Р Е
Ш Е Н
И Е
№260022
гр. Добрич, 10.02.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесет и седми януари година
2016
В публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
Секретар Румяна Радева
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
въззивно гражданско дело
номер 1011 по описа за 2020 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Община –
Каварна срещу решение №260016/20.10.2020г. по гр.д.№304/2020г. на Каварненския
районен съд в частите, в които съдът е обявил за недействителна клаузата "на осн.чл.119 във вр. с чл.70 ал.2 – в
полза на работодателя” от допълнително споразумение №65/19.03.2020 г. към
трудов договор № 3/13.01.2016г., признал е за незаконно и е отменил уволнението
със заповед №25/20.07.2020г. на кмета на Община - Каварна, с която е прекратено
трудовото правоотношение с М.А.Г., възстановил е М.А.Г. на предишната й длъжност
"юрисконсулт", осъдил е Община – Каварна да заплати на М.А.Г. сумата
2 500 лева, представляваща
обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение в периода 21.07.2020г.
- 06.10.2020г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска 10.08.2020г.
до окончателното погасяване на задължението, както и е осъдил въззивника за
държавна такса.
В жалбата са изложени подробни оплаквания срещу решението в частта, в
която е разгледан иск за недействителност на клаузата за срок за изпитване,
уговорена в сключеното между страните допълнително споразумение. Изложени са
доводи, че предявеният иск е за недействителност на уговореното срокът за
изпитване да е в „полза на работодателя“, което било различно от уговорката
„срок за изпитване“. По въпроса за недействителност на уговореното срокът за
изпитване да е в полза на работодателя в решението липсвали мотиви. Неправилен
бил изводът, че клаузата за срок за изпитване е недействителна. По делото
нямало спор, че заеманата от ищцата преди сключване на допълнителното
споразумение длъжност е различна от тази по допълнителното споразумение.
Възложените на двете длъжности трудови функции имали сходства, но и множество
различия, които обосновавали уговарянето на срок за изпитване при
преназначаването на ищцата на новата длъжност с допълнителното споразумение.
Това се подкрепяло от задълбочен анализ на доказателствата по делото, а обратно
приетото от първоинстанционния съд било необосновано. Неправилният извод за
недействителност на клаузата за срок за изпитване в полза на работодателя,
довел до неправилни изводи за незаконност на уволнението на ищцата, за правото
й на обезщетение за оставането й без работа поради уволнението и за правото й
да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Иска се
първоинстанционното решение в обжалваните части да бъде отменено и исковете да
се отхвърлят.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемата М.А.Г. възразява
срещу жалбата и моли за потвърждаване решението на районния съд.
Съдът обсъди оплакванията в жалбата и въз основа на събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Първоинстанционно решение в обжалваната му част е постановено по
предявените от М.А.Г. *** искове за установяване недействителността на споразумение №65/19.03.2020г. за изменение на трудовото правоотношение
между страните в частта на клаузата за срок за изпитване в полза на
работодателя, за установяване незаконността на уволнението на ищцата и отмяна
на заповедта №25/20.03.2020г. на кмета на общината, с която то е извършено, за
възстановяването на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност „юрисконсулт“
и за осъждане на ответника да й заплати обезщетение в размер на 2 500 лева
за оставането й без работа поради незаконното уволнение в периода 21.07.2020г.
– 06.10.2020г.
Решението на районния съд не е
предмет на въззивно обжалване в частите, в които са отхвърлени установителен
иск за недействителност на същото споразумение в частта на уговореното намаляване
на трудовото възнаграждение на ищцата и осъдителен иск за обезщетение за
оставането на ищцата без работа за разликата над присъдения размер от
2 500 лева.
Установено е, че въз основа на трудов договор №3/13.01.2016г. страните по
делото са били в трудово правоотношение, по силата на което ищцата е работела
при ответника на длъжност „юрисконсулт“. С допълнително споразумение №65/19.03.2020г.
трудовото правоотношение и изменено,
като заеманата от ищцата длъжност „юрисконсулт“ в отдел „правно,
административно и информационно обслужване“ преминава в отдел
„правно-нормативно обслужване и обществени поръчки“ в Община – Каварна, както и
е уговорено намаляване на трудовото възнаграждение. Съгласно отбелязаното в
него, допълнителното споразумение е сключено на „основание чл.119 във вр. с
чл.70 ал.2 – в полза на работодателя от Кодекса на труда“ със срок 20.09.2020г.
Следователно, макар и не твърде прецизно формулирано, с допълнителното
споразумение в трудовото правоотношение е въведен шест месечен срок за
изпитване, уговорен в полза на работодателя. Със заповед №25/20.07.2020г. на кмета на общината трудовото
правоотношение е прекратено, като за прекратяването му работодателят се е позовал
на възможността по чл.71 ал.1 от КТ, с оглед уговорения в негова полза срок за
изпитване.
По иска по чл.74 ал.4 от КТ – разпоредбата
на чл.70 ал.1 от КТ въвежда възможността трудовият договор да се сключи със
срок за изпитване, за да може работодателят /при уговорка по чл.70 ал.2 от КТ в
негова полза/ да провери годността на работника или служителя да изпълнява
работата, за която е назначен. С оглед това предназначение на срока за
изпитване и при отчитане на разпоредбата на чл.70 ал.5 от КТ, срок за изпитване
може да се уговаря при първоначално постъпване на работника или служителя на
работа при съответния работодател, но също и при съществуващо трудово
правоотношение, което се и изменя, като работникът или служителят преминава на
нова работа.
В настоящия случай страните са
били в трудово правоотношение няколко години от преди въвеждането на клаузата
за срок за изпитване на ищцата, следователно тя не би била в противоречие на
чл.70 ал.5 от КТ, ако въвеждането й е предпоставено от преминаването на ищцата
на нова работа, пораждащо необходимостта работодателят да се увери в
способностите на ищцата да я изпълнява. В случая ищцата винаги е заемала
длъжността „юрисконсулт“; разликата преди и след сключване на допълнителното
споразумение е в мястото на длъжността в структурата на ответника –
първоначално в отдел „правно, административно и информационно обслужване“,
а после в отдел „правно-нормативно
обслужване и обществени поръчки“. Видно е от допълнителното споразумение, това
се поддържа и от ответника, че преместването на длъжността „юрисконсулт“ е
свързано с нова структура на общината, утвърдена с решение на общинския съвет.
Промяната в организационната структура на работодателя и промяната на отдела, в
който е организирана длъжността „юрисконсулт“, само по себе си не означава, че длъжността
е с нови трудови функции и юрисконсултът трябва да изпълнява нова работа,
различна от тази, която е изпълнявал като такъв в отдела по предходно
съществувалата структура на работодателя. Т.е. промяната на отдела, в който е
структурирана длъжността „юрисконсулт“, не води автоматично и безусловно до
промяна в работата, която е възложена и трябва да се изпълнява от юрисконсулта.
Работата, която работникът
или служителят трябва да изпълнява, е основен елемент от съдържанието на трудовия договор и може да бъде изменяна само по
съгласие на двете страни в писмена форма. Със сключеното помежду им
допълнително споразумение страните по делото са се съгласили с промяната в
мястото на длъжността „юрисконсулт“ в структурата на работодателя, но
споразумението не обективира съгласие за промяна в трудовите функции на ищцата,
като юрисконсулт. Такова съдържание споразумението няма, а становището си за
осъществена промяна, ответникът поддържа въз основа на факта на променената му
структура /необосновано, с оглед гореизложеното/ и представената от него по
делото длъжностна характеристика за „юрисконсулт“ в отдел „правно-нормативно
обслужване и обществени поръчки“.
От отбелязаното на
последната страница и от събраните по делото гласни доказателства се
установява, че ищцата е отказала да получи тази длъжностна характеристика.
Датата, на която това се е случило, не е посочена и свидетелките не я помнят.
Но свидетелката Д.И.Г.е служител „човешки ресурси“ при ответника и, според
показанията й, изготвила характеристиката на 19.03.2020г., но тя не била
връчена на ищцата при подписване на същата дата на допълнителното споразумение, а в друг ден
/неуточнен/ по-късно е направен опит за това. Следователно при сключване на
допълнителното споразумение ищцата не е била запозната с възнамерявано от
работодателя изменение на трудовите функции на длъжността „юрисконсулт“ и не се
е съгласявала за такова изменение на трудовото правоотношение. На свой ред
получаването или отказът да получи длъжностна характеристика не замества и не
се приравнява на съгласие на работника или служителя със съществено изменение
на трудовите функции на заеманата от него длъжност, съставляващо изменение на
работата, която изпълнява по трудовото правоотношение. Такова едно съществено
изменение на трудовите функции на съответната длъжност, въведено от
работодателя в характеристиката на заеманата от работника или служителя
длъжност, дори и при получаването й от другата страна, не може едностранно да
породи последици, щом като липсва изрично писмено съгласие на двете страни за
изменение на работата, като основен елемент от съдържанието на трудовото
правоотношение.
От изложеното
следва, че основният извод на първоинстанционния съд за липса на съществена
промяна в трудовите функции и работата на ищцата на длъжността „юрисконсулт“ в
ответната община, е правилен. Клаузата в допълнителното споразумение, с която в
полза на работодателя е въведен срок за изпитването на ищцата да изпълнява
работата на длъжността, която вече е изпълнявала при него, е в противоречие с
разпоредбата на чл.70 ал.5 от КТ и в съответствие чл.74 ал.4 във вр. с ал.1 от КТ - недействителна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е прогласил
недействителността на клаузата, като я е възпроизвел точно по начина, по който е
въведена в допълнителното споразумение и възраженията в тази връзка във
въззивната жалба са неоснователни.
При липсата на
валидно постигнато между страните съгласие за въвеждане в трудовото
правоотношение помежду им на срок за изпитване на ищцата на длъжността
„юрисконсулт“ от работодателя, липсва основание по чл.71 ал.1 от КТ за
едностранно прекратяване от него страна на трудовото правоотношение.
Следователно искът по чл.344 ал.1 т.1 от КТ е основателен и първоинстанционният
съд правилно е признал за незаконно и е отменил уволнението на ищцата,
извършено с горепосочената заповед на кмета на Община – Каварна. Касателно исковете по чл.344 ал.1 т.2 и 3 от КТ във
въззивната жалба се настоява за отхвърлянето им, като последица на настояваното
отхвърляне на главния иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за отмяна на уволнението.
При установената основателност на този иск и незаконност уволнението на ищцата,
неговата отмяна предпоставя възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди
уволнението длъжност и обезщетяването й от работодателя за времето, през което
е останала без работа и така постановеното от първоинстанционния съд е
правилно.
От изложеното
следва, че въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд в
обжалваните части следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№260016/20.10.2020г. по гр.д.№304/2020г. на Каварненския районен съд в
обжалваните части, в които са удовлетворени предявените от М.А.Г. *** искове по
чл.74 ал.1 от КТ и чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК пред
ВКС в месечен срок от датата на обявяването му -10.02.2021г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.