№ 124
гр. Шумен , 04.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II в закрито заседание на четвърти
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Димитрова
Соня Анг. Стефанова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500187 по описа за 2021 година
Производство по чл. 278 и сл. във вр. с чл. от 577 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба депозирана от „ГЛОБ СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление: гр. Ш..., представлявано от управителя Д.Й.К.,
действащ чрез пълномощника адв. Г. Г. от АК – Ш. против определение от 28.04.2021г. на
Съдия по вписванията към Агенция по вписванията, Служба по вписванията - Ш. за отказ за
заличаване на възбрана, вписана под акт № ......
Жалбоподателят моли съда да отмени отказа като незаконосъобразен. Излага, че в
качеството си на купувач на проведена публична продан по изп. дело № 20188760400544 по
описа на ЧСИ Д. З., рег. № 876, с длъжник „Лорекс“ ЕООД, ЕИК .... му е възложен, с влязло
в законна сила постановление за възлагане от 15.03.2021г., надлежно вписано в СВ – Ш.,
поземлен имот с идентификатор 83510.670.322 по КК и КР на гр. Ш., одобрени със Заповед
№ РД-18-52/25.11.2005г. на ИД на АГКК, изменени със Заповед № КД-14-27-
2248/21.09.2006г. на началника на СК Ш., с площ от 14 326 кв.м., попадащ в урбанизираната
територия на гр. Ш.., с начин на трайно ползване – производствен складов обект, заедно с
построените в него: триетажна административна сграда, делова сграда с идентификатор
83510.670.322.2 със застроена площ от 430 кв.м., едноетажна промишлена сграда с
идентификатор 83510.670.322.3 със застроена площ от 1 503 кв.м., едноетажна промишлена
сграда с идентификатор 83510.670.322.4 със застроена площ от 1 450 кв. м. и едноетажна
сграда за енергопроизводство с идентификатор 83510.670.322.5 със застроена площ от 8
кв.м.. Публичната продан била извършена по искане на ипотекарния кредитор по първа по
ред, вписана договорна ипотека с дв.вх.рег. № 7940/26.11.2007г., акт. № 22, том. 7/2007г.,
новирана с дв.вх.рег. № 7458/08.11.2017г., акт. № 111, том 7/2017г.. Върху същите имоти в
1
Службата по вписванията, след ипотеката и преди провеждането на публичната продан на
22.11.2016г., била вписана и възбрана по искане на главен публичен изпълнител при ТД на
НАП В., офис Ш., заличаването на която възбрана е поискано и отказано от съдията по
вписванията с обжалваното определение. Позовава се на ТР № 1/2015г. на ОСГТК обявено
на 10.07.2018г., в което е прието, че „след влизане в сила на постановлението за възлагане
от публична продан, придобилият собствеността купувач и всеки последваш приобретател
на имота от публична продан може да поиска заличаване на вписаните възбрани, ако не са
му противопоставими и не брани права“ и счита, че в случая, възбраната е изпълнила своята
защитна функция да запази имота в патримониума на длъжника до момента на публичната
продан. След като тя е успешно приключила и липсва основание за противопоставимост на
възбраната спрямо купувача, нито има данни тя да брани някакви други права, то следва да
се признае интересът на молителя, като купувач от публична продан, да иска и да постигне
заличаване на вписаната възбрана, така че придобитите имоти да бъдат „изчистени“ от
всякакви тежести. Излага, че също така новата разпоредба на чл. 433, ал. 4 от ГПК е
гаранция, че действието на възбраната ще се запази до провеждането на публичната продан,
независимо от последващото й заличаване, но запазването на действието на възбраната след
публичната продан не е оправдано, тъй като тя е изпълнила функциите си, в който смисъл е
непротиворечивата практика на ВКС и на съдилищата в страната.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е и основателна поради следните съображения:
Съдията по вписванията е сезиран с молба за заличаване на възбрана върху имот,
закупен от жалбоподателя на проведена публична продан, наложена от публичен изпълнител
в производство по принудително изпълнение на публично вземане по реда на ДОПК,
вписана след вписване ипотека върху същия имот от друг кредитор, но преди провеждане на
публичната продан. Към молбата е приложено удостоверение от ЧСИ, извършил публичната
продан, от което се установява, че същата е утвърдена с постановление за възлагане от
29.07.2020 г., вписано в АВ и влязло в сила на 15.03.2021 г.. Постъпилата от проданта сума е
разпределена с разпределение от 09.04.2021 г., влязло в сила на 12.04.2021 г., за което
взискателят, присъединените и обезпечените кредитори с вписани възбрани са редовно
уведомени. На 07.04.2021 г. е извършен въвод в имота на купувача, при който трети лица не
са предявили самостоятелни вещни права. Ипотекарният кредитор не е дал съгласие за
запазване на ипотеката след влизане в сила на постановлението за възлагане, а купувачът не
е дал съгласие за поемане на обезпеченото вземане.
За да постанови обжалвания отказ съдията по вписванията е изложил доводи относно
легитимацията на молителя да прави такова искане, тъй като, съгласно разпоредбата на чл.
31, ал. 1 от ПВп. това право имал само органа, наложил възбраната и следователно
заличаването можело да се осъществи само чрез удостоверение, издадено от съответното
2
учреждение, че вписването може да се заличи.
Обжалваният отказ е незаконосъобразен.
Съгласно чл.31, ал.1 от ПВп., вписването на възбраната се заличава по писмено
нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред
което е представена гаранцията или обезпечението, а съгласно чл.31, ал.2, когато гаранцията
или обезпечението не са послужили, заличаването на възбраната става по искане на
заинтересования със заявление, към което прилага удостоверение от надлежното
учреждение, че вписването може да се заличи.
Както в мотивите на т. 3 на ТР № 1 от 10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/2015 г. на ОСГТК
на ВКС, така в редица конкретни определения на ВКС е допусната възможността купувачът
на публичната продан да сезира съдията по вписванията с искане за заличаване на вписаната
възбрана върху придобития на публичната продан имот, ако не му е противопоставима и не
брани права.
Разрешението, дадено в т. 3 на цитираното тълкувателно решение цели да се
препятства възможността заличаването на възбраната да засегне правата на купувача на
публичната продан и неудовлетворените кредитори поради обратното действие на
заличаването на възбраната. При постановяване на тълкувателния акт ВКС е изхождал от
това, че заличаването има обратно действие, поради което заинтересованите лица не биха
могли да получат защита по чл.452, чл.453 и чл.496, ал.2, предл.2 от ГПК. След приемането
на Тълкувателното решение обаче е налице законодателна промяна, която изрично урежда
въпроса какво е действието на заличаването на възбраната. Приета е нова разпоредба – чл.
433, ал. 4 от ГПК / ДВ, бр. 100/2019 г. /, според която вдигането на запорите и заличаването
на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното
производство, има действие занапред. Така по законодателен път е отречена възможността
заличаването на възбраната да има обратно действие. Тоест, запазва се поредността на
вписванията и противопоставимостта на правата, произтичащи от по-рано вписаните актове.
Целта на възбраната е да запази възбранения имот от изменение, повреждане и
унищожаване, както и от разпоредителни сделки, с цел изнасянето му на публична продан и
удовлетворяване на паричното вземане на взискателя и присъединените кредитори от цената
на продадения имот. Тази цел се обезпечава с разпоредбите на чл. 451, ал. 1, чл. 452, чл. 453
и чл. 496, ал. 2, предл. 2 от ГПК. Целта на възбраната се постига с приключване на
публичната продан на възбранения имот, влизане в сила на възлагателното постановление и
заплащането на цената или част от нея на взискателя или извършеното разпределение между
взискателите на тази цена. Новата разпоредба на чл. 433, ал. 4 от ГПК е гаранция, че
действието на възбраната ще се запази до провеждането на публичната продан, независимо
от последващото й заличаване. При тази регламентация запазване действието на възбраната
след публичната продан не е оправдано, тъй като тя е изпълнила функциите си. При
настъпване на нови факти (последващо придобиване на същия имот от длъжника след
3
заличаване на възбраната или прогласяване недействителност на публичната продан по реда
на чл. 496, ал. 3 от ГПК), кредиторът има възможност да впише нова възбрана, както и да
предприеме други средства за защита на своите права, например предявяване на иск по чл.
135 от ЗЗД за отмяна на увреждащите действия на длъжника, в случай, че такива бъдат
извършени след заличаване на възбраната. В този смисъл са определение № 81 от
12.05.2020г. на ВКС по ч.гр.д. № 632/2020г. на І г.о., ГК; определение № 72 от 28.04.2020г.
на ВКС по ч.гр.д. № 532/2020г. І г.о. , ГК и определение № 65 от 10.04.2020г. на ВКС по
ч.гр.д. № 596/2020г. І г.о., ГК.
В конкретната хипотеза се иска заличаване на възбрана, която е наложена в
изпълнително производство по ДОПК, т.е. различно от това, в рамките на което е
осъществена публичната продан, по която молителят е купувач. Възбраната по ДОПК е
наложена след учредяване ипотека върху същия имот от друг кредитор, който е участвал в
изпълнителното производство, по което е проведена проданта. В тази връзка, съдът
съобрази, че съгласно чл.206, ал.1 от ДОПК, запорът и възбраната, наложени при
изпълнение по реда на този кодекс, произвеждат действията, предвидени в чл. 451, 452 и
453, чл. 459, ал. 1, чл. 508, 509, 512, 513 и 514 от ГПК, което налага извод, че кредиторът по
публичното изпълнение, който е и присъединен по право кредитор по изпълнителното дело
по общия ред се ползва със същата защита, както и кредиторът при изпълнение по общия
ред и отмяната на възбраната след продажба на възбранения имот на публична продан имот
не рефлектира върху неговите законни права и интереси във връзка с предоставеното му
обезпечение. Съгласно чл.208 от ДОПК, отмяната на обезпечението се извършва от
публичния изпълнител служебно или по молба на длъжника в 14-дневен срок от
постъпването й след погасяване на публичното задължение, както и в случаите по чл.225,
ал.1, т.2 и 5. Отказът за отмяна на обезпечението може да бъде обжалван по реда на чл. 197 в
7-дневен срок от съобщаването му. Мълчаливият отказ за отмяна на обезпечението може да
се обжалва в 14-дневен срок от изтичане на срока за произнасяне по ал.1. Решаващият
орган, съответно съдът, отменя обезпечението, когато се установи, че са изпълнени
изискванията по ал.1, изречение първо или че са налице условията по чл.199, ал.2 / за замяна
на обезпечението /. Длъжникът може да поиска отново отмяна на обезпечението при
наличие на нови основания за това. Според цитираните разпоредби, предпоставка за отмяна
на наложената възбрана, ако не е заменена с друга обезпечителна мярка е погасяване на
обезпеченото задължение, като отмяната може да се извърши, освен по инициатива на
органа, който я е наложил и по молба на длъжника. Доколкото обаче след извършване на
проданта купувачът на имота встъпва както в правата на длъжника, така и на неговите
кредитори, следва, че за същия възниква правен интерес да иска отмяна на наложената по
ДОПК възбрана върху имота, както, ако тя би била постановена по изпълнение по общия
ред, ако не му е противопоставима и не брани права. Предвид горното и, че в ДОПК не
съществува регламентация, която да дерогира приложението на чл.433, ал.4 от ГПК по
отношение действието на възбрана, наложена по реда на публичното изпълнение, съдът
приема, че цитираната разпоредба намира приложение и в разглежданата хипотеза, като
4
липсата на данни по делото вземанията на кредиторите на длъжника да са били
удовлетворени изцяло не отменя факта, че наложената възбрана е изпълнила своята защитна
функция да запази имота в патримониума на същия до момента на публичната продан.
Именно поради това, заключава, че молбата за заличаване на процесната възбрана е
основателна и следва да бъде уважена.
По изложените съображения, намира, че постановения отказ на съдията по
вписванията следва да се отмени, като следва да се постанови извършване заличаване на
вписаната възбрана.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 28.04.2021 г. на Съдията по вписванията при СВ – Ш., с
което е постановен отказ за заличаване на възбрана, вписана под акт № ....., наложена върху
имот с идентификатор 83510.670.322, ведно с построените в него сгради с
идентификационни №№ 83510.670.322.2; 83510.670.322.3; 83510.670.322.4 и
83510.670.322.5, находящ се в гр. Ш..., по молба с вх. рег. № 2192/28.04.2021г. от „ГЛОБ
СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. Ш..., представлявано от
управителя Д.Й.К..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от същото, да се изпрати на Съдията по вписванията, при Агенцията по
вписванията, Служба по вписванията - Ш., за извършване на исканото заличаване на
възбрана.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5