Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 14.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IV„Д” въззивен състав в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Цветомира Кордоловска
мл.с-я Боряна Петрова
при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от
мл. съдия Петрова в.гр.д. № 11209 по
описа на СГС за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 411417 от 21.05.2018г., постановено по гр.д. № 38410/2017г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 113 състав са отхвърлени предявените от ”Т.С.” ЕАД искове с
правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД против Н.Д.Т.
за сумата от 978,21 лева - главница
и 143,53 лева лихва (4/6 от претендираните вземания за доставена топлинна енергия) Ж.Е.Т. – 280,43 лева
главница и 35,88 лева лихва (1/6 от претендираните вземания за доставена
топлинна енергия) и Е.Е.Т. – 280,43 лева главница и 35,88 лева лихва (1/6 от
претендираните вземания за доставена топлинна енергия), за които суми е издадена заповед за изпълнение от
26.06.2017г. по ч.гр.д.№ 38130/2017г. на СРС, 48 състав.
С решението ищецът е осъден да заплати на ответниците сумата от по 300 лева
за всеки от тях – разноски за исковото производство и заповедно производство
пред СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
на ищеца – „Т.“ ЕООД.
Постъпила е въззивна жалба срещу първоинстанционния съдебен акт от ищеца,
който твърди, че решението е неправилно и постановено при нарушение на
материалния закон. Твърди, че неправилно първоинстанционния съд е приел
ответниците да не са потребители на
топлинна енергия за битови нужди по см. на
чл. 153, § 2а, от ДР на ЗЕ. Поддържа, че от доказателствата по делото – декларация
за откриване на партида на името на Н.Т., облигационна връзка между страните за
доставка на топлинна енергия е възникнала. По тези съображения жалбоподателят
прави искане за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на
ново, с което исковете му бъдат уважени като основателни и доказани.
Въззиваемата страна в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подала отговор на
въззивната жалба, като е изложила аргументите си за нейната необоснованост,
респективно – за правилност и обоснованост на решението, поради което иска
същото да бъде потвърдено от въззивния съд.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Т.“ ЕООД, уведомено, не
взима становище по подадената въззивна жалба.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение посочените си правомощията настоящият въззивен състав намира
обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част. По отношение
правилността му, по наведените от ответника с въззивната му жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение, въззивният съд приема следното:
Съгласно чл. 153, ал. 1
Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия, а § 1, т. 42 ДР на ЗЕ /отм./ определя като потребител физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си.
При изрично указана с доклада на първоинстанционния съд
доказателствена тежест за ищеца, не се установява сочените двама ответници - Ж.Е.Т. и Е.Е.Т.
–да са собственици или вещни ползватели
на процесия имот, нито пък на тяхно име
да има открита клиентска партида при ищеца. При това
положение и при липсата на каквито и да било доказателства, че за процесния
период от м.10.2014г. до м.04.2017г. ответниците Ж.Е.Т. и Е.Е.Т. са собственици
или ползватели на топлоснабден имот, следва
да бъде прието, че същите не притежават качеството потребители на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ и не са задължена страна по договор при общи условия за цената на доставяната
в процесния имот топлинна енергия, предвид което и предявените срещу тях искове
на посоченото правно основание са недоказани и неоснователни, поради която
причина изводът на СРС в този смисъл и досежно посочените двама ответника е
правилен.
По отношение на ответницата Н.Д.Т. въззивният съд намира за неправилен
изводът за липса на облигационна връзка с ищцовото дружество, до който е
достигнал СРС в акта си, по следните съображения:
По делото е представена (на л.54- л.55) молба – декларация за откриване на
партида при ищцовото дружество, подадена от Н. Д.Т., като собственик, в която
същата лично е заявила, че ще ползва ап.47, бл.10, вх.Г, ет. 1 в ********за
жилищни нужди заедно с членовете на семейството си, което твърди да се състои
от трима души. Съдът намира, че процесното
заявление – декларация има характера на оферта за сключване на договор по
смисъла на чл. 13 от ЗЗД и след като при неговото входиране ищецът Т.С. ЕАД е
продължил да доставя топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, то
предложението на Н.Д.Т. за сключване на договор за доставка на топлинна енергия
е било прието. Ето защо същата има качеството потребител на топлинна енергия за
битови нужди, по смисъла на чл.153 ЗЕ, вр. пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ като
собственик и между страните е възникнало правоотношение за продажба на топлинна енергия
при публично известни общи условия.
Съгласно разпоредбата на
чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие - на клиентите на топлинна
енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно
между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, каквито
са Общите условия, публикувани във вестник „Дневник“ от 12.03.2014г., публикувани
във в-к 24 часа“ – броя от 10.02.2014г. и в-к „ 19 минути“. В случая съдът съобразява и разпоредбата на
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, която предоставя възможност за клиентите, които не са
съгласни с предвидените в Общите условия /ОУ/ разпоредби, в срок от 30 дни след
влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. Ответницата Т. не
твърди и не установява да е упражнила правото си да възрази по горепосочения
начин срещу Общите условия, поради което съдът намира, че ги е приел. С оглед изложените мотиви съдът приема, че за
исковия период от време между ищцата и ответника е съществувало валидно
облигационно правоотношение с предмет – доставката на топлинна енергия за
битови нужди за процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл.139 – чл.148 от ЗЕ и
в Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Съгласно чл.155, ал.1,
т. 2 от ЗЕ и уговореното в Общите условия сумите за топлинна енергия за
процесния период са начислявани от „Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, за
които са издадени фактури, като след края на отоплителния период са изготвени
изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение. За имота
на ответната страна са издадени фактури по прогнозни месечни вноски за
процесния период от време и изравнителни сметки, изготвени въз основа на
документите за отчет на индивидуалните уреди за разпределение, като в последните документи е отразена
разликата между старите и новите показания. От тези документи, представени по
делото и изготвеното въз основа на тях
заключение на съдебно-техническата експертиза
се установява стойността на действително доставената ТЕ за имота на
ответника за процесния период от време в размер на 1172,08 лева. Доколкото
ищецът претендира от ответницата 4/6 от сумата дължима за доставена енергия до
имота за процесния период, то по правилото на чл.162 от ГПК настоящият състав
намира за основателен иска до размера от 586,04 лева, като над този размер до
пълния предявен такъв искът за главница следва да се отхвърли.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.61,ал.1 от
Наредба № 16-344/2007г. за топлоснабдяването /в приложимата към исковия период
от време редакция, обн. в ДВ, бр.34/24.04.2007г./, дяловото разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от
топлопреносното предприятие или от доставчика на топлинна енергия -
самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139“а“ ЗЕ и избрано от потребителите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. В конкретния
случай между страните по делото няма
спор, а и от представения по протокол от
22.08.2002г. от ОС на ЕС на бл.10, вх.Г,
ет. 1 в ********, гр.София,
се установява, че от ЕС е възложено на
третото лице-помагач като ФДР –
извършването на услугата за дялово
разпределение. От друга страна, с
клаузата на чл.22,ал.2 от приложимите към исковия период Общи условия /ОУ/ за
продажба на ТЕ, одобрени с решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР и публикувани
във в-к „Дневник“, броя от 14.01.2008г. , която договорна клауза има силата на закон между страните, съгласно
нормата на чл.20“а“ от ЗЗД, е установено, че купувачите на ТЕ –ответници по
делото, заплащат на ищеца-продавач на ТЕ стойността на услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец- ФДР. Ето защо, настоящият съдебен състав приема,
че ищецът е активно-материално правно легитимиран да получи претендираното
вземане за стойността на услугата „дялово разпределение“, която е дължима от
ответника, която за исковия период възлиза на сумата от 46,81 лв.
С оглед
гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че искът за
главницата, представляваща стойността на доставената през исковия период ТЕ следва
да дъбе уважен в рамките на доказания размер от 586,04 лева, както и искът за главницата, представляваща
стойността на услугата за дялово разпределение в доказания със ССЕ размер от 46,81 лева.
Основателността
на претенцията за главница- цена на ТЕ обуславя необходимостта от преценка
основателността и на иска за акцесорното вземане за мораторна лихва, дължима за
времето на забавата.
Настоящият
съдебен състав приема, че върху главницата, представляваща стойност на ТЕ за процесния
период ответницата не е изпаднала в забава за плащане. С клаузата на чл.33, ал.1 от ОУ от 2014г. е установен падеж
за плащане на месечните дължими суми за ТЕ, определени по прогнозен дял /по
чл.32,ал.1 от ОУ/- в 30дн.срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. А с клаузата на чл.33,ал.2 от ОУ е установен падеж за
изпълнение на задължението за плащане на дължими суми за доплащане, след
изготвянето на изравнителните сметки /по чл.32,ал.2 от ОУ/ - отново в 30 дн.срок
след публикуването на интернет страницата на продавача „Т.С.“ ЕАД . По делото
липсват каквито и да било доказателства, че изравнителни сметки са били
публикувани, а щом липсва отправена до длъжника покана, то същият не може да
изпадне в забава, съгласно изискването на чл.84,ал.2 от ЗЗД, а искът за лихва
върху главницата е неоснователен.
По тази
причина, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение в частта, с
която е бил отхвърлен
искът на Т.С. ЕАД срещу Н.Д.Т. до размерът от 632,85 лева (от които сумата от
586,04 лева за доставена ТЕ и сумата от 46,81 лева – дялово разпределение) е
неправилно и следва да бъде отменено, а искът до посочения размер – уважен.
В останалата му
обжалвана част, с която е бил отхвърлен искът срещу Н.Д.Т. над размера от
632,85 лева до пълния предявен размер от
978,21 лева и искът по чл.86 от ЗЗД за сумата от 143.53 лева – лихва за периода
от 30.11.2014г. до 02.06.2017г., както и в частта, с която са отхвърлени
предявените против Ж.Е.Т. и Е.Е.Т. искове, решението като правилно следва да се
потвърди.
По разноските
по делото:
При горния
изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ищецът има правото на разноски
за първата инстанция съразмерно с уважената част от исковете от 451,34 лв.
/държ.такси, възнаграждения за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение/,
поради което в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебни разноски в
посочения размер следва да бъде отменено.
Решението, в
частта, с която в полза на ответницата Н.Д.Т. са присъдени разноски над сумата
от 92,36 лева до пълния размер от 300 лева следва да се отмени, т.к. на
основание чл.78, ал.3 от ГПК същата има право на разноски съразмерно отхвърлената
част от иска.
За въззивното
производство, предвид изхода на спора, право на разноски има ищецът, който
претендира възнаграждение за юрисконсулт. Такова не се дължи на ищеца, тъй като
от процесуалния му представител реално не са извършвани никакви процесуални
действия в конкретното въззивно производство, извън подаването на еднотипната
молба, която ищецът подава по всички водените от и срещу него дела и с която е
заявено бланковото искане за уважаване на исковете.
По
аргумент от чл.280,ал.3,т.1 от ГПК решението не подлежи на касационен контрол.
Предвид изложените мотиви, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, IV - В въззивен състав
Р
Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 411417 от 21.05.2018г., постановено по гр.д. № 38410/2017г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 113 състав, в частта му, с която е бил отхвърлен искът с правно основание чл.79
от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ срещу Н.Д.Т. до размерът от 632,85 лева (от които
сумата от 586,04 лева за доставена ТЕ и сумата от 46,81 лева – дялово
разпределение) както и в частта, с която ”Т.С.” ЕАД е била осъдена
на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на Н.Д.Т. сумата над 92,36 лева до пълния размер от 300 лева, разноски в производството пред СРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н.Д.Т., с
ЕГН: ********** да заплати на ”Т.С.” ЕАД сумата от 632,85 лева (шестотин тридесет и два лева и 85ст.) - от които
сумата от 586,04 лева за доставена ТЕ и сумата от 46,81 лева – дялово
разпределение, на основание чл.153,
ал.1 от ЗЕ,вр. с чл.79 от ЗЗД за доставена ТЕ за периода от м.10.2014г. до м.04.2016г и сумата от 451,34 лв (четиристотин педесет и един лв и
34 ст.) – разноски пред СРС, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 411417 от 21.05.2018г., постановено по гр.д. № 38410/2017г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 113 състав в останалата му обжалвана част, с
която е бил отхвърлен искът срещу Н.Д.Т. над размера от 632,85 лева до пълния предявен размер от 978,21 лева и
искът по чл.86 от ЗЗД за сумата от 143.53 лева – лихва за периода от
30.11.2014г. до 02.06.2017г., както и в частта, с която са отхвърлени
предявените против Ж.Е.Т. и Е.Е.Т. искове.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване, съгласно
правилата, на чл. 280 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
на ищеца – „Т.“ ЕАД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: