Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 18.11.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на двадесети
октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при участието на секретаря Росица Хаджидимитрова,
като разгледа докладваното от административния съдия АД № 293 по описа
за 2021 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с
чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител
(ЗДСл).
Образувано е по оспорване на
А.Р.Б. ***, против Заповед № РД-05-02-20/19.08.2021г. за налагане на
дисциплинарно наказание «уволнение», издадена от Директора на Областна дирекция
«Земеделие» - гр.Шумен. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакуваната заповед, поради издаването ѝ при допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила, неправилно приложение на
материалния закон и несъответствие с целта на закона. Според жалбоподателката
от описанието на времевия период, през който се твърди, че е извършила
дисциплинарни нарушения според административно наказващия орган, а именно че
същите са извършени в периода 2018г. – 2021г., е налице неяснота досежно
конкретните нарушения, за които се твърди, че са извършени от нея в периода от
19.08.2020 до 19.08.2021г. Липсата на точно и ясно обосноваване кои точно
нарушения се вменяват на А.Р.Б., се преценява от същата като съществено
процесуално нарушение, препятстващо възможността да бъде направена преценка за
спазване на едногодишния срок, предвиден в разпоредбата на чл.94, ал.1 от ЗДСл.
Аргументира се и неспазване на двумесечния срок от откриване на нарушението за издаване
на заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Оспорват се
фактическите констатации, изложени в заповедта и мотивирали дисциплинарно
наказващия орган да наложи дисциплинарно наказание «уволнение», като се излагат
твърдения, че визираните в заповедта нередности, не се дължат на виновно
поведение на наказания държавен служител. Жалбоподателката сочи, различията в
регистъра за ползване на имоти по чл.73, ал.2 от ППЗСПЗЗ в ОСЗ и приложението
(споразуменията по чл.37в, ал.2 от
ЗСПЗЗ) към заповедите на директора на ОДЗ – Шумен, каквито констатации се
съдържат в т.1 от заповедта, се дължат на това, че някой, неизвестно кой и кога
е изтрил записаните файлове в ОСЗ за 2018/2019г. и 2019/2020г. на програмен
продукт Кадис и архивите на система FPZ2. Счита, че не следва да носи отговорност за това,
доколкото всеки един от персонала работи не само на своя компютър, а и на
компютрите на останалите служители, без използването на пароли, в унисон със
създадената от началника на ОСЗ - Върбица организация на работа, което от своя
страна води до неяснота кой е въвеждал информацията в регистрите по чл.72, ал.2
от ППЗСПЗЗ, респективно кой и кога е изтрил същата.
Жалбоподателката твърди, че няма вина и за описаните в т.2 от
заповедта нередности във връзка с подадени декларации по чл.69 и заявления по
чл.70 от ППЗСПЗЗ. Не оспорва, че след приемането и корекциите на горепосочените
декларации и заявления, въпреки че са приемани по електронна поща, флаш памет
или са теглени от регистър договори, същите е следвало да се принтират на
хартиен носител и подписани от ползвател, но това произтича от създадената от
началника на службата организация на работа в ОСЗ.
Оспорващата изразява
недоумение защо в процесната заповед са включени констатациите по т.3 и т.4 от
проверката, касаещи анкетните карти и подадените заявления за подпомагане,
доколкото в същите липсва каквото и да е нарушение на ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ и ЗДСл,
което да е извършила.
По т.5 от заповедта
досежно установени нередности по досиетата на договори за наем за трите години,
жалбоподателката изразява становище, че посочените нарушения са често срещани
не само в ОДЗ – Шумен, но и в други области в страната и се дължат на честите
промени в договорите, които съответните общински служби не са в състояние
физически да актуализират. Счита, че тези нарушения не обуславят налагане на
най-тежкото дисциплинарно наказание.
А.Р.Б. оспорва вмененото
ѝ нарушение, свързано с липсата на имената на служителя, приел и извършил
регистрацията на договорите, установено при проверка на Регистъра на договорите
за наем, като сочи, че това е въпрос на организация на работа и възможност на
системата FPZ2, по която програма няма
вписване на имената на приел и извършил регистрацията и доколкото при работа с
новата програма Ферма уин е следвало да се вписват тези реквизити, това е
трябвало да бъде организирано и наложено от началника на службата.
С жалбата се изразява
несъгласие с извода на дисциплинарно наказващия орган, че служителката е
виновна за липсващите база с налични данни 2018/2019г. и 2019/2020г., тъй като
не поради нейни пропуски и нарушения е станало невъзможно да се установи кой,
кога, без да иска или умишлено е изтрил или заменил тези файлове.
Жалбоподателката счита,
че неправилно ѝ е вменено нарушение, че като член на комисията и пряко
работеща с програмния продукт Кадис, има вина за неправилното отразяване на
имоти във Ферма уин и FPZ2. Сочи, че
като оператор на програмен продукт Кадис е тествала входираните доброволни
споразумения от арендаторите и при липса на съществени грешки, са изготвени
файлове, които са прехвърлени в система уин. Впоследствие са изготвени доклади
и протоколи от страна на комисията, представени са в ОДЗ и са издадени заповеди
за тяхното одобряване. На по-късен етап се установява, че в системата уин са
извършени корекции в споразумение по чл.37в, ал.2 – имоти, които са без
договори са добавени в заявление по чл.70 от ППЗСПЗЗ. Твърди, че тези корекции
не са извършени от нея, респективо неспазването на нормативните изисквания е
допуснато не от нея, като член на комисията, а от друго лице.
Счита, че не следва да носи отговорност за това, че
всички служители са ползвали една и съща (обща) парола за вход в програмните продукти.
В обобщение сочи, че нарушенията са извършени от други
лица, а не от нея. По отношение на допуснатите пропуски в работата твърди, че
от същите не са настъпили значителни вредни последици, извършени са при липса
на вина. Сочи, че е подала две докладни до ОДЗ, в които подробно е описала
всичко, което се случва в ОСЗ и по какъв начин трябва да бъде подобрена
работата, но на тези докладни никой не е обърнал внимание. Излага доводи за
липса на системност в констатираните нарушения, доколкото предходната заповед
за дисциплинарно наказание е издадена преди седем години и същата не следва да
се има предвид при определяне тежестта на процесните деяния. Счита, че
административният орган не е изпълнил задължението си по чл.6 от АПК за
изпълнение на правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
Въз основа на изложените аргументи отправя
искане за отмяна на атакуваната заповед като незаконосъобразна.
В съдебно заседание оспорващата се явява лично
и с адв.Д.Р., като заявява, че поддържа жалбата на посочените основания и моли
заповедта да бъде отменена. Подробни съображения развива в пледоарията по
същество и в допълнително представени писмени бележки. Претендира присъждане на
направените разноски, съгласно представен списък.
Ответната страна – Директор на Областна
дирекция «Земеделие» - гр.Шумен, представляван в съдебно заседание от юрисконсулт Т.Н.,
оспорва жалба. Счита, че от приобщените по делото доказателства се установява
спазване на визираните в чл.94, ал.1 от ЗДСл срокове, както и процедурните
правила по издаване на акта. Релевира доводи за доказаност на диспицплинарните
нарушения, за които на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание
«уволнение». Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като
неоснователна.
Шуменският административен
съд, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № РД-44-702/03.04.2006г.
на Министъра на МЗГ А.Р.Б. е назначена за държавен служител на длъжност «младши
експерт» в ОДЗ – Шумен, ОСЗ – Върбица.
Със Заповед №
РД-10-27-0055/14.08.2015г. А.Р.Б. е преназначена от длъжност «мл.експерт» на
длъжност «главен експерт».
За да се стигне до издаване на процесната заповед,
хронологията на събитията е следната:
В периода 25-31.05.2021г.
комисия от служители на ОДЗ – Шумен извършила проверка в Общинска служба по
«Земеделие» – гр.Върбица, резултатите от която обективирала в Констативен
протокол от 31.05.2021г.
Във връзка с
констатациите по време на проверката, със своя заповед № РД-04-48/22.06.2021г.
директорът на ОДЗ – Шумен наредил да бъде свикан състава на Дисциплинарния
съвет, назначен със Заповед №РД-04-1/06.01.2020г. за изменение на Заповед №
РД-05-02-1/05.12.2019г. и да се образува дисциплинарно дело срещу държавния
служител А.Р.Б..
На заседание, проведено
на 22.06.2021г., дисциплинарният съвет след като се запознал с фактите,
отразени в Констативен протокол от 31.05.2021г. , счел, че описаните в него
нарушения са в разрез с разпоредбите на директора на ОДЗ и длъжностната
характеристика на главен експерт ОСЗ – Върбица. Доколкото служителката не
присъствала на разглеждането на дисциплинарното дело, помощният орган счел за
необходимо същата да бъде изслушана и да ѝ бъде дадена възможност да даде
писмени обяснения по случая, поради което с писмо изх. №
РД-04-48-2/24.06.2021г. поканил А.Б. да се яви на 25.06.2021г. за изслушване.
Видно от протокол за изслушване и обсъждане от
25.06.2021г., А.Б. обяснила, че е запозната с констативния протокол от
31.05.2021г., като посочила, че вина за констатираните по него нарушения имат
всички служители на ОСЗ – Върбица, включително и тя в качеството си на главен
експерт. Заявила, че в качеството си на потребител на «Ферма уин», е допускала
неумишлени грешки при работата с програмата и същите са били корегирани
своевременно. В обобщение посочила, че действията ѝ не са умишлени,
същите са продиктувани от обема на работа и от това, че началникът на ОСЗ –
Върбица не е създал необходимата организация за правилното протичане на
работния процес.
Жалбоподателката представила
и писмено обяснение, адресирано до председателя на ДС към ОДЗ – Шумен (л.66 от
делото), в което отново посочила, че като потребител на «Ферма уин» е допускала
неумишлени грешки, които са корегирани своевременно. Входираните споразумения
за масиви за ползване на земеделски земи, изготвени на основание чл.37в, ал.2
от ЗСПЗЗ, се тестват на «Кадис 8» и когато няма грешки, системата автоматично
създава файл, който се прехвърля във «Ферма уин». Аналогично на дадените пред
съвета обяснения и в писменото такова е заявила, че допуснатите пропуски при
регистрацията на договори и заявления са продиктувани от обема на работа и от
това, че началникът на ОСЗ – Върбица не е създал необходимата организация за
правилното протичане на работния процес
На 15.07.2021г.
Дисциплинарният съвет на ОДЗ – Шумен провел заседание за разглеждане на
дисциплинарното дело, образувано срещу А.Б., за което съставил Протокол №2 от
същата дата. В обстоятелствената част на протокола е възпроизведено
съдържанието на Констативен протокол от 31.05.2021г., като съставът на ДС взел
решение отново да бъде изслушан държавния служител.
Трето по ред заседание на
ДС на ОДЗ – Шумен е проведено на 12.08.2021г. Видно от Протокол №3,
Дисциплинарният съвет счел, че А.Б. има пряко отношение към грешките, описани в
констативния протокол от 31.05.2021г. и по-конкретно в пропуските и грешките,
допуснати при работа с програмата Кадис 6 споразумения за стопанската
2018/2019г., като същата не е отразила коректно имотите по реда на чл.37в,
ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ (т.нар. «бели петна») за землището на с.Менгишево, община
Върбица, описани в протокола. Позовавайки се на т.5.6 от длъжностната
характеристика, съгласно която гл.експерт подпомага собствениците и
ползвателите на земеделските имоти при създаване на масиви за уедрено ползване
на земеделски земи; организира и предприема действия по прилагане на Глава 5а от
ЗСПЗЗ и Глава 7 от ППЗСПЗЗ; подпомага гражданите за правилното попълване на
декларациите, Дисциплинарният съвет посочил, че при изготвяне на споразумението
по реда на чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ, А.Б. в качеството си на член на комисията и
пряко работеща с програмен продукт Кадис 6 споразумения, е било редно да обърне
внимание на установените правила и норми за работа с програмния пордукт, както
и да отрази правилно имотите, предоставени от Ферма уин към 2018г. от FPZ2 или
при приключване на споразумението като оператор на програмния продукт да отрази
всяка грешка. В протокола е посочено също, че служителката като член на
назначена Комисия по реда на чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ, която да ръководи и
администрира сключването на споразумения в землищата на община Върбица, е
следвало да бъде по-коректна в отразяването на всички имоти за землището на
с.Менгишево, община Върбица, че е трябвало да бъдат отразени като бели петна,
но същите са посочени с правно основание. Счетено е, че А.Б., като член на тази
комисия, е следвало да провери пълнотата и качеството на изходните данни и
материали, предвид това, че същата работи с програмен продукт Кадис 6
споразумения. По отношение на работата във Ферма уин, входирането на декларации
по реда на чл.69 и чл.70 от ППЗСПЗЗ, осъществявано с чужда парола, е прието
като нарушение на задълженията ѝ по длъжностна характеристика по т.5.2 –
да планира и контролира дейността на службата, като осигурява изпълнението на
възложението задачи и т.5.27 – работи с програмни продукти FERMA, FERMA Win 2
FOZ FRZPU FPZ и др.
По изложените съображения
ДС счел, че нарушенията на служебните задължения са извършени виновно от А.Б.,
поради което същите представляват дисциплинарни нарушения на чл.89, ал.2, т.1
от ЗДСл и попадат в обхвата на чл.90, ал.1, т.4 и 5 от ЗДСл, поради което
постановил решение да се предложи на директора на ОДЗ – Шумен служителят да
бъде наказан с «уволнение».
С писмо изх.№ РД-05-02-19/12.08.2021г.
директорът на ОДЗ – Шумен поканил А.Б. за изслушване и писмени обяснения по
отношение на допуснатите нарушения, отразени в констативен протокол от
31.05.2021г.
Поради неявяване на
лицето на посочената в поканата дата, с писмо изх. № РД-05-02-19-1/13.08.2021г.
директорът на ОДЗ – Шумен отправил повторна покона до служителя за явяване на 16.08.2021г.
за изслушване пред дисциплинарно наказващия орган.
На 17.08.2021г. е
съставен протокол за изслушване и обсъждане на нарушения, констатирани в
констативен протокол от 31.05.2021г., видно от който директорът на ОДЗ е задал
конкретни въпроси към служителя, а именно: 1. Работено ли е на програмен
продукт Ферма уин и FPZ2 през описания в констативния протокол период с една и
съща парола за достъп от всички служители; 2. Защо и как са изтрити файловете
за споразуменията за стопанските 2017/2018/2019г. от компютъра, зачислен на А.Б.;
3. Защо при констатиране на явна фактическа грешка – фатални грешки при
приключване на споразуменията за упоменатия по-горе период, същите за
одобрявани?; 4. Защо има разминавания при споразуменията и по-контретно във
файловете, качени в интернет страницата на ОДЗ и тези, които излизат от
програмния продукт Ферма уин.
В протокола са
възпроизведени отговорите, които служителят е дал на поставените въпроси.
Протоколът е подписан от директора на ОДЗ и служителя А.Б..
Издадена е процесната
Заповед №РД-05-02-20/19.08.2021г. на директора на ОДЗ - Шумен относно налагане
на дисциплинарно наказание «уволнение» на А. Р. Б.. В същата дисциплинарно
наказващият орган е възпроизвел напълно изложеното в описания по-горе протокол
и решение на Дисциплинарния съвет относно описание на нарушението, нарушените
разпоредби и поведение на служителя, като е посочил, че при извършена проверка
в програмен продукт Кадис 6 споразумения за периода от три стопански
години 2018/2019г; 2019/2020г. и
2020/2021г. за разпределението на белите петна в землищата в община Върбица,
било установено, че налични са само базите с данни за стопанската 2020/2021г.
При сравняване на
Регистъра за ползването на имот по чл.72, ал.2 от ПЗСПЗЗ и Приложението към
Заповед № РД-13-12-38/28.11.2018г. на Директора на ОДЗ - Шумен за утвърждаване
разпределението на масивите за ползване в землището на с.Менгишево, община
Върбица е установено, че имоти фигуриращи като «бели петна» в Регистъра по
чл.72, ал.2 от ППЗСПЗЗ не фигурират като такива в публикуваното споразумение, а
са посочени като имоти със сключени договори, т.е. споразуменията, публикувани в
сайта на Областна дирекция «Земеделие» не кореспондират с Регистъра по чл.72, ал.2
от ППЗСПЗЗ. Направена е препратка към описанието на имотите, съдържащо се на
стр.3 и 4 от констативния протокол, съставен на 31.05.2021г.
В обстоятелствената част
на заповедта са описани установените констатации при проверка на подадените
декларации по реда на чл.69 и чл.70 от ППЗСПЗЗ през периода 2018-2021г. Поради
големия обем на набираната информация комисията е проверила три броя класьори с
договори за наеми, анкетни формуляри и заявления по чл.70 от ППЗСПЗЗ за
стопанските 2018/2019г.; 2019/2020г. и
2020/2021г.
Установено е, че
заявления са приемани по електронна поща, чрез преносима флаш памет или са
теглени от Регистър Договори, въз основа на което е направен извод, че същите
не са подписани от заявителите.
Посочени са конкретни
завления по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ за участие в масиви за ползване по реда на
чл.37в от ЗСПЗЗ за стопанската 2017/2018г., без подпис на ползвател.
Въз основа на направените
констатации комисията заключила, че не са представени категорични
доказателства, че въпросните втори заявления по чл.70 от ППЗСПЗЗ с добавени
имоти, представляват корекции по реда на чл.72, ал.5 от ППЗСПЗЗ. Файловете за
изготвяне на споразумения, съдържащи правни основования, са изготвяни от
служителите на ОСЗ - гр.Върбица. Споразуменията са между ползвателите и
комисията одобрява тяхната коректност, като на проверяващия екип не са били
предоставени файловете по изготвените споразумения от Cadis 6, действащ към
онзи момент.
Дисциплинарно наказващият
орган възпроизвел и констатациите на комисията от проверката на анкетните карти
и регистрираните земеделски стопани за периода 2018-2021г., както и направеният
извод, че при извършената съпоставка между предоставените Анкетни карти и
наличната информация, поддържана в електронната база данни на Регистъра по
Наредба №3/1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани,
не са установени несъответствия.
Посочил е и броя на
регистрираните земеделски стопани за проверявания период – по 224 бр. за всяка
една от стопанските години в периода 2018 – 2019г., както и броя на подадените
заявления с размера на заявените за подпомагане площи поотделно за всяка
кампания.
Относно констатациите на
комисията, направени при проверка на Ферма - регистри на земеделски земи и
гори, Регистър договори, Регистри за ползване на земеделски земи, директорът на
ОДЗ - Шумен приел, че при извършена репрезентативна проверка на част от
предоставените досиета с копия на договори и приложените удостоверения за
наследници, както и при съпоставка с наличните информационни носители в ОДЗ -
Шумен за вида собственост, са установени
следните нередности: приложените удостоверения за наследници не са актуални,
същите са стари издадени преди 5 и по-вече години; приложените удостоверения за
наследници нямат връзка със собственика на имота; приложени са удостоверения,
върху които са коригирани имената на собствениците; приложени договори,
сключени с починал, видно от приложеното удостоверение за наследници; сключени
са договори с несобственици на имотите.
В обстоятелствената част
на процесната заповед са коментирани несъответствия по договор за наем на
земеделска земя № 178/30.08.2016г. с вх. № 4515/11.07.2017г. в ОСЗ - гр.Върбица
за стопанската 2017/2018г., сключен между М.Е.И., наследник на Е.Е.А., като
наемодател и ЗП М.З.- наемател с предмет на договора наем на поземлен имот№
025003 по КВС в землището на с. Станянци, община Върбица.
Посочено е също, че при
преглед на Регистъра на договорите за наем е установено, че в същия не се
вписват имена на служителя, приел и извършил регистрацията на договора.
От служителите на ОСЗ - гр.Върбица
не са предоставени архивни файлове от FPZ2.
Въз основа на
констатациите, установени в констативен протокол от 31.05.2021г. и изцяло
възприети от дисциплинарно наказващия орган, същият е приел, че служителката А.Б.,
като член на комисята по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ и пряко работеща с програмен
продукт Cadis 6, не е изпълнявала коректно служебните си задължения, а именно –
не е отразявала правилно имотите, предоставени от Ferma win, от FPZ 2 и при
приключване на споразумение, тя като оператор на програмния продукт, е следвало
да отрази всяка грешка, когато системата излиза със съобщение за явна
фактическа грешка и същата е следвало да бъде коригирана от оператора, за да
приключи споразумението и същото да е коректно съставено. С тези си действия,
служителката е допуснала имоти, които е следвало да се отразят в споразуменията
като имоти «бели петна» (съгласно чл.37в, ал.2, т.2 от ЗСПЗЗ такива са тези
имоти, за които няма сключени договори и не са подадени декларации от
собствениците и за които имоти ползвателите е следвало да внесат по сметка на
ОДЗ - Шумен сума в размер на средното годишно рентно плащане за землището),
както са отразени в регистъра по чл.72, ал.2 от ППЗСПЗЗ, същите да са включени
в споразуменията като имоти с правно основание, т.е., че за същите има договори
за наем, което е довело до ощетяване на собствениците на тези имоти, тъй като
те не са сключвали договори за наем. Г-жа Б., като член на комисията е следвало
да провери пълнотата и качеството на изходните данни, предвид това, че същата
работи с продукта Cadis споразумения и да не допуска неспазване на нормативните
изисквания за сключване на споразуменията.
По отношение на работата
ѝ във Ferma win, е посочено, че при входирането на декларациите по реда
на чл.69 и чл.70 от ППЗСПЗЗ за стопанските 2018/2019, 2019/2020 и 2020/2021
години, същата е работила с чужда парола, тази на администратора на Общинската
служба по земеделие Върбица, г-жа Е.И.. Използването на чужда парола
противоречи на указанията на МЗХГ за работа с програмния продукт. Не спазването
на указания, дадени от Министерство на земеделието, храните и горите е
квалифицирано като грубо нарушение на вменените ѝ по длъжностна
характеристика задължения, още повече, че тя в качеството си на главен експерт
е следвало да планира и контролира дейността на службата (т.5.2 и следващите от
длъжностна характеристика).
В обобщение въз основа на
събраните доказателства, съдържащи се в дисциплинарно дело № 2/2021г., дисциплинарно
наказващият орган приел че А.Б. е нарушила нормативно определените ѝ
служебни задължения. Тези нарушения са извършени виновно и същите представляват
дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.89, ал.2, т.1, 2 и 3 от ЗДСл, за което
следва да се ангажира дисциплинарна отговорност.
Според дисциплинарно
наказващия орган описаните нарушения са извършени системно, предвид отразените
в служебното досие на служителката, предходно наложени дисциплинарни наказания
със Заповед № РД-27-149 от 27.08.2014г. и Заповед № РД-05-02-2-2/26.02.2021г.,
която към момента на образуваното дисциплинарно дело № 02/2021г. е в срок на
изтърпяване на наложеното наказание.
Наред с това нарушенията
са приети за съществени с аргумента, че с поведението си държавният служител е
допуснал извършване на нарушения, установени от органа по назначаване и в
предходни години, както и, че даденото от служителката обяснение в насока, че
пропуските по изходните данни на споразуменията са дело на всички служители не
оневиняват нейните действия.
Според посоченото в
заповедта, нарушенията са извършени виновно, тъй като са извършени по време на
изтърпяване на наложено през месец март наказание. Дисциплинарно наказващият
орган приел, че с поведението си А.Б. не е показала, че се е поправила, както и
същата не създава увереност у ръководителя, че може да разчита на нея в
качеството ѝ на главен експерт да съблюдава за правилното и
законосъобразно изпълнение на служебните задължения.
Дисциплинарно наказващият
орган посочил, че нарушенията са извършени в периода от 2018 – 2021г., като
същият е узнал за това от констативен протокол от 31.05.2021г.
Въз основа на изложените
факти и обстоятелства и на основание чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл наказал служителя
с дисциплинарно наказание «уволнение». На основание чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл
прекратил служебното му правоотношение.
Заповедта е връчена лично
срещу подпис на оспорващата на 19.08.2021г.
Несъгласна с нея, А.Б. я
оспорила пред Административен съд – Шумен с жалба, входирана в деловодството на
ОДЗ – Шумен с вх.№ РД-12-05-234/30.08.2021г.
По делото са приложени
всички събрани в хода на дисциплинарното производство доказателства, както и
заповедите за назначаване на дисциплинарния съвет при ОДЗ – Шумен. По указание
на съда, ответната страна представи заповедите за назначаване и определяне
състава на комисията по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ, протоколи от работата на
комисията и доклади за всяка от стопанските години, предмет на проверка по
констативния протокол от 31.05.2021г.; въпросник относно проучване на процесите
по чл.69 и чл.70 от ППЗСПЗЗ, както и вътрешни заповеди и документи по прилагане
на чл.37б и чл.37в от ЗСПЗЗ и правила за регистрация на договори за наем и за
аренда на земеделска земя в ОСЗ; заверени копия от договори с външна фирма за
въвеждането и подръжката на софтуерния продукт във връзка с работата на
ОСЗ.
По искане на оспорващата
в съдебно заседание са разпитани и двама свидетеля, с чиито показания са
изясняват факти и обстоятелства, релевантни към организацията на работа в ОСЗ –
Върбица. Свидетелката В.Й.сочи, че от 2010г. до 2013г. е работила в ОСЗ –
Върбица, като след този период посещава службата, тъй като работи при
земеделски производител и това е част от задълженията ѝ. От тогава и до
скоро в ОСЗ – Върбица всеки от служителите е сядал на всеки един от компютрите
и е обслужвал за всичко като се е работи с една парола за различните програмни
продукти. Според нейните показания практика е да се правят корекции по
споразуменията с цел да се отстранят грешки и пропуски, преди същите да бъдат
одобрени. Основно грешки се проявяват при прехвърляне на данните от системите
кадастър и от FPZ към новата система.
Идентични са показанията
и на другия свидетел И.Н.– всички служители работят на всички компютри, с цел
по-бързо обслужване на посетителите. След подаване на заявленията, се правят
промени за изчистване на «дублажите», следва уточняване на разпределението по
масивите и за т.нар. «бели петна». Свидетелят сочи, че до скоро цялата работа
по изчистване на застъпване, дублажи и разпределението е правена от служителите
в ОСЗ – Върбица. За тази стопанска година от службата са указали на фирмите
сами да изчистят тези проблеми и да отидат с готовите документи, като към
днешна дата готов комплект документи все още не е внесен.
Изложената фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата се подкрепя
от приобщените доказателства, представляващи административната преписка по
издаване на акта и по същество не се оспорва от страните.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Предмет на оспорване е
Заповед № РД-05-02-20/19.08.2021г. за налагане на дисциплинарно наказание
«уволнение» на държавен служител, издадена от Директора на Областна дирекция
«Земеделие» - гр.Шумен – индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност от съответния
административен съд по реда на АПК, съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 от
ЗДСл, като жалбата е подадена от нейния адресат - надлежна страна с право и
интерес от обжалване. Заповедта е връчена на оспорващата на 19.08.2021г.,
поради което жалбата, подадена на 30.08.2021г., се явява депозирана в срока по
чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на
чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на
обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл146 от
АПК, административният съд приема жалбата за основателна по следните мотиви:
При служебно извършената
проверка за валидност на акта, съдът констатира ,
че оспорената заповед е постановена от директора на Областна дирекция
«Земеделие» - гр.Шумен. Същият се явява компетентен орган съгласно разпоредбата
на чл.3, ал.3, т.21 от Устройствения правилник на Областните дирекции
«Земеделие», според която директорът на ОДЗ назначава Дисциплинарен съвет и
налага дисциплинарни наказания на назначените от него служители. Видно от
приложената по делото Заповед № РД-10-27-0055/14.08.2015г. А.Б. е преназначена
на длъжността главен експерт в ОСЗ – Върбица именно от директора на Областна дирекция
«Земеделие» - гр.Шумен, с оглед на което дисциплинарното наказание се явява
наложено от орган, притежаващ необходимата за това компетентност.
По отношение
процесуалната законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание съдът приема, че при постановяване на същата формално е спазена
процедурата, предвидена в чл.95-97 от ЗДСл. Дисциплинарното производство е
започнало с издаване на нарочна заповед на директора на ОДЗ – Шумен, с която е
разпоредено извършване от дисциплинарния съвет на проверка и изготвяне на
становище относно наличието на доказателства за налагане на дисциплинарно
наказание. От дисциплинарния съвет е извършена съответната служебна проверка по
повод констатациите в констативния протокол от 31.05.2021г., като същият е
събрал писмени материали и обяснения на оспорващата и е изготвил протоколи от
заседанията си. Тук е мястото да се отбележи, че в трите протокола от заседанията
на съвета е направено пълно възпроизвеждане съдържанието на констативния
протокол от 31.05.2021г., в това число и фактология, неотносима към конкретното
производство. Видно от съставените от Дисциплинарния съвет протоколи, всички
пропуски в работата на служителите от ОСЗ – Върбица са посочени като извършени
в периода 2018-2021г., при липса на конкретно посочване на дата на нарушенията.
Дисциплинарното дело е
разгледано по реда на чл.95, ал.4 от ЗДСл. Изискани са писмени обяснения на
държавния служител и след обсъждане на събраните доказателства е направено
предложение за търсене на дисциплинарна отговорност и вида на дисциплинарното
наказание.
Преди издаване на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание дисциплинарно наказващият
орган е провел изслушване на държавния служител, за което е съставен протокол
от 17.08.2021г.
Въз основа на изложеното
съдът приема, че дисциплинарното производство е проведено в унисон с
разписаната в ЗДСл процедура.
Неоснователни са
оплакванията за нарушаване разпоредбата на чл.94, ал.1 от ЗДСл при провеждането
на дисциплинарното производство, аргументирани с твърдение за неспазване на
двумесечния срок от откриване на нарушението. Цитираната рапоредба сочи, че дисциплинарното
наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от една година от извършването му. Съгласно трайната съдебна практика,
дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да
наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и
самоличността на извършителя, а това става когато материалите от
дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ
орган. В настоящия случай няма данни за датата, на която материалите от
дисциплинарното производство са постъпили при директора на ОДЗ – Шумен, но тази
дата не би могла да е преди вземането на решението за предложение за налагане
на дисциплинарно наказание. Друг извод не се налага и от соченото от
жалбоподателката обстоятелство, че основните елементи на претендираните от
дисциплинарно наказващия орган деяния, са били изяснени още в началния етап на
производството, а именно с констативния протокол от 31.05.2021г. Образуването
на дисциплинарно производство, което е станало със заповед №
РД-04-48/22.06.2021г. цели изясняване в пълнота данните за евентуално
дисциплинарно нарушение, включително за вида и тежестта на съответното деяние.
Провеждането на такова производство в случаи от вида на разглеждания, е
задължително за дисциплинарно наказващия орган по аргумент от чл.96, ал.1 от
ЗДСл и съобразно посочената му цел, обстоятелството дали в хода на проверката
действително са открити значими нови факти, е без значение за определяне
момента на установяване на нарушението, по смисъла на цитираната по-горе норма.
С оглед на това не е налице неспазване на двумесечния срок от откриване на
нарушенията за налагане на дисциплинарното наказание. Следва да се отбележи, че
дори и да се приеме най-ранната дата, на която дисциплинарно наказващият орган
е узнал за нарушенията, чрез запознаване с констатациите по констативния
протокол от 31.05.2021г., видно от положения върху последния рег.№
РД-12-05-144-2/07.06.2021г., документът е представен пред директора на ОДЗ –
Шумен на 07.06.2021г., с оглед на което и при наличието на болнични листи –
л.18 и л.19 от делото, както и констатацията за наличието на законоустановен
отпуск за временна нетрудоспособност, съдържаща се в мотивите на издадената
заповед - обстоятелства, при които
сроковете не текат по арг.чл.94, ал.3 от ЗДСл, заповедта се явява издадена в
рамките на двумесечния срок.
Досежно спазване на
едногодишния срок от извършване на нарушението съдът намира следното:
В атакуваната заповед не
е посочена конкретна дата на извършване на нарушение. Този пропуск се преценява
като съществено нарушение на формата на акта, което пряко рефлектира върху
неговата законосъобразност. Това е така, тъй като липсата на дата на
нарушението препятства преценката дали наказанието е наложено при спазване на
императивно разписаните срокове и в частност – в едногодишния срок от датата на
извършване на нарушението. Видно от обстоятелствата, изложени от дисциплинарно
наказващия орган, предмет на проверка са били договори за наем и аренда,
споразумения, декларации по чл.69 и чл.70 от ППЗСПЗЗ през периода 2018г. –
2021г., съответно констатациите касаят посочените периоди. При сравняване на Регистъра за ползването на
имот по чл.72, ал.2 от ПЗСПЗЗ и Приложението към Заповед №
РД-13-12-38/28.11.2018г. на Директора на ОДЗ - Шумен за утвърждаване
разпределението на масивите за ползване в землището на с.Менгишево, община
Върбица проверяващите са установили, че имоти фигуриращи като «бели петна» в
Регистъра по чл.72, ал.2 от ППЗСПЗЗ не фигурират като такива в публикуваното
споразумение, а са посочени като имоти със сключени договори, т.е.
споразуменията, публикувани в сайта на Областна дирекция «Земеделие» не
кореспондират с Регистъра по чл.72, ал.2 от ППЗСПЗЗ, като е направена е
препратка към описанието на имотите, съдържащо се на стр.3 и 4 от констативния
протокол, съставен на 31.05.2021г. В тази част на констативния протокол са
посочени имоти, които се отнасят за стопанската 2018/2019г. Т.е. дори да има
нарушения в сочения от дисциплинарно наказващия орган аспект, същите са
извършени преди повече от три години, поради което към датата на издаване на
заповедта едногодишният срок по чл.94, ал.1 от ЗДСл е изтекъл. В този смисъл
като сонователно се преценява възражението на оспорващата за липса на конкретно
посочени нарушения, които да са извършени в рамките на едногодишния срок преди
датата на издаване на обжалвания акт и които евентуално биха били основания за
търсене на дисциплинарна отговорност.
Съгласно императивното
правило на чл.97, ал.1, т.4 и 5 от ЗДСл. дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган, която следва да
съдържа: описание на извършеното от него нарушение, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата,
които го потвърждават и служебните задължения, които са били виновно нарушени. В
случая заповедта съдържа част от реквизитите по чл.97, ал.1 от ЗДСл -
имената и длъжността на наказващия орган, датата на заповедта, имената и
длъжността на наказания държавен служител, посочените са правните основания за
налагането на дисциплинарното наказание, както и вида на наложеното наказание.
Съдът намира, че в привидно обстоятелствената и многословна част на процесния
акт липсва конкретно описание на нарушенията, за които на държавния служител е
наложено най-тежкото дисциплинарно наказание, както и липсват конкретни
доказателства, които го потвърждават. В заповедта е посочено, че държавният
служител като член на комисията по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ и пряко работеща с
програмен продукт Cadis 6, не е изпълнявала коректно
служебните си задължения, а именно не е отразявала правилно имотите, предоставени от Ferma
win, от FPZ 2 и при приключване на споразумение, тя като оператор на програмния
продукт, е следвало да отрази всяка грешка, когато системата излиза със
съобщение за явна фактическа грешка и същата е следвало да бъде коригирана от
оператора, за да приключи споразумението и същото да е коректно съставено.
Описано по този начин нарушението не дава яснота кои са действията или
бездействията, счетени от ответната страна като дисциплинарно нарушение, кога
са извършени тези нарушения и при какви обстоятелства. По аналогичен начин е
описано нарушението, квалифицирано като «грубо нарушение на вменените ѝ
по длъжностна характеристика задължения», изразяващо се в използване на чужда
парола при работа с програмните продукти. Нарушението е описано по следния
начин: «при входирането на декларациите по реда на чл.69 и чл.70 от ППЗСПЗЗ за
стопанските 2018/2019, 2019/2020 и 2020/2021 години, същата е работила с чужда
парола, тази на администратора на Общинската служба по земеделие Върбица, г-жа Е.И.».
Очевидно е, че по отношение на вменени нарушения, извършени при обработване на
декларациите за стопанските 2018/2019г. и 2019/2020г. срокът е изтекъл, а
липсата на конкретна дата на осъществено нарушение, осъществено при входиране
на декларации за стопанската 2020/2021г. не само препятства преценката за
спазването на срока, а и по същество съставлява липса на описание на нарушение.
Вменените на жалбоподателката нарушения не само не се отнасят към конкретно
посочена дата, но и същите не се свръзват с определен период от време,
доколкото не е посочено начало и край на конкретното деяние. Следователно в нарушение чл.97, ал.1, т.4 и т.5 от ЗДСл
заповедта не съдържа описание на извършените от Б. нарушения с дата, място и
обстоятелства, при които са допуснати, не са посочени и доказателствата, които
ги установяват, както и служебните задължения, които са били виновно нарушени.
Нормата на чл.97, ал.1 от ЗДСл е императивна, предвидена е като гаранция за
законосъобразното упражняване на предоставената на административния орган
дисциплинарна власт и съответно като гаранция за защита правата на служителя. В
заповедта е налице общо декларативно изявление на дисциплинарно наказващия
орган, от което не може да се установи действителното фактическо положение,
поради което не е спазено императивното изискване на закона дисциплинарното
нарушение да бъде описано от обективна страна. В протоколите на дисциплинарния
съвет също не съдържат мотиви относно това в какво се изразява дисциплинарното
нарушение, при какви обстоятелства и кога е извършено. Констативният протокол
от 31.05.2021г. също не съдържа посочените обстоятелства.
Непосочването на времето на извършване на дисциплинарните нарушения, както и
неизлагането на конкретни мотиви относно това в какво се изразява
дисциплинарното нарушение и при какви обстоятелства е извършено, представлява
самостоятелно правно основание по чл.146, т.2 от АПК, във вр. чл.97, ал.1, т.4
и 5 ЗДСл. за отмяна на обжалваната заповед. Посоченото нарушение води и до
невъзможност да се установи спазване на преклузивните срокове по чл.94, ал.1 от
ЗДСл за налагане на дисциплинарното наказание, както и нарушава правото на
защита на държавния служител.
Съдът намира за
необходимо да акцентира върху обстоятелството, че в заповедта за налагане на
дисцирплинарно наказание са изложени множество факти и обстоятелства, които в
крайна сметка са неотносими към претендираните дисциплинарни нарушения, включително
пресъздаване на съдържанието на изготвения констативен протокол от
31.05.2021г., в неотносими части. Това съдържание на заповедта е заимствано от
протоколите от заседанието на дисциплинарния съвет, които също възпроизвеждат
изцяло констативния протокол. Като резултат заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е с общ обем от осем страници, от които в
голямата си част, съдържащи неотносими към поведението на държавния служител
описания. Наред с това, вменените на служителя нарушения по никакъв начин не са
темпорално определени – липсва посочване на датата на нарушението или период,
през който е извършено. По описания начин заповедта разкрива съдържание, което
реално е в състояние да внесе объркване в адресата ѝ относно значимите за
определянето на наказанието факти и базираните на тях правни изводи на
дисциплинарно наказващия орган, а от там и да ограничи реализирането на
неговата защита. Индикация, че до такова объркване действително се е стигнало в
разглеждания случай, са процесуалните усилия на жалбоподателката да опровергава
констатациите по заповедта, в частта касаеща т.3 и т.4 от констативния
протокол, въпреки, че както се сочи и в подадената жалба (стр.4, абзац
последен) «по същото няма посочени нарушения».
От правна страна дисциплинарно
наказващият орган е приел, че служителят е извършил нарушение по смисъла на
чл.89, ал.2, т.1, 2 и 3 от ЗДСл. Т.е. от наказващия орган се претендират осъществени
деяния, съставляващи три по вид дисциплинарни нарушения – «неизпълнение на
служебни задължения» (т.1); «забава изпълнението на служебните задължения» и «неспазване
кръга на служебните правомощия» (т.3), като принципно всяко едно от тези
нарушения би могло да представлява самостоятелно и достатъчно основание за
налагането на дисциплинарно наказание «уволнение», но също така и основание за
налагане на по-леко дисциплинарно наказание, предвид вида и характера на самото
нарушение. При това положение и съобразно разпоредбата на чл.91 от ЗДСл, преценката
относно вида и размера на наложеното наказание е от компетентността на дисциплинарно
наказващия орган, като същата следва да бъде съобразена с тежестта на
нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за
гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които
е извършено нарушението, както и с цялостното служебно поведение на държавния
служител. Тази обосновка следва да бъде изложена в акта за налагане на
дисциплинарно наказание и в случаи от вида на разглеждания представлява
задължителна част от мотивите му, доколкото отразява дейността по индивидуализиране
на дисциплинарната санкция. Въпреки обема на оспорената заповед, в нея не са
съдържа такава цялостна обосновка, като в същата практически липсват обсъждане
на настъпилите от нарушенията вредни последици за държавната служба или за
гражданите, и на формата на вината на служителя, в нарушение на чл.91, ал.1,
т.1 и т.2 от ЗДСл. Според дисциплинарно наказващия орган нарушенията са
съществени, тъй като с «поведението си държавният служител е допуснала
извършване на нарушения, установени от органа по назначаване и в предходни
години», както и е налице системност, мотивирана с наложено предходно наказание
със Заповед № РД-05-02-2-2/26.02.2021г. Съдът намира, че изложените аргументи
са несъстоятелни. Видно от приложената на л.109-110 от делото заповед за налагане
на дисциплинарно наказание, същата е издадена по повод констатирано нарушение,
изразяващо се в несъответствие между състоянието на конкретен имот от землището
на с.Тушовица, установено на терен и информацията за имота, отразена в
констативен протокол от 22.05.2020г., съставен от комисия в състава, на която е
била и служителката Б., както и на други установени в хода на дисциплинарното
производство, идентични с така описаното нарушение. Сходни нарушения не се
сочат в настоящото производство, поради това налагането на предходно
дисциплинарно наказание няма отношение към степента на обществена опасност на
деяния, различни от вече санкционираните. От друга страна, както се посочи, в
случая се касае за три отделни дисциплинарни нарушения, като на жалбоподателката
е наложено само едно дисциплинарно наказание. От заповедта не става ясно за кое
конкретно дисциплинарно нарушение дисциплинарно наказващият орган е наложил
наказанието «уволнение» или е приел, че всяко от деянията представлява
самостоятелно основание за налагане на това най-тежко дисциплинарно наказание.
Мотиви в тази насока не се съдържат и в останалите намиращи се в преписката
документи, включително и в протоколите на дисциплинарния съвет. Липсата на
мотиви относно тежестта на отделните дисциплинарни нарушения и останалите
посочени в чл.91 от ЗДСл обстоятелства, от една страна ограничава правото
на защита на наказаното лице, а от друга осуетява възможността за съдебен
контрол за законосъобразност на дейността по индивидуализиране на наказанието.
Нарушението е съществено и съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваната
заповед.
Дисциплинарната
отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано
дисциплинарно нарушение. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и
ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице е необходимо да се установи
от фактическа страна деянието - действие или бездействие, от обективна страна
да се докаже противоправността на това деяние, т. е. да е налице обективно
несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от
субективна страна да е налице вина на дееца - умисъл или небрежност, да е
установен правнорелевантен резултат (вреда) и да е налице причинна връзка между
деянието и резултата. С оглед на това, за да е законосъобразен актът, с който
се налага дисциплинарно наказание, следва да установява посочените елементи на
дисциплинарната отговорност и органът да е изложил мотиви за всеки от тях.
Съгласно
разпоредбата на чл.89, ал.1
от ЗДСл държавният служител, който е нарушил виновно своите служебни
задължения, се наказва с предвидените в този закон наказания. Дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия
орган.
Нормата на
чл.97, ал.1 от ЗДСл определя минималното задължително съдържание на заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание. Последната трябва да съдържа: 1.трите
имена и длъжността на дисциплинарно наказващия орган; 2. дата на издаването; 3.
трите имена и длъжността на наказвания държавен служител; 4.описание на
извършеното от него нарушение, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават; 5. служебните задължения, които са били виновно нарушени; 6.
видът и размерът на наказанието; 7. правното основание за налагането му.
Съдът
намира за основателни доводите на оспорващия, че обжалваната заповед не съответства на изискванията за форма,
предвидени в чл.97, ал.1,
т.4 и т.5 от ЗДСл.
В нарушение на цитираните норми и въпреки обема си, заповедта не съдържа
описание на извършените от наказания служител нарушения. В заповедта са
посочени констатирани при проверка пропуски в работата на ОСЗ – Върбица, като
се твърди, че са допуснати от оспорващата. От съдържанието на заповедта обаче
не може да се направи категоричен извод за вида на което и да е от нарушенията,
датата, на която е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават. Освен това, в нарушение на чл.96, ал.2
от ЗДСл, преди налагане на дисциплинарното наказание не са изяснени
фактите и обстоятелствата относно извършените нарушения.
Използваните
от дисциплинарно наказващия орган общи констатации не дават задоволителен
отговор на въпроса в какво точно се изразява неизпълнението на служебните
задължения. Разпоредбата на чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл определя като
дисциплинарно нарушение неизпълнението на служебни задължения. Същата не съдържа
задължително правило за поведение, което да не е съобразено от държавния
служител. Аналогично е и съдържанието на нормата на т.5.2 и следващите от
длъжностната характеристика на длъжността «главен експерт» – планира и контролира
дейстността на службата. Дисциплинарно наказващият орган не е посочил кои свои
служебни задължения е нарушил държавният служител.
С оглед
изложеното съдът намира, че заповедта не съдържа посочване на служебните
задължения, които са били виновно нарушени, в разрез с императивната разпореда
на чл.97, ал.1, т.5 от ЗДСл. Конкретните служебни задължения, които се твърди,
че не са извършени, не могат да бъдат установени и от останалите доказателства,
приобщени към делото. Като част от дисциплинарните нарушения, вменени на
оспорващата, са описани действия / бездействия, извършени от същата в
качеството ѝ на член на комисията по чл.37в от ЗСПЗЗ. Ангажиране на
дисциплинарна отговорност на служител за действия / бездействия, осъществени в
качеството му на член на колективен орган изисква ясно разграничаване на
конкретното деяние, което осъществява признаците на дисциплинарно нарушение. В
случая такова липса в обстоятелствената част на заповедта, а от представените
по делото протоколи и доклади от работата на комисията за съответната стопанска
година не се установява наличието на каквото и да е нарушение.
Нееднократно
е заповедта се сочи, че поради големия обем на набираната информация, е
извършвана репрезентативна проверка на част от досиетата. Констатациите от тези
проверки са обобщени и касаят цялата проверявана извадка. Същите не съдържат
описание на конкретно нарушение, което да е индивидуализирано от обективна и
субективна страна по начин позволяващ последващия контрол.
Анализът на
приобщените по делото доказателства, в това число и показанията на разпитаните
свидетели, сочи, че са налице пропуски в работата на ОСЗ – Върбица. Същите
обаче не обосноват извод за наличие на конкретно дисциплинарно нарушение,
извършено от А.Б.. Дадените от нея обяснения досежно необходимостта от
последващи корекции по подадените заявления с цел подпомагане подписването на
споразуменията, кореспондират със свидетелските показания. И двамата свидетели
сочат, че корекциите са обусловени от непълноти и грешки в програмните
продукти, като целта е изчистване на дублажи и други пропуски, за да се подпише
споразумението.
Съдът
намира за общо и неиндивидуализирано и нарушението, квалифицирано като
«нарушение на вменените по длъжностна характеристика задължения», изразяващо се
в използване на чужда парола при работа с програмните продукти. При описанието
на това нарушение не е спазено изискването за посочване на датата на неговото
извършване. Доколкото заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
издадена на 19.08.2021г. то същата не може да се отнесе за нарушение, извършено
преди повече от една година. По отношение на това деяние също липсва конкретна
дата на извършване, касае се за обща констатация, която впрочем е валидна за
всички служители от ОСЗ – Върбица. В хода на дисциплинарното производство не се
твърди, че Б. неправомерно е узнала за «чуждата парола», респективно, че е
използвала същата без знанието и съгласието на администратора на ОСЗ –
Върбица.
Изложените
по-горе изводи за липса на дата и конкретно описание на нарушение са относими
досежно всички посочени в заповедта деяния. Описаните факти и обстоятелства в
оспорваната заповед сочат на пропуски в работата на ОСЗ – Върбица, но същите не
могат да бъдат вменени на наказания държавен служител. Предвид изложеното съдът
намира, че дисциплинарно наказващият орган необосновано е приел, че държавният
служител е извършил дисциплинарно нарушение.
Материалната
законосъобразност на заповедта се определя от установяването на изложените в
нея фактически основания. В случая ответната страна не доказа по безспорен
начин наличието на виновно действие / бездействие на уволнения държавен
служител във връзка с вменените му по заповедта дисциплинарни нарушения. Следва
да се отбележи, че от приложените по делото докладни записки се установява, че Б.
е предприемала действия за решение на проблеми в работата, като своевременно е
сигнализирала ръководителя на службата. Наличието на междуличностни конфликти
не следва да рефлектира върху държавната работа. Необходимо е да се търси
конструктивно решение, като дисциплинарни наказания се налагат само при
безспорно установено дисциплинарно нарушение.
В обобщение на гореизложеното и след
извършения съдебен контрол по съответствието на заповедта с изискванията за
форма и относимите материално правни разпоредби, съдът приема, че обжалваният
административен акт е издаден при неспазване на предписаната от чл.97, ал.1
от ЗДСл форма и съдържание, като по този начин се препятства
преценката досежно извършване на дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2, т.1,
т.2 и т.3 от ЗДСл от страна на А. Б..
Неспазването на формата на акта обуславя неговата незаконосъобразност и
представлява основание за отмяната му съгласно чл.146, т.2 от АПК.
На следващо
място - дисциплинарното наказание е наложено и в нарушение на материалния закон
- чл.89, ал.2,
т.1, т.2 и т.3 от ЗДСл. Съгласно цитираните норми дисциплинарно
нарушение представлява виновното неизпълнение, забавено изпълнение на служебни
задължения или неспазване кръга на служебните правомощия. В конкретния случай,
предвид посоченото по-горе нарушение на изискванията на чл.97, ал.1, т.5 от
ЗДСл не се установява неизпълнение на конкретни служебни задължения от страна
на жалбоподателката или действия, превишаващи нормативно установената
компетентност на държавния служител. В заповедта са изложени фактите, които
според органа обосновават извършването на дисциплинарно нарушение, но няма
посочени конкретни задължения, предвидени в длъжностната характеристика, които Б.
не е изпълнила или е нарушила чрез твърдяното бездействие. Следователно актът
не съдържа ясни и пълни мотиви, което съществено рефлектира върху правото на
защита на наказаното лице, а и възпрепятства възможността съдът да осъществи
пълен контрол за законосъобразност върху обжалвания административен акт.
Наред с
това, от събраните по делото доказателства не се установява наличието на
виновно извършено от жалбоподателката нарушение на служебните задължения, което
да обоснове реализирането на дисциплинарна отговорност спрямо служителя.
Съдът
намира, че при налагане на дисциплинарното наказание, административният орган
не е съобразил критериите, визирани в чл.91, ал.1 от ЗДСл, а именно: тежестта
на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за
гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които
е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. Формата
на вината на служителя е бланкетно описана като умишлена, без да са приложени
някакви доказателства. В заповедта липсват мотиви по отношение настъпилите
последици за държавната служба или гражданите в резултат на твърдяните
дисциплинарни нарушени. Обстоятелството, че заповедта са визирани няколко
различни нарушения на служебната дисциплина, не обуславя категоричният извод,
че на служителя следва да се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание.
Основателно е възражението в жалбата, че при определяне на вида и размера на
дисциплинарното наказание не е съобразен критерият по чл.91, ал.1, т.4 от ЗДСл
- цялостното служебно поведение на държавния служител.
С оглед на
изложеното се налага краен извод, че атакуваната заповед е издадена в
противоречие с материалния закон, което съставлява основание за отмяната ѝ
по арг. от чл.146, т.4
от АПК.
В
доказателствена тежест на издателя на заповедта е установяването наличието на
фактическите основания за издаване на заповедта, които да обосноват прилагането
на посочените правни основания за търсене на дисциплинарна отговорност и то в
най-тежкия ѝ вид. В настоящия случай такова пълно доказване не се проведе
и съответно не се установиха предпоставките за налагане на процесното
дисциплинарното наказание.
По горните съображения съдът намира, че Заповед №
РД-05-02-20/19.08.2021г. на Директора на Областна дирекция «Земеделие» -
гр.Шумен, с
която на А. Р. Б. е наложено дисциплинарно наказание «уволнение» и на основание
чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл е прекратено служебното ѝ правоотношение, е
незаконосъобразна, поради неспазване на установената форма – основание по
чл.146, т.2 от АПК, както и на основание чл.146, т.4 от АПК - издадена в
противоречие с материалноправни разпоредби и следва да бъде отменена.
Оспорващата
претендира присъждане на разноски в размер на 700 лева, представлящи договорено
и заплатено възнаграждение за един адвокат съгласно Договор за правна защита и
съдействие от 23.09.2021г. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. Съдът намира, че
искането е основателно и следва да бъде уважено, като Областна дирекция
«Земеделие» - Шумен, в чиято структура е органът издал акта, следва да бъде
осъдена да заплати на оспорващата направените разноски.
Воден от горното Шуменският административен
съд
ОТМЕНЯ по жалба
на А.Р.Б.
***, Заповед № РД-05-02-20/19.08.2021г. за налагане на дисциплинарно наказание
«уволнение», издадена от Директора на Областна дирекция «Земеделие» - гр.Шумен.
ОСЪЖДА Областна дирекция «Земеделие» - гр.Шумен да заплати на А.Р.Б. с ЕГН **********
*** разноски по делото в размер на 700 (седемстотин) лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България гр. София в 14-дневен срок от съобщаването му чрез изпращане на препис
по реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд
– Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: