№ 9
гр. Пловдив, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20225300502693 по описа за 2022 година
Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх.№ 65103/11.08.2022 г. от „Кредит
консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив,
ул.***, чрез адвокат Х. М., против решение № 2525/07.07.2022 г., постановено по г.д.
№ 16330/2021 г. по описа на РС Пловдив, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя против Т. И. И., ЕГН **********, искове за осъждане на Т. И. И. да
заплати на „Кредит консулт“ ЕООД сумата от 12 000 лева главница, представляваща
част от възнаграждение по договор от 17.11.2016 г. и сумата от 3656.96 лева-
обезщетение за забавено плащане за период 12.10.2018г.-12.10.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба в съда на
15.10.2021 г. до окончателното изплащане.
В жалбата са изложени съображения за неправилност и необоснованост на
първоинстнационното решение, като се отправя искане до въззивния съд за неговата
отмяна и постановяване на нова, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло.
Претендира разноски.
В срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
подаден от Т. И. И., чрез адвокат И. М., в който се взема становище за нейната
неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение,
1
като правилно. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално
допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми,
като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация по чл. 79 ал. 1 във вр. с чл. 266 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал.
1 от ЗЗД, предявени от „ Кредит Консулт „ ЕООД против Н.Р.К. за осъждане на
последния да заплати на ищеца на възнаграждение по договор от 17.11.2016 г. с
предмет изготвяне на комплект документи / заявление, бизнес план и подготовка
заявки за плащане/ за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ за инвестиции в земеделските стопанства по Програмата за развитие на
селските райони и конкретно частта от възнаграждението, дължима се при приемане на
работата в размер на сумата 10000 лв. – без ДДС, с ДДС – 12000 лв., ведно със
законната лихва от предявяването на иска, както и за обезщетение за забава в размер на
3656.96 лева за периода от 12.10.2018г. до12.10.2021г.
Видно от приложения по делото договор от 17.11.2016 г. се установява, че
ответникът в качеството му на възложител е възложил на ищеца в качеството му на
изпълнител да извърши срещу уговорено възнаграждение изработка на заявление за
подпомагане и бизнес план, подготовка на заявки за плащане, необходими за
кандидатстване на възложителя за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за
инвестиции в земеделските стопанства по Програмата за развитие на селските райони.
В раздел I, точка 1 изпълнителят се е задължил да изготви необходимите документи в
степен на комплектованост и обоснованост, изисквани по Наредба №9/21.03.2015г. за
прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4
„Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014-2020. В т. ІІІ от договора ищецът е поел задължение в срок от един
месец, считано от деня, в който са му предадени документите, да изготви и предостави
2
за одобрение и подпис на възложителя заявление, бизнес план и напълно
окомплектована преписка. Поел е още задължение да подготви заявлението и бизнес
плана по начин, осигуряващ одобрението при кандидатстването за безвъзмездна
финансова помощ по посочената по-горе подмярка 4.1. В раздел V страните са
постигнали съгласие досежно насрещната престация на ответника, като последният се
е задължил да заплати на ищеца за извършената работа по договора възнаграждение в
размер на 50 000,00 лева /без ДДС/ или 60 000 лева /с ДДС/, платимо по банков път,
както следва: 10000 лева /без ДДС/ – до десет дни след предаване на комплекта
документи, включващи заявление, бизнес план и други за кандидатстване по реда на
Наредба №9; 40 000 лева /без ДДС/ – до десет дни след одобрението на проекта от РА –
София. В раздел ІV, точка 2 е посочено, че възложителят дължи договореното
възнаграждение независимо от това дали си е послужил с изготвената проектна
документация от изпълнителя, както и в случаите на отказ от последващи действия,
зависещи от възложителя и водещи до окончателното одобрение на проекта или в
случай на отказ от изпълнение на одобрения проект.
На 07.12.2016 г. е подписан между страните приемо-предавателен, от който се
установява, че ищецът, в качеството си на изпълнител е предал,а ответникът, в
качеството си на възложител, е приел без възражения комплект документи, включващи
заявление, бизнес план и други за кандидатстване за безвъзмездна финансова помощ
по реда Наредба №9/21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в
земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2014-2020.
От приложената по дело заповед № 03-РД/6834 от 16.12.2017 г. /л.48-49/се
установява, че документацията е била подадена в ДФ „Земеделие“, но е отказано
финансиране поради изчерпване на разполагаемия бюджет. Записано е, че
финансирането е достатъчно за проекти получили поне 56 точки при оценяването,
докато заявлението за подпомагане на ответника е получило 43 точки.
За да отхвърли така предявените искове, районният съд е тълкувал
процесният договор по реда на чл. 20 ЗЗД, като е достигнал до извода, че ответникът
дължи плащане на възнаграждение само при постигането на определен резултат-
одобряването на заявлението за безвъзмездна финансова помощ. Тъй като резултатът
не бил постигнат за ответника не е възникнало задължение за плащане на
претендираните суми.
Предвид липсата на нови доказателства, които да са били събрани пред
настоящата инстанция, изводите на въззивния съд почиват единствено на събрания
доказателствен материал пред първата инстанция.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че между
3
ищцовото дружество – изпълнител и ответника – възложител е възникнало
облигационно правоотношение, което има за предмет изработване на заявление за
подпомагане и бизнес план и подготовка на заявки за плащане, необходими за
кандидатстването на възложителя за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
за инвестиции в земеделските стопанства по Програмата за развитие на селските
райони, като документите следва да бъдат изготвени в степен на комплектованост и
обоснованост съобразно изискванията на Наредба № 9/21.03.2015 г. за прилагане на
подмярка 4.1 „ Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „ Инвестиции в
материални активи „ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020. Договореният срок за изпълнение е 1 месец, считано от деня, в който
възложителят представи необходимите данни и документи за изпълнение на заданието.
Насрещната престация на възложителя е да заплати възнаграждение за работата в общ
размер 50 000 / без ДДС /, от които 10 000 лв. – дължимо се при приемане на работата и
в 10 – дневен срок след приемането й и 40 000 лв. / без ДДС / - дължимо се при
одобрението на проекта от РА – София. Страните са постигнали съгласие, че
възнаграждението се дължи с начислено ДДС.
По делото е безспорно и установено от представения приемо – предавателен
протокол от 07.12.2016 г., че работата е извършена от изпълнителя и приета от
възложителя без възражения. От събраните по делото писмени доказателства и от
приложеното преписка на ДФ „ Земеделие“ се установява, че с изготвените от
ищцовото дружество документи ответникът е кандидатствал за безвъзмездно
финансиране по програмата. Със Заповед № 03-РД/6834 от 16.12.2017 г. на
изпълнителния директор на ДФ „ Земеделие“ финансирането е отказано с мотиви, че
тъй като подадените заявления за подпомагане по мярката са надхвърлили
предоставения бюджет на финансиране, на основание чл. 37 ал. 1 т. 2 от Наредбата №
9/21.03.2015 г. между кандидатите е извършен подбор по критериите, посочени в
Приложение № 7 към чл. 30 ал. 5 от наредбата, като при този подбор заявлението на
ответника И. е получило 43 бр. точки, а предоставения бюджет за финансиране е
изчерпан със заявленията, получили минимум 56 броя точки.
Разпоредбата на чл. 20 ЗЗД предвижда, че при тълкуване на договорите
трябва да се търси действителната воля на страните, тълкувайки отделните уговорки
във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия
договор, с оглед целта на договора, обичаите и добросъвестността. В тази връзка,
когато е налице съмнение, неяснота или двусмисленост по установените в договора
клаузи, в това число и по обема на правата и обектите, които следва да се придобият по
конкретно сключения между страните договор, при тълкуването на тези клаузи следва
да се има предвид и се изследват обстоятелствата, при които е сключен договора,
породените към този момент отношения между страните и произтичащото от това
поведение на последните, както и това след сключването му, които обстоятелства
водят до цялостно изясняване на действителната воля на страните. Следователно, при
търсене на действителната обща воля на страните по сключения договор, следва да се
съобразят обстоятелствата при сключването, както и изявленията и поведението на
4
страните, предшестващи и последващи сключването на последния. Този принцип,
отнасящ се до приложението на чл. 20 от ЗЗД и следващият се от тази норма правен
режим на тълкуване на двустранните договори, е възприет в константната практика на
ВКС/решение № 502/26.07.2010 г. по гр. д. № 222/2009 г. по описа на ВКС, IV го и
решение № 89/17.07.2009 г. по гр. д. № 523/2008 г. по описа на ВКС, II то, постановени
по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 38/ 27.02.2012 г. по гр. д. № 1227/2011 г. по
описа на ВКС, II го, в решение № 788/15.12.2005 г. по гр. д. № 513/2004 г. по описа на
ВКС, IIго, постановено по реда на ГПК/отменен/. При наличие на спор относно точния
смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора, изхождайки не от буквалния
смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението; доколко
буквалният текст изразява действителната обща воля на страните и как следва да се
тълкува отделната уговорка предвид систематичното й място в договора и общия му
смисъл. При тълкуването на неясни клаузи следва да се има предвид и да се изследват
обстоятелствата, при които е сключен договорът, породените към този момент
отношения между страните и произтичащото от това тяхно поведение, както и
поведението им след сключването му, които обстоятелства водят до цялостно
изясняване на действителната воля на страните. Договорната свобода (принцип на
гражданското право), е ограничена единствено от императивните разпоредби на закона
и добрите нрави/вж. решение № 30 от 24.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1883/2021 г., IV
г. о.; решение № 505 по гр. д. № 1476/2011 г., IV г. о., и решение № 81 по гр. д. №
700/2012 г., IV г. о./
Съдът прилагайки горните правила за тълкуване към сключения между
страните договор от 17.11.2016 г. стига до извода, че страните са постигнали съгласие,
че възнаграждението за изпълнителя, уговорено за плащане с падеж до десет дни след
предаване на документите, е уговорено като дължимо, независимо от това дали в
крайна сметка ответникът ще кандидатства и дали ще бъде одобрен за предоставяне на
финансова помощ. Този извод се налага както от начина, по който е уговорено
плащането /т.V.2 предвижда заплащане на възнаграждение отделно за изготвяне на
документите и отделно за одобрението на проекта/, така и от изричната уговорка, че
възнаграждение се дължи, независимо от това дали възложителят си е послужил с
проектната документация /ІV.2/. Вярно е, че в т.ІV.4 е записано, че изпълнителят е
отговорен за качеството на разработените от него заявление и бизнес план по
отношение на съответствието им с изискванията на Наредба №9 и по отношение
убедителност на аргументацията на бизнес плана, свързан с предоставените му данни.
С оглед на уговореното в договора между страните настоящият съдебен състав приема,
че те са договорили разсрочено изпълнение на задължението за заплащане на
договорното възнаграждение, като в самия договор са посочили и предпоставките за
възникване на отделните вноски и срока за това. Съгл. чл.72 от ЗЗД срокът, който е
уговорен на дни изтича в края на последния ден. При уговорените срокове не се дължи
покана, т.к. в този случай срокът кани. Нормата на чл.84 от ЗЗД пък повелява, че когато
денят на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Следователно в настоящия случай е налице задължение, по отношение
на което е налице определяем срок – до 10 дни от настъпване на конкретен факт, а с
изтичане на този срок, длъжникът е изпаднал в забава. Първият срок е 10 дни от
5
предаване на документите на възложителя. Не може да бъде споделено становището
му, че това плащане е обвързано с одобряване на финансирането на проекта, т.к.
очевидно уговореният от страните срок за изпълнение на това задължение не е
обвързан с факта на одобрение на проекта. Нещо повече – този срок може да изтече
дори преди внасяне на този проект в РА. Следователно след предаване на документите
на 07.12.2016г. с надлежен протокол между страните, то на 17.12.2016г. изтича и срока
за заплащане на първата сума от договореното възнаграждение 12 000 лв. с ДДС.
Съгласно чл.258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на
свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да
заплати възнаграждение. На първо място договорът за изработка е консенсуален,
двустранен, възмезден и неформален договор. Консенсуален, защото страните по него
са обвързани щом постигнат съгласие, двустранен, защото създава задължение за
едната страна да изработи нещо, а за другата да го приеме и заплати, и възмезден,
защото срещу това което изпълнителят ще изработи, другата страна дължи
възнаграждение. За действителността на договора не се изисква специална форма,
която да е част от фактическия състав на сделката.
След като въззиваемата страна Т. И. е приел без възражения извършената
работа –комплект документи включващи заявление за подпомагане и бизнес план и
други за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по реда на
Наредба № 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „ Инвестиции в земеделски
стопанства“ от мярка 4 „ Инвестиции в материални активи „ от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2014 – 2020, съдът намира, че ищецът по
консултантския договор си е изпълнил задълженията по него и ответникът в качество
си на възложител му дължи уговореното възнаграждение от 12 000 лв. с ДДС.
С установяване на дължимостта на това плащане следва да се разгледа и
възражението за лошо изпълнение на възложената работа. Въззиваемата страна -
ответник твърди, че проектът не е финансиран поради лошо изпълнение на работата,
при което не е получил необходимия брой точки. Доказателства в тази насока е
единствено писмото с отказ от ДФ Земеделие. От съдържанието на същото се
установява, че действително отказ е постановен, но мотивите за това са в по-различен
смисъл. Видно от обосновката на отказа по конкретната програма са кандидатствали
множество земеделски стопани, като общия размер на заявеното финансиране е
надхвърлил бюджета на програмата. При това положение ДФ Земеделие е извършило
оценяване на внесените проекти и ги е класирал по съответни критерии. В мотивите е
посочено, че средствата достигат за финансиране на проекти, получили до 56 точки.
Следователно не е било възможно изначално да се предвиди колко ще са необходимите
точки за получаване на финансиране, още по-малко – какво ще бъде съдържанието на
исканията на останалите кандидати за финансиране. В този смисъл получаването на
по-малко точки от последните одобрени кандидати не може да бъде квалифицирано
като не добро изпълнение на работата по изготвяне на бизнес проект. В този смисъл не
може да се приеме за основателно твърдението на възложителя, че възложената работа
е лошо изпълнена и респ. да се приеме, че не се дължи никакво възнаграждение на нея.
Напротив – още при сключване на договора страните са били наясно, че е възможно да
6
не се получи финансиране, независимо от качеството на изпълнение, с оглед на което
са договорили два различни факта, които следва да настъпят, за да се извърши
плащането на възнаграждението, разделено на две части – предаване на документите и
получаване на финансиране. В случая е настъпил първия факт – документите са
предадени своевременно. Видно от преписката по внасянето им, същите са били
надлежно окомплектовани с всичко необходимо за разглеждане на искането. При това
положение следва да се приеме, че е настъпило условието по договора за дължимост на
първото плащане на възнаграждението от 12 000лв. с ДДС. По делото няма спор, че
тази сума не е платена на изпълнителя. Ето защо предявеният иск за осъждане на
възложителя да заплати на изпълнителя това договорено възнаграждение се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен. Сумата следва да бъде присъдена с
ДДС, доколкото ищецът е регистриран по ДДС. Възраженията за недължимост на ДДС
от въззиваемата страна се правят едва пред въззивната инстанция, поради което и няма
да бъдат разглеждани специално.
Тъй като ищецът е изправна страна във възникналото между страните
правоотношението, за възложителя е възникнало задължение по чл.266,ал.1 от ЗЗД, да
му заплати дължимото по договора възнаграждение, което е в размер на 12 000 лв. С
ДДС
При доказателствена тежест за ответника по делото, не са ангажирани
доказателства за погасяване на задължението към ищеца възлизащо в размер на
претендирана сума.
Поради изложеното, се налага извода, че така предявения главен иск следва да
се уважи изцяло като основателен и доказан по основание и размер.
Законната лихва се дължи и от предявяване на претенцията в съда- 15.10.2021
г. до пълното изплащане на вземането по главницата.
С оглед основателността на иска за главница, следва да се разгледа и
акцесорния иск за мораторна лихва върху дължимата сума. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр.
първо от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му. Претендираното акцесорно плащане на мораторна
лихва за периода от 12.10.2018г. до 12.10.2021г. / преди подаване на исковата молба/.
Този период е част от периода от настъпване на падежа на задължението до подаване
на исковата молба, поради което и се дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Същата е в размер на 3656,96 лв. изчислена от съда по реда на чл. 162
ГПК, чрез справката от електронен калкулатор. Поради което и акцесорната претендия
е доказана по основание и размер и следва да бъде присъдена.
На основание гореизложените доводи, различаващи се от изводите на
първоинстанционния съд, следва обжалваното решение да се отмени изцяло, като се
уважат изцяло предявените искове.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
7
следва да се присъдят разноски за първа и въззивна инстанция. Такива надлежно се
претендират, като са налице и доказателства, че те са реално заплатени. В тях се
включват направените пред първата инстанция разноски -внесената държавна такса в
размер на 626,28 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., както и
направените пред настоящата съдебна инстанция разноски- внесената държавна такса в
размер на 113,14 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 2170,80 лв. Ответникът
е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и пред двете съдебни
инстанции.
Разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК, дава възможност да се иска на насрещната
страна да бъде присъден по-нисък размер на разноските, ако заплатеното от тази
страна възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. Редуцирането не може да засегне минимално
определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съгласно чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г., в редакцията ДВ бр. 68
от 31.07.2020 г., действаща към датата на постановяване на първоинстанционното
решението от 07.07.2022г., минималното адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв.
възлиза на 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. или при материален интерес от
12 000 лв. минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 890 лв.
Според чл. 7 ал.2 т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г., в редакцията ДВ бр. 88 от
4.11.2022 г. действаща към датата на постановяване на въззивното решение,
минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие при интерес от 10 000 до 25 000 лв. – 1300 лв. плюс 9 % за горницата над 10
000 лв. или при материален интерес от 12 000 лв. минималното адвокатско
възнаграждение възлиза на сумата от 1480 лв.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. предвижда, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки
един от тях поотделно.
Поради това за втория обективно кумулативно съединен иск за мораторна
лихва се дължи отделно възнаграждение, тъй като под материален интерес по смисъла
на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, законодателят е имал предвид цената на всеки от обективно
кумулативно съединените искове, а не техният сбор/ определение № 146 от 04.04.2022
г. по ч.т.д.№ 358/2022 г. на ВКС, ТО, ІІ т.о./
Правната норма на чл. 7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г., в редакцията
ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г., действаща към датата на постановяване на
първоинстанционното решението от 07.07.2022г., предвижда, че минималното
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие при
интерес от 1000 до 5000 лв. – 300 лв. плюс 7 % за горницата над 1000 лв. или при
материален интерес от 3656,96 лв. минималното адвокатско възнаграждение възлиза на
сумата от 485,99 лв.
Чл. 7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г., в редакцията ДВ бр. 88 от
4.11.2022 г. действаща към датата на постановяване на въззивното решение, гласи, че
минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие при интерес от 1000 до 10 000 лв. е 400 лв. плюс 10 % за горницата над
1000 лв. или при материален интерес от 3656,96 лв. минималното адвокатско
8
възнаграждение възлиза на сумата от 665,70 лв.
Определено по този начин общо стойността на минималните възнаграждения
за процесния спор възлиза на 1375 лева за първоинстанционното производство и
2145,70 лв. за въззивното производство и това е минималния размер, под който съдът
не може да намали следващото се възнаграждение за осъществена адвокатска защита
въпреки направеното възражение в срока, предвиден в чл. 78, ал. 5 ГПК.
Макар преценката за прекомерност винаги да е субективна, а минималните
размери на възнагражденията да са само база за определянето на действително
обосновано по стойност такова /като съдът не е обвързан от тях, съгл. разясненията,
дадени в т.3 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, нито от § 2 от Наредбата/, в
конкретния случай, възнаграждението от 1200 лева за районния съд и 2170,80 лв. за
въззивния съд не е прекомерно. При формиране на преценката относно конкретния
размер на дължимото възнаграждение, съдът взе предвид обема на извършените
действия с цел защита интересите на ищеца от процесуалния представител,
конкретната фактическа и правна сложност на спора.
Въззиваемата страна – ответник в първоинстанционното производство следва
да се осъди да заплати на жалбоподателя – ищец така установените разноски за първа -
1826, 28 лв. и въззивна инстанции- 2283,94 лв. или общо 4110,22 лева.
Предвид горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 2525 от 07.07.2022 г. по гр. дело № 16330 по
описа за 2021 г. на РС-Пловдив, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Т. И. И., ЕГН ********** от с. К., ул. *** да заплати на „Кредит
консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив,
ул.*** следните суми: 12 000 лева- главница, представляваща част от възнаграждение
по договор от 17.11.2016 г., 3656,96 лева- обезщетение за забавено плащане за периода
от 12.10.2018г. до 12.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 15.10.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от общо 4110,22 лв. -
разноски за първа и въззивна инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10