РЕШЕНИЕ

 

гр. Левски, _03.07._ 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _осми юни_ 2020 г. в състав:

 

                     Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

                             Съдебни заседатели:

                                                   Членове:

 

при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова а.н. дело № ­­_92_ по описа  за _2020_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

          В районен съд гр. Левски е постъпила жалба от Г.М.Ш. ***-0938-005559/05.09.2019 г. на Началник СПП при ОДМВР Плевен.

В жалбата се твърди, че с обжалваното НП и незаконосъобразно и като такова се моли съда да постанови решение, с което да го отмени.

За административно наказващият орган, редовно призован – представител не се явява в съдебно заседание и не е изразено становище по жалбата.

Съдът, като прецени представените по делото писмени доказателства, както и събраните гласни доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и като такава се явява допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Видно от представения по делото АУАН е, че на 20.08.2019 г. в 14.05 часа в гр. Л.по ул.************** пред дом № ***** управлява лек автомобил *********** с рег. № ************, негова собственост без сключена „гражданска отговорност” за 2019 г. към часа и датата на проверката. Отразено е, че е нарушил чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ.

Към делото е представено и обжалваното НП, от което се установява, че нарушението текстово е изписано, така както е посочено в акта, но е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 483 ал.1 т.2 от КЗ, която разпоредба противоречи на установеното в акта и словесното изписване на нарушението. В разпоредбата на чл. 483 ал.1 т.2 от КЗ е вменено като нарушение управлението на МПС от трета държава при влизане на територията на РБългария, когато няма валидна за територията на РБългария застраховка, а словесно е посочено, че лицето управлява автомобил негова собственост без сключена задължителна застраховка, което само по себе си представлява нарушение по чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ, а не по т. 2 както е посочено в НП. В НП е изписано също така, че се касае до повторно нарушение, но не е посочено кога е извършено и установено предходното нарушение с оглед възможността на жалбоподателя да реализира защитата си и възможността на съда да прецени дали действително е налице повторно нарушение.

В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани служителите от РУ Левски – П.П. и Г.Г.. От показанията на същите се установява, че на посочената в акта дата са били на работа, че са извършили проверка и са установили, че автомобилът няма сключена застраховка „гражданска отговорност” към момента на проверката, за което е съставен акт.

По делото е представено и копие от застрахователна полица, от която се установява, че Г.М.Ш. е сключил застраховка „гражданска отговорност” за автомобила с рег. № **********, като същата е валидна считано от 15.51 часа на 20.08.2019 г., а видно от АУАН е, че проверката е извършена на 20.08.2019 г. в 14.05 часа.

Предвид представените писмени доказателства /АУАН и застрахователна полица/ и свидетелски показания на св. П. и Г., съдът приема, че действително към момента на проверката Ш. е бил без  сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”.

По делото е представено доказателство /разпечатани данни от информационната система на КАТ за регистрацията на МПС/, от което се установява, че Г.М.Ш. е собственик на автомобила **********, с рег. № **********, който е със стар регистрационен № **********.  От това доказателство се установява, че към момента на проверката /а това е отразено и в АУАН/ Г.Ш. управлява МПС, което е регистрирано на територията на РБългария и е негова собственост, което пък представлява нарушение по чл. 483 ал.1 т.1 от ЗДвП, а не по т.2,  който текст касае сключването на застраховка „гражданска отговорност” от лице, което управлява МПС от трета държава при влизане на територията на РБългария.

Относно отразената „повторност” в обжалваното НП, съдът констатира следното: Видно от представената справка за нарушител/водач по отношение на Г.М.Ш., е че на същия е издавано и НП № 18-0906-001415/17.09.2018 г. с което му е наложено наказание по чл. 683 ал.3 от КЗ въз основа на Акт Д 613632/06.09.2018 г., но това обстоятелство нито е посочено в обжалваното НП, нито пък самото НП – с надлежно отразяване дали и кога е влязло в сила е представено към материалите по делото, с оглед възможността на жалбоподателя да се защити, а съда да прецени фактите.

Предвид изложеното, съдът намира, че е налице допуснато съществено нарушение при издаване на обжалваното НП, като в него е отразена друга правна квалификация на допуснатото нарушение, а не действителната такава и е наложено наказание за повторно нарушение, за каквото не са представени доказателства.

При този изход на делото, следва да бъде осъден административно наказващия орган да заплати дължимото се адвокатско възнаграждение на адвокат Р. Р. от ПлАК, която видно от представения договор за правна защита и съдействие е извършила  защитата безплатно на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. По делото е направено искане за присъждане на дължимото се възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ал.2 във връзка с чл. 7 ал.2 т.1 от Наредбата дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 100 лв., за която сума следва да бъде осъден административно наказващия орган.

          Воден от горното, съдът

                                                  Р Е Ш И :

          НА основание чл. 63 от ЗАНН ОТМЕНЯ изцяло НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0938-005559/05.09.2019 г. на Началник сектор ПП - ОД МВР Плевен, с което на Г.М.Ш. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лв. на основание чл. 638 ал.5 във връзка с чл. 638 ал.3 във връзка с чл. 481 т.1 от КЗ за нарушение за което е съставен АУАН  № 288129 ОТ 20.08.2019 г., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР Плевен да заплати на адвокат Р.Р. ***, със съдебен адрес:*** сумата от 100 лв. представляваща минимално адвокатско възнаграждение по чл. 18 ал.2 във връзка с чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за оказаната защита по настоящото дело на Г.М.  Ш. ***, ЕГН **********.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: