ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3186
гр. Бургас, 21.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Т. Русева Маркова
Членове:Елеонора С. Кралева
Йорданка Г. Майска
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100502150 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод депозирана частна
жалба от Г. К. Н. от гр. С. В., ул. „Ц. С.“ № * против Определение №
775/26.06.2022г., постановено по частно гр. дело № 661/2022г. по описа на
Районен съд – Несебър, по силата на което е допуснато обезпечение в полза
на С. Г. Н. за допускане на обезпечение на бъдещия й иск против Г. К. Н., Т.
К. Т. и Н. Т. с правно основание чл. 79 от ЗС, с петитум – съда да приеме за
установено спрямо ответниците, че ищцата – С. Г. Н. е собственик въз основа
на изтекло в нейна полза давностно владение по отношение на следните
недвижими имоти – сграда със застроена площ от 45 кв.м. с идентификатор
11538.501.298.2, с предназначение – постройка на допълващо застрояване,
находяща се в гр. С. в., ул. „Ч.“ *, Община Н., област Б., която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор 11538.501.298 и недвижим
имот, представляващ сграда със застроена площ от 12 кв.м., с идентификатор
11538.501.298.3, с предназначение – постройка на допълващо застрояване,
находяща се в гр. С. в., ул. „Ч.“ *, Община Н., област Б., която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор 11538.501.298.
Депозираната частна жалба е против съдебен акт, който подлежи на
обжалване. Жалбата е постъпила в преклузивния срок за атакуване на
определението (видно от представеното Удостоверение от ЧСИ Делян
1
Николов, Г. Н. е получил съобщение за изготвеното определение на дата –
28.10.2022г., а жалбата е депозирана в съда на 04.11.2022г.) и дължимата
държавна такса е заплатена.
В жалбата се посочва, че първоинстанционният съд обосновано е
приел, че молбата и приложените към нея писмени доказателства не
разкриват вероятната основателност на бъдещия иск и не е налице хипотезата
на чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК, но е достигнал до неправилен извод относно
наличието на хипотезата на чл. 390, ал. 1, т. 2 от ГПК. В жалбата се посочва,
че не може да бъде споделен извода на съда, че исканата обезпечителна мярка
е подходяща и е налице интерес от допускането й. Посочва се, че са
голословни твърденията на С. Н., че от 2007г. е придобила владението на
имотите и в продължение на повече от 10 години осъществявала
непрекъснато и необезпокоявано владение върху тях, поради което и ги е
придобила по давност.
В жалбата се посочва и обстоятелството, че съдът не е спазил
изискването на чл. 391, ал. 3 от ГПК, според който размерът на гаранцията се
определя от размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще
претърпи, ако обезпечението е неоснователно. Посочва се и обстоятелството,
че от постановеното определение не става ясно по какъв начин съдът е
изчислил размера на гаранцията и е определил същата на 1 200 лева.
С частната жалба пред настоящата инстанция са представени и
допълнителни писмени доказателства – писмен предварителен договор,
сключен между Т. К. Т. и С. Г. Н. от 12.12.2013г. и молба, отправена от С. Н.
по изпълнително дело № 287/2020г. по описа на ЧСИ Делян Николов, с която
същата заявява своите права по отношение на двата недвижими имота в
изпълнителното производство.
По делото е депозиран писмен отговор на жалбата от страна на С.
Н., в който се посочва, че за жалбоподателя Г. Н. липсва правен интерес от
подаване на частната жалба, тъй като същият не е собственик на спорните
помещения, след като се е разпоредил с правото на собственост по отношение
на тези имоти през 2018г.
Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
2
По отношение на отправеното възражение, че за частния
жалбоподател Г. Н. липсва правен интерес да атакува постановеното
определение, с което е допуснато обезпечение по отношение на двата
недвижими имота, тъй като той се е разпоредил през 2018г. с тези имоти,
съдът намира, че това възражение е неоснователно. От събраните по делото
писмени доказателства безспорно се установява, че С. Н. изрично посочва, че
желае да насочи своя иск и срещу Г. К. Н. и желае да й бъдат признати
заявените права на собственост по отношение на имотите и по отношение на
този ответник, което е достатъчно основание, за да се приеме, че същият има
правен интерес да атакува допуснато обезпечение на бъдещия иск. От друга
страна – по делото безспорно се установява и обстоятелството, че Г. Н. има
качеството на взискател по отношение на изпълнителното производство,
което е спряно като обезпечителна мярка, вследствие на уважената молба на
С. Н. за допускане на обезпечение на бъдещия иск, който същата желае да
предяви, поради което и само на това основание също следва да му бъде
призната правната възможност да атакува спирането на изпълнителното
производство, образувано по негова молба, което е допуснато от страна на
съда по повод депозираната молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск
от страна на С. Н..
В този смисъл, съдът намира, че депозираната частна жалба е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството по реда на чл. 390 от ГПК пред Районен съд –
Бургас е образувано по повод депозирана Молба от С. Г. Н. чрез нейния
процесуален представител – адвокат Георги Спасов, с която се претендира да
бъде допуснато обезпечение на бъдещ иск, който да бъде предявен против Г.
К. Н., Т. К. Т. и Н. Т., с който да бъде прието за установено по отношение на
ответниците, че ищцата – С. Г. Н. е собственик въз основа на изтекло в нейна
полза давностно владение по отношение на следните недвижими имоти –
сграда със застроена площ от 45 кв.м. с идентификатор 11538.501.298.2, с
предназначение – постройка на допълващо застрояване, находяща се в гр. С.
в., ул. „Ч.“ *, Община Н., област Б., която сграда е разположена в поземлен
имот с идентификатор 11538.501.298 и недвижим имот, представляващ сграда
със застроена площ от 12 кв.м., с идентификатор 11538.501.298.3, с
предназначение – постройка на допълващо застрояване, находяща се в гр. С.
3
в., ул. „Ч.“ *, Община Н., област Б., която сграда е разположена в поземлен
имот с идентификатор 11538.501.298.
В молбата се посочва, че по отношение на тези два недвижими
имота е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижими
имоти от 26.09.2007г. между Т. К. Т. и С. Н., по силата на който договор Т. Т.
се е задължила да прехвърли на своята дъщеря С. Н. правото на собственост
по отношение на двата описани по-горе недвижими имота. Изрично в
молбата се посочва, че владението върху двата недвижими имота е предадено
на С. Н. преди деня на подписване на предварителния договор, тоест – в деня
преди 26.09.2007г. и същата от този момент владее имотите. В молбата се
посочва, че тези два имота представляват складови помещения, които С. Н.
ползва за съхранение на нейни лични вещи, само тя има ключ и съответно –
достъп до тези помещения.
В молбата се твърди, че по силата на постановено съдебно Решение
№ 13/15.02.2018г., постановено по гр. дело № 19/2014г. по описа на Районен
съд – Несебър тези два имота са поставени в дял на Г. Н. – баща на молителя
С. Н., като е издадени и изпълнителен лист от 04.06.2020г., а по силата на
сключен Договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за
издръжка и гледане, сключен с Нотариален акт № * от 16.11.2018г., том *,
нот. дело № */2018г. по описа на Нотариус с Район на действие – Районен съд
– Несебър Г. Н. е прехвърлил собствеността на тези два недвижими имота на
Н. Т. срещу поето от нейна страна задължение да му осигури издръжка и
гледане до края на неговия живот.
Следва да се отбележи, че въпреки твърденията за наличие на
сключен предварителен договор между С. Н. и Т. К. Т. (с предишно фамилно
име Н.) на дата – 26.09.2007г. към молбата за допускане на обезпечение не е
представен този договор.
На основание чл. 390, ал. 1 от ГПК обезпечение може да се иска и
преди предявяване на иска от родово компетентния съд по постоянния адрес
на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за
обезпечение.
Безспорно е, че обезпечението цели защитата на спорното
материално право докато трае висящността на процеса и предпоставя
вероятна основателност на иска. На основание чл. 391 от ГПК обезпечение на
4
иска се допуска когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се
затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с
убедителни писмени доказателства или бъде представена гаранция в
определения от съда размер съгласно чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД.
В конкретния случай – за да уважи предявената молба за допускане
на обезпечение на бъдещ иск, Районен съд – Несебър е приел, че по делото не
може да се направи извод за вероятната основателност на бъдещия иск от
представените по делото писмени доказателства, но изрично е подчертал, че
се касае за твърдения за изтекла придобивна давност – обстоятелство, което
подлежи на доказване в хода на исково производство и е определил парична
гаранция
След постановяване на определението, с което е допуснато
обезпечение, съдът въпреки, че не е посочил конкретен срок за предявяване
на бъдещия иск е изпратил съобщение на страната, че постановеното
определение e изготвено на дата – 14.07.2022г. и видно от
първоинстанционното производство – на дата – 10.08.2022г. по делото пред
Районен съд – Несебър е постъпило платежно нареждане за заплащане на
определената гаранция в размер на 1 200 лева и доказателства за предявения
иск, а именно – депозирана искова молба от С. Г. Н. с вх. № 6926/10.08.2022г.
по описа на Районен съд – Несебър.
Следва изрично да се подчертае, че в исковата молба, предявена от
страна на С. Н. фактическите обстоятелства, които са изложени в молбата за
допускане на обезпечение са променени, като в предявения иск се твърди, че
между страните – С. Н. и нейната майка – Т. К. Н. (понастоящем с фамилно
име Т.) е сключен писмен предварителен договор за покупко-продажба на
двата процесни имота на дата – 12.12.2013г., а в молбата за допускане на
обезпечение е посочено, че договорът между страните е сключен на –
26.09.2007г. Променени са съответно и твърденията за предаването на имота
и началото на започналото да тече в полза на С. Н. давностно владение, като в
молбата за допускане на обезпечение се твърди, че същото е предадено в деня
преди подписването на предварителния договор, тоест – през 2007г., а в
исковата молба се твърди, че владението на имота е предадено през 2013г.
При тези данни, настоящата инстанция намира, че с оглед
противоречивите твърдения на молителката относно наличието на сключен
5
между страните предварителен договор за покупко-продажба и началото на
започналото да тече в нейна ползва давностно владение, по делото не може да
се направи извод за вероятната основателност на фактическите твърдения,
изложени в молбата за допускате на обезпечение. Безспорно е, че
предварителен договор за прехвърляне право на собственост по отношение на
недвижим имот на основание чл. 19, ал. 1 от ЗЗД, за да бъде действителен
следва да бъде сключен в писмена форма и страната, за да обоснове
вероятната основателност на своите твърдения (за начало на твърдяното
давностно владение от 2007г.) е следвало да представи този договор с
молбата за допускане на обезпечение.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че по делото не е налице
първата от предпоставките, предвидени в чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК, за да
бъде допуснато исканото обезпечение, а именно – искът не е подкрепен с
убедителни писмени доказателства. Нещо повече – налице са противоречия в
твърденията на молителката, изложени в молбата за допускане на
обезпечение и фактическите обстоятелства, изложени в исковата молба за
предявяване на иска, които разколебават извода за съда, че страната
действително е предявила иска, по отношение на който е допуснато
обезпечение. По този начин – изложените в молбата за допускане на
обезпечението фактически обстоятелства действително остават голословни –
самата ищца престава да ги поддържа и ги променя при предявяване на
исковата молба, което води до коренно различен извод за вероятната
основателност на предявения иск, предвид наличието на други твърдения за
начало на започналото да тече в полза на С. Н. давностно владение. В този
смисъл се достига до извода, че първоинстанционния съд е допуснал
обезпечение въз основа на едни фактически твърдения, които не са
подкрепени с писмени доказателства, а напротив – тези фактически твърдения
се опровергават включително и от самата ищца след допускане на
обезпечението и налагане на обезпечителната мярка.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че настоящата
инстанция достига до различни изводи по отношение основателността на
депозираната молба за допускане на обезпечение, настоящата инстанция
намира, че депозираната частна жалба е основателна и атакуваното
Определение № 775 от 26.06.2022г., постановено по частно гр. дело №
6
661/2022г. по описа на Районен съд – Несебър следва да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено ново определение, с което депозираната
молба на С. Н. за допускане на обезпечение на бъдещ иск да бъде оставена без
уважение.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 775 от 26.06.2022г., постановено по
частно гр. дело № 661/2022г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е
допуснато обезпечение в полза на С. Г. Н. за допускане на обезпечение на
бъдещия й иск против Г. К. Н., Т. К. Т. и Н. Т. с правно основание чл. 79 от
ЗС, с петитум – съдът да признае за установено спрямо ответната страна, че
бъдещата ищца е собственик по давност на непрекъснато владеене в
продължение на повече от 10 години на следните недвижими имоти – сграда
със застроена площ от 45 кв.м. с идентификатор 11538.501.298.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Свети влас и сграда със
застроена площ от 12 кв.м. с идентификатор 11538.501.298.3 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Свети влас чрез налагане на
обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изпълнително дело №
20208040400287 по описа на ЧСИ Делян Николов с район на действие –
Окръжен съд – Бургас с предмет – предаване на владението върху
горепосочените недвижими имоти, след внасяне на парична гаранция от
молителката в размер на 1 200 лева по сметка на Районен съд – Несебър и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба с вх. № 17746/23.05.2022г. по
описа на Районен съд – Бургас (изпратена по подсъдност на Районен съд –
Несебър), с подател – С. Г. Н., ЕГН **********, депозирана чрез нейния
процесуален представител адвокат Георги Спасов, със съдебен адрес – гр. С.,
ул. „Л.“ № *, ет. *, с която претендира да бъде допуснато обезпечение на
бъдещ иск, който да бъде предявен против Г. К. Н., Т. К. Т. и Н. Т., с който да
бъде прието за установено по отношение на ответниците, че ищцата – С. Г. Н.
е собственик въз основа на изтекло в нейна полза давностно владение по
отношение на следните недвижими имоти недвижим имот, представляващ
сграда със застроена площ от 45 кв.м. с идентификатор 11538.501.298.2, с
7
предназначение – постройка на допълващо застрояване, находяща се в гр. С.
в., ул. „Ч.“ *, Община Н., област Б., която сграда е разположена в поземлен
имот с идентификатор 11538.501.298 и недвижим имот, представляващ сграда
със застроена площ от 12 кв.м., с идентификатор 11538.501.298.3, с
предназначение – постройка на допълващо застрояване, находяща се в гр. С.
в., ул. „Ч.“ *, Община Н., област Б., която сграда е разположена в поземлен
имот с идентификатор 11538.501.298.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8