РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 500/09.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на дванадесети февруари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав :
Председател : Дичо Дичев
Членове : Здравка Диева
Недялко Бекиров
при
секретаря Г.Георгиева и с участието на прокурор П.Петров, като разгледа
докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 1169 / 2020г.,
взе предвид следното :
Производство по реда на чл.208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс във връзка чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Регионална Дирекция „Автомобилна
администрация“ – гр.Пловдив към Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“,
представлявана от Директора, обжалва Решение № 260536 / 11.11.2020г.,
постановено по АНД № 6005 по описа за 2020г. на Районен съд-Пловдив, с което е
отменено Наказателно постановление /НП/ № 36-0000255/28.05.2020г. изд. от и.д.
директор на РД „Автомобилна администрация“ – гр.Пловдив, за наложена на Йони
Ойл ЕООД – имуществена санкция в размер на 1000лв. за нарушение по чл.10 ал.1
от Закона за автомобилните превози /ЗАвт.П/, на основание чл.104а ал.1 от с.з.
Касаторът обжалва решението като
незаконосъобразно с искане за отмяната му и с произнасяне по същество да се
потвърди наказателното постановление. Счита за неправилен извода на ПРС за допуснато
съществено процесуално нарушение в административно-наказателното производство,
изразяващо се в липса на втори свидетел при съставяне на АУАН, тъй като
посоченият в акта свидетел е такъв само при съставянето му. Заявено е, че
действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, като формално е
била нарушена разпоредбата на чл.40 ал.3 ЗАНН, но нарушението не е съществено,
тъй като не ограничава правото на защита на лицето да разбере в какво е
обвинено. Поддържа се, че независимо от допуснатата нередовност, в случая е
установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина, поради което не е налице незаконосъобразност на НП /с позоваване на
съдебна практика в тази насока/.
Ответникът Йони Ойл ЕООД, гр.Пловдив,
представлявано от Ч.К.не изрази становище по касационната жалба.
Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана
от Прокурор Петров предлага решението да бъде оставено в сила поради
неоснователност на касационната жалба.
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна в първоинстанционно производство
против неблагоприятно съдебно решение.
1. НП е издадено от орган,
административно наказателната компетентност на който произтича от упълномощаване
със Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, приложена в адм.нак.преписка /чл.92 ал.2 от ЗАвт.П/.
АУАН № 272873 от 07.05.2020г. e съставен от длъжностно лице /инспектор/ при РД
„АА“-Пловдив, с правомощия от обхвата на чл.92 ал.1 ЗАвт.П.
Според текстовата част на НП : на 06.08.2019г.
около 00:01ч. в гр.Пловдив, бул.Христо Ботев“ № 82 – седалище на Областен отдел
„Автомобилна администрация“, гр.Пловдив, като лице с предмет на дейност превоз
на товари, притежаващо лиценз на Общността № 12768, Йони Ойл ЕООД, е извършило следното
нарушение : „След настъпила промяна в обстоятелство вписано в лиценз на
Общността – промяна в седалището и адрес на управление на фирмата, не е подал
заявление за отразяването му в законоустановения 30 - дневен срок, Промяната е
извършена на 05.07.2019г., видно от справка в Търговския регистър и регистър на
ЮЛНЦ.“.
Фактическата установеност, съдържаща
се в обстоятелствената част на НП /идентична с АУАН/ е обвързана с правна квалификация
– нарушение на чл.10 ал.1 от ЗАвт.П, за което е наложена санкция по чл.104а от
същия закон.
Съгл. чл. 10 ал.1 от ЗАвт.П : „При
настъпване на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване на
превоз на пътници или товари на територията на Република България или в лиценза
на Общността, извън случаите по ал. 2 превозвачът подава заявление за
отразяването им в 30-дневен срок от тяхното настъпване.“. Съответно, според
чл.104а ЗАвт.П : „Превозвач, който не подаде заявление в 30-дневен срок от
настъпването на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване
превоз на пътници или товари на територията на Република България или в лиценза
на Общността, за отразяването им извън случаите по чл. 10, ал. 2, се наказва с
имуществена санкция в размер 1000 лв.“.
2. След преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, Районен съд – Пловдив приел, че е
допуснато съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за
съставяне на АУАН и този акт не може да се ползва с установената по закон
доказателствена сила. Посочено е, че в случая АУАН е съставен от неочевидец и
вписания в акта свидетел по акта Г.Добрев също не е очевидец, а е само такъв по
съставяне на акта. Според ПРС е нарушена разпоредбата на чл.40 ал.3 ЗАНН, тъй
като в случая актосъставителя не е очевидец на нарушението и е следвало да
осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало
да се отбележи в акта. „Посочения в акта свидетел е такъв при съставянето на
акта, а липсата на втори свидетел при съставяне на акта се явява съществено
нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на
НП, като незаконосъобразно.“. Отхвърлено е възражението за нарушение на чл.34 ЗАНН – нарушението е било установено на 23.04.2020г. от служители на ИА “АА“ по
повод подадено заявление за преиздаване на лиценз на Общността за превоз на
товари № 12798. АУАН е съставен на 07.05.2020г., НП е издадено на 28.05.2020г.
3. В обжалваното съдебно решение
отсъстват мотиви за същественост на допуснатото нарушение, осъществяването на
което не се оспорва на касатора. Не са посочени критерии, по които съдът е
преценил нарушението на чл.40 ал.3 ЗАНН за съществено. Не са изложени
съображения дали и в каква степен е нарушено правото на защита на
санкционираното дружество във вр. с конкретните данни по случая и вписаното в
АУАН от страна на нарушителя „Нямам възражения.“. ПРС не е съпоставил фактите и
обстоятелствата от преписката с нормата на чл.53 ал.2 ЗАНН : „(2) Наказателно
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина.“.
Отсъстват съображения за функцията на
свидетелите от обхвата на чл.40 ал.3 ЗАНН – свидетелите при съставяне на акта
удостоверяват факта на съставянето му и датата на съставянето му, а в хипотеза
на съставен АУАН в присъствие на нарушителя /както е в случая/ - датата на
съставяне е безспорна. Следва да се отбележи, че дори непосочването на
свидетели-очевидци в АУАН не се възприема за съществено нарушение - непосочването
им във всички случаи е нередовност на АУАН, а дали тя е съществена - дали се е
отразила на законосъобразността на НП, издадено въз основа на същия АУАН,
следва да се преценява във всеки конкретен случай с оглед това, дали е
препятствала разкриването на обективната истина. Свидетелят – очевидец би
допринесъл за разкриване на истината по отношение извършване на нарушението
поради непосредствени възприятия на факти и обстоятелства. Свидетелите от
обхвата на чл.40 ал.3 ЗАНН имат друго предназначение, но при всички случаи е
необходима преценка за засягане правото на защита – в каква степен е ограничено
и има ли последици за възможността нарушителят да осъществи гарантираните от
закона процесуални права, вкл. нередовността на акта да се съпостави с
правилото, установено с нормата на чл.53 ал.2 ЗАНН.
В допълнение се отбелязва относно
групите свидетели в нормата на чл.40 ЗАНН : Първата - свидетели, присъствали при извършване на
нарушението - лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи
от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма
степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа
обстановка. Втората -свидетели, присъствали при установяване на нарушението -
лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и
условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава
на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да
дадат ясна престава за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно
обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта -
лица от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели нито
факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било
установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта.
Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акт - лица, чието
участие се налага в случай на отказ от подписване на акта, която възможност е предвидена
в чл.43 ал.2 ЗАНН. Категориите свидетели удостоверяват различни факти и
обстоятелства. Свидетелят
при съставяне на АУАН гарантира спазване на реда за съставяне на АУАН, като
всички действия по съставяне на АУАН, следва да бъдат извършени със знанието на
санкционираното лице. Както бе посочено, в случая датата на съставяне на акта
не е спорна, при което
отсъствието на втори свидетел не е съществен пропуск, водещ до извод за
незаконосъобразност на НП. Задължителният реквизит по см. на чл.42 т.2 ЗАНН е
от значение за преценка на
материална и териториална компетентност на актосъставителя към датата на
съставяне на акта; спазването на давностните срокове по чл.34 ал.1 и ал.2 ЗАНН
и преклузивния срок по чл.34 ал.3 ЗАНН. Освен това гарантира възможност за
упражняване на правото на защита на нарушителя в производството.
В реда на изложеното допуснатото нарушение при съставяне на
АУАН не е съществено, преценено по критериите за същественост – в случая
правото на защита на нарушителя не е ограничено или засегнато и не са били
отнети процесуалните му права за представяне на възражение против АУАН и
оспорване на НП. В етапите от административно-наказателното производство пред
органа, дружеството е разполагало с възможност за защита, което изключва извод
за същественост на нарушението.
Отсъствието на съображения по същество
на спора не позволява проверка на съдебното решение в обхвата на чл.218 ал.2 АПК. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав от
Районен съд – Пловдив за произнасяне по същество, като възлагането на разноски
следва да бъде осъществено съгласно чл.226 ал. 3 АПК при новото разглеждане на
делото.
Мотивиран така и на основание чл. 222
ал. 2 АПК, АС – Пловдив, XXIII състав
Р Е Ш И :
Отменя Решение № 260536 /
11.11.2020г., постановено по АНД № 6005 по описа за 2020г. на Районен
съд-Пловдив.
Връща делото за ново разглеждане от
друг състав от Районен съд – Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове :