ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 95
гр. Карлово, 23.12.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Частно наказателно дело №
20225320200643 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243 ал.5 от НПК.
С постановление на Районна прокуратура- Пловдив, ТО- Карлово от
09.11.2022 г., по прокурорска преписка № 9048/2021 г. на РП- Пловдив, ТО-
Карлово, на основание чл.243 ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 44/2022 г. по описа на РУ-
Карлово, водено за престъпление по чл.209 ал.1 от НК.
Недоволен от постановлението е останал имащия качеството на
пострадал Б. П. Б., и го обжалва, като излага доводи за неговата
незаконосъобразност и неправилност. Счита, че прокурорът не е анализирал
правилно събраните по делото доказателства, поради което и изводът му за
прекратяване на наказателното производство е незаконосъобразен. Прави
искане до съда да отмени атакуваното постановление.
Съдът, като провери на основание чл.243 ал.5 от НПК обосноваността и
законосъобразността на атакуваното постановление, намери следното:
Жалбата е подадена от Л. сред посочените в чл. 243 ал. 3 от НПК и в
законоустановения седмодневен срок, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Прекратеното с обжалваното прокурорско постановление досъдебно
производство № 44/2022 г. по описа на РУ- Карлово е образувано на
31.01.2022 г. за престъпление по чл.209 ал.1 от НК по молба на Б. П. Б..
В хода на разследването по делото са разпитани в качеството на
свидетели Б. П. Б., П. Б. Б., Д. М. П., А. А. В., Д. Х. М., Л. М. М., М. Х. М., Г.
М. М., М. И. Т., приобщени са писмени доказателства- протокол за поЛ.йско
разпореждане, два броя разписки, нотариален акт за продажба на недвижими
1
имоти № 112, т.II, рег. № 3504, дело № 245 от 27.05.2021 г., заверен препис от
решение № 2227/03.07.1995 г. на ПК- Карлово, удостоверение за наследници
№ 022/25.05.2021 г., удостоверение за наследници № 281/08.04.2021 г.,
удостоверение за наследници № 396/27.04.2021 г., справка за съдимост.
За да прекрати наказателното производство прокурорът е приел
следното фактическа обстановка:
Д. Х. М. и сестра й наследили от баща си Х. Н. М., починал на ****** г.,
земеделски земи в землището на с. П., общ. К. Двете били наследници и на
други земеделски имоти по силата на наследяване от възходящи родственици.
Б. Б. бил кмет на с. П., П. област. Същият, съвместно с членовете на
семейството му активно се занимавал със земеделие, като това било ноторно
известен факт в Община Карлово и Община Сопот. През годините преди
смъртта на М., Б. обработвал под аренда част от земеделските му земи,
находящи се в землището на с. П., в масив 100, масив 65,78,139,140, срещу
което им заплащал ежегодно рента под формата на зърно.
Месец след смъртта на баща си, през 2019 година, Д. М. потърсила Б. Б.
и го попитала дали проявява интерес да закупи наследените от баща й имоти.
Б. отговорил положително след няколко дни, като двамата уговорили обща
цена за имотите в размер на 5500 лв. Уговорката била устна и включвала и
съгласие сделката в изискуемата нотариална форма след като М. събере
изискуемите документи, в т.ч. удостоверения за наследници. До края на 2019
г. Б. предоставил на М. на части и по различно време различни суми в размер
общо на 5500 лева, според М. и 5600 лв., според Б.. На два пъти между
двамата бил съставен писмен документ- разписка за получените суми /л.18 и
л.19 досъдебно производство/. Общият сбор на сумите по разписките бил по-
голям от 5500 лв., като Б. уточнил в показанията си, че това била обща сума,
получена от М. към съответните дати. В така съставените разписки липсвали
уточнени други клаузи, като в първата било посочено, че М. се задължавала
да прехвърли 12 дка в землището на с. П., а в другата, наследени от дядо й
земи.
В изпълнение на направените уговорки М. изготвила изискуемите
документи и започнала да търси контакти с Б. за финализиране на сделката и
оформянето й по изискуемия от закона ред, в нотариална форма. В редките
случаи, в които успявала да установи връзка с Б., същият й обяснявал, че е
зает, докато накрая й казал да остави документите при секретарката му в
кметството. М. занесла документите и след като били направени ксерокопия
от същите, те й били върнати. След това, тя се обадила на Б. и му съобщила,
че е оставила документите, а той по- късно минал през дома й и й оставил 200
лв. Впоследствие й предоставял и други суми до общия размер от 5600 лв.,
макар и предвид констатираната разлика в сумите, сочени от двамата
свидетели. В хода на разследването по досъдебно производство свидетелката
М. потвърдила подписа си върху приложените разписки. Според показанията
на М. Б. й заявил:“Мойто момиче, като съм готов, ще ти се обадя..“/л.51
2
досъдебно производство/. Въпреки така поетия ангажимент обаче Б. не
осъществил връзка с М. и сделката не била финализирана. От своя страна, Б.
посочил, че тя не му предоставила необходимите за сделката документи.
Междувременно, М. изпитвала все по- големи финансови затруднения,
допълнително усложнени от тежко заболяване с наложила се оперативна
намеса на майка й, както и изтеглен по този повод заем. Задълженията й се
трупали и за нея ставало все по- трудно да ги обслужва.
През пролетта на 2021 г. свидетелката научила, че на имотния пазар има
интерес към покупка на земеделски земи и се обадила на телефон, който
намерила в интернет по подобна обява, за да проучи възможностите да
продаде някои от наследствените си имоти.
Била проведена среща в гр. К. между нея и представител на „А. Т.“
АДСИЦ, при която М. предоставила документи за всички наследствените
земи, с които разполагала, т.е. същата разполагала с такива. След няколко дни
представител на дружеството се свързал с нея и заявил, че проявява интерес
към няколко имота- три ниви, за които М. се договаряла също така и с Б., и
трябвало да отидат при нотариус, където щял да й заплати сума от 3500 лв.
Притисната от финансовите проблеми, М. се съгласила пред
перспективата да получи в обозрим срок една значителна за възможностите й
сума, още повече, че била обезсърчена от застоя в отношенията си с Б.,
продължаващ втора година. Пред нотариус П. И., с район на действие района
на Районен съд- Карлово, М. и сестра й подписали пълномощно, по силата на
което упълномощили Л.то Н. Николов да продаде описаните подробно в
същото земеделски земи. При подписването на пълномощното на М. била
заплатена сума в размер на 3500 лв., с която тя погасила обслужван от нея
заем.
След като установил при преглед на предоставените му от М. документи,
че имотът има и други наследници, представителят на дружеството се
свързал и с тях и изготвили съответните пълномощни след постигане на
съгласие за продажбата на техните дялове, като след снабдяване с
пълномощни от всички наследници по закон на интересуващите ги
земеделски имоти, същите били закупени посредством договор за продажба в
изискуемата от закона нотариална форма на 27.05.2021 г. с нотариален акт
№112 т.2 рег. №3504 нотариално дело 245/2021 г. на нотариус П. И. Предмет
на сделката били следните имоти:
1.Поземлен имот с идентификатор 55676.65.91, местност „Калдар“ в
землището на с. П., общ. Карлово, обл. Пловдив, нива с площ 5999 кв.м.;
2.Поземлен имот с идентификатор 55676.100.32, местност „Игнатовската
пътека“ в землището на с. П., общ. Карлово. обл. Пловдив, нива с площ 5999
кв.м.;
3.Поземлен имот с идентификатор 55676.139.51, местност „Дувантарла“
в землището на с. П., общ. Карлово, обл. Пловдив, нива с площ 1000 кв.м.;
За сделката Б. разбрал около две седмици по- късно, когато
3
представител на фирмата се явил в Кметство П. с искане рентата за тези
имоти вече да се изплаща на представители на дружеството- купувач, а не на
бившите собственици.
Горната фактическа обстановка прокурорът е приел на база съвкупната
оценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Изложени са
подробни мотиви относно ползваните доказателства при установяване на
фактическата обстановка, които съдът напълно споделя. Дадена е вяра на
показанията на св. Д. М., която не е отрекла за уговорките с Б. Б. за продажба
на наследствените й земеделски земи, за получена сума пари от Б. в тази
връзка, както и за продажба на земеделските земи, предмет на тази уговорка
на трето Л.. Действително, както е посочил прокурора, горните факти,
твърдени от свидетелката се явяват изцяло неблагоприятни за нея, но
независимо от това същата обективно ги споделя във воденото производство.
Прокурорът е кредитирал с доверие и изложената от нея причината за така
извършените действия от нейна страна, а именно финансови затруднения и
дезинтересираност от другата страна, а именно у Б. от приключване на
сделката. Съдът споделя напълно и извода на прокурора, че св. М. се е
снабдила с всички необходими й документи за продажба на земеделските
земи, тъй като същата е разполагала с тях в момента, в който се е свързала с
реалния купувач на имотите.
Правилни са изводите на прокурора относно липсата на
последователност в показанията на свидетелите Б., П., В. и Т., изводими от
близките роднински, приятелски и служебни отношения между Б. и
горепосочените свидетели. Техните показания фактически установяват
предаване на суми на М. до един определен размер, който не се отличава с
особена разлика, според твърденията на двете страни и действия по
снабдяване с документи, които в по- голямата си част не се различават с
изявленията на М., като относно размера на сумите, които същата е
получавала от Б. са наЛ. разписки, като относно идентичността на
положените подписи липсва спор по делото.
Показанията на свидетелите Л. М., Г. М. и М. М. се явяват относими
единствено към извършената продажба на съсобствени наследствени земи,
поради което и същите следва да бъдат ценени като обективни за
обстоятелствата, които засягат.
Що се отнася до показанията на Б., в по- голямата си част, същите
съответстват на основните факти по делото, а именно че е имало уговорка за
продажба на земеделски земи с М., каквато не е осъществено, но същият е дал
на свидетелката сума между 5500-5600 лв. за тази цел. Свидетелят твърди, че
е бил измамен, тъй като земите М. е продала на трето Л.. От своя страна М.
твърди, че продала земите на третото Л., тъй като била притисната от
финансови проблеми, а Б. все отлагал продажбата. Б. пък сочи, че причина за
забавянето била липсата на удостоверение за наследници. Както е изложил
прокурорът в постановлението си, наЛ. е бил още един проблем за
4
извършване на сделката, имало е още наследници, с които Б. не се е
договарял. В конкретния случай при обсъждане показанията на М. и Б. следва
да се вземе предвид, че и двамата имат интерес от приключване на делото в
тяхна полза. В този смисъл обаче, съдът констатира, че М. дава показания, в
които признава факти, които са в неин ущърб и които биват потвърдени от
останалите показания на свидетели, а именно, че е имало уговорка за
продажбата земи между свидетелката и Б., за което тя е получила пари, но
сделката не се е състояла. Изложеното дава основание да се ценят нейните
изявления като обективни. От друга страна, в показанията си св. Б. установява
само благоприятни за собствената си позиция факти, като е ясно, че се прави
опит същите да се потвърдят от показанията на лицата П., В., Б. и Т., които
обаче се намират в особени отношения с кмета Б., обсъдени по- горе, а и
показанията се отличават с известна непоследователност относно основни
данни относно обстоятелствата от значение за фактическия състав на
твърдяната измама, но пък и винаги са в полза на Б., което дава основание
същите да се поставят под съмнение. Що се отнася до наличието на
необходимите документи за извършване на сделката, сред които и
удостоверение за наследници, безспорно е, че М. е разполагала с такива при
извършване на продажбата, така че показанията на Б., че именно липсата им е
била причина за отлагане на сделката не следва да се ценят с доверие.
Независимо от това обаче, безспорно установено по делото е наличието на
уговорка между Б. и М. за продажба на земи, за което получила пари, но
сделката останала недовършена, тъй като М. продала земите, предмет на тази
уговорка на трето Л..
При изложената от прокурора фактическа обстановка, установена въз
основа на подробен анализ на събраните по делото доказателства изводът му,
че деянието на М. не осъществява съставомерните признаци на престъпление
от общ характер и по специално това по чл.209 от НК /измама/ съдът намира
за правилен и съответстващ на фактите по делото.
Престъплението по чл.209 ал.1 НК е умишлено користно престъпление
и за да е наЛ. трябва да има измамено Л. и ощетено имущество от една
страна, то да е осъществено чрез три форми на изпълнително деяние-
възбуждане на заблуждение, поддържане на заблуждение, използване на
заблуждение, неопитност или неосведоменост, в следствие на което следва да
е настъпила имотна вреда. От субективна страна следва деецът да действа с
пряк умисъл и с користна цел- да въздейства върху измамения, вследствие на
което последния да извърши акт на имуществено разпореждане, от което да
настъпи вреда.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства не може да
се направи извод за наличието именно на субективната страна на състава,
визиран в нормата на чл.209 ал.1 НК, доколкото в този случай следва да се
установи с категоричност изначално намерение у М. да не изпълни поетото
задължение. Въпреки положените усилия в тази насока по делото, такъв извод
не може да се направи. Безспорно е, че М. е наследник, заедно със сестра си
5
на земеделските земи, които са били предмет на устната уговорка между нея и
Б., както и че същата е имала намерение да ги продаде, което е и сторила, като
обаче не ги е продала на Б.. По делото са извършени достатъчно по обем
действия по разследването, събрани са необходимите доказателства,
разпитани са възможните свидетели, които биха могли да допринесат за
изясняването на обективната истина, извършени са проверки, приобщени са
писмени доказателства, т.е. били са положени всички усилия, целящи
установяването на извършено престъпление, които обаче не са довели до
обосноваването на подобен извод.
Напротив, от доказателствата по делото се установява, че св. М. е имала
възможност да извърши уговорената продажба, получила е пари за тази цел,
но поради дълго забавяне на финализирането на сделката и финансови
проблеми е продала имотите на трето Л.. Т.е. не е наЛ. основен елемент от
фактическия състав на престъплението по чл.209 от НК, а именно липсва
субективното намерение на М. да въведе в заблуждение св. Б. и така да му
причини имотна вреда.
От събраните по делото доказателства съдът прави единствения
възможен извод, че между М. и Б. са наЛ. неформални договорни отношения,
като за изправната страна по договора съществува възможност да предяви
претенциите си пред граждански съд и след като докаже основателността им,
да претендира възстановяване на дадените суми по неслучилата се продажба.
Наказателната отговорност е най- тежката форма на държавна репресия, която
намира приложение само и единствено в случаите, предвидени в особената
част на Наказателния кодекс и само когато по делото е установено по
несъмнен и категоричен начин виновното извършване на престъпление.
Последното предполага наличието на достатъчно доказателства, които да
обосноват виновното участие на едно Л. в деяние, което е обявено от закона
за престъпление и това положение е основен принцип на правовата държава.
Както беше посочено по- горе, в случая не се установи виновно поведение от
страна на св. М., която да е действала с измамна користна цел. Следва също
така да се посочи и че неизпълнението на договорно задължение /макар и
договорът да не е сключен в предвидената от закона форма/ безспорно е
некоректно и укоримо поведение, но никога не е било престъпление по
българското право. В тези случаи на гражданите е предоставена възможност
да защитят правата си в най- пълна степен пред гражданския съд, където
същите разполагат със средствата на Гражданския процесуален кодекс и
относимата материална уредба. Това, обаче предполага лична процесуална
активност по установените в държавата правила, а не заемане на пасивна
позиция, в която се разчита единствено на деятелността на прокуратурата.
По изложените мотиви съдът намира извода на прокурора за липса на
престъпно деяние в конкретния случай за правилен, а обжалваното
постановление за законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Предвид гореизложеното и на основание чл.243 ал.6 т.1 от НПК
6
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на Районна прокуратура- Пловдив,
ТО- Карлово от 09.11.2022 г., по прокурорска преписка № 9048/2021 г. на
РП- Пловдив, ТО- Карлово, с което на основание чл.243 ал.1 т.1 от НПК е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство №
44/2022 г. по описа на РУ- Карлово, водено за престъпление по чл.209 ал.1 от
НК.
Преписи от определението да се изпратят на жалбоподателя и на РП-
ТО- Карлово.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Пловдивски
окръжен съд в седмодневен срок от съобщаването по реда на глава двадесет и
втора от НПК.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
7