Решение по дело №2550/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2464
Дата: 14 декември 2021 г. (в сила от 14 декември 2021 г.)
Съдия: Анелия Илиева Харитева
Дело: 20217180702550
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 септември 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№2464/14.12.2021г.

 

Град Пловдив, 14.12.2021 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                     Председател: Анелия Харитева

           Членове: Любомира Несторова

           Георги Пасков

при секретар Севдалина Дункова и с участието на прокурора Даниела Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 2550 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д.А.К. *** срещу решение № 25 от 12.07.2021 г., постановено по а.н.д. № 346 по описа на Асеновградския районен съд за 2021 година, с което е потвърдено наказателно постановление № 20-0239-001143 от 03.11.2020 г. на началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на Д.А.К., ЕГН **********,***, на основание чл.181, т.1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.147, ал.1 ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.3 ЗДвП.

Според касатора обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на обжалваното решение.

Ответникът не взема становище по основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се потвърди решението на районния съд като правилно.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган и в съответствие с изискванията на чл.42 ЗАНН, съдържа всички реквизити, наказателното постановление също е издадено от компетентен орган и в изискуемата форма, при спазване на изискванията на чл.57 ЗАНН. Според районния съд извършването на описаните в наказателното постановление нарушения е надлежно установено и от събраните доказателства (акт за установяване на административно нарушение, който се ползва с доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП, и показанията на актосъставителя) по несъмнен начин се установява авторството на нарушителя и неговата вина. Според районния съд нарушението по т.1 е описано правилно в наказателното постановление, посочени са всички елементи от неговия състав и правилно е съотнесено към санкционната норма, глобата е определена в закона в абсолютен размер и не подлежи на преценка от административнонаказващия орган. Същите изводи са направени и по отношение на нарушението по т.2 – правилно е описано с всички елементи от неговия състав, правилно е посочена нарушената материалноправна норма и правилно е съотнесено нарушението към съответстващата санкционна норма, глобата е предвидена в абсолютен размер и не подлежи на преценка от наказващия орган.

 Решението е правилно. Въз основа на правилно установените относими факти районният съд е направил обосновани и съответни на закона изводи, които изцяло се споделят от настоящата инстанция, които нямат да бъдат преповтаряни и към които касационният състав препраща на основание чл. 221, ал. 2 АПК.

Неоснователно е възражението на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, формулирано в жалбата като процесуално нарушение, което е неправилно. Районният съд е преценил всички доказателства и макар в мотивите на решението да липсва преценка относно свидетелските показания на Йорданка Казепова, очевидно те не са кредитирани, защото изхождат от съпругата на касатора и не могат да бъдат квалифицирани като обективни, още повече, че те противоречат и на акта за установяване на административно нарушение, който, както правилно е отбелязал това и районният съд, се ползва с материална доказателствена сила на основание чл.189, ал.2 ЗДвП. Следователно със свидетелските показания не е оборена материалната доказателствена сила на писмения документ, въз основа на тях не са направени нови фактически установявания, поради което напълно необосновано е твърдението на процесуалния представител на касатора, че чрез свидетелските показания е доказано неизвършването на нарушението по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.

Противно на възражението на касатора, районният съд е извършил пълна и задължителна проверка за законосъобразност на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление, а изводът, че те отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН е напълно обоснован и правилен. Видно от съдържанието им, актът за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление съдържат всички елементи, точно, пълно и ясно са описани нарушенията, така че нарушителят да може да разбере за какви нарушения е ангажира отговорността му, т.е., не е налице нарушение на правото на защита, което в случая е реализирано в пълен обем с оглед активното поведение на касатора в съдебното производство пред районния съд и пред касационната инстанция.

Неоснователно е възражението за неправилно приложение на закона и конкретно, че настоящият случай е маловажен. Не са налице основания за прилагане на чл.28 ЗАНН, защото извършените нарушения не разкриват по-ниска степен на обществена опасност на деянията или дееца, още повече, предвид системните нарушения на ЗДвП, извършени от касатора, за които има издадени през годините множество актове и наказателни постановления. Видно от справката за нарушител, на 26.06.2020 г. на касатора е отнет издадения контролен талон за водач без нарушения, т.е., в пледоарията си процесуалният представител на касатора гради защитата върху неверни твърдения.

По изложените мотиви настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение като допустимо, обосновано и правилно следва да бъде оставено в сила. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 25 от 12.07.2021 г., постановено по а.н.д. № 346 по описа на Асеновградския районен съд за 2021 година.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                                  Председател:

 

                                                                                  Членове: 1.

 

                                                                                                     2.