Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260006
Ботевград, 17.02.2023г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на осемнадесети януари през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: *****
при секретаря-*****,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА *****
гражданско
дело № 382
по описа за 2020
година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК и при условията на евентуалност
иск с правно основание чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
„*****”ЕАД с ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район „******“, бул.“*******“№19,
ет.2, чрез пълномощник юрисконсулт *****моли да бъде
признато за установено по отношение на ответника С.П.С. ***, с ЕГН: **********
за съществуването на вземанията в полза на „*****”ЕАД, за които
е издадена Заповед № 1274 за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 12.03.2012г.
по ч.гр.д.№ 535/2012г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница
от 1574.67лв., представляващи парично вземане по цедиран договор за кредит
овърдрафт от 13.11.2008г., както и за законната лихва върху горната
сума-главница, считано от 09.03.2012г. до окончателното заплащане, както и за
сумата от 155.51лв., представляваща лихва за забава за периода от 06.10.2011г.
до 08.03.2012г.
При
условията на евентуалност, ако горните искове бъдат отхвърлени, е предявен иск
с правно основание чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД като „*****”ЕАД
с ЕИК: *****, чрез юрисконсулт *****моли да бъде осъден С.П.С. *** да заплати сумата-главница
от 1574.67лв., представляващи парично вземане по цедиран договор за кредит
овърдрафт от 13.11.2008г., ведно със законната лихва върху горната
сума-главница, считано от подаване на исковата молба на 10.03.2020г. до
окончателното заплащане
Ищецът моли да им се присъдят разноските по настоящето
дело и в заповедното производство.
Ищецът твърди, че по силата на договор за
цесия от 07.11.2013г. е собственик на вземането срещу ответника. Ответникът е
имал съществуващо и валидно задължение към Банка „ДСК”АД, което е цедирано на
ищеца.
В
с.з. ищецът, чрез пълномощник юрк. ***** поддържа исковете, моли да бъдат
уважени и да се присъдят направените разноски, за които представя списък за
разноските по чл.80 от ГПК /л.201/. Представя писмени бележки.
Ответникът-С.П.С. ***,
чрез назначения му особен представител адв. З.Б. от САК е направил възражение
по горните искове и е представил писмен отговор с 261013 от 21.09.2022г., в
предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът, чрез
назначения му особен представител адв.Б. оспорва исковете като твърди, че не е
налице уведомяване на ответника С.С. за прехвърленото вземане. Освен това
заявява, че няма доказателства за това, че процесното вземане е станало
изискуемо и договорът за кредит е прекратен
към момента на предприемане на действия по принудително събиране на вземането
от страна на ***** АД. Прави възражение, че вземането е погасено по давност,
като излага подробни съображения за това в писмения отговор.
В с.з. ответникът, чрез
назначения особен
представител
адв.З.Б.
от САК оспорва исковете и поддържа направените възражения в писмения отговор.
От събраните по делото доказателства,
обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените писмени доказателства-копие от
ч.гр.дело № 535/2012г. по описа на РС-Ботевград, се
установява, че на основание чл.417 от ГПК на 12.03.2012г. е разпоредено по искане на ищеца
издаване на Заповед № 1274 от 12.03.2012г.
по ч.гр.д.№535/2012г. по описа на РС-Ботевград за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК-извлечение от счетоводните книги на Банка „ДСК”АД, както следва: за
сумата-главница от 1574.67лв., представляващи парично вземане по цедиран
договор за кредит овърдрафт от 13.11.2008г., както и за законната лихва върху
горната сума-главница, считано от 09.03.2012г. до окончателното заплащане,
както и за сумата от 155.51лв., представляваща лихва за забава за периода от
06.10.2011г. до 08.03.2012г.
С договор за цесия от 07.11.2013г., сключен между
ищеца и Банка „ДСК”ЕАД след издаване на Заповед № 1274 от 12.03.2012г.
по ч.гр.д.№535/2012г. по описа на РС-Ботевград и изпълнителен
лист от 12.03.2012г., ищецът е станал собственик на вземането срещу
ответника. Ответникът е имал съществуващо и валидно задължение към Банка
„ДСК”ЕАД, което е цедирано на ищеца.
Горното се установява от приложените по
делото писмени доказателства: копия от договор за кредит овърдрафт от
13.11.2008г.,
сключен между Банка „ДСК”ЕАД и ответника С.П.С., Общи условия за
предоставяне на кредит овърдрафт, Заповед
№ 1274 от 12.03.2012г.
по ч.гр.д.№535/2012г. по описа на РС-Ботевград, изпълнителен
лист от 12.03.20121г. по ч.гр.дело№535/2012г. по описа на РС-Ботевград, молба с вх.№05860 от 27.06.2012г. от Банка„ДСК” ЕАД до ЧСИ
рег.№791-*****, с район на действие СГС, договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 07.11.2013г. заедно
с Приложение,
писмо от Банка „ДСК” до „*****” ЕАД, пълномощно, уведомително
писмо до ответника за прехвърляне на вземането от Банка „ДСК”ЕАД на „*****” ЕАД, обратна разписка на Български пощи,
Постановление за прекратяване на изпълнително дело от 26.05.2018г. по изп. дело
№ 20137910400445 по описа на ЧСИ рег.№791-*****, с район на
действие СГС,
молба за образуване на ново изпълнително дело с вх.№ 6470 от
07.08.2019г. от ищеца до ЧСИ рег.№793-*****, с район на
действие СОС, по която е образувано изп. дело №
20197930400368 по описа на същия ЧСИ. Последният е уведомил с писмо, че
заповедта и изпълнителния лист по ч.гр.д.№ 535/2012г. по описа на РС-Ботевград
е връчена на длъжника С.П.С. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК чрез залепване на
уведомление, като връчителят е събрал данни, че лицето не живее на постоянния и
настоящ адрес и е посочил източника в съобщението, за което съдът с Определение
№ 340 от 27.01.2020г. по ч.гр.д.№ 535/2012г. по описа на РС-Ботевград е дал
срок на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си срещу
ответника.
Банка „ДСК“ЕАД, която е заявител и
кредитор
по ч.гр.дело №535/2012г. по описа на БРС е била уведомена за горното
определение и
възможността да предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК, връчено на 10.02.2020г., чрез юрк. *****.
Исковата молба, по която е образувано
настоящето гр.дело № 382/2020г. по описа на РС-Ботевград с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на 12.03.2020г., изпратена по пощата с п.кл. от 10.03.2020г., т.е. в едномесечния срок, предвиден
за това в ГПК от постановяване на горното определение,
като исковата молба е подадена от цесионера „*****“ЕАД с оглед сключения между
него и Банка „ДСК“ЕАД договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 07.11.2013г. т.е. след
издаване на заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
От приложените писмени доказателства-договор
за кредит овърдрафт от 13.11.2008г., сключен между Банка „ДСК”ЕАД и ответника С.П.С.
и Общи условия за предоставяне на кредит овърдрафт, се установява, че по силата на Договора „*****"
ЕАД е предоставила на С.П.С. кредит овърдрафт по разплащателна сметка в размер
на 2 000лв. Съгласно
чл. 4 от Договора усвоената част от кредита се олихвява с променлив лихвен
процент, който към датата на сключване на Договора за кредит е 11,95 % годишно.
Съгласно т.5.2 от Общите условия,
неразделна част от Договора, лихвата се начислява ежедневно върху фактически
ползваната сума, без да се капитализира, като начислената върху ползваната част
от разрешения овърдрафт лихва е дължима месечно на падежна дата. Съгласно чл. 5 от Договора
падежната дата за погасяване на задължението за заплащане на начислената върху
ползваната част от разрешения овърдрафт лихва е всяко 5-то число на месеца. Съгласно
т. 7.1 - т. 9 от Общите условия дължимите суми за лихва се събират ежемесечно
служебно от кредитора на определената в Договора падежна дата от авоара по
разплащателната сметка на кредитополучателя, открита в „*****" ЕАД, като в
случаите, когато на падежната дата няма достатъчно средства по разплащателната
сметка за заплащане на дължимата лихва, кредиторът я погасява служебно за
сметка на неусвоения кредит - овърдрафт (ако има такъв) или за сметка на
надвишение над договорения размер на овърдрафта, като върху това надвишение до
погасяването му се начислява лихва, формирана от уговорената редовна лихва,
увеличена с надбавка от 5 (пет) процентни пункта. Съгласно т. 10 от Общите условия
кредитополучателят се задължава да осигурява по разплащателната си сметка
най-късно на падежна дата сума най-малко в размер на дължимите лихви върху
ползваната част от кредита. Съгласно чл. 3 от Договора кредитът се предоставя за ползване по
разплащателна сметка на кредитополучателя за срок от 12 месеца, който изтича на
13.11.2009 г. Съгласно
т. 22.1 от Общите условия към Договора за кредит: „Договорът се прекратява с
изтичане на уговорения в него срок, ако някоя от страните отправи до другата
писмено изявление за прекратяване на Договора най-малко 30 дни преди крайната падежна
дата. В противен случай срокът се подновява автоматично при условие, че са
платени дължимите към датата на изтичане на срока лихви и такси, а при целеви
овърдрафт за заплащане на застрахователни премии - и усвоената главница".
С оглед на горното договорът се сключва за срок за една година,
който срок се подновява автоматично, но само ако са платени дължимите към
датата на изтичане на срока лихви и такси. По аргумент на противното, ако
лихвите и таксите не са платени, срокът на договорът не се подновява и
вземането става изискуемо. Предизвестие за прекратяване е необходимо единствено в хипотезата,
в която въпреки че лихвите и таксите по кредита са платени, някоя от страните
по Договора желае същият да бъде прекратен.
Съгласно т. 16.1. от Общите условия в случай, че
кредитополучателят не погасява в продължение на 3 (три) поредни месеца
дължимите суми за лихва, считано от последната падежна дата, на която са били
погасени такива суми, правото за ползване на кредита се спира, усвоеният кредит
се оформя като неразрешен овърдрафт и се олихвява със санкционираща лихва,
формирана от предвидената в договора за кредит редовна лихва, увеличена с
наказателната надбавка в размер на 5 (пет) процентни пункта. Ако кредитополучателят погаси
изцяло начислените редовни и санкциониращи лихви и главницата по усвоения
кредит до тридесет дни от оформянето на овърдрафта като неразрешен, правото за
ползване на кредита се възстановява. Ако това не се случи, правото за ползване на кредита се прекратява
и Банката има право да пристъпи към принудително събиране на вземанията си по
съдебен ред съгласно чл. 17 от Общите
условия.
От приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ 260013 от 09.01.2023г., изготвена от
вещото лице М.П.Б., неоспорена от страните, се установява, че на 13.11.2008г. по
разплащателна сметка на ответника е предоставена сумата от 2000лв., предоставена му по
сключения договор за кредит овърдрафт от 13.11.2008г. Платените лихви по овърдрафта за периода от
05.12.2008г. до 05.05.2011г. са в размер на 509.74лв. или са издължени 26 броя
последователни месечни вноски. На 05.06.2011г., на 05.07.2011г. и на 05.08.2011г. не са
направени 3 броя дължими плащания на лихви върху ползваната част от кредита, за
което на 06.08.2011г. кредитът е оформен
като неразрешен овърдрафт поради неплащане
на 3 броя поредни месечни вноски, като по този начин е преустановено ползването
на кредита. Към
настоящия момент дължимите суми по процесния договор за кредит е главница в
размер на 1574.67лв., договорна лихва в размер на 156.25лв. за
периода от 06.10.2011г. до 08.03.2012г. За периода от 07.11.2013г. до
03.01.2023г. при ищеца не са постъпвали парични средства за погасяване на
овърдрафта.
Ищецът
твърди в исковата молба, че поради неплащане на дължимите лихви на 13.11.2011г.
банката е прекратила договора за кредит поради изтекъл срок и неподновяване на
действието му.
Страните не
спорят за това, че банката се е снабдила по реда на чл.417 от ГПК със Заповед за
изпълнение от 12.03.2012г. по ч.гр.дело №535/2012г. по описа на
РС-Ботевград срещу длъжника-кредитополучател С.П.С./ответник по
настоящето дело/, позовавайки се на изискуемост на вземанията, считано от
13.11.2011г., когато поради неплащане на 3 броя поредни месечни вноски е
преустановено ползването на кредита от страна на банката или е прекратен
договора поради изтичане на срока и неподновяването му автоматично.
Съгласно приложените по делото писмени доказателства-договор за
покупко-продажба на вземания от 07.11.2013г., сключен между
„*****“ЕАД като продавач и ищеца като купувач на вземания, както и приложенията
към него-приемо предавателен протокол от 07.11.2013г., от който под № 2202 е
описано подробно процесното вземане, се установява, че банката е цедирала вземането
си на ищеца, за което ответникът е уведомен с писмо от 21.11.2013г., което няма
данни да е получил съгласно приложеното известие за доставяне, на
което е отбелязано, че отсъства.
Съдът
приема, че ответникът е получил горното писмо с получаване на исковата
молба и приложенията по настоящето дело на 25.08.2022г., чрез
назначения му на основание чл.47, ал.6
от ГПК особен представител съгласно отразеното в исковата молба, по която е
образувано настоящето дело.
Няма представени по делото писмени
доказателства от ответника, че е извършил плащане на процесните суми.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в
исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в
тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявените обективно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК са допустими, тъй като са предявени в срока, регламентиран в чл.415,
ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество всеки един от обективно съединените исковете по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на
ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 1574.67лв., представляващи парично
вземане по цедиран договор за кредит овърдрафт от 13.11.2008г., както и за
законната лихва върху горната сума-главница, считано от 09.03.2012г. до
окончателното заплащане, както и за сумата от 155.51лв., представляваща лихва
за забава за периода от 06.10.2011г. до 08.03.2012г., са основателни и следва да се уважат изцяло като доказани, по следните
правни съображения:
Фактите и обстоятелствата посочени в
исковата молба сочат, че главното вземане на ищеца срещу ответника е на
основание чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.430, ал.1 от
Търговски закон/ТЗ/ договорът за банков кредит банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне
след изтичане на срока. В ал.2 на същия член е посочено, че заемателят
плаща лихва по кредита, уговорена с банката. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен,
възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата
по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. В изпълнение на
вече сключен договор за банков кредит, за банката възниква задължение за
отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена
разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване
на кредита. Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки/чл.305
от ТЗ/, при безкасово плащане, релевантно за
завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя със съответната
сума по кредита, или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на
кредитора.
От приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза/ССчЕ/, изготвена от вещото лице М.П.Б., която
съдът кредитира като компетентна и обоснована, се установява, че кредитът в
размер на сумата от 2000лв. е предоставен по разплащателната сметка на ответника в
изпълнение на сключен договор за кредит овърдрафт от 13.11.2008г. Ответникът не
е заплатил три поредни месечни вноски по кредита, за което на 06.08.2011г. е
преустановено ползването на кредита от страна на банката и на 13.11.2011г.
договорът е прекратен поради изтичане на срока и неподновяването му автоматично
и от тази дата 13.11.2011г. са изискуеми вземанията за главница и лихва.
От
приложеното копие от ч.гр.д.№ 535/2012г. по описа на БРС / заповедно
производство/ се установява, че банката на 09.03.2012г. е подала заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и на 12.03.2012г. е издадена
Заповед № 1274 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК от 12.03.2012г. по ч.гр.д.№ 535/2012г. по описа на РС-Ботевград,
по която в настоящето исково производство се установява дали съществуват
посочените в нея вземания.
Направеното от ответника, чрез особения представил възражение, че
вземанията са погасени по давност е неоснователно, тъй като главното вземане за
сумата-главница, произтичащо от договора за кредит се погасява с изтичането на
общата 5/пет/ годишна давност съгласно чл.110 от ЗЗД, тъй като от 13.11.2011г.,
когато банката/кредитор/ е преустановила възможността ответникът да ползва
кредита, тъй като същият не е заплатил три поредни месечни вноски и от тази
дата е прекратен договора по кредита до подаване на 09.03.2012г. на заявлението
по ч.гр.д.№ ч.гр.д.№ 535/2012г. по описа на РС-Ботевград не е изтекла
петгодишната погасителна давност. Това е относимо и по отношение на вземането
за лихва за забва по кредита, за която съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД е
тригодишна погасителната давност, но не е изтекла от 06.10.2011г. до подаване
на 09.03.2012г. на заявлението по ч.гр.д.№ ч.гр.д.№ 535/2012г. по описа на
РС-Ботевград. С подаване на заявлението в заповедното производство спира да
тече погасителната давност по отношение на вземанията.
Няма спор, че „*****“ЕАД е прехвърлила
вземането си по процесния договор за кредит на ищеца, за което е уведомен
ответника едва с получаване на писмо-уведомление към приложенията
към исковата молба.
По силата на чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли вземането си на трето лице, като прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с всички привилегии, обезпечения и
другите му принадлежности, освен при изрична уговорка между страните, като
договорът за прехвърляне на вземане-цесия, става перфектен в отношенията между
цедента и цесионера от момента на постигане на съгласието, а спрямо длъжника
прехвърлянето има действие от деня, когато му е съобщено от предишния кредитор.
Съдът намира за доказано
по делото прехвърлянето на процесното вземане срещу ответника от цедента „*****“ЕАД на ищеца като цесионер по сключения между тях договор за цесия,
респективно преминаването на това вземане в патримониума на ищеца, и
следователно придобиването от ищеца на качеството кредитор спрямо ответника за
последното.
Ответникът е уведомен за договора за цесия
между ищеца и „*****“ЕАД, тъй като по делото е приложено уведомление за това,
връчено на ответника заедно с исковата молба.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на особения
представител на ответника, свързано с липсата на надлежно уведомяване на
страната за извършената цесия. Действително няма данни ответникът лично да е
получил преди образуване на настоящото производство приложеното към исковата
молба уведомление, изходящо от цесионера,
доколкото в известията за доставяне е отразено, че получателят отсъства. Същевременно получаването на уведомлението в рамките на настоящото
съдебно производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде
игнорирано, в който смисъл са и разрешенията,
дадени в Решение № 114/07.09.2016г. по т.д. № 362/2015г. на ВКС, II т.о. и Решение
№ 123/24.06.2009г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014г.
по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение № 78/09.07.2014г. по т.д. №
2352/2013г. на ВКС, I т.о. и Решение № 46/25.05.2017г. по т.д. № 572/2016г. на
ВКС, I т.о. Ето защо, с оглед надлежното връчване на ответника чрез особения му
представител на уведомлението за извършената цесия, като част от преписката към
исковата молба, следва да се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за
прехвърлянето на неговото задължение.
Извод за противното не може да се направи единствено от обстоятелството, че
не ответника лично в качеството му на длъжник, а особеният му представител е
получил исковата молба и приложенията към нея, включително уведомлението за
цесията. Това е така на първо място, защото никой не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение, изразяващо се в случая в нарушение на
нормите на чл. 94, ал.1 и чл. 99, ал.1 от Закона за гражданската регистрация.
Същите повеляват, че настоящ адрес е адресът, на който лицето живее,
респективно всяко лице е длъжно в срок от 30 дни да заяви промяната на
настоящия си адрес. Тези норми са създадени в публичен интерес включително за
осигуряване на обществена сигурност в гражданския и търговския оборот и след
като ответникът съзнателно се е отклонил от тях, като е отсъствал от вписания в съответните регистри за гражданско състояние постоянен и
настоящ адрес (видно от изпратените до него съобщения в исковото производство),
същият не следва да извлича позитиви от това обстоятелство. Освен това
процесуалният закон в чл. 47, ал.6 от ГПК е предвидил достатъчно надежден механизъм, компенсиращ
личното участие на ответника в процеса, посредством института на особения
представител. Последният от своя страна по аргумент за обратното на чл. 29,
ал.5 от ГПК може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за
които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл. 34, ал. 3 от ГПК.
Респективно същият е надлежен адресат на всички твърдения наведени от ищеца с
исковата молба, включително такива за извършена цесия и обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита.
В обобщение съдът намира, че ответникът е бил надлежно уведомен по смисъла
на чл. 99, ал.4 от ЗЗД за извършената цесия на негови задължения по договор
за кредит овърдрафт от 13.11.2008г., както и
че към настоящия момент титуляр на тези вземания е ищеца.
С оглед на горното и имайки предвид отразеното в
съдебно-счетоводната експертиза, приета по делото, съдът намира, че ищецът
установи съществуване на вземането срещу ответника за сумата-главница от
1574.67лв., представляващи парично вземане по цедиран договор за кредит
овърдрафт от 13.11.2008г., както и за законната лихва върху горната
сума-главница, считано от 09.03.2012г. до окончателното заплащане, както и за
сумата от 155.51лв., представляваща лихва за забава за периода от 06.10.2011г.
до 08.03.2012г.
Поради гореизложеното и уважаване изцяло на
предявените искове по чл.422, ал.1 от ГПК съдът намира, че не следва да се
произнася по отношение на предявения осъдителен иск по чл.99 от ЗЗД във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД, тъй като същият е предявен при условията на евентуалност, а
именно, ако не се уважат първоначално предявените искове по чл.422, ал.1 от ГПК.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да заплати на ищеца сумата от общо 779.50лв. за направени разноски по настоящето
дело за платена държавна такса,
депозит за вещо лице, депозит за
особен представител и юрисконсултско възнаграждение. По отношение на
заповедното производството ответникът следва да заплати на ищеца сумата от общо 134.60лв. за направени разноски по делото,
включващи платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
На основание чл.422, ал.1 от ГПК
признава за установено по
отношение на С.П.С. ***, с ЕГН: ********** за съществуване на вземането на „*****”ЕАД с
ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „******“, бул.“*****“№19,
ет.2 като частен правопроиемник-цесионер на „*****“ЕАД-цедент, за което е издадена Заповед
№ 1274 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 12.03.2012г. по ч.гр.д.№ 535/2012г. по описа на РС-Ботевград, както
следва: за сумата-главница от 1574.67лв/хиляда
петстотин седемдесет и четири лева и 67 стотинки/, представляващи парично
вземане по цедиран Договор за кредит овърдрафт от 13.11.2008г., както и за
законната лихва върху горната сума-главница, считано от 09.03.2012г. до
окончателното заплащане, както и за сумата от 155.51лв./сто петдесет и пет лева и 51 стотинки/, представляваща
лихва за забава за периода от 06.10.2011г. до 08.03.2012г.
ОСЪЖДА С.П.С. ***, с ЕГН: ********** да заплати на „*****”ЕАД с
ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Оборище“,
бул.“*****“№19, ет.2 сумата от 779.50лв./седемстотин
седемдесет и девет лева и 50 стотинки/ за направени разноски по настоящето дело,
както да заплати и сумата от 134.60лв./сто тридесет
и четири лева и 60 стотинки/ за направени разноски по заповедното производство,
а именно по ч.гр.д.№ 535/2012г. по описа на РС-Ботевград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/*****/