довели до болка и страдание без разстройство на здравето. Престъплението
е осъществено при пряк умисъл, подсъдимата е съзнавала обществено опасният му
характер, предвиждала е общественоопасните последици и е искала тяхното
настъпване. Тя е съзнавала, че нанасяйки удари на пострадалата, ще й причини
телесни увреждания и е искала именно такъв вредоносен резултат.
Съдът на
приема наведените
доводи за наличието на неизбежна отбрана и причиняването на телесните
увреждания на пострадалата в хипотезата на чл.12, ал.1 от НК.
Доказателствата по делото в случая не сочат за наличие на неизбежна отбрана.
Това е така, защото не се установи тъжителката да е нападнала подсъдимата.
Напротив нападението е било започнато именно от И., която с действията си е
причинила на Х.Я. увреждане на здравето, дефинирано като лека телесна
повреда.
По наказанието:
За престъплението по чл.130, ал.2 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” до 6 месеца или „пробация”, или „глоба”
от 100 до 300 лв. Подсъдимата Р.И. не е осъждана
и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а
от НК. От извършеното престъпление, което е умишлено, няма причинени
имуществени вреди, които следва да се възстановяват. Предвид това и с оглед
наличието на условията на императивната разпоредба на чл.78а, ал.1 от НК съдът
освободи от наказателна отговорност подсъдимата и й наложи административно
наказание „глоба”. При определяне
размера на наказанието настоящата инстанция взе предвид обществената опасност
на деянието - типична за извършеното престъпление; личността на деец; обстоятелствата, при които е
извършено престъплението; смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Смекчаващи вината обстоятелства са чистото съдебно минало на
подсъдимата, трудавата й заетост и обясненията, с които допринася за разкриване
на обективната истина по делото. Отегчаващо отговорността обстоятелство са
недобрите характеристични данни на подсъдимата по местоживеене. Ето защо, с оглед постигане целите на специалната и
генерална превенция, съдът наложи на подсъдимата
административно наказание в размер към минималния, установен в чл.78а, ал.1 от НК, а именно „глоба” от 1
000 лева. Това наказание се явява справедливо и ще даде възможност на дееца да се поправи, превъзпита, да преосмисли и коригира за в
бъдеще поведението си.
По
гражданския иск:
Съдът намира предявеният от тъжителката против подсъдимата граждански иск за причинени
неимуществени вреди от престъпление по чл.130, ал.2
от НК за основателен. Установената
по безспорен начин фактическа обстановка, отразена по-горе сочи, че са налице
всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, а именно противоправно поведение, настъпила вреда и причинна връзка между
тях. Пострадалата е претърпяла неимуществени
вреди, за които обезщетението се определя според критерия за справедливост
съгласно чл.52 от ЗЗД. В тази връзка следва да се отчете вида и характера на причинената телесна повреда, недълготрайното
състояние на травмите, обстоятелства,
при които е извършено деянието. С оглед на това, съдът намира, че обезщетение
в размер на 800 лв. се явява справедливо
за преживените от тъжителката болки и страдания. Затова подсъдимата Р.И. бе осъдена да заплати
на Х.Я. сумата от 800
лв., представляваща обезщетение за причинени от престъпление по чл.130, ал.2 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 14.05.2018г. до
окончателното й изплащане. Гражданският иск за неимуществени вреди до пълния
предявен размер от 3 000 лв. бе отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на делото, съдът осъди подсъдимата да заплати на тъжителката и
сумата от 417 лв., представляваща направени по делото разноски за държавни такси и
адвокатско възнаграждение, както и по сметка на Районен съд-Кърджали сумата от
50 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
По изложените съображения от фактическо и правно
естество, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: