№ 6594
гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20221110120883 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от „Ц.................ООД против „Г. ЕИ
.........................“ ООД искове: по чл. 288 вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 за сумата 19 227
лв., претендирана като неизплатена цена на доставена стока (строителни материали)
съгласно посочени фактури №№ 757/08.03.2019 г. и 926/12.04.2019 г., ведно със законна
лихва от 18.04.2022г. до изплащане на вземането, както и иск по чл. 303а ТЗ за обезщетения
общо в размер на 5 859,36 лв. за забава относно плащането на двете фактури и за забава в
периода 18.04.2019 г.-18.04.2022 г.
От страна на ответника исковете се оспорват с възражение, че доставеният цимент не е
отговарял на утвърдения стандарт, като не са представени от ищеца декларации за
съответствие;
-ответникът не е подписвал представените заедно с исковата молба протоколи и
товарителници, поради което ги оспорва в частта относно подписа за ответника;
- при евентуалност: възражение за прихващане със сумата 19 227 лв., претендирана от
ответника като дължим от ищеца отбив от цената на спорния цимент със 100 % поради
недостатъци на същия.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Признание за сключени между страните договори по договор за продажба на посочената от
ищеца стока и за посочената стойност се съдържа имплицитно в самото възражение на
ответника че доставеният цимент не е отговарял на утвърдения стандарт, като не са
представени от ищеца декларации за съответствие, както и в заявеното при евентуалност
1
възражение за прихващане със сума, равна на претендираната от ищеца, като дължим от
ищеца отбив от цената на спорния цимент със 100 % поради недостатъци на същия.
Отделно ответникът не е оспорил заключението на изготвената по делото съдебно-
счетоводна експертиза, от което се установява, че двете фактури са надлежно осчетоводени
от ответника, като са включени в дневника за покупки съответно за месеците март и месец
май 2019 г. Осчетоводяването на фактурите представлява извънсъдебно признание на
купувача за факта на сключване на договора за продажба и извършването на доставка на
посочената стока и за посочената в документа на фактурата цена. Съгласно решенията на
ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, които представляват задължителна за прилагане
съдебна практика (разяснения в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на
ОСГТК) - Решение № 96/26.11.2009г. по т.д. № 380/2009 г. на ВКС, I т.о., Решение №
42/19.04.2010г. по т.д. № 593/2009 593/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № 166/26.10.2010г. по
т.д. № 991/2009г. на ВКС, II т.о. и Решение № 23/7.02.2011г. по т.д. № 588/2010г. на ВКС, II
т.о., отразяването на фактурата в счетоводството на ответника, респ. ползването на данъчен
кредит по същата представлява недвусмислено признание на задължението и доказва
неговото съществуване.
Не се представят доказателства за плащане или друг начин на погасяване на останалата част
от задълженията, поради което съдът намира, че задълженията съществуват и към момента
на приключване на съдебното дирене.
С оглед установяването на претендираните задължения, подлежи на разглеждане заявеното
от ответника възражение за прихващане със сумата 9 227 лв., претендирана от ответника
като дължим от ищеца отбив от цената на спорния цимент със 100 % поради недостатъци на
същия. Въпреки даденото му указание с доклада, ответникът не ангажира доказателства за
твърдението си, че доставеният от ищеца бетон е бил некачествен и негоден за употреба.
Наред с това ответникът не оспорва представените от ищеца в съдебно заседание
декларации за съответствие. Следва, че възражението за прихващане е неоснователно,
съответно иска по чл. 288 вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 за сумата 19 227 лв. подлежи
на уважаване в пълен размер.
Относно забавата:
съгласно чл. 303а., ал. 1 ТЗ страните по търговска сделка могат да договорят срок за
изпълнение на парично задължение не повече от 60 дни. А съгласно чл. 303а, ал. 3 ТЗ, ако не
е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен
срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на
получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато
фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът
започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо
че фактурата или поканата за плащане са отпреди това.
Ищецът не сочи обстоятелства, които с които обосновава посочената от негова страна
начална дата на забавата.
2
При липсата на доказателства за уговорен между страните падеж, липса на доказателства
кога точно е доставена стоката или данни кога точно двете фактури са били получени от
ответника преди да бъдат осчетоводени от него, следва да се приеме, че фактура №
757/08.03.2019 г. е била получена от ответника най-късно на 31.03.2019 г. (тъй като вещото
лице установява, че тази фактура е осчетоводена в дневника за покупки през месец март),
поради което за нея подлежи на съобразяване посочения от ищеца период на забава
18.04.2019 г.-18.04.2022 г. с по-късна начална дата на забавата.
Фактура № 926/12.04.2019 г. следва да се приеме, че е била осчетоводена от ответника най-
късно на 31.05.2019 г. (тъй като вещото лице установява, че тази фактура е осчетоводена в
дневника за покупки през месец май), поради което за начало на забавата следва да се
приеме датата 01.06.2019 г., съответно периода, за който се следва законна лихва забава е
01.06.2019 г. - 18.04.2022 г.
При извършените от съда по реда на чл. 162 ГПК изчисления, исковете за обезщетение в
размер на законната лихва са основателни за:
- 4688,22 лв. за забава в периода 18.04.2019 г.-18.04.2022 г. относно плащането на фактура
№ 757/08.03.2019 г. - изцяло основателен;
-1124,10 лв. за забава в периода е 01.06.2019 г. - 18.04.2022 г. относно плащането на Фактура
№ 926/12.04.2019 г. – частично основателен.
Или общо са дължими са 5 812,32 лв.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следва присъждане на
сторените съдебни разноски в размер на 3869,86 лв. (от общо сторени в размер на 4059,37
лв.)
По тези съображения СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Г. ЕИ .........................“ ООД с ЕИК //////а заплати на „Ц.ЕИК................... на
основание чл. 288 вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, сумата 19 227 лв. – общо
неизплатена цена на доставена стока (строителни материали) съгласно издадени от
„Ц.................ООД фактури №№ 757/08.03.2019 г. и 926/12.04.2019 г., ведно със законна
лихва от 18.04.2022г. до окончателното изплащане; на основание чл. 303а ТЗ вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД обезщетения общо в размер на 5 812,32 лв., представляваща общо законна лихва за
забава относно плащането фактура № 757/08.03.2019 г. за забава в периода 18.04.2019 г.-
18.04.2022 г. и относно плащането на фактура № 926/12.04.2019 г. за забава в периода
01.06.2019 г. - 18.04.2022 г., както и сумата 3869,86 лв. – съдебни разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ц.................ООД против „Г. ЕИ .........................“ ООД иск по
чл. 303а ТЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение в размер на законната лихва относно фактура
3
№ 926/12.04.2019 г. - за забава в периода 18.04.2019 г.-31.05.2019 г. и за сумата 47,04 лв.
ОТХВЪРЛЯ заявеното от „Г. ЕИ .........................“ ООД възражение за прихващане със
сумата 9 227 лв., претендирана от ответника като дължим от „Ц.................ООД към „Г. ЕИ
.........................“ ООД отбив от цената на спорния цимент със 100 % поради недостатъци.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна жалба в 2-
седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4