Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2020г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на десети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 8764 по описа за 2019г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
В исковата молба С.С.Б. твърди, че на 08.12.2018г., около 12,50ч, в гр.София, ул. „**“ с посока от ул. „2-ра“ към бул.
„Вл.Вазов“, в района на кръстовщето с бул. „Вл.Вазов“, настъпило ПТП причинено
виновно отЦ.В.В., при управление на л.а. марка „Ауди“, модел „А8“, с рег. № *******който
не се съобразил с поставен пътен знак Б2 и отнел предимството на движещият се
по бул. „Вл.Вазов“, с посока от бул. „Ботевградско шосе“ към ул. „Станислав
Доспевски“, управляван от ищцата л.а. марка „БМВ“, модел „316 И компакт“, с
рег. ******, като ищцата пострадала тежко вследствие удара. За ПТП бил съставен
КП № К-776/08,12,2018г. на СДВР, Отдел „Пътна полиция“ с пострадали лица. Отговорността
на ответника била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена със З. „Л.И.” АД, със застрахователна полица №
BG/22/118000180487, валидна от 06.01.2018г., до 05.01.2019г.
Твърди, че в резултат на ПТП претърпяла изключително тежки травматични
увреждания: „Закрито счупване на дясната лъчева кост в долната си част“,
„Контузия на лицето и носа, но без вътрешно мозъчна травма“, „Контузия и
хематом на лява подбедрица“. Откарана била по спешност в УМБАЛСМ “Пирогов” ЕАД,
гр. София, където претърпяла множество изследвания, медицински интервенции и
наместване под анестезия и обездвижване на счупената кост. Търпяла изключителни
болки и страдания, каквито търпи и към момента.
Претендира присъждане на сумата 40000,00лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на
изтичане на законовоопределеният 3-месечен срок за произнасяне на ответното
дружество – 29,04,2019г., както и сумата
1408,66лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
заплатена стойност на лекарства, транспорт и медицински консумативи, ведно със
законната лихва върху нея считано от датата на последното извършено плащане –
26,03,2019г., до окончателното и изплащане.
В отговора на исковата молба
постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът изразява
становище за допустимост но неоснователност на предявения иск.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение
л.а. марка „Ауди“, модел „А8“, с рег. № ******към датата на ПТП.
Възразява, че ПТП не е настъпило по описания в исковата молба механизъм.
Водача на л.а. марка „Ауди“, модел „А8“, с рег. № ******не е виновен за
настъпване на ПТП.
Възразява, че е налице съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на
вредоносния резултат, т.к. към момента на
ПТП не е пътувала с обезопасителен колан.
Оспорва, че за ищцата са настъпили твърдяните имуществени и неимуществени
вреди в причинна връзка с ПТП, а в отношение на евентуалност техният интензитет.
Оспорва конкретно, че за ищцата не са настъпили твърдяните имуществени вреди
описани подробно в точка 11 от отговора на исковата молба – закупуване на
описаните лекарства.
Оспорва претенциите по размер, както и началният момент на претендираната
законна лихва.
В допълнителната искова молба и
допълнителният отговор не са направени нови твърдения и
възражения.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От КП № К-776/08,12,2018г. на СДВР, Отдел „Пътна полиция“ и заключението на
приетата САТЕ се установява следното:
На 08.12.2018г., около 12,50ч, в гр.София, л.а. марка „БМВ“, модел „316 И компакт“, с рег.
****** управляван от ищцата се движел по бул. „Вл.Вазов“, с посока от бул.
„Ботевградско шосе“ към ул. „Станислав Доспевски“, срещу знак Б3, със скорост
44,30км/ч, навлизайки в кръстовището на ул. „**“. По същото време в
кръстовището срещу знак Б2 навлязъл л.а. марка „Ауди“, модел „А8“, с рег. № *******управляван
отЦ.В.В., със скорост 60,10 км/ч. Водачът на л.а. марка „БМВ“, модел „316 И
компакт“, с рег. ****** за да избегне удара насочил автомобила на дясно, но
вследствие пресичане траекториите на движение на двата автомобила между тях
настъпил удар, като ударът за л.а. марка „Ауди“ е бил страничен и приплъзващ.
След удара л.а. марка „БМВ“ отскача назад и се завърта в посока обратна на
часовниковата стрелка, като се установява на място, а л.а. марка „Ауди“
продължава напред, въртейки се в посока на часовниковата стрелка и се
установява на място. Съгласно заключението причина за настъпване на инцидента е
изцяло субективна – действията на водача на л.а. марка „Ауди“, модел „А8“, с
рег. № ******
От заключението по приетата СМЕ се установява следното:
В резултат на ПТП, като пряка и непосредствена последица ищцата е получила
гследните травматични увреждания:
„Закрито счупване на дясната лъчева кост в долната си част“, „Контузия
на лицето и носа, но без вътрешно мозъчна травма“, „Контузия и хематом на лява
подбедрица“. Уврежданията са типични за водачи или пътници в автомобил, т.к.
горните крайници са свободно подвижни и не са ограничени за движенията си от
обезопасителният колан.
По своят медико-биологичен характер полученото счупване на дясната лъчева
кост е довело на ищцата: „трайно затруднение на движенията на горния десен
крайник за срок по дълъг от 30 дни“, в случая – 3 месеца. Останалите
мекотъканни увреждания в областта на лицето и лявата подбедрица са причинили на
пострадалата „краткотрайни болки – 12 дни“.
В лечебното заведение ищцата е постъпила в задоволително общо състояние.
Освен описаното счупване са били установени и други увреждания от ПТП „Контузия
на лицето и носа, но без вътрешна мозъчна травма. Контузия и хематом на лявата
подбедрица“. Установени са и множество придружаващи заболявания: „Есенциална
хипертония и неинсуливо захаред диабет“. Предвид тях е взето решение фрактурата
на дясната лъчева кост да бъде наместена под анестезия и ТV контол, след което – обездвижена с гипсова превзърка за срок 30-35дни.
След интервенцията е поставена на строг постелен режим с включени медикаменти в
лечебното заведение и е изписана на 10,12,2018г. с назначени медикаменти,
прегледи и рехабилитация. По време на лечението са се обострили множество от
придружаващите заболявания, което е наложило лечението им. Обострил се е тежък
гастрит. По време на рехабилитацията е установен тежък двигателен дифицит на
дясна киткова стала, който трудно е бил преодолян.
По време на лечебният и възстановителен период ищцата е търпяла болки и
страдания най интензивни през първите 30 дни непосредствено след инцидента и в
началото на рехабилитацията. Извън тези периоди е търпяла периодично явяващи се
болки в дясната киткова стала, най вече при промяна на времето, които са
успешно повлияни с аналгетици. Наред с тези болки и страдания през първите 2
месеца ищцата не е могла да си служи пълноценно с дясна ръка. Счупването е
зарастнало окончателно за 40 дни и към момента ищцата не търпи силни болки в
зоната на фрактурата.
Съгласно заключението всички извършени разходи по приетите фактури в общ
размер 1408,66лв., са пряко свързани с репаративния процес /зарастването/ на
счупената кост, а дуги от закупените лекарства са свъзрани с лечението на
обострените след ПТП придружаващи заболявания.
От показанията на свидетеля А.Ц.Б.– син на ищцата се установява следното:
След инцидента за първи път видял майка си в линейката на входа на болницата. Помогнал да я свалят и качат на
носилка. Била посинена отпред, ударена в главата, със счупена дясна ръка,
хематом на левия крак и болки в гърдите. Не можела да диша, а ръката била
изтръпнала от счупването. Лечението продължило 6 месеца с прием на
обезболяващи. Нуждаела се от чужда помощ всеки ден за да се обслужва. Китката
зарастрава накриво, чупили я втори път и още била надута. Сега се движела по
трудно. Заради удара я боляли прешлени и все се оплаквала. Преди катастрофата
работела на сергии с домати, но сега не била в състояние. Преди била по
жизнена, по весела. Сега по различна. Все недоволствала и се оплаквала от него.
Предявените искове са с
правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в сила от 01,01,2016г./, вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, която е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента, трябва да се
установи кумулативното наличие на следните предпоставки: към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдяни вредоносен
резултат.
Установено е, че по отношение на увреждащия автомобил е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена със З. „Л.И.” АД, със застрахователна полица №
BG/22/118000180487, валидна от 06.01.2018г., до 05.01.2019г., валидна към
датата на ПТП.
