Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1357
гр. Пловдив, 19 юни 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ с., в съдебно заседание на двадесет и седми май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
с участието
на секретаря Т.К., като разгледа
докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 321 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – 178 от АПК, във връзка с чл. 215а от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Й.Г.А., ЕГН **********, чрез
адвокат Е.К., срещу Заповед № РД-09-93/16.01.2019г., издадена от кмета на
община Марица, с
която на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл. 225,
ал.2, т.2 и чл. 223, ал.1, т.8 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във
вр. с чл. 59, ал.1 и ал.2 от АПК е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж, представляващ: „Паянтова сграда“, с размери 7,80/4,00м. и
височина 2,10м., изпълнен с тухлени стени без колони, греди и плоча и покрив с
дървена конструкция, покрита с керемиди, без одобрени проекти и разрешение за
строеж върху поземлен имот-частна общинска собственост с идентификатор
11845.17.20 по КККР на с. Войводиново, община Марица, област Пловдив,
собственост на неизвестно лице.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда.
Твърди се, че ответният административен орган не е изяснил всички факти и
обстоятелства от значение за случая и с акта се осъществява дискриминация към
малцинствена група. Поддържа се, че пристройката е построена от
жалбоподателя отпреди повече от 20
години. Строена е съгласно българският държавен стандарт, като е плащал години
наред такса смет и сметки за ток и вода. Твърди, че построените през периода
1980г-1990г сгради са търпим строеж по смисъла на закона. Сочи се, че в обекта
живее цялата фамилия и няма друг жилищен имот или възможност да строи. Излагат
се съображения относно допуснати от административния орган нарушения на изискванията
на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека.
Ответникът – кмет на община Марица, чрез процесуален
представител по пълномощие, е на становище, че жалбата е неоснователна.
Поддържа се, че за процесния обект не са налице предпоставките за търпимост,
тъй като не отговаря на изискванията. Представя подробни писмени съображения. Иска се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Пловдив, в настоящия състав, като прецени доводите на страните във връзка
със събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Съдът намира, че
жалбата е депозирана от лице, притежаващо правен интерес от оспорването, тъй
като задължението за премахване на незаконен строеж е на извършителя му. В
случай, че същият е неизвестен, отговорността се възлага на лицата, посочени в
чл. 225а, ал. 6 ЗУТ. При положение, че незаконен строеж е този, за който няма
строителни книжа, то самото твърдение на оспорващия, че е извършител или
собственик на строеж, разпореден за премахване, е
достатъчно да обоснове правен интерес. Така той ще бъде обвързан от силата на
присъдено нещо на съдебния акт и от силата на административния акт, който ще
може да бъде изпълнен принудително за негова сметка. ЗУТ допуска
"неизвестност" на нарушителя и посочва как се процедира спрямо такъв
-чл. 225а, ал.2, изр. посл. ЗУТ. Чл. 214, т.1 ЗУТ
дефинира като индивидуални административни актове по смисъла на този закон
актовете за устройство на територията, с които се създават задължения или се
засягат права или законни интереси на отделни физически или юридически лица,
"независимо дали изрично са посочени като адресати". Следователно,
непосочването на адресат на акта, не е съществено нарушение във формата на
административния акт по ЗУТ, което е в отклонение от общото правило за
съдържанието на акта по чл. 59, ал. 2, т.3 АПК. Всеки, който е засегнат по
смисъла на чл. 147, ал.1 АПК, има правен интерес да оспори заповед за
премахване на незаконен строеж. В този
смисъл е Определение № 5578 от 12.04.2019 на Върховният административен съд на
Република България - Второ отделение, постановено по АД №3767/2019г. Още
повече, че жалбоподателят твърди в жалбата, че сградата, предмет на оспорената
заповед, е построена от него от преди повече от 20 години. Събраните гласни доказателства,
в хода на съдебното производство, които съдът кредитира, относно
обстоятелството, че жалбоподателят и семейството му живеят в обекта-предмет на
оспорената заповед, също сочат, че жалбоподателят е живял в процесния
обект.
Административното производство е започнало с извършена проверка от длъжностни
лица от Община- Марица, при която се
установил незаконен строеж, реализиран в ПИ с идентификатор 11845.17.20 по КККР
на с.Войводиново, община Марица, с трайно
предназначение на територията „Земеделска“, начин на трайно ползване „Нива“,
местност „Када пара“ и представляващ „Паянтова сграда“, с размери
7,80/4,00м. и височина 2,10м. Изпълнен с тухлени стени без колони,
греди и плоча и покрив с дървена конструкция, покрита с керемиди.
Проверката
била обективирана в Констативен акт /КА/ № 14 от
08.01.2019г. (л.20), с който е установено, че земята е частна общинска собственост, а
строежът е пета категория и изпълнен от неизвестен
извършител.
Описано
в КА е, че строежът не може да се характеризира и като търпим по смисъла на §16
и § 127, ал. 1 от ПЗР ЗИДЗУТ, няма и одобрени инвестиционни проект и разрешение
за строеж.
Съставена
е окомерна скица на строежа. Констатираното е било определено като нарушение на
разпоредбите на чл. 148, ал.1. Актът е бил залепен на обекта, на таблото за
обявления в кметството на с.Войводиново и на информационното табло на
община-Марица, за което по делото са представени доказателства.
Процесната
заповед е издадена на 16.01.2019г. и е била съобщена чрез залепването й на
входната врата на обекта, според отбелязването в нея.
В
хода на съдебното производство са събрани следните писмени доказателства:
Удостоверение за настоящ адрес с изх. № РД-09-87/2/ от 28.01.2019г /л. 10/, в
което се сочи, че последен заявен настоящ адрес на Й.Г.А. ***.
В
писмо с изх. № 11-00-1348 от 11.03.2019г на «ВиК»
ЕООД /л.81/ е посочено, че за Й.Г.А. ***, няма открита партида.
В писмо
с вх. № 4565 от 11.03.2019г. на Агенцията за социално подпомагане, ДСП-Марица
/л.80/ е посочено, че Й.Г.А. с постоянен адрес *** и настоящ адрес *** не е
подпомаган.
В писмо
с вх. № 5254 от 20.03.2019г е посочено, че лицето Й.Г.А. с адрес *** не е
регистрирано в системата на «ЕВН България Електроснабдяване» ЕАД.
От
писмо с вх.№ 4424 от 07.03.2019г на Община Марица се установи, че с Решение №
48/09.03.2004г. на Общински съвет «Марица»/л. 67/ е отстъпено възмездно право
на строеж върху общински имоти за построяване на жилищни сгради. Приложено е и
обявление на кметство с. Войводиново, че разполага със свободни общински урегулирани
имоти за отстъпване право на строеж; също и кметски съвет и молба от Й.Г.А. и
декларация от същото лице.
От Дирекция «Местни приходи» при община Марица
е постъпило писмо от 29.01.2019г./л.63/, където се сочи, че за Й.Г.А. няма
информация в масивите на дирекцията и не могат да предоставят удостоверение за
декларирани данни като собственик или ползвател.
От
Удостоверение за съпруг и родствени връзки се установи, че жалбоподателят няма
непълнолетни деца.
Прието по делото е Решение № 2 от 30.01.2018г. на ОбС-Марица
относно приемане на „Програма за придобиване, управление и разпореждане с
общинско имущество на Община Марица”. Приетата програма представлява отворен
документ и позволява периодично внасяне на предложения за промени в рамките на
оперативната информация в хода на изпълнението. В раздел III от Програмата са
отразени поземлени имоти в населени места за процедура за продажба по чл.35 ЗОС, сред които с.Войводиново и ПИ 17.20. В раздел VI от Програмата са посочени
имоти – отредени за социални жилища по чл.49а ЗОС.
Представен е и
Акт за частна общинска собственост № 61/15.03.2003г., както и становище на Главния архитект на
община-Марица по КА № 14/08.01.2019г.
При така установената фактическа обстановка, Съдът направи своите правни изводи.
Жалбата
е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
В настоящото
производство, съгласно разпоредбата
на чл. 168 от АПК, Съдът следва
да провери законосъобразността
на издадения административен
акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като установи дали актът е издаден от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни
разпоредби по издаването му и съответен ли е същият с целта на закона.
Заповедта е
подписана от органа, който има функционална и териториална компетентност за
това – чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.
При издаване на
заповедта са спазени процесуалните правила, след разглеждане на всички факти и
е достигнато да крайния извод за наличие на незаконен строеж и необходимостта
от премахването му.
При преценка на формалните изисквания
относно съдържанието й съдът констатира, че същата е в писмена форма, подписана
от издателя си и мотивирана с подробно изложени както фактически, така и правни
основания за издаването й.
При издаване на оспорената заповед не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Спазена е предписаната
от закона писмена форма. Изложени са мотиви (фактически и правни основания) за
издаването й. Процедурата по чл. 225а от ЗУТ е осъществена. Съставен е
Констативен акт, който е връчен по предвидения законов ред.
Предвид горното, съдът намира, че при
издаването на процесната заповед не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Правилно е приложен и
материалният закон.
Разпореденото премахване на
строежа е направено при наличие на законоустановените
предпоставки за това. Административният орган е възприел за налична хипотезата
на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, според която строежът е незаконен, когато се
извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
Съставеният Констативен акт № 14 от
08.01.2019г., с който е поставено началото на административното производство по
премахването, като официален свидетелстващ документ има обвързваща съда
материална доказателствена сила досежно
удостоверените в него факти и обстоятелства, до опровергаване на верността им
чрез съответните доказателства.
В случая установеното с констативния акт
относно вида, характера и местоположението на извършеното строителство не се опровергава, а се подкрепя
от останалите събрани по делото доказателства. В хода на съдебното производство Съдът е назначил съдебно-техническа
експертиза, заличена поради невенесен депозит за вещо
лице. Жалбоподателят не ангажира писмени доказателства във връзка с
твърдението, че е построил отпреди 20 години проблемната сграда и че същата
отговаря на законовите изисквания. Не се ангажират доказателства относно
твърдението, че това е единственото му жилище.
Относно твърдението, че се плаща и се ползва ток каза се, че по данни от
«ЕВН България Електроснабдяване» ЕАД
лицето Й.Г.А. с адрес ***, не е регистрирано в системата на «ЕВН
България Електроснабдяване» ЕАД.
Съдът приема, че обектът има характер на
строеж според дефиницията, съдържаща се в §5, т.38 от ДР на ЗУТ.
Разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ
регламентира изискването строежите да се извършват само въз основа на издадено
по съответния ред разрешение за строеж, като процесният
строеж не попада сред изключенията по чл.151, ал.1 от ЗУТ, за които разрешение
за строеж не се изисква. Установено е по делото, а и този факт не се оспорва от
жалбоподателя, че строежът е изпълнен без строителни книжа и без издадено
разрешение за строеж.
Доказателства, годни да опровергаят
верността на констатациите за незаконно строителство, не са ангажирани.
Свидетелските показания на Милка Караиванова, че жалбоподателят е плащал
ток, вода и др. задължения противоречат на събраните писмени доказателства:
Писмо на Дирекция „Местни приходи" към община „Марица", в което се
сочи, че Й.А. не е регистриран в системата и няма декларирани данни като
собственик или ползвател; в писмо на «ВиК» ЕООД е
посочено, че за Й.Г.А. с адрес: ***, няма открита партида; «ЕВН България
Електроснабдяване» ЕАД е удостоверило, че лицето не е регистрирано в системата
като клиент. Следователно за сградата в с. Войводиново ток и вода не са плащани
и няма партиди на името на оспорващия. Свидетелката твърди, че е ползвана вода
чрез Васил Василев, но тези твърдения остават изолирани и неподкрепени от доказателствения материал по делото.
Във
връзка с установените противоречия Съдът не кредитира свидетелските показания
на МилкаК.относно годината на построяване на
обекта-предмет на оспорената заповед.
При липса на изискващото се разрешение за
строеж, в тежест на жалбоподателя е доказването, че строежът е в режим на
търпимост, като построен и деклариран в
сроковете по §16 или §127 от ПР на ЗУТ.
В конкретния случай обаче, не се установява да са
налице строителни книжа за сградата, с което една от предпоставките на нормата
е изпълнена. С оглед на последиците при издаване на удостоверението, с което
сградата би била призната за търпим строеж в тежест на жалбоподателя беше да
докаже, че строежът е допустим, като вид и характер застрояване при съответно
спазени нормативи, когато строежът е бил извършен (фактическото му изграждане),
са били спазени нормативите, действали към момента на завършването му. Тези
обстоятелства не бяха доказани в процеса.
За да бъде третиран процесният
строеж като търпим строеж обаче, е необходимо той да е бил допустим по действащите
подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по
време на извършването му или съгласно ЗУТ.
При така установената фактическа обстановка, сградата,
разпоредена за премахване, се явява изпълнена в
противоречие с правилата и нормативите, действали към момента на изграждането
й, както и с установените сега правила и нормативи, поради което същата не
представлява търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 от ДР на ЗУТ и § 127 ал.1 от
ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
В случая от събраните по делото доказателства, че
относно процесния строеж са неприложими разпоредбите
на §16 от ПР на ЗУТ и на § 127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ(ДВ, бр. 82 от 2012 г.,
отнасящи се за строежи, изградени съответно до 07.04.1987г. и до 31 март
2001г., поради което същите не могат да
се ползват със статут на търпимост.
С оглед на изложеното съдът приема, че в настоящия
случай е налице строеж по смисъла на § 5
т.38 от ДР на ЗУТ, за извършването на който се изисква издаване на разрешение
за строеж, съгласно разпоредбата на чл.148 ал.1 от ЗУТ, каквото разрешение не е
издавано на жалбоподателя и не е представено в хода на съдебното
производство.
Строежът е
безспорно извършен върху земеделска земя - частна общинска собственост. Няма
ангажирани доказателства за предоставяне право на ползване на жалбоподателя по
реда на някой от нормативните актове, изброени в § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Няма данни по
делото предназначението на земята да е променено. Сградата е изградена в
земеделска земя, чужда собственост, без да има одобрен ПУП и без да е променено
предназначението й.
Дори да
се приеме, че сградата е построена преди 20 и повече години, както се твърди в
жалбата, то и според тогава действалите
правила и нормативи сградата е недопустима.
Съгласно действалите към твърдения период Закон за териториално и
селищно устройство /ЗТСУ отм./ и Правилник за прилагане на Закона за
териториално и селищно устройство /ППЗТСУ отм./. Съгласно чл. 40 ал.2 ЗТСУ
/отм./ извън строителните граници на населеното място се разрешават строежи,
видът, размерът, разположението и предназначението на които се определят с
Правилника за приложение на този закон и строителните правила, норми и
нормативи.
Съгласно нормата на чл. 108 ал.7 ППЗТСУ /отм. / в местата, предоставени
за земеделско ползуване при условията и реда на действуващите специални разпоредби и в личните
селскостопански имоти, извън регулация, може да се разрешава строеж на
едноетажни постройки за сезонно ползуване със
застроена площ до 35 кв.м.
…Строителството им се извършва по утвърдени проекти и с разрешение за
строеж. Предходните редакции на
цитираната норма уреждат местата, предоставени за селскостопанско ползване –
икономични постройки за сезонно ползване.
Съгласно приетите по делото доказателства няма данни за предоставен за земеделско
ползване ПИ 17.20 на жалбоподателя, както и за отредена територия с
непродуктивни терени за отдаване на граждани за лично ползване, вкл. няма
информация за предоставяне на места от територията за земеделско ползване и
възможност за изграждане на постройки за сезонно ползване. Не са издавани
решения за строеж. Както се коментира по-горе в настоящото изложение, в АОС не
са отразени сделки на разпореждане с ПИ.
Към
1986г. няма налична информация по делото процесната
сграда да е предназначена за сезонно ползване или съхраняване на
селскостопански инвентар и не се намира в личен на жалбоподателката
селскостопански имот, при което не са налице условията, визирани в чл. 108 ал.7
ППЗТСУ /отм./ Сградата е изградена в земеделска земя, чужда собственост, без да
има одобрен ПУП и без да е променено предназначението й, следователно строежът
е недопустим.
Настоящият състав
счита, че оспорената заповед съответства и на целта на закона, доколкото ЗУТ
застъпва принципа за нетърпимост към незаконното строителство, като във всички
случаи засягащо по негативен начин важни обществени интереси, противопоставими на тези на собственика на незаконния
строеж.
В хода на съдебното производство не бяха
ангажирани доказателства, които да оборят направените от административния орган
констатации. Същевременно от жалбоподателя не са представени одобрен
инвестиционен проект и разрешение за строеж нито пред органа при извършената
проверка, нито пред настоящата инстанция, поради което съдът намира заявеното
от жалбоподателя за защитна теза, неподкрепена от доказателствата по делото.
По
твърдението за осъществена дискриминация с оспорената заповед, съдът приема
следното:
Разпоредбата на чл. 4, ал.1 ЗЗДискр. въвежда забрана за всяка пряка или непряка дискриминация,
основана на посочените в закона признаци. Пряка дискриминация е всяко
по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1,
отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства. Неравното третиране според нормата на § 1, т.7
от ДР на ЗЗДискр е всеки акт, действие или
бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. В
случая не се установява право на жалбоподателя да построи процесната
жилищна сграда, която е изградена в разрез с правилата на ЗУТ. Т.е. не е налице
накърнено със заповедта право, което да е засегнато от издадената заповед.
Непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в
по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална
разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или
практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за
постигане на целта са подходящи и необходими. В случая не са представени
доказателства - евентуално статистически данни, според които разпоредбите на
ЗУТ и практиката по прилагането му относно премахването на незаконно
строителство да засягат предимно ромската общност, както се твърди в жалбата.
Също така мерките по премахване на незаконно строителство са оправдани с оглед
постигането на целта на закона, формулирана в чл. 1 ЗУТ: чрез устройството на
територията да се гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за
живеене, труд и отдих на населението, като премахването на незаконното
строителство е една необходима и подходяща мярка за постигане на тази цел.
Предвид горното съдът намира, че не са налице условията по чл. 73 от Закона за
защита на дискриминация за отмяна на заповедта, като издадена в нарушение на
Закона за защита от дискриминация. Съдът намира, че дискриминация по отношение
на ромите, живеещите в ромски квартали, е абдикацията на държавата и общините
от задължението им да осигурят благоустроена в съответствие със законовите
разпоредби жилищна среда, включително с налагане на принудителните
административни мерки, когато това се налага.
По твърдяното нарушение на Европейската
Конвенция за правата на човека и основните свободи, съдът приема следното:
Член 8 от Конвенцията защитава и гарантира
правото на личен и семеен живот, на жилище и тайната на кореспонденция. Всеки
човек има правото на неприкосновеност на жилището му, но правата по ЕКЗПЧОС не
са абсолютни и търпят ограничения. Тези права могат да бъдат ограничавани при
наличие на предпоставките в ал. 2, а именно - ограничението да е предвидено в
закона, да е необходимо в едно демократично общество и да преследва една от
изброените цели - да е в интерес на националната и обществената сигурност или
на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици
или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на
другите. В случая с издаването на процесната заповед
за премахване на незаконен строеж се държи сметка и за правата на останалите
членове на обществото да живеят в благоустроена среда, която да гарантира
устойчивото развитие на града, т.е. за правата и свободите на другите граждани
в квартала. Интересите на жалбоподателя следва да се охранят в дадения със
заповедта 7-дневен срок за доброволно изпълнение, в който може да организира
осигуряването на друго жилище, а ако са налице и условията за това и със
съдействието на социалните служби. Т.е. правата по ЕКПЧ следва да се съобразят
при изпълнението на заповедта.
Съобразно
изложеното съдът намира, че оспорената Заповед № РД-09-93/16.01.2019г. на кмета
на Община Марица, е валиден, формално и процесуално законосъобразен
административен акт, издаден при законосъобразно прилагане на материалноправните разпоредби на ЗУТ и в съответствие с
целта на закона. Същата не страда от твърдяните от
оспорващия пороци, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
По разноските.
Основателно е
искането на ответника за присъждане на сторените по делото разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на изрична уредба
в АПК, същото е дължимо на основание субсидиарното
приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и определено по реда на чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ. Предвид това, че казусът не се отличава с висока
фактическа и правна сложност, съдът счита, че следва да се присъди на ответника
сумата от 100 лв. - минималният предвиден в наредбата размер.
Водим от горното Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Г.А., ЕГН **********,
чрез адвокат Е.К., срещу Заповед № РД-09-93/16.01.2019г., издадена от кмета на
община Марица, като неснователна.
ОСЪЖДА Й.Г.А., ЕГН ********** ***– Марица
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Р.България в 14-дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: