Присъда по дело №822/2023 на Районен съд - Русе

МОТИВИ ПО НЧХД № 822/2023 Г. НА РС – РУСЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

Частният тъжител С. Д. Б., ЕГН: **********, е обвинила С. А. Б., ЕГН:
**********, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, с
адрес ***, в това че на 20.04.2023 г., в гр. Русе, на ул. „Александровска“ № 93,
пред кантората на адв. С. Б., казал нещо унизително за честта и достойнството
на частната тъжителка, като я е нарекъл „наркоманка проста“, „алкохоличка“
и „глупачка“.
Заедно с тъжбата е предявен и граждански иск против подсъдимия в
размер на 30 000 лв. – обезщетение за причинените неимуществени вреди от
престъплението, състоящи се в стрес, опетняване на името и репутацията на
публично място във връзка с отправените обиди, който е приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство.
В съдебно заседание частната тъжителка поддържа тъжбата и
предявения граждански иск, като моли подсъдимият да бъде осъден. Счита за
основно доказателство разпечатките от ползвания от нея мобилен телефон, в
които е отразено, че на 15.03.2023 г. е провела разговор с подсъдимия и са се
уговорили последният да извърши на нея и съпруга правна консултация в
рамките на същия ден. Заявява, че се е почувствала обидена, тъй като е
психично здрава, не употребява алкохол и наркотици и никой досега не я е
обиждал в тази връзка. Тези думи освен това били писани в документи и в
жалби, което допълнително уронва репутацията на частния тъжител пред
неограничен кръг лица.
Защитникът на подс. Б. – адв. Д. С.ов, взема становище за недоказаност
на обвинението за престъпление в частен характер. Счита, че описаното в
тъжбата деяние не е доказано по изискуемоия от закона безспорен и несъмнен
начин, налице бил пренос на отношения между страни към техните
процесуални представители, тъй като подс. Б. бил упълномощен *** на брата
на съпруга на частната тъжителка по дело за домашно насилие, образувано по
молба на последния срещу брат си – гр. д. № 1629/2023 г. на РС – Русе,
приключило с влязло в сила решение, с което съдът оставил без уважение
молбата за защита от домашно насилие. В нито една от жалбите си до
различни институции, включително и до ***ска колегия – Русе, тъжителката
не посочила, че е била обидена от подсъдимия на процесната дата. Следвало
да се подходи с внимание при преценката на свидетелските показания на св.
К. С., тъй като същият бил страна по гражданско дело, приключило с
негативен за него резултат, по което насрещната страна – неговият брат С. С.,
е бил защитаван от подс. Б.. Това го правило заинтересован свидетел, който
целял да дискредитира подсъдимия. Недостоверни се явявали твърденията на
частната тъжителка, че заедно със съпруга си – св. К. С., са посетили през м.
март кантората на подсъдимия с оглед извършване на консултация за делба,
тъй като през месец март те завели дело против брата на св. К. С. за домашно
насилие и нито през март, нито през април е ставало по това дело дума за
делба между двамата братя. Моли подзащитния му да бъде оправдан и да му
1

бъдат присъдени разноските за делото.
Упражнявайки правото си на лична защита подс. С. Б. заявява, че
всичко написано за него във връзка с настоящото производство от страна на
частната тъжителка е измислица с цел той да бъде дискредитиран, доколкото
със загубата на делото за домашно насилие, по която е имало издадена
заповед за незабавна защита, частната тъжителка и съпругът спирали
достъпа на брата на последния – С. С., до къщата, в която двамата съпрузи
живеели, поради което били замесени материални интереси. Отрича да е
произнасял и една обидна сричка спрямо частната тъжителка. Към 30.08.2023
г. вече било заведено дело за делба, но тя е 4 месеца след случая и нямало
никакво нарушаване на закона във връзка с нея. В последната си дума подс. Б.
заявява, че по никакъв начин не е отправял обидни реплики спрямо частната
тъжителка.
След постановяване на присъдата частната тъжителка е депозирала
жалба, в която е изразила съмнение в безпристрастността на съдебния състав.
В тази връзка следва да се отбележи, че съдията докладчик не е имал както
извънпроцесуални, така и процесуални познанства с която и да е от страните
по настоящото дело. Макар и подсъдим да се явява лице, упражняващо
***ската професия като член на ***ска колегия – Русе, към настоящия момент
единственото дело, по което подсъдимият се е явил пред председателя на II
наказателен състав на РС – Русе всъщност се явява само НЧХД № 822/2023 г.
– настоящото дело, като това се дължи и на обстоятелството, че съдията
докладчик е назначен за съдия в РС – Русе с Решение на СК на ВСС по т.
12.25 по Протокол № 45/29.11.2022 г., считано от 29.11.2022 г., като до преди
това, от 01.07.2020 г. до него момент, е заемал длъжността „младши съдия“ в
Окръжен съд – Русе. През тези времеви периоди съдията докладчик не е имал
както процесуални, така и извънпроцесуални контакти с подс. С. Б., поради
което не се счита за предубеден по смисъла на чл. 29, ал. 2 НПК, независимо
от факта, че са налице отводи на други съдии от състава на РС – Русе, които
се дължат на обстоятелството, че същите са осъществявали
правораздавателна дейност на територията на Русенска област в един
изключително дълъг времеви период, през който неминуемо са имали
многобройни дела, в които подсъдимият се е явявал по тях в качеството си на
процесуален представител. В проведеното на 26.06.2023 г. първо открито
съдебно заседание председателят на състава е разяснил на страните правото
им на отвод по чл. 274, ал. 1 НПК и нито една от присъстващите страни не е
направила искане за отвеждането на съдията докладчик. По отношение
твърденията за направения от съдията докладчик отвод по НЧХД № 795/2023
г. на РС – Русе в Разпореждане 1316/29.05.2023 г. са изложени достатъчно
подробни и ясни съображения, като същото е приложено от частния тъжител
към жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл. 14, 18 и 19 НПК, намира за
установено следното:
2

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подс. С. А. Б., ЕГН: **********, е български гражданин, с висше
образование, женен, неосъждан, с адрес ***, работи като *** и е вписан в
***ска колегия – Русе, като кантората му се намира на горепосочения адрес.
На 15.03.2023 г., около 09,01 ч, частната тъжителка С. Б. позвънила от
регистрирания на свое име телефонен номер *** на телефонен номер ***,
който бил ползвал от подс. С. Б. и бил проведен разговор с продължителност
12 секунди. Около 09,16 ч бил проведен нов разговор между същите номера,
който продължил 1 минута и 12 секунди. В хода на съдебното производство
не се установи по обективен начин какво е било съдържанието на така
проведените разговори.
Към 23.03.2023 г. св. К. В. С. – съпруг на частната тъжителка Б., подал
молба до РС – Русе за домашно насилие против своя брат – С. В. С., за което
било образувано гр.д. № 1629/2023 г. по описа на РРС. Тъй като молбата била
нередовна, съдията докладчик дал указания на молителя да отстрани
нередовностите. На 29.09.2023 г. РС – Русе издал заповед за незабавна
защита, с която отстранил С. В. С. от съвместно обитаваното жилище в *** и
му забранил да приближава св. К. В. С., жилището в с. ***, местоработата му
и местата му за социални контакти и отдих. След издаването на заповедта за
незабавна защита С. С. упълномощил подс. С. Б. да го защитава по делото за
домашно насилие, като последният подал писмен отговор на молбата за
защита от името на своя доверител. С Определение № 1628/12.04.2023 г. гр.д.
№ 1629/2023 г. било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание
на 27.04.2023 г., като в доклада си съдията посочил, че в депозирания отговор
на молбата за защита от С. С. чрез процесуалния му представител се отричало
извършването на актове на насилие, признавало се обстоятелството, че св. К.
С. е негов брат и се заявявало, че последният системно злоупотребявал с
алкохол и в селото го познавали като алкохолик.
На 19.04.2023 г., в периода около 17,30-18,30 ч, подс. С. Б. бил със
съпругата си – св. Б. Б.а, като двамата пазарували в супермаркет „Билла на
Възраждане“. През този период подс. Б. бил потърсен по мобилния си
телефон от телефонен номер ***, като отговорил на обаждането. Отсрещният
разговарящ се представил като К., който бил брат на С. С. – доверителят на
подсъдимия по делото за домашно насилие, и поискал да се срещне с
подсъдимия да му обяснял нещо във връзка с делото. Подсъдимият заявил, че
с оглед Етичния кодекс на ***а не следва да се среща с него, тъй като
защитава брат му по делото за домашно насилие. След няколко минути
подсъдимият получил позвъняване от телефонен номер **********, на което
отговорил и разпознал потърсилият го като К. от предходния разговор.
Последният заявил, че ще му даде да разговаря с неговата съпруга, след което
подсъдимият провел разговор с жена, която му обяснила, че преди известно
време дошла с мъжа си при него за консултация, но той не бил издал касов
бон за нея, а тя сега желаела да бъде издаден такъв. Подсъдимият обяснил,
3

че се намира на касата на магазина и не може да говори, поради което
затворил телефона. След като излязъл от магазина, позвънил на последния
номер, който го е потърсил, като му отговорила същата жена. Обяснил , че
на 20.04.2023 г. – ден четвъртък, могат да дойдат в кантората му, където ще
ги изслуша и или ще им издаде документ за взетата сума от 50 лв., или ще им
върне парите, ако не са останали доволни от консултацията. На 20.04.2023 г.,
около 16,30 ч, подсъдимият напускал кантората си, намираща се в ***,
затворил и заключил външната и входната врата, видял, че на площадката
на втория етаж, се появили две непознати за него към този момент лица –
мъж и жена. Това били частната тъжителка С. Б. и съпругът – св. К. С..
Тъжителката заявила на подсъдимия, че идвали, за да бъде издаден касов
бон, за което станало дума в телефонния разговор предходния ден.
Подсъдимият заявил, че не може да им издаде документ или да им върне
парите, защото не ги познавал и не им е предоставял правна консултация и
тръгнал да слиза надолу по стълбите. Тъжителката и св. С. твърдели, че
подсъдимият написал „глупости“ в отговора на молбата за защита по делото
на С. С. – брат на св. К. С. и го последвали по стълбите. В този момент св. К.
С. извадил мобилния си телефон и започнал да снима действията на
подсъдимия. Тъжителката Б. заявила на подсъдимия, че е медицинско лице, а
подсъдимият е писал, че била алкохоличка и се е подписал върху написаното.
Заявила му, че първо е консултирал нея и никой друг, а след това
консултирал насрещната страна. Подсъдимият помолил да бъде изслушан, но
видял, че е безрезултатно, тъй като частната тъжителка и св. С. не спирали да
говорят, поради което тръгнал да излиза от сградата, заявявайки, че няма да
ги слуша и няма да им отговаря. Тъй като частната тъжителка и св. С. не
спирали да вървят зад него и да изразяват недоволството си, подсъдимият им
казал, че ще извика полиция, след което тръгнал да набира ЕЕН 112.
Виждайки това, частната тъжителка и св. С. спрели да говорят и си тръгнали,
а подсъдимият прекъснал обаждането си към ЕЕН 112.
На същия ден, около 18,30 ч, подс. С. Б. и съпругата му – св. Б. Б.а
вечеряли вкъщи, когато първият започнал да получава множество съобщения
по мобилно приложение “Viber” от телефонен номер ***, който в телефонния
указател на подсъдимия бил записан като „Съпругата на К. дом.насилие“.
Предвид изразните средства, които се съдържат в текстовите съобщения и
приложения по делото видеоклип, включая и посочването, че авторът им е
„медицинско лице“, което частната тъжителка е заявявала пред подсъдимия и
пред съда, може да се направи извод, че автор на съобщенията, изпратени по
“Viber” на подс. Б. е С. Б.. Същата заявила на подсъдимия, че е бил заснет от
трето лице и че е подала сигнал на ЕЕН 112 срещу него, а на следващия ден
ще подаде жалба и до НАП. Изпратила му снимки от подготвени жалби и
сигнали, адресирани до КЗП, bTV и Кис13, както и заснетият от св. К. С.
видеоклип. Заявила му, че ще си търси правата за това, че не бил издаден
касов бон или платежен документ за преведената консултация и за това, че
заплашил нея и съпруга . Подсъдимият отговорил, че не познава частната
4

тъжителка и никога не я е консултирал, както и че ще използва написаното от
нея и изпратените снимки и видеоклип като доказателство в съдебното
производство по делото за домашно насилие.
На 21.04.2023 г. С. Б. подала жалба срещу подсъдимия до ТД на НАП –
Варна, офис Русе. На 24.04.2023 г. тъжителката Б. депозирала жалба до
началника на Първо РУ към ОД МВР – Русе против подс. Б., в която заявила,
че два пъти е ходила на консултация при подсъдимия, като първият било на
16.03.2023 г., и посочила, че съпругът К. е платил на подсъдимия сумата от
50 лв., за което не му бил издаден касов бон, а подсъдимият ги заплашил и
изгонил от кантората си, заключвайки входната врата. Проверка по случая
извършила св. Ц. С.ова С., която изпратила резултатите от проверката в РП –
Русе с мнение за прекратяване, поради което с Постановление от 23.06.2023 г.
по пр. пр. № 2904/2023 г. прокурор при РП – Русе отказал да образува
досъдебно производство. На същия ден – 24.04.2023 г., С. Б. подала сигнал
срещу подсъдимия до ***ска колегия – Русе. В същата било посочено, че на
20.04.2023 г., около 16,30 ч, подс. Б. предоставил правна консултация на
тъжителката и съпруга св. С. и след като бил помолен да им предостави
касова бележка или платежен ордер за извършената консултация, за която
заплатили 50 лв., подсъдимият се ядосал, заплашил ги с полиция, заявил, че
не ги познавал, изгонил ги от кантората и заключил вратата.
На 27.04.2023 г. се провело открито съдебно заседание по гр.д. №
1629/2023 г. на РС – Русе, в хода на което св. К. С., в качеството си на
молител, се явил лично, явил се лично и ответникът – неговият брат С. С.,
заедно с упълномощения си *** – подс. С. Б.. В хода на заседанието, подс. Б.
направил изявление, че предходната седмица в ден сряда, спрямо него било
извършено „чудовищно действие“, което е засегнало професионалното му
име като *** и преразказва изложената от него по настоящото дело версия за
това как са се случили събитията и е посочил, че е образувал наказателно
дело от частен характер за тази случка, както и че има подавани множество
сигнали до различни полицейски управления. В отговор св. К. С. заявява, че
подс. Б. го е консултирал срещу 50 лв. през месец март, за което му е
предоставил и информация. Затова било недопустимо да защитава брат му С.
С. по делото. С Решение № 1026/30.06.2023 г. по гр.д. № 1629/2023 г. на РС –
Русе подадената молба за защита от домашно насилие от св. К. С. против брат
си С. С. била оставена без уважение, като молителят бил осъден да заплати на
ответника сторените по делото разноски.
Тази фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по
делото гласни доказателства, назначената съдебна техническа експертиза,
приложената справка за проведени телефонни разговори за номер ***,
справките от "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, "А1 България" ЕАД и "Виваком
България" ЕАД, приложените жалби до различни институции, съдебните
актове и протоколи от гр.д. № 1629/2023 г. на РС – Русе, материалите по пр.
пр. № 2904/2023 г. на РП – Русе, представеният за изследване компактдиск
CD-R марка „Memorex” и съдържащият се в него видеозапис, както и от
5

останалите приложени писмени доказателства по делото.
Съдът счита, че макар така направеният видеозапис, който се съдържа в
компактдиск CD-R марка „Memorex”, както и в мобилното комуникационно
устройство, използвано от подс. Б., и е бил предмет на изследване на
съдебната техническа експертиза, да не е бил изготвен по реда на НПК и в
разрез с установеното в чл. 32, ал. 2 КРБ основно право никой да не бъде
заснеман, записван или фотографиран, без негово съгласие, то същият следва
да се ползва като доказателство по делото, още повече че той е бил
представен от самия подсъдим, като по този начин той очевидно се е съгласил
постфактум да бъде заснет и записан, поради което съдът не намира причина
да не цени предоставеното за изследване веществено доказателство, а
съответно и назначената по делото експертиза в тази връзка. Последната е
приета от страните без възражения, поради което съдът не намира причина за
съмнение в нейната обективност и безпристрастност.
По делото могат да бъдат разграничени три групи свидетелски
показания – свидетели на частния тъжител, свидетели на подсъдимия и
свидетели, които не са асоциирани с която и да е от страните по никакъв
начин. В първата група попада св. К. С., който е съпруг на частната тъжителка
и като единствено присъствало лице на датата на твърдяното деяние,
различно от страните, се явява и единствен свидетел очевидец на случилото
се. Към втората група свидетел следва да се причисли св. Б. Б.а, която е
съпруга на подсъдимия и не е пряк свидетел очевидец на твърденията на
частната тъжителка досежно извършените спрямо нея действия, но е
възприела водената между нея и подсъдимия комуникация на 19.04.2023 г. и
20.04.2023 г., която не се и оспорва от частния тъжител. В последната група
свидетели попадат показанията на св. Ц. С., която като полицейски служител,
извършил проверка по случая, не е свързана с нито една от страните, поради
което нейните показания следва да се ценят изцяло като напълно
незаинтересован участник в процеса.
Въпреки че св. К. С. се явява единствен свидетел очевидец на
твърденията на частната тъжителка за отправените обиди спрямо нея,
неговите показания трябва да бъдат ценени съобразно другите обстоятелства
по делото, които могат да бъдат индиция за евентуална негова
заинтересованост от изхода на процеса, а именно, че същият е съпруг на
частната тъжителка, като от данните по делото се установява, че е бил в
обтегнати отношения с брат си С. С., чийто процесуален представител се
явява подс. Б., а освен това е загубил дело за домашно насилие срещу брат си
в процес, в който последният е бил представляван от подсъдимия. На
следващо място от така направените изявления както на страните, така и на
този свидетел става ясно, че са налице имотни спорове между св. К. С. и
неговия брат С. С., като последният е защитаван от подс. Б. по образуваните
дела. Свидетелят К. С. при разпита си поддържа развитата от частната
тъжителка обвинителна теза, като акцентира и върху твърденията за
извършена консултация с цел завеждане на дело за съдебна делба и заявява,
6

че е получил документи за образувано такова дело, по което той е ответник.
Попитан от подсъдимия при разпита си в съдебно заседание обаче кога е било
заведено това дело и дали е било висящо към момента на визираната от
частната тъжителка случка, св. С. си послужи с бележки, но въпреки това
отказа да отговори на въпроса. При съпоставка на показанията на св. С. с
хронологията на образуваните дела между него и брат му се установява, че
към датата, на която частната тъжителка твърди да са били изречени обиди по
неин адрес от подсъдимия – 20.04.2023 г., е било образувано само едно дело,
чийто предмет не е била делба на недвижим имот, а за домашно насилие.
Налице са косвени данни за това, че е образувано дело за делба между св. К.
С. и неговия брат С. С. в края на месец август – близо четири месеца след
описания в тъжбата случай и пет месеца след датата на твърдяната
консултация през месец март 2023 г., което като обстоятелство най-вероятно е
известно на този свидетел, тъй като си послужи с писмена информация по
време на разпита си, но въпреки това отказа да отговори на въпрос, който
евентуално би оборил изложената от частния тъжител теза в тъжбата. По
отношение на самото дело за делба св. С. излага противоречиви съждения,
като първо заявява, че подс. Б. е поел защитата на брат му и с предоставените
от свидетеля и частната тъжителка документи е образувал дело за делба, а два
дни преди заседанието на 18.09.2023 г. получил нови документи за повторно
дело за делба. В хода на съдебното производство пред настоящия съд не се
установи да са били образувани две дела за съдебна делба между братята С.и,
като се установи само и единствено образувано и приключило дело за
домашно насилие с молител К. С. и ответник С. С.. От това може да се
направи изводът, че свидетелят С. е заинтересован да даде показания във
вреда на подсъдимия, поради което изложените от него обстоятелства при
неговия разпит, включително и за това, че е чул от първия етаж, как
намиращият се на втория етаж на сградата подсъдим Б. е обидил частната
тъжителка не следва да бъдат ценени като достоверни. Друга причина да не
кредитира показанията на този свидетел съдът определя обстоятелството, че
след като е започнал да снима видеоклип с подсъдимия, св. С. твърди, че
първият му е „смигнал с око“ и го е заплашил с това да загуби 1/6 дял от
недвижим имот, както и че се е изсмял, което, видно от назначената съдебна
техническа експертиза и вещественото доказателство по делото – видеозапис,
обективно не се е осъществило. Показанията на този свидетел следва да бъдат
кредитирани евентуално в частта, в която същият заявява, че частната
тъжителка е говорила на 19.04.2023 г. с подс. Б. и са постигнали уговорката да
се срещнат тримата в кантората му на следващия ден, за да им върне сумата
от 50 лв. или да им издаде платежен документ.
Съдът не намира пречка да цени показанията на св. Б. Б.а относно
обстоятелствата, които са се осъществили на 19.04.2023 г. и около 18,30 ч на
20.04.2023 г. са преки и непосредствени, а и не се оспорват от частния
тъжител, поради което следва да бъдат ценени изцяло. Нейните показания за
това, че подсъдимият не е употребил визираните в тъжбата обидни изрази,
7

защото същите не попадали в неговия речеви етикет, се явяват косвени
доказателства, които макар и да не могат да послужат като категорично
опровержение на обвинителната теза, поради липсата на непосредствени
възприятия към точния момент, за който се твърди, че са изречени обидите, и
предвид възможността за заинтересованост на този свидетел от изхода на
делото, защото е съпруга на подсъдимия, следва да бъдат ценени, доколкото
от останалите доказателства по делото – съдебната техническа експертиза,
жалбите, изготвени от частната тъжителка до различни институции, разпитът
на св. Ц. С. и разпита на св. К. С., чиито показания съдът не кредитира поради
гореизложените съмнения в тяхната обективност и достоверност, не се
установиха данни за вероятността подс. Б. да е изрекъл обидни думи по адрес
на частната тъжителка на сочената дата. Тази свидетелка потвърждава тезата
на защитата, че до подаването на частната тъжба, която е била повод да се
образува настоящото съдебно производство, във всичките жалби и сигнали на
частната тъжителка, които е подавала до различни институции и организации,
не се е споменавало да са използвани визираните в тъжбата обидни епитети
спрямо нея на 20.04.2023 г. пред кантората на адв. С. Б..
Св. Ц. С., която е извършила проверка по повод на подадената от С. Б.
жалба до Първо РУ към ОД МВР – Русе, също не заявява на визираната дата –
20.04.2023 г., да е ставало дума за това, че подс. Б. е обиждал частната
тъжителка или нейния съпруг, а основно, както във всички останали жалби на
тъжителката, акцентът е бил върху отказа на подсъдимия да издаде платежен
документ или да възстанови сума, за която се твърди, че е била заплатена по
повод направена правна консултация. Свидетелката отрича св. С. и частната
тъжителка да са давали обяснения за това, че са били обиждани, както устно,
така и писмено. Видно от съдържанието на пр. пр. № 2904/2023 г. на РП –
Русе в нито един документ по преписката не се сочи подс. Б. да е употребил
такива обидни епитети спрямо тъжителката Б. или съпруга ѝ св. С..
На внимателна преценка следва да бъдат подложени подробно дадените
от подс. С. Б. обяснения, доколкото същите могат да бъдат освен
доказателствен източник, но и средство за защита, чрез което обвиненият да
цели да осуети реализирането на неговата наказателна отговорност. В
настоящия случай съдебният състав счита, че обясненията на подс. Б. следва
да бъдат кредитирани изцяло. Същият излага една цялостна и
непротиворечива теза за това как са се развили събитията и отношенията
между страните на 20.04.2023 г. не само в настоящото производство, но и в
хода на пр. пр. № 2904/2023 г. на РП – Русе. Същите обстоятелства
подсъдимият излага и в проведеното на 27.04.2023 г. открито съдебно
заседание по гр.д. № 1629/2023 г. на РС – Русе. Това се отличава от версията,
излагана от частната тъжителка и св. С.. Първата е подала множество жалби и
сигнали до различни институции против подсъдимия, като в нито една от тях
не е посочено, че на 20.04.2023 г. подс. Б. е изрекъл обиди по неин адрес. На
следващо място липсва последователност в това на коя дата е осъществена
твърдяната консултация. В тъжбата и според свидетеля С. това е станало на
8

16.03.2023 г. В първото съдебно заседание частната тъжителка заявява, че
консултацията е била в 12,00 ч в деня, в който се е обадила на ***а, а именно
15.03.2023 г. В жалбата си до Първо РУ към ОД МВР – Русе частната
тъжителка е заявила, че подс. Б. е осъществил две правни консултации,
първата от които на 16.03.2023 г., като отново не споменава да е била
обиждана и не става ясно кога е била пък осъществена втората консултация. В
жалбата си до АК – Русе пък липсват въобще твърдения за дадена
консултация на 15.03.2023 г. или на 16.03.2023 г., като въпреки че е посочено
как подсъдимият злоупотребява с „хорското доверие“ и очевидно се държи
неетично спрямо околните няма и минимални твърдения за това, че той е
отправял обидни думи към тъжителката или съпруга . Освен това както в
жалбата до полицията, така и в жалбата до ***ската колегия се посочва, че
след като подс. Б. ги изгонил от кантората си той се заключил в нея, което
обстоятелство се опровергава дори и от показанията на св. С., назначената по
делото съдебна техническа експертиза и приетия като веществено
доказателство видеозапис, на който е видно как подс. Б. напуска сградата, в
която се намира кантората му. Действително от представените от частната
тъжителка писмени доказателства – справка за проведени телефонни
разговори от телефонен номер *** се установява, че на датата 15.03.2023 г.
има позвъняване към номер ***, който бил ползвал от подс. С. Б., и е бил
проведен разговор с продължителност 12 секунди. Около 09,16 ч на същия
ден е бил проведен нов разговор между същите номера, който продължил 1
минута и 12 секунди. Не се събраха обаче обективни доказателства, от които
да може по категоричен начин да се установи какъв е бил предметът на
телефонния разговор, имало ли е уговорена правна консултация и дали на
този ден или на следващия действително е била осъществена консултация от
подсъдимия и за какво, доколкото св. С. при разпита си заявява, че е потърсил
подс. Б. не само поради наличието на имотен спор с неговия брат, но и във
връзка с делата, които води срещу бившата си приятелка за родителски права
над дете. Освен това, както правилно изтъква подсъдимият, не би имало
причина да взема каквито и да е било документи от тъжителката или св. С.,
щом са нямали, по техни твърдения, уговорката да бъде образувано каквото и
да е дело, още по-малко пък медицински документи, ако е ставало въпрос за
дело за делба, защото същите нямат отношение към дела с такъв предмет.
Поради тези съображения настоящият съдебен състав намира, че подс.
С. Б. следва да бъде оправдан, тъй като обвинението в това, че е извършил
престъпление от частен характер на 20.04.2023 г., а именно като е казал нещо
унизително за честта и достойнството на С. Б. в нейно присъствие -
„наркоманка проста“, „алкохоличка“ и „глупачка“, се явява недоказано.
Следва да се отбележи, че в изготвената техническа експертиза и приобщения
към делото видеозапис се съдържат данни за това, че частната тъжителка се е
почувствала засегната от написаното от подс. Б. като отговор на молба,
подадена от името на С. С. по делото за домашно насилие, образувано от св.
К. С., където подсъдимият признава, че в отговора е написал, че св. С. и
9

частната тъжителка злоупотребяват с алкохол, но това му е било обяснено и
продиктувано от неговия доверител С. С. и обективно подс. Б. не е имал
преки впечатления относно това дали тъжителката или съпругът
злоупотребяват с алкохол, а и негова дейност като *** е да изложи всички
обстоятелства по делото така, както са му били представени и възприети от
неговия клиент. Почувствайки се засегната от написаното в отговора на
молбата за домашно насилие, частната тъжителка е потърсила сметка от
подсъдимия за неговите действия и остава голямо място за съмнение, че е
привнесла така определените за обидни квалификации думи, за които се
твърди да са написани от подсъдимия в отговора, в случая от 20.04.2023 г.,
считайки, че той ги е изрекъл именно тогава и то пред кантората си. Това
дали и кой, доколкото подс. Б. твърди, че е възпроизвел думите на негов
клиент, е казал нещо обидно за другиго в писмен документ на друга дата и
дали това следва да се квалифицира като обида или клевета, доколкото е
изтъкнато в хода на висящ съдебен процес при упражняване правото на
защита на една от страните, е извън предмета на настоящото дело, непопадащ
в кръга въпроси, които следва да бъдат обсъдени съобразно критериите на чл.
102 НПК, не е повдиган като спорен момент нито веднъж от частния тъжител,
поради което съдът не го е обсъдил и не следва и да го обсъжда.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Съобразно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК когато подсъдимият бъде
признат за невинен, разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия
до съда, се възлагат на частния тъжител. Подс. Б. е представил договор за
правна защита и съдействие, от който е видно, че е заплатил в брой за
осъществената от адв. Д. С.ов защита по делото от частен характер сумата от
3 650 лв., следователно частната тъжителка следва да бъде осъдена да заплати
този разход на подсъдимия по частното обвинение. Съгласно чл. 187, ал. 3
НПК разноските по доказателствените искания, направени от подсъдимия, се
поемат от бюджета на съда, но доколкото при неуспешно обосноваване на
частната тъжба и постановяване на оправдателна присъда частният тъжител
следва да понесе тежестта на разноските, то той следва да бъде осъден и да
възстанови сумата, изразходена от бюджета на съда по повод
доказателствените искания на подсъдимия, която в настоящия случай се
равнява на 294,90 лв. разноски за назначената съдебна техническа експертиза.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10

Номер на акта:	100
Дата:	18 септември 2023 г. (в сила от 18 септември 2023 г.)
Съдия:	Боян Пенев Войков

Дело:	20234520200822
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	2 май 2023 г.

Присъда по дело №822/2023 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите