МОТИВИ към Присъда № 34 от 13.04.2016 г. по НОХД № 19/2016 г. на РС- Омуртаг:
Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.
Подсъдимият Х.С.И. *** е предаден на съд с обвинение по
чл. 343в, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК за това, че на 11.04.2016 година около 12
часа и 10 минути в с. ***, общ. О., по улица *** в близост до църквата, управлявал
лек автомобил "Фолксваген" модел "Пасат" с рег. № Т7354СТ, собственост на Н.Х.С., без да притежава съответно
свидетелство за управление на моторно превозно средство в едногодишния срок от
наказването му по административен ред за друго такова деяние с НП № 15-1292-000760/09.09.2015
г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Т., влязло в законна
сила на 28.10.2015 г.
Районна прокуратура-гр. Омуртаг, се
представлява по делото от прокурор В., която поддържа повдигнатото обвинение.
Подсъдимият И. се признава за
виновен и дава обяснения относно фактическата обстановка.
Съдът
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за
установена следната фактическа обстановка:
На 11.04.2016 г. свидетелят Г.А. ***
бил на проверка заедно с други свои колеги в с. ***, общ. О.. По обяд той видял,
че лек автомобил "Фолксваген" модел "Пасат"
с рег. № Т7354СТ е паркиран в центъра на селото и се
сетил, че е получавал сигнали за управлението на този автомобил от подсъдимия, за
който знаел, че е неправоспособен. Именно поради тези сигнали свид. А. лично бил предупреждавал устно подсъдимия да не
шофира. Свидетелят изчакал да види кой ще се качи в МПС. Тогава от близкия магазин
излязъл подсъдимият, който като видял близко стоящите полицаи се поколебал, влизал,
излизал от магазина, и след като решил, че те няма да го проверят, се качил в
автомобила и потеглил. Свидетелят А. тръгнал с автомобила си след автомобила на
подсъдимия в посока към дома на последния. Преди да стигнат до този дом, свидетелят
А. подал звуков сигнал и подсъдимият спрял. Свидетелят излязъл и му поискал
документи за управление на МПС, при което подсъдимият му дал само личната си
карта и талона на автомобила, но признал, че няма СУМПС. Тогава свидетелят видял,
че на задната седалка на управлявания от подсъдимия автомобил седи дете на
възраст около 12-13 години, за което подсъдимият обяснил, че му било внуче. Свидетелят
А. се обадил на свидетеля М.В. за съдействие. Последният пристигнал и съставил
на подсъдимия АУАН № 203/11.04.2016. В последствие била направена проверка в системата на КАТ
и се оказало, че подсъдимият имал вече издадено НП за нарушение по чл. 150 ЗДП,
което било НП № 15-1292-000760/09.09.2015 г. на
началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Т., влязло в законна
сила на 28.10.2015 г.
Гореизложената фактическа
обстановка се установи по несъмнен начин от обясненията на подсъдимия, свидетелските
показания и писмените доказателства. Посочените доказателства кореспондират
помежду си и съдът ги кредитира. Не могат да бъдат кредитирани обясненията на
подсъдимия в частта им за причината, поради което същият е предприел управление
на автомобила, тъй като за разлика от казаното в съдебно заседание, веднага при
проверката той е признал, че е отишъл да купува силикон
за ремонт в дома си, а не плодове за болната си жена.
При така установената фактическа
обстановка съдът прие, че подсъдимият е осъществил от обективна страна състава
на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК, като от субективна страна деянието е извършено виновно под формата на
пряк умисъл. Наказателното постановление, с което подсъдимият е бил наказан за друго
такова деяние, е ВЗС на 28.10.2015, което означава, че деянието по настоящото
дело е извършено в рамките на едногодишния срок от наказването му по
административен ред.
Като прецени съвкупно всички
данни по делото съдът счете, че в случая спрямо подсъдимия са налице
предпоставките за прилагане на чл. 78а от НК. Извършеното от него престъпление е умишлено. Същото по закон към момента
на извършването му се санкционира с лишаване от свобода от една до три години и
с глоба от петстотин до хиляда и двеста лева, и попада сред визираните случаи в
разпоредбата на чл. 78а ал. 1 б. "а" от НК. Към датата на извършване на престъплението подсъдимият се явява неосъждан, тъй като са заличени последиците от предходното
му осъждане/ към 05.02.2009 г. същият е реабилитиран по право на осн. чл. 86, ал. 1, т. 3 НК/ и не му е налагано наказание
по чл. 78а НК. От събраните доказателства следва, че не са причинени
имуществени щети от престъплението, както и няма данни деецът да е бил в пияно
състояние при извършване на същото. Ето защо след като на основание чл. 378, ал.
4, т. 1 от НПК освободи от наказателна
отговорност подсъдимия, съдът приложи по отношение на него санкцията на чл. 78а
от НК и му наложи административно наказание глоба в
размер на 1 000.00 лева. При определяне размера на глобата съдът се съобрази с
тежестта на нарушението, което не е с ниска обществена опасност, тъй като
подсъдимият явно често си е позволявал да управлява МПС и в случая дори е возел
внучето си в това МПС, но същевременно съдът отчете и малкото разстояние, което
подсъдимият си е позволил да измине, управлявайки автомобила. Наред с това при
фиксиране размера на наказанието съдът съобрази и имотното състояние на
извършителя, декларирано от него в приложената декларация на лист 14 от Незабавно
производство № 117/16 г. на РУ на МВР – Омуртаг/ декларирал е, че няма доходи, а
само къща в с. ***/. Ето защо размер на глобата над минималния по закон би бил прекомерно
завишен и несправедлив предвид изложените обстоятелства, влияещи върху
отговорността на дееца.
Тъй като в хода на досъдебното и съдебното производства не са направени
разноски за сметка на бюджета, то и съдът не осъди обвиняемия да заплати такива.
Така наложеното наказание съдът
счита, че ще спомогне за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА ПЕТРОВА