№ 30
гр. Севлиево , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на петнадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20214230200005 по описа за 2021 година
Жалбоподателката М. Ф. Г. от с. Младен, община Севлиево, е обжалвал
наказателно постановление № 3161 от 30.11.2020 г. на Директора на Регионална
здравна инспекция /РЗИ/ гр. Габрово, с което за извършено нарушение по т. 4 от
Заповед № РД-01-609/21.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването, която е
противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, и на основание чл. 209а, ал. 4 от
Закона за здравето /ЗЗ / му е наложено наказание глоба в размер от 300.00лв. по чл.
209а, ал. 1 от ЗЗ. В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, а описаната в него
фактическа обстановка не отговаря на действителната такава.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.
Алтернативно се прави искане за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
За ответника по жалбата – Регионална здравна инспекция гр. Габрово, редовно
призован, се явява представител при разглеждане на делото. Същият оспорва жалбата и
отправя молба към съда последната да бъде отхвърлена, а наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 23.10.2020 година свидетелите Х.Г. и П. И. П. – служители на РЗИ – Габрово,
съвместно със служители на Общински инспекторат при Община Севлиево – свид.
Елияна Б. и Х.Б. и полицейския служител Р.Х., извършили проверка по спазване на
противоепидемичните мерки, въведени на територията на Република България във
1
връзка с разпространението на Covid - 19, в заведение за бързо хранене, находящо се на
ул. „Васил Левски“ № 7 в гр. Севлиево. В хода на проверката бил съставен акт за
установяване на административно нарушение срещу жалбоподателката М. Ф. Г. от с.
Младен, община Севлиево за това, че като лице, работещо като обслужващ персонал в
заведението, работела, без да използва задължителните предпазна маста или предпазен
шлем, покриващи носа и устата, при обслужбане на клиенти, изискващо разстояние по
– малко от 1,5 метра. Актосъставителят квалифицирал описаното по – горе деяние като
нарушение на т. 4 от Заповед РД-01-609/21.10.2020 година на министъра на
здравеопазването, която е наложена противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 4 от
Закона за здравето.
След съставянето на акта, същият бил предоставен на жалбоподателката да се
запознае със съдържанието му и да впише своите възражения, ако има такива. Видно
от приложения по делото АУАН № 00003161 от 23.10.2020 година жалбоподателката
Г. подписала акта, без да вписва възражения в определената за това графа. В
последствие в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН същата е депозирала писмени
възражения, в които твърди, че изложените в АУАН факти и обстоятелства не
отговарят на действително случилото се, тъй като разполагала с предпазна маска и я
използвала съобразно изискванията. Освен това жалбоподателката твърди, че към
момента на проверката не е обслужвала клиенти и че при подписване на акта не е
била дадена възможността да се запознае със съдържанието му и не било разяснено
правото да напише възражения в него. Алтернативно прави искане да не се налага
наказание поради наличието на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното НП № 3161 от 30.11.2020 година на Директора на РЗИ – Гарово
против М. Ф. Г.. В него наказващият орган се е съгласил изцяло с констатациите,
описани в акта, и ги е преповторил буквално. Счел е, че описаното деяние съставлява
нарушение на т. 4 от Заповед РД-01-609/21.10.2020 година на министъра на
здравеопазването, която е наложена противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 4 от
Закона за здравето, за което и на основание чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ й е наложил глоба в
размер на 300,00 лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от
показанията на свидетелите Х. Г. Г., П. И. П., Р. Ц. Х., Е. А. Б., Х. И. Б. и допуснатите
до разпит в качеството на свидетели по искане на жалбоподателката Иван Лалев и
Любомир Стоянов, съпоставени с писмените доказателства – АУАН № 3161/23.10.2020
г.; писмени възражения от жалбоподателката и НП № 3161/30.11.2020 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните
изводи:
2
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя
на 21.12.2020 г. Жалбата срещу него е входирана в деловодството на РЗИ – Габрово на
30.12.2020 година. Във връзка с проверка допустимостта на жалбата съдът задължи
наказващия орган да представи доказателства за датата на постъпването й, като в
случай, че същата е била изпратенан по пощата, да представи пощенския плик.
Наказващият орган не депозира такива доказателства, поради което това негово
бездействие следва да се тълкува в полза на жалбоподателката и в тази връзка съдът
прие жалбата за допустима и я разгледа по същество.
АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени от
компетентните за това длъжностни лица.
Съдът намира, е в хода на административно – наказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в това, че
неправилно е квалифицирано описаното в АУАН и НП деяние. Както
актосъставителят, така и наказващият орган са приели, че жалбоподателката е
извършила нарушение на т. 4 от Заповед № РД-01-609/21.10.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, представляваща противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ,
съгласно която: „При непосредствено обслужване на клиенти, изискващо разстояние
по-малко от 1,5 метра е задължително използването на защитна маска за лице или
предпазен шлем. По изключение се допуска обслужване на клиенти без защитна маска
за лице или предпазен шлем, когато са осигурени механични прегради от стъкло или
друг прозрачен материал, позволяващ влажно почистване или дезинфекция“. Според
разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ: „При обявена извънредна епидемична обстановка
по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за
територията на страната или за отделна област“.
Описаните в АУАН и НП фактически обстоятелства водят до извода, че в случая
е нарушена разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, според която разпоредба: „Който
наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор
на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл.
63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от
300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.“. Тази разпоредба на
закона съдържа в себе си и санкцията за констатиране на неправомерно поведение.
Следователно следва да се обърне внимание на наказващия орган, че при констатиране
на обстоятелствата, описани в АУАН и НП деянието следва да се квалифицира като
нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, а не на т. 4 от цитираната заповед на министъра. В
тази връзка е необходимо да се посочи, че в разпоредбите на чл. 63, ал. 1 и 2 от Закона
за здравето, респективно в чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2 от същия закон в
съответните редакции, са регламентирани само компетентността на определени
3
държавни органи да въвеждат противоепидемични мерки и процедурата за това.
Следователно в тях не се съдържа правило за поведение на правните субекти във
връзка с установения ред на държавно управление, неизпълнението на което да
съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН.
Ето защо съдът намира, че неправилното подвеждане на описаните в
наказателното постановление и АУАН фактически обстоятелства под правилната
нарушена норма на закона, съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, което е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице, което е
било изправено пред невъзможност да разбере коя точно законова разпоредба е
нарушило.
Въпреки, че това води до отмяна на наказателното постановление само на това
основание, без да е необходимо да се обсъжда спора по същество, съдът намира, че
следва да посочи, че по делото не се установи по един безспорен и положителен начин,
че на инкринимираните дата и място жалбоподателката е работила, без да използва
задължителна предпазна маска или предпазен шлем. В тази връзка се събраха
противоречиви доказателства, които разколебават обвинителната теза на наказващия
орган. Според показанията на служтелите на РЗИ – свидетелите П. и Г.
жалбоподателката е обслужвала клиенти на заведението, като е сипвала храна в кутии
и им ги е подавала. В противоречие с техните показания са показанията на свидетелите
Стоянов и Лалев, които категорично заявиха, че жалбоподателката не е обслужвала
клиенти, а е носела празни табли, когато са я спрели проверяващите. Освен това и
двамата свидетели заявиха, че Г. е била с поставена предпазна маска. Служителките на
общинския инспекторат дадоха противоречиви показания, като и двете заявиха, че не
са сигурни, че жалбоподателката е обслужвала клиенти, както и не можаха да посочат
къде точно се е намирала тя – дали в зоната за обслужване на клиенти, или в близост до
касата, където се заплащат храните.
Съобразявайки тези обстоятелства и липсата на категорични доказателства, че в
момента на проверката жалбоподателката е обслужвала непосредствено клиенти, съдът
намира, че деянието не е доказано по един безспорен и несъмнен начин. Това е така,
тъй като според т. 4 от цитираната заповед на министъра на здравеоопазването
използването на защитна маска за лице или предпазен шлем е задължително при
непосредствено обслужване на клиенти, изискващо разстояние по – малко от 1,5 метра,
като по изключение е допустимо да се обслужват клиенти без защитна маска за лице
или предпазен шлем, когато са осигурени механични прегради от стъкло или друг
прозрачен материал, позволяващ влажно почистване или дезинфекци, а по делото не се
установи по категоричен начин жалбоподателката да е обслужвала клиенти.
Предвид изложеното по – горе съдът намира, че обжалваното наказателно
4
постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Не на последно място следва да се отбележи и факта, че според АУАН и
наказателното постановление единният граждански номер на жалбоподателката е
**********. От служебно изисканата справка от НБД „Население“ се установява, че
ЕГН на жалбоподателката е **********, а номерът, който е посочен като ЕГН от
актосъставителя и наказващия орган е всъщност номера на личната карта.
Непосочването на единния граждански номер на жалбоподателката съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, в частност на чл. 57, ал. 1, т. 4 от
ЗАНН, и води до отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
От страна на процесуалния представител на жалбоподателката към съда се
отправя молба в полза на доверителката му да бъдат присъдени направените по делото
разноски. По делото е приложен договор за правна помощ, от който се установява, че е
заплатено договорно възнаграждение в размер на 200.00 лева. С оглед изхода на делото
и в съответствие с разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, така направените разноски
следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателката М.Г..
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 3161 от 30.11.2020 г. на Директора на
Регионална здравна инспекция гр.Габрово, с което на М. Ф. Г., ЕГН: **********
/съгласно наказателното постановление **********/ от с. Младен, ул. „Седма“ № 22, за
извършено нарушение по по т. 4 от Заповед № РД-01-609/21.10.2020 г. на Министъра
на здравеопазването, представляваща противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ и
на основание чл.209а, ал. 4 от Закона за здравето, е наложено наказание глоба в размер
на 300.00 /триста/ лева, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция гр.Габрово, представлявана от д-р
Николай Бончев Пенчоков, да заплати на М. Ф. Г., ЕГН: ********** от с. Младен, ул.
„Седма“ № 22, сумата от 200.00 /двеста/ лева, съставляваща направени по настоящото
дело разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
5