№ 178
гр. Пловдив , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осми декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина А. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20205330205343 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. И. М., ЕГН: ********** с адрес: гр. С., ул.
"***" №**, чрез адв. В.М. против Наказателно постановление № 36-
0000482/13.08.2020 г., издадено от Т. Т. Н., в качеството на *** на ***, с което
на основание чл. 178а, ал. 7, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение по чл. 44, ал. 1, т. 1, б. „б“
от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства (Обн. ДВ бр. 104 от
27.12.2011 г., изм. и доп.).
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за
необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП).
Жалбоподателят твърди връченият му препис от акта за установяване на
административно нарушение (АУАН) да е нечетлив и неразбираем, което по
недопустим начин да е ограничило правото му на защита и да представлява
съществено нарушение на процесуалните правила. Поддържа извършването
на нарушението да не е доказано по делото. Моли наказателното
постановление да бъде отменено. При условията на евентуалност претендира
да е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. В
съдебно заседание, редовно уведомен, жалбоподателят не се явява,
представлява се от адв. М., който поддържа жалбата. Пледира да са
допуснати съществени процесуални нарушения и поради липса на надлежно
описание на нарушението, неправилна правна квалификация на деянието,
съставяне на АУАН в отсъствие на жалбоподателя и липса на посочване на
1
административнонаказващия орган (АНО) в наказателното постановление.
Претендира направените по делото разноски.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 50762 от
01.09.2020 г., с което изпраща жалбата и административната преписка,
изразява становище наказателното постановление да е издадено в
съответствие с материалния и процесуалния закон, а извършването на
нарушението да е установено по категоричен начин. В допълнително
становище, приложено на лист 16-18 от делото, поддържа наказателното
постановление и моли същото да бъде потвърдено. В съдебно заседание,
редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от А. И. М., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 20.08.2020 г., установено от приложеното по преписката
известие за доставяне, а жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган на 26.08.2020 г., съгласно датата на
клеймото върху пощенския плик - също находящ се по преписката, поради
което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е
допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 24.06.2020 г. в град Стамболийски, ул. „Марица“ № 31 в контролно-
технически пункт, притежаващ Разрешение № 1750 за извършване на
периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни
превозни средства, валидно до 16.04.2024 г., свид. В. К. П. представил лек
автомобил „Джип Чероки“ с рег. № ***, категория M1G за извършване на
периодичен преглед на техническата му изправност.
Жалбоподателят А. И. М. бил член на комисията, която трябвало да
извърши прегледа. Около 14:14 часа на 24.06.2020 г. започнал прегледът, като
още в самото му начало жалбоподателят М. напуснал линията на КТП и до
края му не се върнал, като не извършил нито една проверка. Въпреки това
жалбоподателят подписал и подпечатал с индивидуалния си печат протокола
с № 22660859 от 24.06.2020 г. за извършен периодичен преглед на
техническата изправност на процесния автомобил.
Напускането на линията за проверка на КТП преди началото на прегледа
и неизвършването на нито една проверка от страна на жалбоподателя било
забелязано от служителя Ч. С. в отдел „Видеонаблюдение“ към РД
„Автомобилна администрация“ - Пловдив при преглед на записа от
видеонаблюдението. Последният уведомил свид. Г. Д. Д. – *** в ***, който
2
също се запознал с видеозаписа от прегледа.
На 30.07.2020 г. свид. Д. съставил акт за установяване на
административно нарушение против жалбоподателя М., в негово присъствие
и в присъствието на свид. К. С. К.. Препис от акта бил връчен на
жалбоподателя срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административната преписка било издадено обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, на писмените доказателства,
като и от вещественото доказателство по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Г. Д. Д. и К. С. К.. От тях
се установяват обстоятелствата, които двамата свидетели са констатирали в
хода на извършената проверка. Свидетелите изясняват, че проверката е
осъществена изцяло въз основа на данните от видеонаблюдението. Посочват
какво е било дължимото поведение от техническия специалист в качеството
му на член на комисията, както и че в случая са забелязали жалбоподателя М.
да напуска линията за извършване на проверка в КТП и до края на прегледа
да не се връща, а всички проверки да са извършени от друго лице, което не
фигурира в списъка с технически специалисти. Установява се още, че
видеонаблюдението е поставено и обхваща както входа, така и изхода на
канала, в който е разположена линията за извършване на проверки.
Показанията на двамата свидетели са подробни, вътрешно непротиворечиви и
взаимно кореспондиращи. Те намират изцяло подкрепа в приобщения по
делото видеозапис, поради което се ценят и за проверени. По тези
съображения съдът им дава вяра.
С доверие се ползват и показанията на свид. В. К. П.. Същият е трето за
спора лице, незаинтересовано от изхода на делото, а в показанията си
възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като
очевидец. Съдът кредитира показанията и на този свидетел като подробни и
добросъвестно дадени. От тях се установява, че свидетелят е възприел кои са
лицата, участвали в извършването на прегледа – както боравещия с уредите,
така и работещият на компютър в затвореното помещение. За участието на
жалбоподателя М. в прегледа свид. П. сочи, че той го е поканил да влезе и му
е указал какви документи да подготви, но след това не го е виждал до края на
прегледа. Относно помещението с компютъра свид. П. подробно изяснява, че
вътре има и друга стая, както и санитарно помещение, но не е забелязвал да
има друг вход или изход. Пояснява още, че е влизал в това помещение,
включително и предишни пъти, тъй като е познавал предишния собственик на
пункта. В тази част показанията на свидетеля са изключително подробни и
детайлни, което затвърждава извода за тяхната достоверност. Именно от
показанията на свид. П. се явяват оборени по делото показанията на свид. Д.
3
З. Д., поради което съдът не им дава вяра при формиране на фактическите си
изводи. Доказано е по делото, че твърденията на свид. Д. не отговарят на
обективно случилото се. Отчитайки и обстоятелството, че Д. е служител на
дружеството „Ем Ви Адвенс“ ЕООД, което е титуляр на разрешението за
извършване на периодични прегледи на техническата изправност, то съдът
приема, че свидетелят е предубеден, а стойността на показанията му е
дискредитирана.
От списък към Разрешение № 1750/16.04.2019 г. за извършване на
периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС се
установява, че жалбоподателят М. притежава квалификация за извършването
на проверки на ППС от категории M1, M2, M3, N1, N2 и N3, както и че има
печат с индивидуален номер 1750-3.
От протокол № 22660859/24.06.2020 г. за извършен периодичен преглед
на техническата изправност на ППС се изяснява, че е съставен протокол за
преглед на лек автомобил Джип Чероки 2.5 ЦРД с рег. № ***, с начало на
прегледа 24.06.2020 г., 14:14 часа. Установява се още, че в протокола е
поставен печат с номер 1750-3.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Доказа се по делото от събраните и проверени писмени доказателства, от
вещественото доказателство, както и от показанията на свидетелите Д., К. и
П., че от обективна страна на описаните в наказателното постановление време
и място – на 24.06.2020 г. в гр. Стамболийски, ул. „Марица“ № 31, лек
автомобил „Джип Чероки“ с рег. № *** е бил представен за извършване на
периодичен преглед на техническата му изправност. Доказано е и че
жалбоподателят М. е бил член на комисията, като в това си качество е
подписал и подпечатал протокол № 22660859/24.06.2020 г. за извършен
периодичен преглед. Същевременно обаче се установява и че жалбоподателят
не е извършвал периодичния преглед, като още в самото му начало е напуснал
линията за извършване на проверката в контролно-техническия пункт и не се
е завърнал до края на проверките, като така не е осъществил нито една от тях.
Така установеното деяние на жалбоподателя е квалифицирано като
нарушение по чл. 44, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредба № Н-32/16.12.2011 г., която
разпоредба гласи, че: „при извършването на периодичните прегледи на ППС
техническият специалист, участващ в комисията, извършва проверка на
техническата изправност на ППС съгласно методиката по чл.31, ал. 1 и при
спазване на технологичната карта по чл. 18, ал. 1, т. 4, като извършва
необходимите проверки и измервания на спирачна уредба и състоянието на
отработилите газове; разпечатва резултатите от измерванията, вписва върху
тях заключение за съответствието с нормативните изисквания, подписва се и
ги подпечатва със своя индивидуален печат“. В обстоятелствената част както
на АУАН, така и на НП има твърдение жалбоподателят да не е извършил
проверка на техническата изправност на процесния автомобил съгласно
изискванията на методиката и технологичната карта по Наредбата. Това
4
твърдение се подвежда под нормата на чл. 44, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-
32/16.12.2011 г., но самата правна норма по т. 1 включва и четири букви, във
всяка от които е регламентирано различно материалноправно задължение за
техническия специалист, член на комисията. Така задължението по буква „а“
от нормата е за извършване на визуална проверка и отразяване на данните в
протокола, по буква „б“ за описаните по-горе действия, по буква „в“ - за
отразява съответствието на данните от измерванията в протокола, а по буква
„г“ - за класифициране на установените неизправности. В наказателното
постановление, а и в АУАН, липсват твърдения кое точно свое задължение от
така изброените не е изпълнил жалбоподателят. На практика фактическото
описание е непълно, защото кореспондира единствено с правната
квалификация по чл. 44, ал. 1, т. 1 от Наредбата, но не и със задължението по
б. „б“ от същата правна норма. В обстоятелствената част на НП е прието, че
жалбоподателят „не е извършил нито една проверка“. Подобен фактически
извод е твърде общ и внася неопределеност в предмета на доказване по
делото, както и неяснота за жалбоподателя срещу какви точно факти следва
да се защитава. Не може да се приеме, че за осигуряването на адекватна
възможност за защита в процеса е все едно по обвинение за неизпълнението
на кое свое задължение е наказан жалбоподателят. За да може да оборва
тезата на наказващия орган и да докаже, че всъщност е изпълнил своето
задължение, той трябва да знае кое е това задължение, което се твърди, че не
е осъществил. Законодателят е разделил процедурата на отделни етапи и е
скрепил неизпълнението на всеки от тях с административнонаказателна
отговорност, поради което лицето не следва да бъде поставяно в неяснота за
виновното неизпълнение на кой етап е санкционирано. При така направеното
фактическо описание „не е извършил нито една проверка“ за съда остава
неясно защо деянието е квалифицирано именно по буква „б“ на чл. 44, ал. 1, т.
1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г., тъй като абсолютно същото описание би
могло да бъде отнесено и към квалификация по всяка от останалите букви от
правната норма. Това обстоятелство ясно показва липсата на конкретика и
индивидуализация при фактическото описание на нарушението. В тази връзка
същественият характер на нарушението произтича и от обстоятелството, че
по фактите, за които жалбоподателят е наказан с конкретното НП, следва да
се формира сила на пресъдено нещо, за да се избегне двойна наказуемост в
нарушение на принципа ne bis in idem. С това твърде общо и неизяснено
фактическо описание обаче биха могли да се издадат множество наказателни
постановления против жалбоподателя, без той да може да разбере в кой
отделен случай за кое свое бездействие е наказан.
Следва да се обърне внимание и че в постъпилото писмено становище от
наказващия орган се твърди, че поведението, чрез което е извършено
нарушението, е неполагането на индивидуален печат от жалбоподателя. Сам
наказващият орган изключва от твърденията си, че наказанието е наложено
например и за неизвършването на проверки и измервания на спирачната
уредба и състоянието на отработилите газове или за неразпечатването на
5
резултатите от измерванията. От друга страна неподпечатването с
индивидуалния печат на техническия специалист би могло да бъде както
нарушение по чл. 44, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредбата, но така и по чл. 44, ал. 1,
т. 2 от Наредбата в зависимост от това кой документ не е бил подпечатан –
резултатите от измерванията или протокола от прегледа. Това ясно
демонстрира, че направената правна квалификация не освобождава АНО от
задължението да посочи какво е било дължимото поведение на дееца от
фактическа страна, което приема да не е било изпълнено. Недопустимо е
съдът a priori да презюмира, че наказващият орган е наложил наказанието
именно за тези факти, които действително се подвеждат под дадената правна
квалификация и затова фактите да могат и да не бъдат описвани. Така
например възможно е от фактическа страна наказанието да е наложено, както
се твърди в писменото становище, за неподпечатване на протокола от
прегледа, което да е било неправилно квалифицирано в АУАН и в НП.
Проверката за обоснованост и за правилното приложение на материалния
закон изисква да има направено ясно, конкретно и недвусмислено фактическо
описание. Противното би означавало съдът да прояви недопустима
предубеденост, като приеме, че АНО е дал надлежна правна квалификация,
макар и да не знае с точност на кои конкретно факти.
Накрая нередовността на описанието на нарушението би могла да бъде
демонстрирана и с един прост пример. Ако в обстоятелствената част на
АУАН и НП е описано, че едно административнонаказателно отговорно лице
се е явило и е започнало да престира работната си сила при даден
работодател, но без последният да е изпълнил задълженията си, то би било
напълно неясно за какво точно поведение от фактическа страна се води
производството – дали за това, че не е сключен трудов договор в писмена
форма; че лицето е допуснато до работа преди да му е връчено копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ; че не е извършен задължителен начален
инструктаж, когато такъв е приложим. Всякога, за да може както
жалбоподателят да се защитава и да участва адекватно, така и въззивната
инстанция да извърши съдебен контрол, трябва да има ясно и конкретно
фактическо описание. Липсата на надлежно описание на нарушението
представлява съществено процесуално нарушение по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН и обуславя отмяна на наказателното постановление.
На следващо място самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление представлява и несъответствието между установените по
делото факти и правната им квалификация в АУАН и в НП. От фактическа
страна поведението на жалбоподателя М., описано в постановлението, е
напускането му на линията на контролно-техническия пункт в началото на
прегледа и неизвършването на нито една проверка до неговия край. Съдът
намира, че от доказателствата по делото по категоричен начин се доказа, че
действително жалбоподателят не е присъствал и участвал при извършването
на прегледа. Същият е напуснал линията на КТП още в началото и не се е
завърнал до края на прегледа, като по този начин не е участвал в
6
извършването на нито една проверка. Така установените факти са
квалифицирани от наказващия орган като нарушение по чл. 44, ал. 1, т. 1, б.
„б“ от Наредба № Н-32/16.11.2011 г. Настоящият съдебен състав приема
обаче, че надлежната правна квалификация на тези факти е по чл. 44, ал. 1, т.
3, б. „а“ от Наредба № Н-32/16.12.2011 г., съгласно която разпоредба
техническият специалист, участващ в комисията, извършва периодичен
преглед за проверка на техническата изправност на пътното превозно средство
при спазване на изискванията за извършване на периодичен преглед на пътно
превозно средство, определени в Наредбата. За да се установи коя е
приложимата правна квалификация, на първо място следва да бъде изяснена
разликата между двата състава, т.е. при приложението на какви факти в
обективната действителност ще бъде осъществен всеки от двата състава. Това
разграничение следва да се направи, отчитайки различното материалноправно
задължение, което се вменява с всяка от двете разпоредби, като това на свой
ред определя и различните изпълнителни деяния на двете нарушения. В тази
връзка настоящият състав не споделя становището, че разпоредбите на чл. 44,
ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. регламентират едно и
също задължение, което би било едно напълно излишно, а и неследващо се
нормотворческо разхищение. Всъщност и двете разпоредби имат за свой
адресат техническия специалист, участващ в комисията, но регламентират
негови различни задължения. Така с правилото по чл. 44, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на последния е вменено задължение, когато
извършва периодичен преглед на ППС, да осъществява проверката на
техническата му изправност съгласно методиката по чл. 31, ал. 1 от Наредбата
и при спазване на технологичната карта по чл. 18, ал. 1, т. 4 от Наредбата. С
разпоредбите от б. „а“ до б. „г“ на чл. 44, ал. 1, т. 1 са въведени и отделни
етапи под формата на последователност от различни задължения, които
техническият специалист трябва да изпълни, когато осъществява проверката
на техническата изправност. В зависимост от това коя конкретна проверка
деецът не извърши или не извърши надлежно в рамките на осъществения от
него преглед, то деянието му ще се квалифицира по някоя от четирите букви
по чл. 44, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Следователно и изпълнителното деяние, с
което ще бъде осъществено това нарушение, е неизвършване или ненадлежно
изпълнение на някое от отделните задължения, които има техническият
специалист в рамките на проведен от него периодичен преглед за
техническата изправност на ППС. От своя страна с разпоредбата на чл. 44, ал.
1, т. 3 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. се вменява общото и първично
задължения за техническия специалист да извърши периодичен преглед за
проверка на техническата изправност на пътното превозно средство.
Изпълнителното деяние, с което ще бъде осъществено това нарушение, е
неизвършването на периодичен преглед, когато техническият специалист е
бил длъжен да стори това.
В обобщение се приеме, че нарушение по чл. 44, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Н-32/16.12.2011 г. ще бъде осъществено, когато деецът, извършвайки
7
периодичния преглед, се отклони от методиката и технологичната карта.
Разпоредбата регламентира изисквания към начина, по който да бъдат
осъществявани периодичните прегледи за техническа изправност и за да бъде
извършено такова нарушение, то предпоставя от обективна страна да има
проведен периодичен преглед, в рамките на който техническият специалист да
се е отклонил в една или друга част от методиката и технологичната карта,
като не е изпълнил конкретно свое задължение по някоя от четирите букви на
разгледаната правна норма. Фактите по делото обаче не кореспондират с тази
хипотеза, тъй като се установява, че жалбоподателят не просто се е отклонил
от методиката и технологичната карта при провеждането на периодичния
преглед, а въобще не е извършил такъв, като е напуснал линията на КТП при
началото на прегледа и не се е завърнал до неговия край, без да участва в нито
един от неговите етапи. Това му поведение представлява нарушение на
общото му задължение да извършва периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на ППС при спазване на изискванията, определени в
Наредбата. Затова деянието на жалбоподателя представлява нарушение на
задължението по чл. 44, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № Н-32/16.12.2011 г., тъй
като тази разпоредба урежда първичното и общо задължение за извършване
на самия преглед от техническия специалист. Погрешната правна
квалификация на нарушението в АУАН и в наказателното постановление
представлява самостоятелно основание за отмяна на постановлението.
На следващо място основателно е и възражението за допуснато
съществено процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗАНН, като в
наказателното постановление са посочени собственото, бащиното и
фамилното име на лицето, което го е издало, но не и неговата длъжност.
Вместо това е изписано единствено „за директор“. Липсва каквото и да е
означение обаче директор на каква административна структура. Основателно
жалбоподателят възразява, че и в самата бланка, върху която е изпълнено
наказателното постановление, са вписани Министерство на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, както и Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, но не и Регионалната дирекция „АА“ със
седалище гр. Пловдив, за която едва от останалите материали по делото се
установява да е наказващият орган. Реквизитът на съдържанието на НП по чл.
57, ал. 1, т. 1 от ЗАНН има съществено значение за преценката за
материалната и териториална компетентност на наказващия орган. Той не
следва да се извлича въз основа на предположения или на други
съпровождащи документи като придружителното писмото, с което се
изпраща преписката. Последното следва да се отбележи е ясно подписано от
лице, заместващо директора именно на РД „АА“ Пловдив, поради което далеч
не се поставят неизпълними изисквания към конкретизацията на длъжността
на лицето, издало наказателното постановление. Действително в съдебната
практика е утвърдено, че не всеки порок при изписването на длъжността на
лицето, издало НП, или на актосъставителя представлява съществено
процесуално нарушение. Посочването на по-обща или непълна длъжност –
8
например за актосъставител по ЗДвП „полицай“ вместо „младши
автоконтрольор“, не обосновава автоматично отменително основание.
Настоящата хипотеза обаче е различна. В НП не е посочена нито по-обща,
нито различна длъжност, а е налице пълно отсъствие на този реквизит. Съдът
е поставен в положение да издирва надлежната страна по делото въз основа
на различните оправомощителни заповеди, от които да разбере задълженията
на директора на коя структура всъщност е изпълнявало физическото лице,
издало НП. В случая заповедта за заместване също не е била описана в
наказателното постановление. Следва да се има предвид и че жалбоподателят,
получавайки препис от НП, не разполага с оправомощителните заповеди,
които не са и споменати. Реквизитите на наказателното постановление не
следва да се извличат от доказателствата и останалите материали по делото,
каквато е настоящата хипотеза. Нормата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН е
категорична, че това са обстоятелства, които трябва да са вписани в самото
наказателно постановление. В случая не се касае за несъществена непълнота
или отклонение, за което да се приеме, че е санирано в хода на процеса.
Наказващият орган е проявил груба немарливост при осъществяване на
административнонаказателната си дейност, която не следва да бъде
толерирана, за да се избегне нейното мултиплициране. Да се приеме, че
нарушението не е съществено, би означавало, че наказателните
постановления могат да продължат да бъдат издавани така и за в бъдеще.
Настоящият състав намира, че дължимото поведение е точно обратното – на
наказващия орган следва да бъде обърнато внимание за необходимостта да
преодолее тази непълнота при издаването на НП, за да приведе дейността си в
съответствие с изискванията на процесуалния закон.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че останалите
възражения на жалбоподателя се приемат за неоснователни. Оборено е
твърдението връченият препис от АУАН да е нечетлив, като оригиналният
екземпляр, връчен на жалбоподателя, е приложен на лист 8 от делото.
Същевременно М. не е възразил нито при съставянето на АУАН, нито по-
късно, че връченият му препис препятства и затруднява правото му на
защита, поради което не може да се вменява в задължение на актосъставителя
или на наказващия орган да предвиждат тези затруднения на жалбоподателя,
особено когато връченият документ е напълно четлив, каквато е настоящата
хипотеза. Неоснователно е и възражението АУАН да е бил съставен в
отсъствието на нарушителя. Напротив, от доказателствата по делото се
установява актът да е съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, да е
предявен и връчен на жалбоподателя на датата на съставянето му.
Изискването за присъствие на нарушителя при това действие не представлява
и задължение чисто техническата дейност по написване на текста да се
извършва непосредствено пред дееца. Чрез предявяването на АУАН при
неговото съставяне не е допуснато твърдяното нарушение на процедурата.
Накрая оборено е и възражението жалбоподателят да се е върнал и да е
извършил лично прегледа за техническа изправност на ППС, но това му
9
поведение да е останало извън обсега на записващите камери с
видеонаблюдение. От показанията на свид. П., изцяло ползвани с доверие от
съда, се установи, че жалбоподателят не е участвал при извършването на
прегледа, както и че не е имало друг вход, през който да се влезе в
помещението, наречено офис, освен през канала, който обаче е обхванат от
видеонаблюдението. По тези съображения съдът приема, че жалбоподателят е
отсъствал през цялото време и въобще не е извършил периодичен преглед на
техническата изправност на процесното ППС.
Въпреки това останалите констатирани пороци на наказателното
постановление – липса на надлежно описание на нарушението, погрешна
правна квалификация, както и непосочване на длъжността на лицето, издало
НП, съществено са опорочили процеса по осъществяване на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Всеки от тези
недостатъци представлява самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление. По тези съображения съдът намери жалбата за
основателна, а наказателното постановление за незаконосъобразно, поради
което то трябва да бъде отменено.
Приобщеният като веществено доказателство по делото компактдиск,
съдържащ описания в наказателното постановление видеозапис и приложен
на лист 10 от делото, следва да се върне на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Пловдив, заедно с
административнонаказателната преписка, след влизане на решението в сила.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на
разноски в процеса – по делото такива е поискал единствено жалбоподателят.
Искането е за присъждане на разноски в размер на 402 лева, сторени за
адвокатско възнаграждение. Доказано е извършването на разноски в пълния
претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие,
приложен на лист 25 от делото, е удостоверено възнаграждението да е
заплатено в брой.
Съобразно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН е направено възражение за
прекомерност от въззиваемата страна, което в случая настоящият състав
намира за неоснователно. Договорът за правна защита и съдействие е
сключен на 21.08.2020 г. Към тази дата и съгласно измененията с ДВ бр. 68 от
2020 г. действащото законодателство – чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е
предвиждало, че при наложено административно наказание глоба в размер от
1 000 до 5 000 лева възнаграждението за процесуално представителство,
защита и съдействие е 300 лева + 7 % за горницата над 1 000 лева. В случая на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1 500 лева, поради което минималният размер на адвокатското
възнаграждение, определен по цитираните правила, е бил 335 лева. В
договора изрично е посочено и че възнаграждението е с начислен ДДС, като в
10
тази връзка съгласно § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за адвокатите, регистрирани по ЗДДС,
дължимият ДДС се начислява върху възнаграждението и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение.
Следователно претендираните от жалбоподателя разноски в размер на 402
лева не надвишават минималния размер на адвокатското възнаграждение в
конкретния случай. Отделно от това по делото са извършени множество
следствени действия, разпитани са четирима свидетели, събрани са писмени и
веществени доказателства, поради което съдът приема, че заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение не е прекомерно, а претенцията му
за разноски е основателна в пълния си размер.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на
разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това
юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това
е Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000482/13.08.2020 г.,
издадено от Т. Т. Н., в качеството на *** на ***, с което на А. И. М., ЕГН:
**********, с адрес: град С. ул. "***" №** на основание чл. 178а, ал. 7, т. 3 от
Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение по чл.
44, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство – компактдиск, приложен
на лист 10 от делото, ДА СЕ ВЪРНЕ на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Пловдив след влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“ да заплати на А. И. М., ЕГН: **********, с адрес: град
С. ул. "***" №** сумата от 402 (четиристотин и два) лева , представляваща
разноски по делото.
11
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
12