О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2170
11.11.2019
г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия
Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 1698 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. вр. чл. 317 вр. чл. 310, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК .
Образувано е по въззивна жалба на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Бургас, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.
Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, представлявана от директора Калоян Калоянов,
чрез юрисконсулт Гергана Димитрова – с представено пред първата инстанция
пълномощно (л. 15), против Решение № 2239 от 25.09.2019 г. по гр. д. №
5319/2019 г. на Районен съд – Бургас, с което въззивникът е осъден да заплати
на да заплати на Н.К.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, сумата от 1
718, 92 лева – неплатено възнаграждение за извънреден труд от 247, 10 часа,
положен в периода 01.07.2016 г. - 30.06.2019 г. по служебно правоотношение
между страните, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
предявяването на иска на 03.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и
направените по делото съдебни разноски в размер на 350 лева.
Във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционното
решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано.
Излагат се съображения, че положеният от въззиваемия нощен труд е бил
своевременно отчетен и заплатен съгласно Заповеди № 8121з-791/28.10.2014 г. и №
8121з-1429/23.11.2017 г. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че е
налице разлика между отчетения, съответно заплатен и положения от
ищеца-въззиваем нощен труд, която разлика представлява извънреден труд и следва
да се заплати съобразно часовата ставка, предвидена за заплащане на извънреден
труд. Поддържа се, че не е налице празнота в специалната нормативна уредба,
която да обоснове препращане към общата Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, а специална законова регламентация, която
предвижда друг ред за отчитане и заплащане на нощния труд, положен от
държавните служители по чл. 142, ал. 1 , т. 1 ЗМВР, а именно Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в които липсва
текст, уреждащ увеличение на часовете нощен труд по коефициент за разлика от
действалата до преди тях Наредба № 8121з-407/19.08.2014 г. Излагат се доводи,
че дори и да се приеме за законосъобразно препращането към чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, то при приравняване
на положения нощен труд в дневен се получава коефициент 1 (8 часа нощен труд
към 8 часа дневен труд), а не посочения в исковата молба коефициент 1, 143 (7
часа нощен труд към 8 часа дневен труд). Излагат се съображения, че приложението
на коефициента не води до полагане на извънреден труд по смисъла на чл. 143,
ал. 1 КТ. Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да
постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира за присъждане
на разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване
съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от упълномощен
представител на легитимирано лице и съдържа необходимите реквизити по чл. 260,
ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима.
В законовия срок по чл. 263 ГПК въззиваемият Н.К.Н.
представя писмен отговор чрез адвокат С.К. – с пълномощно по делото (л. 17).
Изложени са съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд.
Въззиваемият моли съда да потвърди първоинстанционното решение и да му присъди
разноските, направени във въззивната инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 267 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА
въззивната жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
Бургас, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46,
представлявана от директора Калоян Калоянов, чрез юрисконсулт Гергана
Димитрова, против Решение № 2239 от 25.09.2019 г. по гр. д. № 5319/2019 г. на
Районен съд – Бургас, съобразно мотивната част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.