Решение по дело №275/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявени от К. Г. К. от гр. София срещу И. Я. Б. от гр. Кърджали и „П.” Е., гр. Кърджали,представлявано от управителя И. Я. Б. са обективно и субективно съединени искове, с правно основание чл. 94 Закон за авторското право и сродните му права и чл. 86, ал.1 Закон за задълженията и договорите.

Ищецът К. Г. К. твърди, че през есента на 2004 г. ответникът И. Я. Б. му възложил да изработи цялостната концепция на в. „П.” и графичното оформление. На 1 декември 2004 г. започнал работа по творческата и производствената задача да се направи нов вестник. Маските за графичното оформление изработил по два начина: да се отварят и от компютърната система, с която работел издателят, и от по-новите версии издателски програми. Ищецът предвидил защити и отворени схеми за вход, а паролите предал на техническото лице М. А.. Графичното оформление можело да се възприеме и нямало да се конфронтира технологично с компютърния софтуер на съвременните полиграфически бази. Създал главата на вестника, както и графичното оформление на вътрешните страници, съобразявайки се с високото качество в модерните печатници. В художествен план елементите на графиката можели да се ползват в различни формати на страниците и в пълна цветност. В. „П.” излязъл точно преди Коледа на 2004 година, и имал търговска цена, както и обявен тираж. Ищецът предложил и направил съвсем нов тип вестник, който съдържал сгънати в него два отделни вестника за по-удобно ползване от читателя. Композирал тематичната концепция в съгласие с художествената концепция и графичното оформление. Всички структурни модели на графиката били подчинени на основния градивен елемент, символизиращ визуализацията на едно печатно периодично издание - неговата глава. Направил съвсем специфично интерпретиране на емблемата на вестника. Чрез вертикална рубрика, обърната на „верев", под формата на „папирус”, променил традиционно употребяваната горна хоризонтална колонцифра. Създадените художествени заставки отговаряли на идеята в. „П.” да се отличава и да има характерен облик, отговарящ на заглавието му. Ползваните графични елементи за визуализация на материалите създавали връзка с другите две издания- в."Н.Ж. и в. „Й.х.”. В началото на следващата 2005 г. ищецът участвал във всички процеси на изработката на първите три броя на в. „П.” - с допълнителен жълт цвят върху 1-ва и 8-ма страници. Наложили се промени, продиктувани от условията за печат. Двата вътрешни вестника преобразували като страници от основния вестник - носител „П.”. Цялото издание станало с т.нар. „немски” формат. Издателят сменил заглавните заставки, озаглавени „ОБЯВИ” и „ТВ”, само в брой 1 страниците можели да се изтеглят и ползват самостоятелно. После рекламата и обявите се обособили в страници, наречени „АЛО”, не били самостоятелни, какъвто бил замисъла, не можели да стават отделни тела, разполагали се произволно в подредбата на вестника, а телевизионният справочник се помествал на страница или на част от страница. Печатницата постигнала качествен изход на вестника, съобразно форматите и цветността, едва на третия брой. Ищецът разчитал, че най-сетне, след свършената работа, както се били уговорили с ответника, ще му се заплати участието и изпълнението на всички процеси по работата на изданията, включително и графичното оформление. От пилотния брой на вестник „П.” през декември 2004 г. до януари 2009 г., ответникът Б. го изписвал в редакционното каре на всеки издаден брой на вестник „П.”, ползвал неговото графично оформление и сам признавал авторските му права. До днес ищецът не бил получил възнаграждение за възпроизвеждане на произведението му. Налице бил деликт, нарушаване на чуждо авторско право. Поради липса на договор и конкретно уговорено възнаграждение, му се дължало обезщетение по ЗАПСП. Претендира от ответниците солидарно заплащането на обезщетение за причинени имуществени вреди от нарушено авторско право, изразяващо се във възпроизвеждането на графично оформление на всяка страница без съответен договор за използването му, в размер на 850 лв., за 170 бр. на печатното издание на в. „П.” за периода от 15.12.2004 година /първи пилотен брой/ до 14.02.2009 година /бр. 6/, ведно с мораторната лихва върху тази сума в размер на 50 лева за същия период; както и сумата в размер на 110 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от нарушено авторско право, като са спрели да изписват името на ищеца в редакционното каре на в. „П.” от брой 7 до брой 28 от 2009 г. за периода от 28.02.2009г. до 21.11.2009 година, въпреки, че ползват графичното оформление, ведно с мораторна лихва върху главницата за всеки един брой, в посочения период, в размер на 5 лева.

С протоколно определение от 08.09.2010г., съдът е допуснал изменение размера на предявените искове, както следва: първият иск за сумата от 850 лв. да се счита предявен за сумата от 10 200 лв., размерът на мораторната лихва от 50 лв., предявен за сумата от 5 813.38 лв. върху 10 200 лв. за периода 15.12.2004г. до 14.02.2009г.; вторият иск за сумата от 110 лв. да се счита предявен за 1 100 лв., и размерът на мораторната лихва от 5 лв. – за сумата от 99.51 лв. върху 1 100 лв. за периода 28.02.2009г. до 21.11.02009г.

В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците И. Я. Б. и "П." Е., със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, чрез управителя И. Я. Б.. В отговора се навеждат доводи за недопустимост и неоснователност на предявените искове.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез представител по пълномощие поддържа исковете така, както са предявени и с направеното изменение. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответниците И. Я. Б. от гр. Кърджали и „П.” Е., гр. Кърджали,представлявано от управителя И. Я. Б., чрез представител по пълномощие оспорват предявените искове като неоснователни. Молят да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От удостоверение за актуално правно състояние от 16.02.2009г., издадено от Окръжен съд – Кърджали на ответника „П.” Е. се установява, че същото е със седалище и адрес на управление в гр. Кърджали, с разнообразен предмет на дейност, включително издателска дейност и рапространение на печатни произведения, със собственик „Р.а. - Р.” ООД, гр. Кърджали и с управител И. Я. Б. от гр. Кърджали.

Не се спори по делото, че ответникът „П.” Е. със седалище и адрес на управление в гр. Кърджали и с управител И. Я. Б., е издател на в. „П.”, чийто първи пилотен брой излязъл на 15.12.2004 г.

От приетата като доказателство фактура № 146/22.12.2003г., се установява, че от „П.” Е., гр. Кърджали чрез „Киди – К. Г.”, гр. София, за консултантски услуги – графично оформление на вестник, на ищеца К. е изплатена сумата от 1 200лв.

От събраните по делото гласни доказателства – показанията на разпитаните по делото свидетели /всички в трудови отношения с издателя/: М. П. – първи зам.-главен редактор, И. Л. – зам.-главен редактор, А. Т. и М. А. – компютърни дизайнери и К. М. - редактор, които показания съдът възприема изцяло като подробни, последователни, безпротиворечиви и неопровергани от други доказателства по делото, се установяват следните факти, относими към предмета на делото: в създаването на графичното оформление на нулевия брой /първи брой – бел. съда/ на в. „П.” участвали главният редактор – отв. Б., св. П., св. Л., св. А., св. М., както и ищецът К.. Последният създал главата на в. „П.”, която се използвала и досега. Свидетелите сочат още, че графичното оформление се променяло във всеки един брой и страница на вестника при изработването му, която промяна била в зависимост от новините, материалите за публикуване, снимковия материал, актуалността на темата и др. Графичното оформление било ежедневен, колективен процес. След изготвяне на нулевия брой ищецът не участвал в графичното оформление на следващите издания на вестника. Сочат също така, че от графичното оформление на нулевия брой като проект, освен главата, не останало нищо в следващите издания на вестника. Графичното оформление се заплащало, като всеки брой и всяка страница се хонорували с определен хонорар. След това броят отивал в счетоводството и там се изготвял хонорарен лист. Главата на вестника, изготвена от ищеца, не се хонорувала всеки брой, тъй като изработването й било еднократно заплатено на ищеца. Името на ищеца се изписвало в карето на вестника, за да му се направи реклама и се популяризира името му в обществото, и това било според уговорка между ищеца и главния редактор на вестника.

Показанията на св. М. Б. съдът не обсъжда, тъй като същите са неотносими към делото.

От заключението на съдебната експертиза за авторско право, изготвена от в.л. при САС В. Ш.- дипломиран патентен специалист, което заключение съдът възприема изцяло като обективно, пълно и обосновано, както и от разпита на вещото лице в съдебно заседание, се установява следното: Обектът на авторското право в случая е графично оформление на вестник. Думата „вестник” е с първо значение като: „периодично печатно издание, което излиза на големи листове хартия, за текуща информация”. В този смисъл вестникът е едновременно и печатно издание, понеже предлага текуща информация в словесна или друга знакова форма, така и периодично издание, понеже се издава циклично и може да бъде ежедневник, седмичник или месечник. Той същевременно е и сборно произведение, тъй като обичайно включва произведенията на много автори (кореспонденти, писатели, поети, художници, фотографи и др.). Графичното оформление на печатан вестник, за да бъде годно за размножаване, трябва да бъде конкретен обект, материализиран на носител. Графичната концепция на даден вестник определя неговия облик за определен период от време и се материализира в графичното оформяне на всеки негов брой. Вестник „П.” е регионален вестник и съответно носи спецификата на такъв.Определен е шаблон за сравняване – пилотният брой от Декември 2004. Името на ищеца под квалификацията „графично оформление” се съдържа в: бр.36 от 07-13.11.2005, бр.37 от 21-27.11.2005, бр.38 от 26-02.12.2005, бр.39 от 03-09.12.2005, бр.41 от 12-23.12.2005, бр.1 от 21-27.01.2006, бр.36 от 21-27.10.2006, бр.38 от 11-17.11.2006, бр.39 от 18-24.11.2006, бр.42 от 23-29.12.2006, бр.1 от 13-19.01.2007, бр.1 от 12-18.01.2008, бр.5 от 09-15.02.2008, бр.29 от 09-15.08.2008, бр.30 от 16-22.08.2008, бр.31 от 23-29.08.2008, бр.32 от 30.08-05.09.2008, бр.47 от 20-26.12.2008, бр.1 от 10-16.01.2009, бр.1 от 10-16.01.2009 и бр.5 от 02-13.02.2009. Следните броеве не съдържат името на ищеца: бр.7 от 21-27.02.2009, бр.8 от 28.02-06.03.2009, бр.9 от 07-13.03.2009, бр.29 от 12-18.12.2009 и бр.23 от 25.06-02.07.2010г. Форматът на вестника е различен през годините, като първоначално е бил формат три четвърти (шаблонът от 2004); а след 2005 – на таблоиден формат – (А3) половината от големината на голям формат. Форматът на колоните е съобразен с формата на вестника – първоначално 7 колони, в последствие намалени при таблоидния формат на шест. Шаблонът от 2004 и поне до бр.3 от 2005 са с три четвърти формат. Главата на вестника е основен автопрезентиращ елемент на периодичните издания. В случая във всички изследвани броеве е формирана от наименованието „П.”, разположено ветрилообразно, наподобяващо графиката на вестниците „Трета възраст” и „Пенсионери”. Тя е постоянна по вид и по размер, като всяка буква е разположена в самостоятелно поле, представляващо стилизирано изображение на древен папирус, навяващо асоциация със старинна писменост. Използван е един и същи шрифт на буквите. Главата заема около половината от ширината на страницата и около една четвърт от височината. Местоположението на главата на вестника е променливо в сравнение с шаблона. Самият шаблон е с ляво центрирана глава, но в следващите броеве главата може да е дясно центрирана, или разположена в долния край под фалца. Шаблонът и поне до бр.3 от 2005 са с текст на първата страница, както е обичайно за вестниците. Цялата графика на вестника, както концепцията му, така и конкретното оформление на броевете, след пилотния брой, още следващия сравняван брой – бр.36 от 2005, е сменена при запазване единствено изображението на главата.Всеки вестник, следвайки възприетата графична концепция, има някакво графично оформление на всяка страница от всеки брой, включващо главата на вестника и разположението на печатните материали, в т.ч. заглавията им, рекламните карета и фотографиите. Това графично оформление в съвременните условия се материализира на електронен носител и така се носи за печат. Според европейската практика, графичното оформление на вестник като печатно издание се отнася до целия вестник от даден брой – от първата до последната страница. Европейското разбиране е, че най-малката част, на която може да се раздели вестника като печатно издание е графичното оформление на една страница. Следователно графичното оформление на всяка страница от вестник, възприета като най-малката единица печатно издание, е разположението и взаимовръзката на всички елементи от дадената страница. По отношение на в.”