№ 14686
гр. София, 24.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20211110153846 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 55142/ 16.09.2021 г. на Н. Х. Л.
срещу Я. Л. – гражданин на Република Чехия, с която е предявен иск за прекратяване на
сключения между страните граждански брак с развод поради дълбокото и непоправимо
разстройство настъпило след сключването му,, съединен с небрачни искове относно
родителските права след развода.
Ищцата сочи, че през 2013 г. с ответника сключили граждански брак в Чехия. От
брака имали две родени деца – Я. Л., роден на 03.12.2013 г. и Виктор Л., роден на 16.04.2015
г. Семейството живеело в Чешката република, в гр. Млада Болеслав. С времето
отношенията между съпрузите се обтегнали и от началото на 2021 г. те били във фактическа
раздяла. С уточнителна молба от 18.03.2022 г. ищцата посочила, че от 16.07.2021 г. тя и
двете родени от брака деца пребивават на адреса на майка и бабата на децата в Република
България, гр. София.
Съгласно чл. 3 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) No 2201/2003 НА СЪВЕТА от 27 ноември 2003
година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
брачни дела и делата /приложим по настоящото дело съгласно разпоредбата на чл. 100, пар.
2 РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/1111 НА СЪВЕТА от 25 юни 2019 години относно
компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси,
свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца с оглед
обстоятелството, че исковата молба е подадена преди 01.02.2022 г./ компетентни да
разглеждат дела, свързани с развод, законна раздяла на съпрузите и унищожаване на брака,
са съдилищата на държавата-членка, а/ на чиято територия: съпрузите имат обичаино
местопребиваване или съпрузите са имали последното обичаино местопребиваване, ако
един от тях все още живее там, или ответникът има обичаино местопребиваване, или в
случаи на обща искова молба и единият от съпрузите има обичаино местопребиваване, или
ищецът има обичаино местопребиваване, ако тои е живял там поне една година
1
непосредствено преди предявяването на иска, или ищецът има обичаино местопребиваване,
ако е живял там поне шест месеца непосредствено преди предявяването на иска и е
гражданин на въпросната държава-членка или, ако се отнася до Обединеното кралство или
Ирландия, има „domicile“ там; или б) чиито граждани са двамата съпрузи, или ако се отнася
до Обе- диненото кралство или Ирландия, където те имат „domicile“. От съдържанието на
исковата молба е видно, че не е налице нито една от изброените хипотези, която да обоснове
компетентност на българския съд, в частност на Софийски районен съд, да се произнесе по
иска за развод,.
Междувременно в Софийски районен съд е постъпило писмо от Министерство на
правосъдието, с което съдът е уведомен, че в министерството е постъпила молба от
10.12.2021 г. по чл. 8 от Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца, изпратена чрез Службата на международна правна
защита на децата на Чехия за връщане от България в Чехия на децата Я. Л., роден на
03.12.2013 г. и Виктор Л., роден на 16.04.2015 г. в гр. Млада Болеслав. Молбата е подадена
от бащата Я. Л.. Пред Софийски градски съд е образувано гр.д. № 2083/2022 г. с предмет чл.
7, б. f от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца
от 1980 г., а постановеното решение е обжалвано пред Софийски апелативен съд и е
образувано възз.гр.д. № 2709/2022 г. С решение № 1323/08.11.2022 г., постановено по гр.д.
№ 2709/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, 12-ти състав е отменено Решение №
1992 от 22.07.2022 г., постановено по гр.д. 2083/2022 г. по описа на Софийски градски съд,
ГО II бр.с-в и вместо това е разпоредено на основание чл. 12, ал. 1 във вр. чл. 3 от Хагската
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г.
незабавно връщане на детето Я. Л., родено на 03.12.2013 г. и на детето Виктор Л., родено
на 16.04.2015 г., в държавата по обичайното им местопребиваване – Чешката република
/преди същите да са били незаконно задържани в Република България от майката Н. Х. Л./.
Съгласно чл. 16 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното
отвличане на деца от 1980 г. след получаване на съобщението за незаконно прехвърляне или
задържане на детето по смисъла на чл. 3 , съдебните или административните органи на
договарящата държава, в която детето е било прехвърлено или в която е било задържано, не
разглеждат по същество правото на упражняване на родителските права, освен ако се
установи, че детето не следва да бъде върнато по силата на тази конвенция или че не е
подадена молба в разумен срок след получаване на съобщението.
Съгласно чл. 10 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) No 2201/2003 НА СЪВЕТА в случаи на
неправомерно отвеждане или задържане на дете, съдилищата на държавата-членка, в
която детето е имало обичаино местопребиваване непосредствено преди
неправомерното отвеждане или задържане, запазват своята компетентност. Видно от
постановеното окончателно решение по чл. 7, б. f от Хагската конвенция за гражданските
аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г. в случая е признато, че децата Я. и
Виктор Л. са имали обичайно местопребиваване в Република Чехия, но майка им ищцата Н.
Х. Л. неправомерно ги е отвела и ги е задържала в Република България, поради което
2
компетентен да се произнесе по въпросите за родителската отговорност е чешкият съд.
Нещо повече разпоредбата на чл. 16 от от Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца от 1980 г. изрично изключва компетентността на
българския съд.
Съгласно чл. 118, ал. 1 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело
му е подсъдно. Във връзка с изложените мотиви настоящият състав намира, че българският
съд не е не е компетентен да се произнесе по предявения иск за развод, независимо, че
ищцата е българска гражданка и твърди, че от лятото на 2021 г. живее в Република
България, доколкото обичайното местопребиваване на съпрузите в било в Република Чехия,
където и понастоящем пребивава ответникът. Освен това макар РЕГЛАМЕНТ (ЕО) No
2201/2003 НА СЪВЕТА да допуска пророгация на компетентност / чл. 12/ по отношение на
исковете за родителска отговорност, в случая с оглед влязло в силата решение по чл. 7, б. f
от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от
1980 г. българският съд не разполага с компетентност да се произнесе по тези въпроси.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. 53846 по описа на 2021 г. на Софийски
районен съд, 92 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчване на
съобщение на ищцата с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3