№ 222
гр. Сливен, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20222200500253 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №5/15.03.2022г. по гр.д.
№217/2021г. на К. районен съд, с което: 1. е прекратено като недопустимо
производството по делото, образувано срещу К. СТ. СТ. и 2. е отхвърлен предявения от
Т. АТ. ЗЛ. срещу „Бургаска солна компания“ ЕООД, С. К. СТ. и „УниКредит
Булбанк“АД иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване за относително
недействителни в отношенията между страните следните две сделки: 1. Договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 10.07.2019г. във форма на
нотариален акт №197, том І, рег.№1214, нот. дело №187/2019г. на нотариус Красимир
Панайотов, рег. №667, с район на действие РС - К., по силата на който „Бургаска
солна компания“ ЕООД продал на С. К. СТ. собствеността върху недвижим имот в
урбанизираната територия на с. Ж., общ. К., с идентификатор №29283.501.641, с площ
507кв.м., в който били построени следните сгради: паянтова еднофамилна жилищна
сграда на два етажа с идентификатор №29283.501.641.1, състояща се от първи етаж със
застроена площ 117 кв.м., състоящ се от четири стаи, салон, стълбище и санитарен
възел и втори етаж със застроена площ 117 кв.м., състоящ се от четири стаи, салон и
стълбище; едноетажна паянтова лятна кухня, с идентификатор №29283.501.641.2, със
застроена площ 30 кв.м., състояща се от една стая; едноетажна паянтова сграда – навес,
1
заснета с идентификатор №29283.501.641.3 със застроена площ 30 кв.м.; едноетажна
паянтова сграда – склад с идентификатор №29283.501.641.4 със застроена площ 6
кв.м., при посочени граници на имота, срещу цена от 3500лв. и 2. Договор, сключен на
18.11.2019г. във форма на нотариален акт №179, том ІІ, рег.№2005, нот. дело
№386/2019г. на нотариус Красимир Панайотов, рег. №667, с район на действие РС -
К., по силата на който С. К. СТ. учредил в полза на „УниКредит Булбанк“АД
договорна ипотека върху описания в т.1 от решението недвижим имот, като обезпечил
вземанията на „УниКредит Булбанк“АД по договор за банков револвиращ кредит
№0101/424/13112019 от 13.11.2019г., по силата на който „УниКредит Булбанк“АД
предоставил на кредитополучателя „Виа Салария“ ЕООД и солидарния длъжник С. К.
СТ. револвиращ кредит в размер на 400000лв. С Решението са присъдени разноски на
ответника „УниКредит Булбанк“АД в размер на 816лв.
Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство Т.
АТ. ЗЛ. чрез пълномощник адв. Д. П. от АК - Бургас и с нея се обжалва посоченото
решение изцяло.
В жалбата си, въззивникът Т.З. посочва, че обжалва първоинстанционното
решение, като недопустимо, респ. като незаконосъобразно и неправилно. На първо
място посочва, че районният съд е допуснал процесуални нарушения като не е уважил
направеното искане за назначаване на СТЕ за определяне на пазарната стойност на
процесните имоти с оглед определяне цената на иска и изключил от доказателствата по
делото представената частна експертиза за пазарната стойност на имотите. Съдът не
обсъдил всички свидетелски показания и отговорите на ответника К.С. в съдебно
заседание от 15.02.2022г., от които се установявало, че Т.З. е кредитор и на
дружеството с едноличен собственик на капитала К.С.. К.С. признал, че заетата от З.