Съдът намира заключението на приетите СМЕ и САТЕ за обективни и компетентно
дадени и като съответстващо на останалите доказателства по делото им дава вяра
изцяло.
Въз основа експертизите и неоспорените писмени доказателства приема за
установени елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние извършено от
виновно и противоправно, в нарушение на правилата установени в ЗДвП отЦ.В.В., а
именно – управление на л.а. с несъобразена с пътните условия скорост и
навлизане в кръстовището по път без предимство, срещу знак Б2, както и
настъпилите като пряка и непосредстсвена последица вреди - причинените
травматични увреждания на ищеца, а именно: „Закрито счупване на дясната лъчева
кост в долната си част“, „Контузия на лицето и носа, но без вътрешно мозъчна
травма“, „Контузия и хематом на лява подбедрица“. Причината за настъпване на
инцидента е изцяло субективна – действията на водача на л.а. марка „Ауди“,
модел „А8“, с рег. № ******
Недоказано е останало възражението за наличие на съизвършителство от стнана
на прострадалата и за липса на причинна вързка с настъпилите вреди.
Недоказано е и възражението аз съпричиняване на вредоносния резултат. Въз
основа заклйчението по приетата СМЕ съдът приема, че вредите за ищцата биха
настъпили независимо дали е била или не с предпазен колан, т.к. същият не
ограничава свободното движение на крайниците, респ. възможността за травми
върху същите в резултат на съприкосновение с вътрешните части на автомобила, по
какъвто механизъм са настъпили уврежданията за ищцата.
Съдът цени показанията на свидетеля А.Ц.Б.– майка на ищцата при условията
на чл. 172 ГПК и им дава вяра изцяло, като дадени в резултат на преки,
непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите
доказателства по делото. Въз основа тях и заключението по приетата СМЕ приема,
че оздравителният период за ищцата е продължил около 6 месеца. През този период
е търпяла болки и страдания най интенцивни през първите 30дни по време на
провежданите рехабилитационни процедури. Извън тези периоди е търпяла само
периодични болки при преумора и промяна на времето, което е налагало прием на
седативни и обезболяващи средства. Наред с тези болки и страдания през първите
2 месеца ищцата не е могла да си служи пълноценно с дясна ръка и е била
поставена в зависимост от помощта на трети лица. По време на лечението са се обострили
множество от придружаващите заболявания на ищцата, което е наложило лечението им.
Счупването е зарастнало окончателно за 40 дни и към момента ищцата не търпи
силни болки в зоната на фрактурата.
Поради изложеното предявеният иск за неимуществени вреди е доказан по
основание.
По отношение размера на предявеният
иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът определя в размер на сумата
от 15000,00лв. За горницата от 25000,00лв. до пълният предявен размер от
40000,00лв. искът следва да се отхвърли, като неоснователен.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на
преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: касае се за жена на 71
години към датата на произшествието, претърпяла увреждания, доказани съобразно
заключението на СМЕ: „Закрито счупване на дясната лъчева кост в долната си
част“, „Контузия на лицето и носа, но без вътрешно мозъчна травма“, „Контузия и
хематом на лява подбедрица“. Оздравителният период е продължил около 6 месеца.
През този период е търпяла болки и страдания най интенцивни през първите 30дни
и по време на провежданите рехабилитационни процедури. Извън тези периоди е
търпяла само периодични болки при преумора и промяна на времето, което е
налагало прием на седативни и обезболяващи средства. Наред с тези болки и
страдания през първите 2 месеца ищцата не е могла да си служи пълноценно с
дясна ръка и е била поставена в зависимост от помощта на трети лица. По време на лечението са се обострили
множество от придружаващите заболявания на ищцата, което е наложило лечението
им. Счупването е зарастнало окончателно за 40 дни и към момента ищцата не търпи
силни болки в зоната на фрактурата.
Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и
доказан е акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
законна лихва върху главницата за неимуществени вреди, считано от датата на
изтичане на законовоопределеният 3-месечен срок за произнасяне на ответното
дружество – 29,04,2019г.
Съдът намира за доказан по основание и искът за имуществени вреди. Въз
основа заключението на СМЕ приема за установено, че всички извършени разходи по
приетите фактури в общ размер 1408,66лв., са пряко свързани с репаративния
процес /зарастването/ на счупената кост, а други от закупените лекарства са
свъзрани с лечението на обострените след ПТП придружаващи заболявания. При това
положение искът следва да се уважи в претендираният размер от 1408,66лв.
Предвид изхда от спора по искът за имуществени вреди главницата от 1408,66лв.
следва да се присъди ведно със законната лихва върху нея считано от датата на
последното извършено плащане – 26,03,2019г., до окончателното и изплащане.
По разноските:
Предвид изхода от спора разноски следва да се присъдят и на двете страни.
На основание чл. 83, ал. 2 от ГПК ищецът е освободен от държавни такси и
разноски в производството, поради което такива не му се присъждат.
Претендираните от ищеца разноски са в размер на 1772,26лв., формирани от
дължим за защита от адвокат хонорар, на основание чл. 38 ЗА.
Ответникът е направил разноски в размер на 450.00лв. за защита от
юрисконсулт, определено на основание на чл.78, ал.8 от ГПК (Изм. – ДВ, бр. 8 от
24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.2 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Съобразно уважената и отхвърлена част от исковете ответникът следва да
заплати на ищеца сумата 702,28лв., а ищецът на ответника сумата 272,00лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 656,35лв., както и сумата от 476,00лв. - заплатени
възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съобразно уважената част от
исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н
„Лозенец“, ул. „*******, представлявано от М. С. М.-Г. иП.В. Д., ДА ЗАПЛАТИ на С.С.Б., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, адвокат Я.Д. - САК сумата
15000,00 /петнадесет хиляди/лв., представляваща застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди - болки и страдания, както и сумата 1408,66 /хиляда четиристотин и осем, 0.66/лв., представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатена
стойност на лекарства, транспорт и медицински консумативи, вследствие травматични увреждания, които се
намират в пряка причинна връзка с ПТП настъпило на 08.12.2018г.
около 12,50ч, в гр.София, ул. „**“ с посока от ул. „2-ра“
към бул. „Вл.Вазов“, в района на кръстовщето с бул. „Вл.Вазов“, виновно
причинени от водачаЦ.В.В., при управление на л.а. марка „Ауди“, модел „А8“, с
рег. № *******чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена със З. „Л.И.” АД, със застрахователна полица
№ BG/22/118000180487, валидна от 06.01.2018г., до 05.01.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от 15000,00 /петнадесет хиляди/лв. считано от
29,04,2019г., до окончателното и изплащане, ведно със законната лихва върху
главницата от 1408,66 /хиляда четиристотин и осем, 0.66/лв. считано от датата
на последното извършено плащане – 26,03,2019г., до окончателното и изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата 25000.00 /двадесет и пет хиляди/лв. представляваща горница над присъдените 15000,00 /петнадесет
хиляди/лв. до пълният предявен размер от
40000,00 /четирдесет хиляди/лв. - като неоснователен, на основание чл. 432, ал.
1, вр. чл. 380 КЗ /в сила от 01,01,2016г./, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н
„Лозенец“, ул. „*******, представлявано от М. С. М.-Г. иП.В. Д. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Я.Д. – САК, с
адрес: ***, в качеството на процесуален представител на С.С.Б., ЕГН **********,
сумата 702,28 /седемстотин и два, 0.28/лв., представляваща хонорар за защита в
процеса, на основание чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА С.С.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адвокат Я.Д. - САК ДА ЗАПЛАТИ на З. „Л.И.” АД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, р-н „Лозенец“, ул. „*******,
представлявано от М. С. М.-Г. иП.В. Д. сумата
272,00 /двеста седемдесет и два/лв.,
представляваща сторените пред СГС съдебни разноски съобразно отхвърлената част
от исковете, за защита от юрисконсулт.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н
„Лозенец“, ул. „*******, представлявано от М. С. М.-Г. иП.В. Д. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата
656,35 /шестотин петдесет и шест, 0.35/лв., представляваща държавна такса,
както и сумата 476,00 /четиристотин седемдесет и шест/лв. -
заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съобразно уважената
част от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: