Р Е Ш Е Н И Е
№ 260647 / 3.6.2021г.
гр. Перник, 03.06.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на десети май през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 713 по описа на
съда за 2021 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на И.И.С., с ЕГН: ********** /по справка от НБД „Население“/,
срещу „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде
признато за установено, че ищцата НЕ
ДЪЛЖИ на ответника следните суми: 1395.29 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия периода от 01.05.2007 г. до 30.04.2009
г., 258.77 лева – обезщетение за забава за периода от 01.07.2007 г. до
10.12.2009 г. и 119.62 лева – разноски, ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на вземането – обективирани в
изпълнителен лист от 18.02.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 7221/2009 г. по описа
на Пернишкия РС и претендирани по изп.д. № 1102/2013 г. по описа на ЧСИ Стилиян
Бадев, поради погасяване на сумите по давност. Претендират се и направените по
делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че поради незаплатени от ищеца суми срещу него от страна на
ответното дружество било образувано ч.гр.д. № 7221/2009 г. по описа на
Пернишкия РС /заповедно производство/. В хода на същото била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист от
18.02.2011 г. за процесните суми.
На следващо
място твърди, че по молба от 22.07.2013 г. от дружеството като взискател и въз
основа на посочения изпълнителен лист било образувано изп.д. № 1102/2013 г. по
описа на ЧСИ Стилиян Бадев. Уточнява се, че по изпълнителното дело са
извършвани множество справки, като е наложен и запор върху пенсията на
длъжника, но не са събрани никакви суми. В тази връзка се твърди, че процесното
изпълнително дело било прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Независимо от това дружеството продължавало да търси заплащане на
процесните суми.
Излагат се
подробни доводи, че процесните суми са погасени по давност, доколкото след
датата на последното действие по изп.д. № 1102/2013 г. на ЧСИ Бадев –
02.08.2013 г. /налагане на запор/ до датата на подаване на исковата молба
/23.02.2021 г./ – е изминал период от повече от 3 години, каквато била
приложимата в случая давност, съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Излагат се и
доводи с оглед приложението на Постановление на пленума на ВС №
3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. В тази връзка
се иска предявеният иск да бъде уважен.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото не е постъпил писмен отговор.
В съдебно
заседание, проведено на 10.05.2021 г., ищецът чрез процесуалния си представител
изразява становище за уважаване на исковете.
Процесуалният
представител на ответника изразява становище за отхвърляне на претенциите.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от материалите по
приложеното изп.д. № 1102/2013 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев от ответното
дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ищеца за вземанията, предмет на
настоящото производство – за вземането за главница, както и за обусловените от
същото вземания за обезщетение за забава, лихви и разноски. В тази връзка по подаденото
заявление районният съд е издал заповед от 11.12.2009 г. по ч.гр.д. № 7221/2009
г. по описа на РС Перник. Доколкото заповедта е влязла в сила, по делото е
издаден изпълнителен лист от 18.02.2011 г. Въз основа на последния по молба на
ответното дружество от 22.07.2013 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ Стилиян
Бадев, като на последния е възложено да извърши действия по принудително
изпълнение в това число като наложи запор върху вземания на длъжника.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело №
1102/2013 г. се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото
състояние на длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно
изпълнение /ПДИ/ от 02.08.2013 г. – относно, която за налице данни за връчване
на длъжника чрез залепване на уведомление.
На следващо място от материалите по изпълнителното
дело се установява, че на 02.08.2013 г. е наложен запор върху пенсия на
длъжника. Суми обаче не са събрани, доколкото е върнат отговор, че пенсията на
лицето е в размер под несеквестируемия минимум.
От ответното дружество по изпълнителното дело са подадени
и още две молби за налагане на запори
върху банкови сметки на длъжника – от 22. 03.2016 г. и от 20.12.2016 г. За
налагане на запорите такса не е внесена, съответно няма данни да са изпращани
запорни съобщения.
Извън горепосочените действия по изпълнителното дело
не са извършвани никакви други действия, нито са постъпили каквито и да било суми.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Предявените
искове са отрицателни установителни искове и са с правно основание по чл. 124,
ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземанията за главница,
обезщетение за забава и разноски по изпълнителен лист от 18.02.2011 г.,
издаден по ч.гр.д. № 7221/2009 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема
посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и
от представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция не е налице висящо изпълнително дело относно
процесните вземания.
По допустимостта:
Настоящият
съдебен състав намира за допустима исковата претенция в цялост. Посоченият
извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск
за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради
изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз
основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане
има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен
титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти,
настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на
ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително
производство. Без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно
свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от
него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане
(доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността,
както и след влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на
вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение, с което искът
за вземането е отхвърлен като погасен по давност). Даже да не ги води
счетоводно като задължения на ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност
за ново изпълнително дело докато изпълнителният
лист не
бъде обезсилен или не се установи по исков ред недължимост на сумите по него,
което от своя страна обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът
има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен
непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да
поиска решение при признание на иска. При действието на новия ГПК ответникът по
предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради
отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи
решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този
смисъл Определение
№ 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. №
1660/ 2016 г., І т. о., Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.
По основателността:
По иска
предмет на настоящото производство е налице противоречива съдебна практика
относно приложимия период на давностния срок – дали същият е тригодишен поради
периодичния характер на вземанията или петгодишен предвид обстоятелството, че
съдебното изпълнително основание е издадено в хода на заповедно производство, а
не на исково такова. Налице е и противоречива практика от кога тече срокът по
чл. 433, т. 8 от ГПК – дали от последното изпълнително действие или от
последното поискано от взискателя действие съответно относно началния момент на
давността /по тези въпроси е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/. Предвид възприетата по настоящото дело
фактическа обстановка обаче съдът не намира за нужно да обсъжда в детайли
посочените противоречия.
На следващо
място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото дело, може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на производството, по което
е издадено изпълнителното основание. В настоящия случай съгласно чл. 404, т. 1,
предл. 4 от ГПК изпълнителното основание е заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 11.12.2009 г. по ч.гр.д. № 7221/2009 г.
по описа на Пернишкия РС. В тази насока следва да се отбележи, че
заповедта за изпълнение се издава по реда на специално производство, уредено в
глава 37 от ГПК, което се развива без провеждане на открито съдебно заседание с
участието на заявителя и длъжника съответно без провеждане на съдебно дирене. В
тази връзка специален е и редът за защита на длъжника, на когото е дадена
възможност да подаде възражение срещу заповедта в двуседмичен срок[1]
от връчването й. При липса на подадено възражение в този срок заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК влиза в сила и длъжникът
губи възможността, в това число чрез предявяване на иск, да оспорва вземането,
предмет на същата, на основание обстоятелства или доказателства, които е могъл
да посочи в срока по чл. 414 от ГПК (по аргумент от чл. 424, ал. 1 от ГПК). В
тази връзка в настоящото производство подлежат на преценка единствено факти,
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
В конкретния
случай посочената заповед за изпълнение е издадена на 11.12.2009 г. като доколкото липсват данни, а и твърдения
относно датата на връчване на заповедта, то следва да се приеме, че същата е влязла
в сила на 17.02.2011 г., денят предхождащ издаването на изпълнителния лист. С оглед гореизложеното, считано от 17.02.2011 г. за процесните вземания е започнала да тече нова давност.
На следващо място по делото се установява, че с оглед влязлата в сила
заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 18.02.2011 г. като въз основа на посочените документи по молба на
ответното дружество на 22.07.2013 г. при ЧСИ Стилиян Бадев е образувано изп.д.
№ 1102/2013 г. В тази насока, между датата на влизане в сила на заповедта – 17.02.2011
г. и датата на образуване на изп.д. № 1102/2013 г. – 22.07.2013
г. е изминал период от по-малко от три /евентуално пет/ години.
На 02.08.2013 г. до длъжника е изпратена ПДИ, връчена чрез залепване на
уведомление. Посочените действия обаче нямат отношение нито към перемпцията,
нито към давността, доколкото не е поискано или допуснато разсрочване на дълга,
нито е извършено признание на същия. От същата дата обаче е наложен запор на
пенсия на длъжника. В тази връзка и по аргумент от чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
изп.д. № 1102/2013 г. следва да се приеме за прекратено по право на 02.08.2015
г. /две години след налагане на запор на вземане по
арг. от Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о.
на ВКС/. В периода на висящност на изп.д. № 1102/2013
г. от 02.08.2013 г. до 26.06.2015 г. /с
приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ за процесните
вземания не е текла давност, доколкото същата е била спряна – съгласно Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума
на ВС. Последното предвижда, че по арг. от чл. 116, б. „б" ЗЗД
подаването на молба за образуване, съответно образуването на изпълнително
производство представлява действие, което прекъсва давността относно вземането,
предмет на изпълнението, като погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният
процес. В тази връзка и давността за вземанията е започнала да тече отново от 26.06.2015 г.
От 26.06.2015 г.
до образуване на настоящото дело обаче е изтекъл период от повече от пет
години, поради което исковата претенция следва да се приеме за основателна.
По арг. от цитираното Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на
4-то г.о. на ВКС давността за процесните вземания не следва да се приеме за
прекъсната с подаване на молбите от 22. 03.2016 г. и от 20.12.2016 г. Посоченият извод следва от обстоятелството, че
поисканите изпълнителни действия така и не са извършени поради поведението на
взискателя, изразяващо се в невнасяне на дължимите за извършването им такси.
По исканията за разноски на страните:
Искане за
разноски в производството са направили и двете страни. Предвид изхода на делото
такива се дължат само на ищеца.
Ищецът
претендира разноски за държавна такса 70.94 лева / с включена такса превод/ и 24
лева такса за копие от изпълнително дело. Посочените разноски са действително извършени,
видно от приложени платежни нареждания и следва да бъдат присъдени. От адв. Б.
се претендира и сумата от 500 лева – адвокатски хонорар за осъществена
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата /ЗА/. Така претендираният хонорар обаче съдът намира за прекомерен
предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения съответно цената на иска и фактическата и
правна сложност на делото. В тази връзка и ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв. Б. сумата от 350 лева.
Претенцията
за разноски на ответното дружество е неоснователна.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че И.И.С., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ „Република“ следните суми: сумата от 1395.29
лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
периода от 01.05.2007 г. до 30.04.2009 г., 258.77
лева – обезщетение за забава за периода от 01.07.2007 г. до 10.12.2009 г. и
119.62 лева – разноски, ведно със
законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на вземането –
обективирани в изпълнителен лист от 18.02.2011 г., издаден по ч.гр.д. №
7221/2009 г. по описа на Пернишкия РС и претендирани по изп.д. № 1102/2013 г.
по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, поради погасяване на сумите по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на И.И.С., с ЕГН: ********** сумата от общо
94.94 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на адвокат Б.Б. сумата от 350 лева за осъществена безплатна
правна помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.