сума от 56000лв. била необходима за оборотни средства на фирмата му, занимаваща се
с внос на сол. Този факт се установил от показанията на свид. Милушев и от писмените
доказателства. От свидетелските показания се установило и знанието за увреждане
интересите на кредитора З. с извършването на атакуваните сделки. Счита, че е
приложима оборимата презумпция за знание по чл.135, ал.2 от ЗЗД, приложима и по
отношение на юридическите лица, чийто собственици и управители са от кръга на
посочените в нормата лица. Заявява, че знанието е налице и по отношение на
„УниКредит Булбанк“АД, видно от показанията на свид. А.Н.. Посочва, че по време на
процеса, „УниКредит Булбанк“АД предприело изпълнителни действия по отношение
на длъжника – ответник С.С. спрямо процесния имот, поради което за него ще се
стигне до невъзможност да се удовлетвори. Сочената от съда съдебна практика намира
за неотносима. Заявява, че съдът не посочил като какъв отхвърля иска, което било
порок на постановеното решение и го правило недопустимо. С оглед изложеното,
въззивникът моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови
друго, с което да уважи предявения иск, спрямо всички ответници. Претендира
2
присъждане на направените по делото пред двете съдебни инстанции разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от „УниКредит
Булбанк“АД – ответник в първоинстанционното производство.
В срока по чл.263, ал.2, вр. ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемата страна „УниКредит Булбанк“АД
оспорва изцяло твърденията във въззивната жалба. Намира постановеното
първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го
потвърди. Развива подробни съображения относно неоснователността на въззивната
жалба. Детайлно анализира наведените с въззивната жалба оплаквания и излага
контрааргументи за опровергаването им. Посочва, че се касае до симулативен процес
между ищеца З. и ответниците „Бургаска солна компания“ ЕООД, К. СТ. СТ. и С. К.
СТ., чиято цел била освобождаване на длъжниците от ипотеката и удовлетворяване на
ищеца за сметка на банката ипотекарен кредитор. Посочва, че ищецът няма правен
интерес от иска, тъй като го води срещу недлъжник. По делото има твърдения и
доказателства, че ищецът е кредитор на физическото лице К. СТ. СТ., а не на „Бургаска
солна компания“ ЕООД. Имуществото на дружеството не служи за удовлетворяване на
кредиторите на неговите съдружници. Поради това счита иска за обявяване
недействителността на сделката по продажба на имот, собственост на дружеството за
недопустим. Т.З. нямал материалноправната легитимация на кредитор. Счита, че
исковата молба е нередовна, тъй като не е събрана държавна такса за атакуваните две
сделки. На следващо място въззиваемата банка излага съображения за неоснователност
на исковата претенция. Отново като съображение за неоснователност е посочена
липсата на качеството кредитор на ищеца спрямо „Бургаска солна компания“ ЕООД.
Посочва, че наложеният запор върху дружествените дялове на К.С. в дружеството няма
за последица забрана дружеството да се разпорежда с имуществото си. Посочва, че
налагането на запора върху дяловете не води до придобиване качеството кредитор на
дружеството. Поради това не са налице елементите на фактическия състав на иска по
чл.135 от ЗЗД. Неоснователен се явявал и иска по чл.135 от ЗЗД предявен против него
по сключения договор за учредяване на договорна ипотека. Тъй като е действителна
сделката по покупко-продажба на имота, действителна била и учредената договорна
ипотека. Тъй като сделката е възмездна, то знанието за увреждане от страна на банката
следвало да се докаже, каквото не било сторено по делото.
По направените с въззивната жалба доказателствени искания, съдът се е
произнесъл с определението си по чл.267 от ГПК, като е оставил същите без уважение
като неоснователни.
В с.з., въззивникът Т. АТ. ЗЛ., редовно призован, не се явява и не се
представлява.
3
В с.з. въззиваемото дружество „УниКредит Булбанк“АД, редовно призовано, се
представлява от процесуален представител по пълномощие адв. Д.П. от САК, който
посочва, че оспорва въззивната жалба и поддържа изложените в отговора съображения
за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение
като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на насрещната страна, в случай, че такова е
претендирано по делото. Няма искане за присъждане на разноски.
В с.з. въззиваемото дружество „Бургаска солна компания“ ЕООД, редовно
призовано, не се представлява.
В с.з. въззиваемите К. СТ. СТ. и С. К. СТ., редовно призовани не се явяват и не
се представляват.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата
на обжалването – и допустимо.
Във връзка с изложените на първо място във въззивната жалба твърдения за
недопустимост на постановеното първоинстанционно решение, поради непосочване
като какъв е отхвърлен иска, следва да се отбележи, че са неоснователни. Подробно в
мотивировъчната част районният съд е изложил съображения по съществото на спора и
изрично е посочил, че иска е неоснователен по изложените мотиви и ще се отхвърли
като такъв. Непосочването изрично в диспозитива, че се отхвърля като неоснователен,
не е порок на решението, водещ до недопустимост на същото.
На следващо място, съдът не споделя възражението на въззивника, че районният
съд не се е произнесъл по съществото на спора. Напротив, предявения иск по чл.135 от
ЗЗД е разгледан по същество и е отхвърлен като неоснователен. Производството по
делото е прекратено само по отношение на ответника К. СТ. СТ., като съдът е приел, че
иска спрямо него е недопустим.
Във връзка с наведените от въззиваемата банка „УниКредит Булбанк“АД
възражения за недопустимост на исковете, респ. на производството, поради липса на
правен интерес, с оглед липсата на качество кредитор на ищеца спрямо страните по
атакуваните сделки, и по специално спрямо първия продавач - „Бургаска солна
компания“ ЕООД, следва да се посочи, че същите са неоснователни. Въззивният съд
споделя изцяло доводите на първоинстанционния съд, че въпросът относно качеството
кредитор на ищеца е въпрос по съществото на спора, засяга материалноправната
4
легитимация на страните и не касае допустимостта на иска. В тази насока е и
задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение № 131 от 16.06.2014г. по
гр.д. № 4996/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. В
решението е прието, че искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на
кредитора да обяви за недействителни по отношение на себе си действията, с които
длъжникът го уврежда. Прието е, че това право възниква за кредитора по силата на
закона при установен фактически състав - наличието на действително вземане, което
не е прекратено или погасено по давност, без да е необходимо вземането да е ликвидно
и изискуемо; титулярът на парично или непарично вземане по отношение на длъжника
има качеството на кредитор и може да си служи с Павлов иск. С оглед на това е даден
отговор, че страната, която е поискала отмяната по чл.135 ЗЗД, установява качеството
си на кредитор като материална предпоставка, без да провежда пълно и главно
доказване на правата си, от които черпи правния си интерес. Наличието на изискуемата
материалноправна предпоставка – ищецът, предявил иск по чл.135 ЗЗД, да е кредитор с
неудовлетворено вземане, е въпрос, касаещ основателността, а не допустимостта на
предявения иск.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че
обжалваното първоинстанционно решение е законосъобразно и правилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ изцяло ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд,
които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към
настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и
относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по
този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Първоинстанционния съд е сезиран с предявени при условията на пасивно
субективно и обективно кумулативно съединяване на искове по чл.135, ал.1 от ЗЗД за
обявяване недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот и на
договор за учредяване на договорна ипотека върху същия недвижим имот, по
отношение на кредитора на длъжника – продавач по договора.
Предмет на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е потестативното право на кредитора да
обяви за относително недействителни по отношение на себе си сделките или други
5
правни действия, с които длъжникът го уврежда. Такова увреждане е налице винаги,
когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява същото или по какъвто и да
е начин затруднява удовлетворяването на своя кредитор. С иска се цели това
увреждане да бъде преодоляно като чрез обявената по отношение на кредитора
относителна недействителност на действието на длъжника се даде възможност на
кредитора да се удовлетвори от имуществото предмет на действието.
Предпоставките за успешно провеждане на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД са: ищеца
да има качеството на кредитор спрямо длъжника-ответник; вземането на кредитора
следва да е възникнало преди датата на извършеното правно действие от длъжника,
което се атакува; наличие на извършено правно действие от длъжника – ответник;
увреждане на интересите на кредитора от извършеното правно действие; знание на
длъжника и/или третото лице, че с атакуваната сделка се увреждат интересите на
кредитора.
По отношение на първия ответник – К. СТ. СТ., е установено, че той не е
участвал като страна в нито една от двете атакувани с Павловия иск сделки, поради
което неговото участие в производството е недопустимо. Ищецът няма правен интерес
от насочване на иска си спрямо него, тъй като той не е извършил никое от атакуваните
правни действия. Поради това, настоящата инстанция споделя извода на районния съд,
че производството спрямо него следва да се прекрати, като недопустимо. Решението в
тази му част е правилно и законосъобразно.
На следващо място, разглеждайки исковете спрямо останалите ответници по
същество, анализирайки наличността на посочените предпоставки за тяхната
основателност, съдът намира, че не е налице първата кумулативна материалноправна
предпоставка, включена във фактическия състав на иска по чл.135 от ЗЗД, а именно не
е установено качеството кредитор на ищеца Т. АТ. ЗЛ. по отношение на ответника –
прехвърлител по първата атакувана сделка /Договор за покупко-продажба на недвижим
имот, сключен на 10.07.2019г. във форма на нотариален акт №197, том І, рег.№1214,
нот. дело №187/2019г. на нотариус Красимир Панайотов, рег. №667, с район на
действие РС – К./ - „Бургаска солна компания“ ЕООД. От доказателствата по делото не
се установява наличие на неудовлетворено вземане на ищеца З. спрямо „Бургаска
солна компания“ ЕООД.
Безспорно е установено, че вземането на ищеца, установено със СПН с влязло в
сила Решение №48/19.07.2019г. по гр.д.№488/2018г. по описа на СлОС е спрямо
физическото лице К. СТ. СТ., по отношение на който производството по делото е
прекратено.
Няма ангажирани доказателства, че ищецът има вземане /парично или
непарично/ спрямо ответното дружество – прехвърлител „Бургаска солна компания“
ЕООД. Обстоятелството, че К. СТ. СТ. е едноличен собственик на капитала и
6
управител на това дружество не правят дружеството длъжник на ищеца. Търговското
дружество е юридическо лице, самостоятелен правен субект, носител на права,
задължения и отговорност, разполагащ със свое имущество, с което отговаря пред
кредиторите си, различно от имуществото на физическото лице – съдружник, респ.
собственик на капитала. Качеството на ищеца на кредитор на съдружник в дружество
с ограничена отговорност не го превръща в кредитор на търговското дружество.
Имуществото на дружеството не служи за удовлетворяване на кредиторите на неговите
съдружници. В случая е ирелевантно за какво е използвало физическото лице К.С.
получения от ищеца паричен заем. Сумата не е дадена на дружеството. То не е страна
нито по договора за заем, нито по абстрактната сделка – записа на заповед от
13.05.2015г. и няма качеството длъжник на ищеца З..
На следващо място и факта на наложен от съдебен изпълнител запор върху
дружествения дял на К.С. в дружеството - „Бургаска солна компания“ ЕООД, не води
до придобиване качеството кредитор на дружеството. Този запор няма за последица и
забрана дружеството да се разпорежда с имуществото си.
С оглед изложеното съдът е мотивиран и приема, че не е налице първата
кумулативна предпоставка за уважаване на предявения иск по чл.135 от ЗЗД – ищецът
не е кредитор на прехвърлителя „Бургаска солна компания“ ЕООД, поради което не
следва да се обсъждат останалите елементи от фактическия състав на чл.135 от ЗЗД,
както правилно е приел и първоинстанционния съд. Предявените искове се явяват
неоснователни и следва да се отхвърлят като такива.
Поради това, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната
жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като
правилен и законосъобразен.
С оглед изхода на спора, правилно и законосъобразно е първоинстанционното
решение и в частта относно разноските.
По отношение на разноските във въззивното производство, с оглед
неоснователността на въззивната жалба, то на въззивника Т.З. не се дължат разноски,
като той следва да понесе своите разноски, така, както ги е направил.
Въззиваемите страни не са направили претенция за разноски във въззивното
производство и нямат доказани такива, поради което съдът не следва да се произнася в
тази насока.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №5/15.03.2022г.
постановено по гр.д. №217/2021г. по описа на К. районен съд.
7
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България, с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на
чл.280, ал.1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8