П.”, главата на вестника е създадена от ищеца и тя представлява произведение на плакатния (стилизиран) дизайн със самостоятелно значение, тъй като е самостоятелно и завършено произведение на изкуството. Материализирана е върху електронен носител. Доколкото, обаче, тази глава представлява част от графичното оформление на страница от вестник, която съгласно европейската практика, е най-малката и неделима част на графично оформление на печатно издание, главата сама за себе си не може да бъде графичното оформяне на цялата отделна страница, тъй като тя се разполага върху полето на страница, където се намират и други елементи, било като самостоятелни произведения или като елементи без самостоятелен творчески характер. Т.е. главата сама за себе си е само част от графично оформяне на отделната страница, въпреки, че сама за себе си представлява самостоятелно и завършено произведение. По отношение на притурките „Здравей, адаш”, които в проверяваните броеве се установява, че се появяват еднократно само в пилотния брой, също имат оформена глава, която представлява завършено произведение на плакатния дизайн. Следвайки европейската практика, конкретното изпълнение на колонцифрата е неразделна част от всяка конкретна страница. Тя сама за себе си, извън самата страница, не представлява завършено произведение на литературата или изкуството, тъй като е променлива в нейната цялост и формата й се мени при всяка отделна страница. Графичното оформление на всеки брой вестник и в частност на всяка негова отделна страница, е процес, който се извършва в редакция на работното място за предпечат и е краен резултат от съвместния труд на екип от хора, който намира крайна реализация върху електронен носител, предаван в печатницата за размножаване на копия от него. Отделни елементи сами за себе си не формират графично оформление на печатно издание с най-малка единица страница от вестник. Те могат да бъдат само част от графичния дизайн, оформящ облика на вестника като обща визия, което на теория се причислява към графичната концепция на вестника. Авторското право върху този краен резултат от подборката, оформлението и подредбата на отделните материали при периодичните издания да принадлежи на издателя. Изисква се лично присъствие, тъй като творчеството се състои в подбора, разполагането и пригаждането на готови елементи върху полето на страницата, така че да бъдат удовлетворени определени потребности за хигиена на четенето и едновременно с това индивидуализиране на всяка страница до готов продукт, който да може да бъде размножаван. Ищецът е участвал като съавтор в графичното оформяне само на страниците на пилотния брой на този вестник и е предлагал включването на конкретни графични елементи като: главата на вестника, колонцифрата, вертикално разположените рубрики. В заключение вещото лице сочи, че цялата графика на вестника, както концепцията му, така и конкретното оформление на всеки от броевете след пилотния брой, е сменена от следващия сравняван брой – бр.36 от 2005 и това е така и досега, при запазване единствено непроменено изображението на главата. От този период са премахнати и притурките „Здравей, адаш”. Графичното оформление на страниците на в.”П.” през целия период от 01.12004 до 30.11.2009 не е създадено от Ищеца К. К.. Той е участвал в колектив, работещ върху графичното оформление на пилотния брой на в.”П.” от Декември 2004.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът възприема изцяло като пълно, обосновано и компетентно изготвено, от което се установява следното: за подобно ново издание /има се предвид като в.”П.” – бел. съда/, се заплаща консултантски хонорар за графичната концепция. За реално изработена концепция се заплаща обичайно еднократен хонорар от 700 лв. Възнаграждението за създаване на глава на вестник струва между 200 - 300 лв. Графичното оформление се заплаща за всеки брой и за всяка страница въз основа на авторски хонорарен лист, оформен към всеки вестник. Други възнаграждения за ново издание не се изплащат. Средната стойност на обичайното възнаграждение, получавано от автора, за ползване на графично оформление на печатно издание е както следва: от първи пилотен брой от 15 декември 2004г. до брой 6 на в. „П.” от 14 февруари 2009г. - средно възнаграждение на брой в размер на 40.77 лв., а на страница - средно в размер на 3.96 лв. През периода са издадени 168 броя, през м. ноември 2007г. и м. Декември 2007г. в. „П.” не е издаван. Изплатената сума за авторско възнаграждение е в размер на 6 850 лева - от брой 7 от 28 февруари 2009г. до брой 28 на в. „П.” от 21 ноември 2009г., средно възнаграждение на брой в размер на 21.64 лв., а на страница - средно в размер на 2.70 лв. За периода са издадени 22 броя в. „П.”. Изплатената сума за авторско възнаграждение е в размер на 476 лева. Възнаграждението при използване на графичното оформление, когато се трансформират основни полиграфически параметри като формати и цветност на страниците на печатното издание се запазват в размерите, които са изплащани преди трансформацията. Тиражът на печатното издание в. „П.” за периода от първи пилотен брой от 15 декември 2004г. до 31.12.2006г. не се съхранява в редакцията. Прегледан е тиражът на печатното издание за периода от 01.01.2007-30.11.2009г. Във всеки брой допълнително с химикал е отбелязан автора на графичното оформление и хонорара, който следва да му бъде изплатен. С лицата, на които е изплащан хонорар за графично оформление, са сключени договори на основание чл.36 ЗАСП. Хонорарите са начислени с лист за авторски хонорар, изготвен за всеки брой на вестника от първи пилотен брой от 15 декември 2004г. до брой 28 на в. „П.” от 21 ноември 2009г. На външни автори хонорарите са изплащани с РКО, а на работещите по трудово правоотношение в „П.” Е., хонорарите са начислявани по ведомост за заплати, сумите са превеждани по дебитни карти. Общо изплатените хонорари от декември 2004г. до декември 2008г., на лицата А. С. Т., М. М. А., И. Л. и М. П. за графично оформление на вестника, са в размер на 4 511лева. Във всеки брой на в. „П.” от 01.01.2007г. до 21.11.2009г. допълнително с химикал е отбелязан автора на графичното оформление и хонорара, който следва да му бъде изплатен. Хонорарите са начислени с лист за авторски хонорар, изготвен за всеки брой на вестника, дължимите суми са включени във ведомост за заплати за съответния месец, сумите са преведени по дебитни карти.

При тези доказателства по делото, предявеният иск по чл. 94 ЗАПСП за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди от нарушено авторско право, изразяващо се във възпроизвеждането на графично оформление на всяка страница без съответен договор за използването му, за 170 бр. на печатното издание на в. „П.” за периода от 15.12.2004 година /първи пилотен брой/ до 14.02.2009 година /бр. 6/; както и искът по чл. 94 ЗАПСП за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди от нарушено авторско право, като са спрели да изписват името на ищеца в редакционното каре на в. „П.” от брой 7 до брой 28 от 2009 г. за периода от 28.02.2009г. до 21.11.2009 година, въпреки, че ползват графичното оформление, които обезщетения и по двата иска ищецът претендира солидарно от двамата ответници, съдът счита за неоснователни и недоказани. Относимите материални норми към решавания спор от Закона за авторското право и сродните му права са следните: според чл.3 ал.1 т.3, обект на авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като: „..т. 9. графично оформление на печатно издание”; чл.3 ал.2 т.3 - обект на авторското право са също: ... 3. периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали”. Частите от тях също могат да бъдат обекти на авторско право. Чл.4 изключва от обектите на авторското право „..т.2. идеи и концепции...” Според чл.5автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейносте създадено произведение; според чл. 6,до доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки. Чл. 8 определя съавторството като: авторското право върху произведение, създадено от две или повече лица, им принадлежи общо независимо дали произведението е неделимо цяло или се състои от части, които имат самостоятелно значение. Според чл.10 авторското право върху периодични издания и енциклопедии принадлежи на физическото или юридическото лице, което осигурява създаването и издаването на произведението. Авторското право върху включените в такова произведение отделни части, които имат характер на произведение на литературата, изкуството и науката, принадлежи на техните автори. §2 т.3 от допълнителните разпоредби на ЗАПСП определя възпроизвеждането на произведение като прякото или непрякото размножаване в един или повече екземпляри на произведението или на част от него, по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, постоянна или временна, включително запаметяването му под цифрова форма в електронен носител.

Основни предпоставки за уважаването на иска по чл. 94 ЗАПСП като деликтен по своя характер са следните: нарушение на авторско право, виновно извършване на нарушението; настъпили вреди /от имуществен или неимуществен характер/ и причинна връзка между нарушеÝието и вредите. Т.е., в конкретния случай, в тежест на ищеца е да докаже, че е създал обект на авторско право – графично оформление на в. „П.”; че ответниците са допуснали нарушение на авторското право под две форми: като са възпроизвеждали графичното оформление, създадено от ищеца, на всяка страница на вестника без съответен договор за използването му; като издателят спрял да изписва името на ищеца в редакционното каре на в. „П.” от брой 7 до брой 28 от 2009 г. за периода от 28.02.2009г. до 21.11.2009 година, въпреки, че графичното оформление било ползвано; че от действията на ответниците ищецът е претърпял вреди – техният размер и характер; причинната връзка между нарушението и вредите; солидарната отговорност на ответниците. Тъй като вината при деликт се предполага до доказване на противното, то ответниците следва да докажат липсата на вина в действията им. Така, за да се даде отговор на въпроса налице ли е първата предпоставка по иска: създал ли е ищецът обект на авторско право – графично оформление на печатно произведение, съдът кредитира изцяло заключението на съдебната експертиза за авторско право, изготвена от в.л. В. Ш., прието като доказателство по делото. Заключението е пълно, ясно и обосновано, поради което не възниква съмненение в неговата правилност. Направеното от ищеца оспорване на експертизата в съдебно заседание впрочем, е неконкретизирано и неясно, като на практика експертизата се отрича без да се сочат недостатъците й и без да се правят адекватни процесуални искания във връзка с това. Ето защо съдът приема изводът на вещото лице, базиран на европейската съдебна практика, че най-малката част от вестник, която може да бъде самостоятелен обект на графично оформление, е една цяла негова страница. В тази връзка, безспорно установено е обстоятелство, че ищецът е автор на главата на в. „П.”, както и че тя представлява завършено произведение на плакатния дизайн.Доколкото обаче, тази глава представлява част от графичното оформление на страница от вестник, - най-малката и неделима част на графично оформление на печатно издание, - главата сама за себе си не може да бъде графичното оформяне на цялата отделна страница, а е само част от графичното й оформяне. Т.е. създаването на главата на вестника, включително установеното друго участие на ищеца в графичното оформление на нулевия брой с даването на идеи за разположение на колонцифри, вертикално разположение на рубрики, не е достатъчно и не прави автоматично ищецът автор на графичното оформление на страница, респ. на вестника. От значение за този на извод на съда са и обсъдените по – горе свидетелски показания, а именно: че ищецът участвал в графичното оформление на първия пилотен брой на в. „П.”, като в тази дейност участвали още отв. Б., св. П., св. А. и св.М.; че графичното оформление е резултат на колективен труд на цялата редакция и се променя при всеки следващ брой и всяка страница в зависимост от новините, актуалността на темите за публикуване и пр.; че в. „П.” се променял с всеки следващ брой, като единствено главата се използвала във вида, създаден от ищеца, като същевременно, същият не участвал в графичното оформление на другите броеве на вестника след първия пилотен брой. С приемането на обратното, - че ищецът, създавайки главата на вестника, е автор на графичното оформление на целия вестник, би се отрекъл приноса на останалите участници в създаване на вестника – редактори, репортери, комп. дизайнер и пр., и би се стигнало до абсурдното положение щото всеки един от тях да може да претендира самостоятелно авторско право за графично оформление на вестника. Ето защо, в този случай, цитираните по-горе разпоредби на чл. 8 и чл. 10 ЗАПСП уреждат случаите на съавторство, както и принадлежността на авторското право върху периодични издания на издателя. Обстоятелството, че ищецът не е участвал в графичното оформление на последващите издания на вестника се потвърждава включително от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която сочи, че във всеки брой на в. „П.” е отбелязан автора на графичното оформление и следващия му се хонорар, като хонорарите са начислени с лист за авторски хонорар, изготвен за всеки брой на вестника, дължимите суми са включени във ведомост за заплати за съответния месец и името на ищеца не фигурира в тези листове за авторски хонорар. Във връзка с това, съдът приема, че вторият ответник – „П.” Е., гр. Кърджали е заплатил на ищеца участието му в графичното оформление на първия пилотен брой на в. „П.”, респ. изготвянето на главата на вестника, което се установява от приетата като доказателство фактура № 146/22.12.2003г., неоспорена от ищеца. По този начин се опровергава и предположението за авторство по чл. 6 ЗАСП /създадено с изписване името на ищеца срещу „графично оформление” в карето на посочените от в.л. Ш. по-горе броеве/, а именно: ищецът не е създател на цяла страница от в. „П.”; графичното оформление на всеки брой е създавано от посочените по-горе свидетели, намиращи се в трудово правоотношение с издателя, за което им е заплащано /установено от икономическата експертиза/; и не на последно място - името на ищеца е било вписвано в редакционното каре поради уговорка между ищеца и гл. редактор с цел реклама, последното, установяващо се от свидетелските показания, неопровергани от други доказателства по делото. Поради изложените съображения, съдът счита, че ищецът не проведе успешно пълно доказване на първата предпоставка на иска по чл. 94 ЗАПСП, а именно, че е създал закрилян обект на авторско право по смисъла на чл.3, ал.1, т. 9 ЗАПСП – графично оформление на печатно произведение – в. „П.”. Напротив, установява се противното, - че ищецът е създал главата на вестника, за което му е заплатено и е участвал с идеи в графичното оформление на първия пилотен брой на вестника, но не е участвал в графичното оформление на цяла страница, както и на следващите броеве, което е резултат на колективния труд на редакцията на вестника. При това положение, следва да се приеме, че не е допуснато нарушение на авторско право на ищеца и не е било необходимо сключването на договор за използването му, поради липса на предмет на такъв договор. На последно място, поради липса на обект на закриляно авторско право и виновно нарушение, липсват и претърпени вреди от ищеца от имуществен или неимуществен характер. За изчерпателност на изложението, тъй като се касае и за субективно съединяване на искове срещу двама ответника, като се претендира солидарната им отговорност, следва да да бъде добавено и това, че доводът, че същата произтичала от сливането на физическото лице и управителя на дружеството, е неправилен и не се възприема. Не се установява по делото отв. Б. да е имал взаимоотношения с ищеца по повод издаването на в.”П.” освен в качеството му на управител на търговското дружество, а и съгласно чл. 121 ЗЗД, солидарност между длъжници възниква само когато е уговорена или предвидена от закон. С други думи двата иска, всеки с правно основание чл. 94 ЗАПСП, за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди от нарушено авторско право, изразяващо се във възпроизвеждането на графично оформление на всяка страница без съответен договор за използването му, за 170 бр. на печатното издание на в. „П.” за периода от 15.12.2004 година /първи пилотен брой/ до 14.02.2009 година /бр. 6/ с цена 9 350 лв.; както и за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди от нарушено авторско право, като са спрели да изписват името на ищеца в редакционното каре на в. „П.” от брой 7 до брой 28 от 2009 г. за периода от 28.02.2009г. до 21.11.2009 година, въпреки, че ползват графичното оформление с цена 1 100лв.; както и обусловените от изхода по главните, акцесорни искове по чл. 86, ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение на забавено изпълнение с цена съответно 5 813.38 лв. за периода 15.12.2004г. до 14.02.2009г. и 99.51 лв. за периода 28.02.2009г. до 21.11.2009г., срещу двамата ответника солидарно, са неоснователни и недоказани, и следва да бъдат отхвърлени. В този смисъл следва да бъде постановено и съдебното решение.

При този изход на делото, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените разноски в размер на 823 лв., от които на отв. „П.” Е., гр. Кържали – 306лв. внесен депозит за експертизи и 17 лв. за призоваване на свидетел; на двамата ответника – сумата от 500 лв., адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС-Кърджали сумата в размер на 100 лв., представляваща определения от съда депозит за изготвяне на съдебна експертиза за авторско право с определение № 314/15.04.2010 година, невнесен от същия.

Ето защо, Окръжният съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Г. К., с адрес: гр.С. 1000, ул. „А.К.” № *, .2, офис 2., ЕГН * срещу И. Я. Б. от гр. Кърджали, кв."В.", бл.**, вх.*, . *, ап.**, ЕГН * и „П.” Е., със седалище и адрес на управление гр.К., ул."Б." №*, представлявано от И. Я. Б. от гр. Кърджали, кв."В.", бл.**, вх.*, . *, ап.**, ЕГН *, солидарно, иск по чл. 94 ЗАПСП за сумата от 10 200 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от нарушено авторско право, изразяващо се във възпроизвеждането на графично оформление на всяка страница без съответен договор за използването му, на 170 бр. на печатното издание на в. „П.” за периода от 15.12.2004 година /първи пилотен брой/ до 14.02.2009 година /бр. 6/, както и за сумата от 5 813.38 лв., представляваща обезщетение на забавено изпълнение върху сумата от 10 200 лв., за периода 15.12.2004 г. – 14.02.2009 година, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Г. К., с адрес: гр.С 1000, ул. „А.К.” №*, .*, офис 2., ЕГН * срещу И. Я. Б. от гр. Кърджали, кв."В.", бл.**, вх.*, . *, ап.**, ЕГН * и „П.” Е., със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, ул. „Б.” №*, представлявано от И. Я. Б. от гр. Кърджали, кв."В.", бл.**, вх.*, . *, ап.**, ЕГН *, солидарно, иск по чл. 94 ЗАПСП за сумата от 1 100 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от нарушено авторско право, като спрели да изписват името на К. Г. К. в редакционното каре на в. „П.” от брой 7 до брой 28 от 2009 г. за периода от 28.02.2009г. до 21.11.2009 година, въпреки, че ползват графичното оформление, както и за сумата от 99.51 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху сумата от 1 100 лв., за периода 28.02.2009г. до 21.11.2009г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА К. Г. К., с адрес: гр.С. 1000, ул. „А.К.” № *, .*, офис *., ЕГН * да заплати на И. Я. Б. от гр. К., кв."В.", бл.**, вх.*, . *, ап.**, ЕГН * и на „П.” Е., със седалище и адрес на управление гр.К., ул. „Б.” №*, представлявано от И. Я. Б. от гр. К., кв."В.", бл.**, вх.*, . *, ап.**, ЕГН * направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

ОСЪЖДА К. Г. К., с адрес: гр. С. 1000, ул. „А.К.” № *, .*, офис *., ЕГН * да заплати на „П.” Е., със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „Б.” №*, представлявано от И. Я. Б. от гр. Кърджали, кв."В.", бл.**, вх.*, . *, ап.**, ЕГН * направените по делото разноски в размер на 323 лв.

ОСЪЖДА К. Г. К., с адрес: гр. С. 1000, ул. „А.К.” № *, .*, офис *., ЕГН * да заплати по сметка на Окръжен съд – Кърджали сумата в размер на 100 лв., представляващ невнесен депозит по експертиза.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: