Номер 97525.09.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 16.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20203100501847 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби " АД, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ВАРНА ТАУЪРС-Е, бул. „Владислав Варненчик" № 258, ЕИК
*********, представлявано от Пл.Ст.Ст., Я.М.Д. и Г.К. срещу Решение №2014/28.05.2020г.,
постановено по гр.дело № 17517/2019г. по описа на Районен съд - гр. Варна, ГК, XXIV състав, с
което дружеството е осъдено да заплати на И. И. К. сумата от 783.06 лв., представляваща платена
при начална липса на основание по корекция на потребена неотчетена и незаплатена стойност на
електроенергия за периода от 05.04.2019г. до 03.07.2019г. в обект находящ се в гр. Варна, ул.
„Девня", бл. 11, ап. 2 по издадена фактура № **********/09.07.2019г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, както и направените от ищеца разноски. Според
изложеното в жалбата, решението на Районен съд -Варна е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и постановено в разрез с процесуалните и съдопроизводствените правила и
събраните в хода на процеса доказателства. Жалбоподателят твърди, че съдът е приел, че
плащането е извършено от ищеца на ответното дружество съобразно представен фискален бон от
19.09.2019г. на каса на „Енерго Про Варна“ ЕАД, което според него не означава, че сумата е
заплатена на „Енерго-Про Продажби" АД. Излага, че плащанията на каса на „Енерго Про Варна“
ЕАД се извършва както към Енерго Про Продажби АД, така и към Електроразпределение север
АД. Счита, че в конкретния случай, ищецът не е установил по пътя на пълното и главно доказване,
че е заплатил процесната сума по процесната фактура именно в полза на „Енерго- Про продажби“
АД, поради което и последното дружество не следва да установява, че е получило сумата на
някакво основание. По изложените съображения моли решението да бъде отменено изцяло като
неправилно и незаконосъобразно, а на негово място постановено друго, с което предявеният иск да
бъде отхвърлен изцяло като бъде осъдена ответната страна да му заплати разноски за двете
инстанции. В о.с.з. жалбата се поддържа.
1
Чрез депозирания писмен отговор и писмен молба, представен преди о.с.з., въззиваемата
страна оспорва основателността на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно, като не са налице твърдените от въззивника пороци. Твърди, че
жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, като бъде постановено решение, с
което да бъде потвърдено обжалваното решение, както и да и бъдат присъдени направените
разноски пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е
процесуално допустима.
Във връзка с изложеното в жалбата, и в изпълнение на задълженията, вменени му с
разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС е
валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово
компетентен съд.
След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД,
предявен от И.К. срещу „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, гр. Варна за
връщане на сумата от 783, 06 лв., претендирана като платена при начална липса на
основание за периода 05.04.2019г. до 03.07.2019г. в обект, находящ се в гр. Варна,
ул.“Девня“ бл. 11, ап. 2 по издадена фактура № **********/09.07.2019г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.10.2019г. до окончателното
изплащане на задължението. Ищецът твърди, че е заплатил в полза на „ЕНЕРГО – ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД сумата, предмет на фактура № **********/09.07.2019г., която счита, че не
дължи поради начална липса на основание.
Ответникът „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД не е депозирал писмен отговор в
предоставения му за това срок.
Писмен отговор е постъпил от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, което
дружество не е ответник в производството, но неговият пълномощник в о.с.з, уточнява, че
поради допусната техническа грешка отговорът е представен от това дружество, но
всъщност изхожда от ответното - ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД. Оспорва иска като
твърди, че дружеството не е издавало такава фактура и не претендира заплащането от
ищеца. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска, както и за присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
ВОС, след преценка на приложените и относими към правния спор доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните липсва спор, че ищецът И.К. е потребител на електрическа енергия
за битови нужди по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на
2
ел. енергия на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД.
От приетия касов бон, издаден от Енерго-Про Продажби АД се установява, че на
19.09.2019г. е заплатена сумата от 796, 55 лв., включваща 783, 06 лв. по фактура
**********/09.07.2019г. и неустойка за просрочие- 13, 49 лв..
Между страните липсва спор, че И.К. е заплатил посочената сума, и именно на него е
издаден касовият бон.
От заключението на допуснатата ССчЕ, изслушано в о.с.з., проведено на 19.05.2020г.
се установява, че издател на фактура №**********/09.07.2019г. на стойност 783, 06 лв., е
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД. Плащането по процесната фактура е извършено
на каса на 19.09.2019г. Не е издавана фактура от Енерго –Про Продажби АД. Разпитано в
о.с.з., вещото лице излага, че документът, който е издаден при плащането е фискален бон, в
реквизитите на който е посочено „Енерго Про- Варна“ ЕАД– най-отгоре, а по-надолу-
Енерго Про Продажби АД, което говори, че сумата е платена на „Енерго-Про Продажби АД.
Посочва също, че „ЕРП Север“ АД е издател на фактурата, а на фискалния бон- „Енерго-
Про Продажби“ АД, и след като фискалният бон е издаден от това дружество, означава, че
плащането е извършено именно на него.
Предявеният иск е за връщане на определена сума, платена при начална лиса на
основание.
Съгласно правилото на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и трайно установената съдебна практика,
изразена в ППВС № 1/1979 г., в тежест на ищеца по иск по чл. 55, чл. 1 ЗЗД и в трите й
хипотези е да докаже факта на плащането, а в тежест на ответника да установи наличието на
основание за получаване, респ. за задържане на това плащане.
С оглед представения касов бон и заключението по изслушаната ССчЕ, неоспорено
от страните, и кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено, се установява
по безспорен начин, че на 19.09.2019г., ищецът е заплатил в полза на „Енерго-Про
Продажби“ АД сумата от 796.55 лв., дължима по фактура №**********/09.07.2019г.
Следователно, спорният между страните въпрос е за наличието, респективно липсата
на основание за извършването на това плащане.
Ищецът твърди, че такова липсва, а ответното дружество твърди, че не издавало
такава фактура и плащането не е извършено в негова полза.
След като по делото се установява, че „Енерго Про Продажби“ АД не е издало
фактурата, за погасяването на задължението по която е извършено плащането, то липсва
основание за същото, и така платената сума подлежи на възстановяване.
Ответникът не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърдението си, че
3
сумата не е платена на него, а на „Електроразпределение Север“ АД. Напротив, от
приобщените по делото писмени доказателства се налага изводът, че процесната сума е
заплатена именно на Енерго Про Продажби АД.
Във връзка с изложеното във въззивната жалба следва да се отбележи, че
твърдението, че на касите на „Енерго Про Варна“ ЕАД се извършват както плащания към
Енерго Про Продажби АД, така и към Електроразпределение Север АД остава недоказано.
От представения от ищеца, сега въззиваем касов бон се установява, че плащането е
извършено именно в полза на ответното дружество. Последното от своя страна не установи
по пътя на пълното и главно доказване, че заплащането е извършено в полза на трето за
спора лице, а именно „ЕРП Север“АД. Обстоятелството, че фактурата е издадена от това
лице не доказва, че плащането е извършено на него, а напротив- именно в това се състои и
спорът, тъй като по издадената фактура сумата се дължи на ЕРП Север АД, а е платено на
ответното дружество, което се установява от издадения от същото касов бон.
По изложените съображения, предявеният иск за осъждане на ответника да върне на
ищеца сумата от 783.06 лв., платена при начална липса на основание, е основателен и следва
да бъде уважен.
Предвид изложеното, и с оглед изцяло съвпадащите изводи на настоящата инстанция
с тези на първата, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, и предвид неоснователност на въззивната жалба, съдът
намира, че въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сумата от 300лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2014/28.05.2020г., постановено по гр. дело
№17517/2019г. по описа на ВРС, 24-ти състав.
ОСЪЖДА ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, гр. Варна ДА
ЗАПЛАТИ на И. И. К. , ЕГН **********, гр. Варна, ул.“Девня“ № 11, ет. 1, ап. 2 сумата от
300.00 /триста/ лв., на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5