РЕШЕНИЕ
№260712/5.7.2021г.
Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
седми юни
Година две хиляди двадесет и
първа
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 555 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба арх.О.С.Б.,
против Наказателно Постановление
№ ВН-26-09/ 11.02.2020г. на Началник на РДНСК-Варна, с което
му е наложено административно наказание „ Глоба” в размер на 3 000 лв. на основание
чл.232 ал.8 от ЗУТ.
По повод на тази жалба е било образувано НАХД № 1190/2020г. по описа на
ВРС, като постановеното решение след обжалване е било отменено, а делото
върнато за ново разглеждане.
С
жалбата се иска цялостна отмяна на постановлението, като се оспорват
констатациите на наказващият орган както по отношение на твърдяното излизане на
цялата фасадна плоскост на сградата пред задължителната линия на застрояване
съгласно РУП, така и относно твърдението, че архитектурния елемент- кула, е
следвало да бъде предвиден с РУП, а не с инвестиционния проект. Навеждат се
доводи и за това, че неправилно е била определена датата на извършване на
нарушението , както и че неправилно е било наложено наказание на основание
чл.232 ал.8 от ЗУТ.Поради тези и други съображения се иска отмяна на
постановлението и присъждане на направените по делото разноски.
За съдебното заседание въз.Б.,
редовно призован, явява се лично и с
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа депозираната
жалба на посочените в нея основания.По
същество адв. К. излага становище, че
неправилно е било прието, че въз.Б. е извършил административно нарушение,
доколкото от заключението на назначената и изготвена СТЕ се установява, че с
проекта са били спазени посочените от ПУП-ПРЗ линии на застрояване и че не са
допуснати нарушения при проектиране на кулата.
На следващо място защитата отново излага доводи за това, че неправилно е
приложена санкционната норма на чл.232 ал.8 от ЗУТ. В заключение адв.К. пледира за отмяна на
постановлението и за присъждане на
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Въз.Б. също изразява становище
в хода по същество на делото , като заявява, че има дългогодишен професионален
стаж като архитект, че поради зачестили случаи на отмяна на разрешения за
строеж е било поискано официално становище от ДНСК-София и МРРБ, както и че с
проектираната кула обективно не е било възможно да се извърши засенчване на
сгради.
Въззиваемата страна,
редовно призована , представлява се от упълномощен процесуален представител,
който оспорва жалбата и по същество моли наказателното постановление да бъде
потвърдено. Ю.к. К. в представени писмени бележки излага множество доводи за
това , че нарушението безспорно е извършено от арх.Б. и счита, че заключението
на СТЕ не следва да се кредитира. Тази позиция тя поддържа и в хода на
съдебното следствие като заявява, че при проектирането не са били спазени
параметрите на РУП, както и че кореспонденцията с ДНСК и МРРБ е била
осъществена след извършване на нарушението. В заключение ю.к.К. пледира
постановлението да бъде потвърдено и
прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Въз.Б., в качеството
на проектант изработил инвестиционен проект по част „Архитектура"
към инвестиционен технически проект на
строеж: „Жилищна сграда", намираща
се в УПИ XIV-180 /с идентификатор 10135.1506.180/,
кв.118, по плана на 7-ми м.р., ул. "Прага" № 10, гр. Варна. Проектите били одобрени от Главния
архитект на Община Варна на 02.05.2019г. , като било издадено Разрешение за
строеж № 71/02.05.2019г. За това разрешение била уведомена РДНСК –Варна по реда на чл.149 ал.5
от ЗУТ и от св. М.Д. била извършена съответната проверка за законосъобразност.
При нея, след запознаване с всички
строителни книжа, ПУП и РУП и др., св. Д.
установила, че за имота има влязъл в сила подробен
устройствен план /ПУП/ - план за регулация и застрояване ПРЗ/ и работен устройствен план /РУП/, който бил одобрен
със заповед № Г-283/31.08.2018г. на Зам.Кмета на Община Варна на основание
чл.129, ал.2 от ЗУТ и заповед № Г-289/17.09.2018г., издадена на основание
чл.62, ал.2 от АПК. Съгласно плана, в УПИ XIV-180 било предвидено изграждане на жилищна сграда с точно
определена височина, съгласно силуетите и разрезите по РУП, като по уличната
регулация се предвиждало изграждане на едноетажно тяло, с дълбочина 1,00м. и
височина 3,60м., като след кота +3,60 /етажи 2, 3,4 и 5 и подпокривен
етаж/, сградата трябвало да бъде
отдръпната с 1 метър от уличната регулационна линия. В силуетния план било
предвидено фасадата на сградата по ул. „Прага" след достигане на
кота + 12,40 м. /абсолютна кота 37,08/, да се скоси под 45 градуса до достигане
на кота + 16,90 / абсолютна кота 41,58/.
При запознаване с одобрения инвестиционен проект по част
„Архитектура“ св.Д. приела, че
предвижданията на РУП , който определя точно разположението и очертанието на сградите в план, както и минималните
разстояния между тях и до имотните граници - съобразно
допустимите за съответната устройствена зона плътност
и интензивност на застрояване и необходимите
силуети, изясняващи: максималните височини на сградите и билата им в абсолютни
коти; броя на етажите; формата и наклона на покривите и архитектурната връзка
между сградите с оглед на правилното архитектурно-пространствено оформяне, не
са били спазени. От одобрения инвестиционен проект
по част „Архитектура" - чертежи фасада Юг и разрези, тя установила, че
предвиденият отстъп на фасадната плоскост на сградата към уличната регулация,
съгласно РУП от 1 метър, след кота + 3,60 не е бил спазен.Фасадата на сградата към уличната регулация била
изнесена пред външната задължителна застроителна линия с 1,00 м., като в това разстояние били
поместени част от помещения на сградата,
т.е. по чертежите формално била изчертана
задължителната застроителната линия по РУП, която не
била спазена.Св.Д. приела, че излизането на цялата фасадна плоскост пред
задължителната линия на застояване не може да се приеме за издатина по смисъла
на чл.87 ал.2 от Наредба № 7 ПНУОВТУЗ, тъй като не представлявала балкон или
еркер, който да е издаден пред равнината на фасадата.
Св.Д. установила още, че съгласно
одобрения инвестиционен проект по част „Архитектура“ в сградата бил
проектиран „архитектурно художествен
елемент по чл.93, ал. 2 от Наредба 7 - кула", който започвал от кота
+11,20 м /абсолютна кота 37,08/ и достигал до кота + 19,85м. - над определената
максимална кота +16,90м на сградата /абсолютна кота 41,58/, съгласно влезлия в
сила РУП за имота, т.е кулата била с цяло ниво над кота било. Така проектирания
„архитектурно-художествения
елемент-кула" започвал от кота +11,20м., но не от фасадната
плоскост, която следвало да е прибрана с 1м. от уличната регулация, съгласно
одобрения ПУП-РУП, а от плоскостта, на 1м. пред нея, като по този начин кулата била разположена пред външната линия на застрояване.Доколкото
в чл. 86 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ било указано, че частите от
сградите, които излизат пред фасадните
плоскости, изградени по линиите на застрояване, и над покривната плоскост на
сградата, са конкретно посочени издатини, а именно: еркери, балкони, козирки,
капандури, стрехи, корнизи и др.архитектурни елементи, и доколкото кулата не се
считала за издатина, то същата не следвало да се проектира пред фасадната
плоскост, изградена по линията на застрояване. От друга страна, след като
кулата била архитектурно-художествен елемент, тя следвало да се разположи над
покривната плоскост, а в случая тя била разположена не само върху нея, а и
върху част от строежа, проектиран пред линията на застрояване.На следващо място
св.Д. установила, че кулата била проектирана с височина 2,8 м. над билото на
сградата, с което се нарушавало и направеното изследване в РУП, продиктувано от
необходимостта за ослънчаване на сградата през улицата.
Поради
това св.Д. приела, че изготвеният инвестиционен проект е в нарушение на
предвижданията на РУП за имота, тъй като са били нарушени указаните
задължителни силуети, макскимални височини, формата и наклона на покрива и др.
Поради това била издадена и Заповед № ДК-11-ВН-04 /
20.05.2019г., с която Началника на РО
НСК-Варна, с която издаденото разрешение за строеж било отменено.
На 12.08.2019г. св.Д. съставила
против въз.Б. акт за установяване на нарушение, в който описала установеното
при проверката и приела, че въззъвникът, в качеството
си на проектант по част „Архитектура“ на инвестиционен технически проект, е
изработил инвестиционен проект в нарушение на разпоредбата на чл.108 ал.1 изр.
2 от ЗУТ , чл. 87 ал.2 и чл.93 ал.2 от Наредба № 7- т.е. проект, несъобразен с
изискванията на ЗУТ и правилата и нормативите за проектиране.Било прието, че
нарушението е извършено на 02.05.2019г. – датата, на която е бил съгласуван и
одобрен инвестиционният проект по част „Архитектурна“ .
При предявяването на акта
възражения не били направени.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани
писмени възражения, в които били изложени съображения и аргументи за това, че описаните в акта нарушения не са извършени
.Въз.Б. посочил, че при проектиране на кулата се е съобразил с указания, дадени
в писма от МРРБ. Поради тези и други
съображения било формулирано искане производството да бъде прекратено.
Въз основа на съставения акт,
против въз.Б. било издадено и атакуваното наказателно
постановление,с което наказващият орган приел изцяло описаните в него
фактически констатации , както и правната квалификация на нарушението по чл.108
ал.1 изр. 2 от ЗУТ , чл. 87 ал.2 и чл.93 ал.2 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ. Депозираните против акта възражения били
разгледани и приети за неоснователни. Поради това и на основание чл.232 ал.8 от ЗУТ на въз.Б. била наложена „Глоба” в
размер на 3 000лв.
В хода на съдебното производство бе
разпитана св. М.Д. -актосъставител , чиито показания съдът кредитира като
дадени безпристрастно, пълно и обективно. От тях се установи, че св. Д. е
установила нарушението при извършена служба проверка на документацията, въз
основа на която е било издадено разрешението за строеж.
В изпълнение на указанията, дадени в
решение на Административен съд-Варна,
съдът в хода на съдебното следствие назначи съдебно-техническа
експертиза, чието заключение кредитира. От него се установява, че към ул.
„Прага“ в ПУП-ПРЗ и РУП за имота са били предвидени две външни линии на
застояване: едната, съвпадаща с улично-регулационната линия за едноетажното
тяло и втора на отстояние от първата на 1 метър навътре за пететажната част от
сградата. В инвестиционният проект за сградата е бил спазен този еднометров
отстъп за фасадната плоскост на високата част на сградата, така както е било
предвидено в РУП.За фасадата към ул.“Прага“ , пред външната линия на
застрояване, са били
проектирани архитектурни елементи по смисъла на чл.;86, чл.87 ал.2 и ал.3,
чл.92 ал.1 и ал.2 и чл.93 ал.2 от Наредба № 7, чиито обеми излизат пред
фасадната плоскост на сградата, като получения обем не е в конфликт със
законовите изисквания.Такова е становището на вещото лице и за проектираните
издатини на фасада „юг“.Проектираният архитектурно-художествен елемент „ кула“
започва от относителна кота + 11,20 / абсолютна кота 37,08/ и е бил разположен
над издатина „ еркер“, като тази част от кулата, която лежи върху еркера, е
разположена пред външната линия на засторояване.Вещото
лице дава заключение и че проектът на сградата стриктно е спазил зададените в
ПУП-ПРЗ застроителни линии и етажност
на сградата, която пък е била ситуирана в имота точно както е било указано в
графичната част на ПУП-ПРЗ като е било предвидено сключено застрояване към
съседни парцели и нормативно отстояние към дъното на УПИ.В проекта ПУП-ПРЗ и
РУП в частта му към ул.“Прага“ са били отразени две външни строителни линии, а
именно –една външна застроителна линия, която
съвпадала с уличната регулация за едноетажната част на сградата и втора външна застроителна линия, която е на отстояние 1м. навътре в УПИ
за застрояване на пететажната част от сградата.В проекта за сградата тези две
външни линии на застрояване са били показани с червени пунктирни
линии на отстояние 1 метър една зад друга, което било видно от чертежи-
разпределение на кота + 2,80 до кота + 16,80.Те били отразени и във вертикалния
разрез А-А, където се виждало че маркират фасадните плоскости във височина
както за ниската част, така и за високата част на сградата. Вещото лице, след
анализ на легални дифиниции и такива в тълковния
речник, на понятията „ фасада“ и „ еркер“ и съобразно приложимите нормативни
актове, е посочило, че в еднометровата ивица, разположена в края на дължината
на фасадата към страничната регулация / калканна
стена/, са били проектирани само балкони, като архитектурния елемент еркер не е
заемал еднометровата ивица до калкана.По последният въпрос вещото лице е дало
становище, че архитектурно-художествения елемент „ кула“ е попадал върху
издатините от чл.86 и в частност върху издатина по чл.87 ал.2 и ал.3 от Наредба
№ 7, т.е. върху еркер.
Съдът приобщи към доказателствата по
делото представените писмени
доказателства- заверени копия от писма от МРРБ и др., които кредитира като относими към спора.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства , а именно
тези по административно- наказателната преписка , показанията на св. Д., и
заключението на съдебно-техническите експертизи, които са последователни,взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Наказателното постановление № ВН
-26-09/11.02.2020г. е издадено от Началник на РДНСК- Варна, съгласно Заповед №
РД -13 -171/13.06.2019г. на Началника на ДНСК-София и на основание чл.239
ал.1 от ЗУТ.
По делото безспорно е установено, а
и не се оспорва, че въз.Б., в
качеството му на проектант, е изработил инвестиционен технически проект за
строеж на жилищна сграда, в част „Архитектурна“. Няма спор също така, че за
имота е имало влязъл в сила ПУП-ПРЗ и РУП, който определя точно разположението
и очертанието на сградата в план, минималните разстояние до имотните граници,
необходимите силуети, изясняващи максималните височини на сградите и билата в
абсолютни коти, броя на етажите, формата и наклона на покривите и др.
С атакуваното наказателно
постановление се твърди, че фасадата на сградата към уличната регулация е била
изнесена пред външната застроителна линия с 1.00м., с
което са били нарушени предвижданията на РУП. От заключението на назначената и
изготвена по делото СТЕ се установява обаче, че
към ул.“Прага“ в ПУП-ПРЗ и РУП за имота
са били предвидени две външни линии на застояване: едната, съвпадаща с
улично-регулационната линия за едноетажното тяло и втора на отстояние от
първата на 1 метър навътре за пететажната част от сградата. В инвестиционният
проект за сградата е бил спазен този еднометров отстъп за фасадната плоскост на
високата част на сградата, така както е било предвидено в РУП. В проекта за
сградата тези две външни линии на застрояване са били показани с червени пунктирни линии на отстояние 1 метър една зад друга, което
било видно от чертежи- разпределение на кота + 2,80 до кота + 16,80.Те били
отразени и във вертикалния разрез А-А, където се виждало че маркират фасадните
плоскости във височина както за ниската част, така и за високата част на
сградата.Съгласно чл.87 ал.2 и ал.3 от Наредба № 7 пред външната линия на
застрояване, когато тя не съвпада с уличната регулационна линия, се допускат
балкони и еркери до 1,5м., които не могат да излизат пред уличната регулационна
линия на разстояния, по-големи от установените в ал.1 т.4 и т.5 , а именно – за
еркери до 0,30 м при улици с широчина до 12 м,
до 0,60 м при улици с широчина от 12 до 15 м и до 0,90 м при улици с широчина
над 15 м и за балкони - до 0,60 м при улици с широчина до 12 м, до 0,90 м при
улици с широчина над 12 м и до 1,20 м при улици с широчина над 18 м. , като според
ал.3 еркерите не могат да заемат еднометровите ивици в краищата на фасадата,
разположена на външната линия на застрояване.В случая за фасадата към
ул.“Прага“ са били проектирани издатини- еркери и балкони, чиито обеми излизат
извън фасадната плоскост на сградата в областта на издатините, като получения
обем на сградата, не е бил в конфликт със законовите разпоредби.Такива издатини
са били проектирани и за фасада „Юг“ на сградата, която е към странична
регулация и е разположена по вътрешната линия на регулация.И при тяхното
проектиране, според вещото лице, са били спазени законовите изисквания.С оглед
на изложеното до тук, съдът намира, че неправилно е било прието, че е налице
излизане на цялата фасадна плоскост пред задължителната линия на застояване.
На следващо място в постановлението се сочи, че в сградата е бил
проектиран „ архитектурно художествен елемент“ – кула, който е с височина над
определената максимална кота + 16,90 на сградата / абсолютна кота 41,58/,
съгласно РУП, както и че кулата е била разположена пред външната линия на
застрояване, тъй като започвала не от фасадната плоскост, която следвало да е
прибрана с 1 м. от уличната регулация, а от плоскостта на 1 м. пред нея. От заключението на СТЕ става ясно , че
проектираната кула започва от относителна кота + 11,20 / абсолютна кота 37,08/
и е разположена над издатина „ еркер“, като проекцията на ограждащата й стена е
върху ограждащата стена на еркера. По този начин кулата е била разположена пред
външната линия на застрояване.Доколкото обаче същата попада върху еркер , който
е издатина по смисъла на чл.87 ал.2 и ал.3 от Наредба 7, за разположението на
който са спазени нормативните изисквания, и след като не е налице забрана за
разполагане на такива елементи върху издатини при спазване на изискванията на
чл.93 ал.2 от Наредбата, то вещото лице дава заключение, че при проектиране на
сградата са били спазени изискванията на ПУП-ПРЗ и РУП.Поради изложеното до тук , съдът намира, че
извършването на нарушенията, описани в наказателното постановление , не е
доказано по безспорен и категоричен начин.
От друга страна при произнасянето си
съдът констатира, че в хода на производството са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.Наказващият орган е приел, че
предвиденият отстъп на фасадната плоскост на сградата към уличната регулация
съгласно РУП, след кота + 3,60 м., не е спазен, поради това, че излизането на
цялата фасадна плоскост пред задължителната линия на застрояване не може да се счита за издатина по смисъла
на чл. 87, ал. 2 от Наредбата, тъй като същата не представлява балкон или еркер.
Прието е, че чл. 87 ал. 2 от Наредбата в
случая е неприложим, след което на въз.Б.
му е вменено нарушение именно на чл. 87 ал. 2 от Наредбата.Както бе посочено
по-горе тази норма предвижда, че пред външната линия на застрояване, когато тя
не съвпада с уличната регулационна линия, се допускат балкони и еркери до 1,5
м, които не могат да излизат пред уличната регулационна линия на разстояния,
по-големи от установените в ал. 1, т. 4 и 5.
Тази разпоредба регламентира
изискванията за балконите и еркерите, но не и за цялата фасада на сградата. Това противоречие препятства наказаното лице
да разбере за какво нарушение му е наложено административно наказание – за
излизането на фасадата на сградата пред задължителната линия на застрояване или
за излизането на балкони или еркери пред уличната регулационна линия. На
следващо място наказващият орган е
приел, че във.Б. е нарушил и чл.93 ал.2 от Наредбата, тъй като в одобрения
инвестиционен проект е предвиден архитектурно-художествен елемент – кула,
започваща от кота +11,20 м., която не е разположена само върху покривната
повърхност. Тази разпоредба пък сочи, че
не се считат за издатини по смисъла на тази наредба и се поставят, без да се
иска разрешение, леките слънцезащитни устройства на прозорците, балконите, лоджиите и терасите и слънчевите колектори по фасади и
покриви. По този начин остава неясно по какъв начин проектирането на кула,
която дори и да не е поставена изцяло над покривната плоскост, нарушава
изискването на чл. 93 ал. 2 от Наредбата. Така установеното противоречие между
описанието на нарушението от фактическа страна и приетите за нарушени
разпоредби на наредбата , безспорно е нарушило правото на защита на въз.Б.,
като посочването на чл.108 ал.1 изр.2
от ЗУТ, който сочи, че
предвижданията на подробните планове са задължителни за инвестиционното
проектиране, не е достатъчно да се приеме, че при издаване на постановлението е
било изпълнено изискването на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Съобразно доказателства по делото
съдът намира, че е налице противоречие и при определяне на датата на извършване
на нарушението. От една страна в постановлението се сочи, че въз.Б., в
качеството му на проектант, е изработил инвестиционен проект, несъобразен със
ЗУТ и нормативите на проектирането.От друга страна е прието, че това нарушение е извършено на 02.05.2019г. в гр. Варна, в администрацията на Община
Варна , когато е съгласуван и одобрен инвестиционния проект по част
„Архитектура“. В този смисъл и доколкото безспорно изготвянето на проекта
предшества неговото представяне за одобрение, то остава неясно кога точно според наказващият
орган е извършено нарушението. Съдът не би могъл да изведе волята на
наказващият орган в тази насока и от съдържанието на санкционната норма, тъй като
в макар в обстоятелствената част на постановлението да е посочено, че въз.Б. е
осъществил състава на чл.232 ал.4 т.2 от ЗУТ, то му е наложено наказание на
чл.232 ал.8 от ЗУТ. Тази норма предвижда наказание за строител на строеж,
неизпълнил задължение по чл.163 ал.2 от ЗУТ, което е напълно неотносимо към
настоящият казус. Нормата на чл.232 ал.4 т.2 от ЗУТ е тази, според която се
налага наказание на лице, което като проектант изработва, проекти, несъобразени
със ЗУТ, актовете по негово прилагане и нормативите по проектирането и
строителството. Тази норма обаче не е била посочена от наказващият орган за
санкционна в обжалваното постановление, а ако беше от нейното съдържание отново
може да се направи извод за неправилно определяне на датата на извършване на
нарушението, доколкото наказуемото
изпълнително деяние е свързано с изработване на проект, а не с неговото
представяне. С оглед на това и
наказателното постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
Съобразно изхода на делото и направените искания, на основание чл.63 ал.3
от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на въз.Б. да се присъдят
направените по делото разноски.По делото е приложен договор за правна защита и
съдействие , в който е посочено, че е заплатено в брой възнаграждение в размер
на 440лв. Такъв размер на разноските е посочен и в представения от адв.К.
списък и той съответства на посочения в чл.18 ал.4 вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения .Поради това и съобразявайки обстоятелството, че делото е с фактическа и правна сложност и бе
разгледано в няколко съдебни заседания ,
съдът намира , че въз.Б. следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение именно в размер на
440лв
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № ВН-26-09/ 11.02.2020г. на Началник на
РДНСК-Варна, с което на О.С.Б. е наложено административно наказание „
Глоба” в размер на 3 000 лв. на
основание чл.232 ал.8 от ЗУТ.
ОСЪЖДА
ДНСК да заплати на О.С.Б.- ЕГН **********
, ЕИК *********, разноски в размер на
440лв./ четиристотин и четиридесет
лева за адвокатско възнаграждение .
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен Съд-Варна,по реда на АПК .
След
влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да
се върне на наказващия орган по компетентност, а изисканата от Община-Варна,
Дирекция „Архитектура, градоустройство и устройство на планиране“-Варна
преписка по отменено разрешение за строеж № 71 / 02.05.2019г., да се върне на
Община-Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: