РЕШЕНИЕ
№ 260204
гр.Поморие, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито
заседание на 18 октомври през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Бъчваров
при
участието на секретаря Йовка Тодорова, като разгледа докладваното от районния
съдия гражданско дело N 5 по описа
за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба от ищеца
„ЮБЦ “ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.София , чрез
пълномощника адв.Г. от САК със съдебен адрес *** , против ответника Б.Е.Д. ***. Твърди се, че на
17.12.2014 г. между „Теленор България“ ЕАД със седалище и
адрес на управление в гр.София и ответника било подписано допълнително
споразумение за клиентски номер М00455058 за ползване на мобилни номера:...- с
месечна абонаментна такса 5,90 лв.; ...- с месечна абонаментна такса 7,99 лв.; ...и...,
двата с месечна абонаментна такса 20,99 лв. На 18.08.2016 г. ответникът с
допълнителни споразумения подновил условията за ползване на мобилните номера за
срок от 24 м. и получил за ползване към мобилните номера и устройства при
преференциални условия, а именно “Nokia 108 Dual” и „Теленор М100 Блек“. Твърди се, че за
отчетния период – м.януари до м.март 2018 г. включително ответникът потребил по
сключените договори услуги за 140,31 лв. , за които били издадени фактури за
периода от 10.12.2017 г. до 09.05.2018 г., за които се твърди, че не са
заплатени съобразно условията на договора, в срока указан на фактурата, но не
по-късно от 18 дни от издаването. Поради
неизпълнението на задължението за плащане на ответника, „Теленор
България“ЕАД прекратило едностранно
сключените с ответника договори и начислило предвидената договорна неустойка за
предсрочно прекратяване в размер на 173,63 лв., от които 124,68 лв.- неустойка
за предсрочното прекратяване на договора, представляващи трикратния размер на
месечния абонамент и 48,95 лв. обезщетение за ползвани и невърнати устройства
получени при преференциални условия и 48,56 лв. обезщетение за забава върху
главницата за периода от 29.05.2018 г. до 06.12.2019 г., като за тези суми,
както и за дължимите месечни такси от 140,31 лв. била издадена фактура от
10.05.2018 г. на обща стойност 313,94 лв.
Твърди се, че вземането на „Теленор България“ ЕАД към ответника било
прехвърлено на „Иновативни финанси“ ЕООД с договор за цесия от 12.07.2019 г.,
като последното дружество от своя страна с договор за цесия от 29.11.2019 г. ,
прехвърлило същото вземане на ищеца ЮБЦ “ЕООД. Твърди се ,че по заявление на
ищеца, за вземането срещу ответника била
издадена заповед №98/11.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д. №148/2020 г. по описа на РС-Поморие, която била връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Иска се
да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата 313,94 лв., от които 140,31 лв.- задължение по договор за
предоставяне на далекосъобщителна услуга, 173,63 лв. неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите, 48,56 лв.-мораторна лихва за забава върху
главницата за периода от 29.05.2018 г. до 06.12.2019 г., за които суми е издадена заповед №98/11.06.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №148/2020 г. по описа на
РС-Поморие. Претендират се и направените разноски в настоящото и заповедното
производство . Представя доказателства.
Предявеният
иск е с правно основание по чл.422 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, 92 и чл.86
от ЗЗД.
Исковата молба
е приета за разглеждане от съда и препис от нея с приложенията е изпратен на особения
представител назначен на ответника, който в срока по чл.131 от ГПК е подал
отговор на иска. В отговора се оспорва иска като недоказан по основание и
размер, като се сочи, че цесията не е съобщена надлежно на длъжника.
По делото ищецът се представлява от процесуален
представител-адвокат, който не се явява в с.з. редовно призован. С писмено становище
депозирано до съда, поддържа исковата претенция на заявените в исковата молба
основания.
За ответника в с.з. редовно призован се явява особен представител-адвокат, който поддържа отговора и моли за отхвърляне на иска.
Искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество, тъй като за ищеца е налице правен интерес да предяви иск за установяване съществуването на вземането си по заповедта за изпълнение, която е връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 ГПК.
За да разреши така поставения спор съдът след като се запозна със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното:
По делото не е
спорно съществуването на облигационно правоотношение между „Теленор България“ЕАД
и ответника, възникнало на основание представените по делото допълнителни споразумения за клиентски номер
М00455058 за ползване на мобилни номера:...- с месечна абонаментна такса 5,90
лв.; ...- с месечна абонаментна такса 7,99 лв.; ...и..., двата с месечна
абонаментна такса 20,99 лв.. По делото не е спорно доставянето на услугата чрез
осигуряване достъп на абоната до мобилната мрежа на оператора. Представени са и
фактури за периода от 10.12.2017 г. до 09.05.2018 г., в които за отчетния
период – м.януари до м.март 2018 г. са начислени потребените от ответника услуги за 140,31 лв.. Представена е и фактура
от 10.05.2018 г. за сумата 313,94 лв. , в която освен дължимите суми за месечни
такси- 140,31 лв. е начислена и сумата 173,63 лв.- неустойка за предсрочно
прекратяване на договора. Не се спори
по делото, а се установява и от представените
договори за прехвърляне на вземания, че вземането на „Теленор България“ ЕАД по
цитирания договора за мобилни услуги с ответника,
е било прехвърлено на „Иновативни финанси“ ЕООД с договор за цесия от
12.07.2019 г., като последното дружество от своя страна с договор за цесия от
29.11.2019 г. , прехвърлило същото вземане на ищеца ЮБЦ “ЕООД. Представено е
пълномощно, с което цедентът „Теленор България“ ЕАД е упълномощило цесионера „Иновативни финанси“ ЕООД да го представлява
пред длъжниците по повод съобщението по чл.99, ал.3 от ЗЗД-за прехвърляне на
цесията. Приложено е и уведомление за извършената цесия изходящо от „Теленор България“
ЕАД, чрез пълномощника „Иновативни финанси“ ЕООД и ищеца в настоящото
производство, за което няма данни да е изпращано на длъжника- ответник по
делото.
При така установените факти, съдът прие следните правни изводи:
Безспорно се установява от доказателствената съвкупност по делото наличието на твърдените от ищеца облигационни правоотношение между „Теленор България“ ЕАД и ответника по повод доставянето и ползването на мобилни услуги.
При наличие на валидно възникнали облигационни
правоотношения между страните, по които са доставяни от оператора и ползвани от
абоната услуги, за ответника е следвало да заплаща цената на договорените
месечни такси при условията и в срока на договора- в срока указан на фактурата,
но не по-късно от 18 дневен срок от датата на издаване на фактурата. По делото не са представени доказателства за
изпълнението на това задължение от ответника. По делото няма спор и се
установява от представените писмени доказателства, че задължението на ответника
към „Теленор България“ е прехвърлено първоначално на „Иновативни финанси“, което
от своя страна го е прехвърлило на ищеца с договор за цесия. Съдът намира за
неоснователно възражението на особения представител, че цесията не е произвела
действие за длъжника, тъй като не му била съобщена по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД и съответно ищецът няма активна материална легитимация да предяви настоящия
иск. В случая цедента „„Иновативни финанси“освен като пълномощник на
първоначалния кредитор, е изготвил и от свое име уведомление до длъжника, което е приложено по
делото и е връчено на длъжника, чрез
особения представител като приложение към исковата молба, което следва да се
счете за редовно уведомяване по см. на чл.99, ал.3 от ЗЗД, в какъвто смисъл е и
възприетата от съдилищата практика- решение № 3/16.04.2014 г. по т.д.№
1711/2013 г. на ВКС, I ТО, решение
№198/18.01.2019г. на ВКС по т.д.№193/2018г. I т.о. ТК , подход, който макар и касаещ обявяване
на предсрочна изискуемост, може според настоящия състав на съда, да се приложи
в случая по аналогия що се касае до редовното уведомяване на длъжника с оглед
настъпване материално-правния ефект от цесията предвиден в чл.99, ал.4 от ЗЗД. Поради
изложеното съдът прие, че цесията е надлежно съобщена на ответника с връчване
на исковата молба и приложенията към нея на особения представител. В случая
поради това, че не се доказва изпълнение на задълженията на ответника по
договора да заплаща дължимите месечни вноски според избрания тарифен план, съдът
намира, че искът за заплащането им е доказан по основание и размер и следва да се уважи така както е предявен за
сумата 140,31 лв.
По отношение предявеният иск за установяване на вземането
за неустойка, същият е неоснователен,
поради нищожност на договорната клауза за неустойка.
Претендираната неустойка е уговорена в случай на
прекратяване на договора в срока му по вина или инициатива на потребителя, при
което абонатът дължи месечните такси за всяка една СИМ карта/номер от
прекратяването му до крайния срок на договора. Ищецът основава вземането на
неустойка на виновното поведение на абоната, който не е заплатил дължимите
месечни вноски по договора, което обстоятелство се установява по делото, но
така определена, неустойката надхвърля своята обезщетителна и санкционна
функция и се превръща в средство за обогатяване на кредитора, тъй като
операторът ще получи всички суми по договора и при прекратяване на
облигационната връзка между страните по него.
Предвид изложеното претендираната неустойка е нищожна, на
основание чл.26 ЗЗД, поради противоречието и с добрите нрави, ето защо искът в
тази му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен за сумата 124,68 лв.,
която се претендира като неустойка изчислена в трикратния размер на месечната
такса. По отношение останалата част от
неустойката в размер на 48,95 лв., представляващи обезщетение за ползване на
предоставени и невърнати по договора устройства, не са представени
доказателства за цената заплатена от
потребителя, както и доказателства за цената по ценова листа на същите,
поради което и искът се явява недоказан, доколкото в договора с потребителя е
посочено, че при прекратяване на договора се дължи заплащане от негова страна
на разликата между стойността на устройството по ценова листа и
преференциалната цена заплатена от него. Поради това искът за сумата 48,95 лв.
представляващи обезщетение за ползване на предоставени и невърнати по договора
устройства, следва да се отхвърли. Предвид уважаването на главния иск, следва
да се уважи и акцесорния иск за присъждане на обезщетение за забава, за периода
преди предявяване на заявлението по чл.410 от ГПК, в размер на законната лихва
върху главницата от 140,31 лв., като размера на обезщетението изчислено от съда
за посочения от ищеца период от 29.05.2018 г. до 06.12.2019 г. е 21,71 лв., за
която сума искът следва да се уважи, а в останалата си част за разликата над
този размер до претендирания размер от 48,56 лв. искът следва да се отхвърли.
По направеното искане за присъждане на разноски на ищеца в
настоящото и заповедното производство, съдът прие следното:По настоящото дело
ищецът, съобразно представения списък, е
направил разноски в размер на 610 лв., от които д.т.-100 лв., 360 лв. –
адвокатско възнаграждение и 150 лв. за възнаграждение на особен представител. Предвид
изхода от спора искането на ищеца за присъждане на разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, следва да се уважи за сумата 314,82
лв., съразмерно на уважената част от иска, като в останалата си част над този размер до претендирания
размер от 610 лв. искането за присъждане на разноски следва да се отхвърли. В
заповедното дело ищецът е направил разноски в размер на 385 лв., от която сума
следва на основание чл.78, ал.1 от ГПК да му се присъдят разноски в размер на
198,70 лв., съразмерно с уважената част от вземането, като в останалата му
част, над уважения размер искането за
присъждане на разноски следва да се отхвърли до претендирания размер от 385 лв.
.
Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Б.Е.Д., ЕГН********** с адрес
*** , съществуването на ВЗЕМАНЕ в полза на ищеца "ЮБЦ "ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр....
, представлявано от пълномощника адв.Г. от САК с адрес ***, по заповед №98/11.06.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №148/2020 г. по описа на РС-Поморие
за сумата 140,31 / сто и четиридесет лева и 31ст./ - задължение по договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга,
ведно със сумата 21,71 лв. представляващи обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата, за периода от
29.05.2018 г. до 06.12.2019 г. е 21,71 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата
му част за сумата 173,63 лв., представляващи неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за
далекосъобщителна услуга, както и за разликата над уважения размер на
присъденото обезщетение за забава до претендирания му размер от 48,56 лв..
ОСЪЖДА
Б.Е.Д. да заплати на "ЮБЦ
"ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр.София, сумата 198,70 лева,
представляващи разноски по ч.гр.д. №148/2020 г. по описа на Районен съд гр.Поморие, като отхвърля
искането за разликата над тази сума до претендирания размер от 385 лв.
ОСЪЖДА Б.Е.Д.
да заплати на "ЮБЦ "ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр.София, сумата 314,82 лева,
представляващи разноски в настоящото производство, като отхвърля искането за
разликата над тази сума до претендирания размер от 610 лв..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд град Бургас в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: