Р Е
Ш Е Н
И Е
№..................................................2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично заседание
на шестнадесети септември
2020г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: М. ЖЕЛЯЗКОВА
с участието на секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното от съдията адм.дело
№ 948/2020г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано
е по жалба на „Тад Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, бул.“Осми
Приморски полк“ № 83, ет.2, представлявано от И.Т.Т., против Ревизионен
акт № Р-03000319004880-091-001/27.01.2020г. на орган по
приходите, в частта потвърдена с Решение № 66/10.04.2020г. на Директор на
Дирекция „ОДОП“-Варна при ЦУ на НАП, в която на дружеството са определени
данъчни задължения: 1. Данък върху доходите от трудови и приравнени към тях правоотношения по
ЗДДФЛ за данъчни периоди
м.04.2018-м.06.2019г. в общ размер 1 929.73 лв. и лихви за просрочие –
167.68 лв.; 2.По КСО – ДОО за за
данъчни периоди м.03.2018-м.06.2019г. в общ размер 4 774.16 лв. и лихви за
просрочие – 436.11 лв.; 3.ДЗПО – УПФ
за данъчни периоди м.03.2018-м.06.2019г. в общ размер 1 211.74 лв. и лихви за
просрочие – 110.68 лв.; и 4.По ЗЗО –
ЗО за данъчни периоди м.03.2018-м.06.2019г. в общ размер 1 938.73 лв. и
лихви за просрочие – 177.09 лв.
Жалбоподателят твърди, че
оспорения акт е незаконосъобразен, поради допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Конкретно сочи, че РА в
оспорената част е постановен при непълнота на доказателствата и
не отговаря на изискванията за съдържание, като правните изводи в него не
съответстват на фактическата обстановка. Поради това оспорва, като формиран в
резултат на неправилно установена фактическа обстановка, изводът на
ревизиращите органи, че направените плащания на подотчетните лица Г.Я.и К.Б
имат характер на трудови възнаграждения. Посочва, че счетоводството на дружеството е водено в съответствие със
законовите изисквания, като първичните и вторичните счетоводни документи си
кореспондират. А тези записи, заедно с останалите представени в хода на
ревизионното производство доказателства, в своята съвкупност водят до
безспорния извод, че посочените в РА парични средства, с които е извършена
корекция на задълженията, не са неотчетени трудови възнаграждения на двамата
служители, а представляват отпуснати служебни аванси, отчетени по съответния
ред. Счита, че представените в тази връзка документи - заповеди за командировки, придружени с
отчети за извършената работа, авансови
отчети за изразходваните средства и приходни касови ордери за върнатите от
лицата суми,
неправилно не са били кредитирани от органите по приходите, поради своя частен
характер. На изложените основания моли отмяна на РА в оспорената част. В депозирани
по делото молба и писмени бележки, чрез пълномощника си – адв.Р.Н., поддържа
жалбата на изложените в нея основания, и моли съда да я уважи. Позовава се на
заключението по допусната по делото ССЕ, като счита, че обстоятелството, че
самите служители не са били достатъчно дисциплинирани и не са запазили и
предали всички разходооправдателни документи, не е аргумент за квалифициране на
служебните аванси като заплати. Счита, че единствено в компетентността на
работодателя е дали да приеме или не авансовите отчети, като пропуските в тях
не са данъчнооблагателен фактически състав по ЗДДФЛ. Претендира присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът – Директор на Дирекция “ОДОП” -
Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител – гл.ю.к.М.К., в депозирано
по делото писмено становище и в съдебно заседание, оспорва жалбата и моли
същата да се отхвърли като неоснователна, по подробно изложените в
потвърждаващото решение аргументи. Сочи, че представените заповеди за командировки не
доказват реално осъществени такива, тъй като липсват каквито и да било
разходооправдателни документи, в т.ч. самите командировъчни заповеди не са
заверени от предприятието; не е ясно за какъв период е било командировано
съответното лице и дали изобщо реално такива са осъществени или не. Счита, че с
преддставените командировъчни заповеди се цели прикриване на изплатени трудови
възнаграждения. Претендира присъждане на ю.к. възнаграждение.
По допустимостта на
жалбата:
Жалбата срещу РА, потвърден с решение на Директора на Д-я „ОДОП”-Варна, е подадена пред надлежния съд, от легитимирано лице, в законоустановения по чл.156 ал.1 от ДОПК
срок, отговаря на изискванията на чл.145 и
чл.149 от ДОПК,
като е налице и правен интерес от обжалването, поради което е допустима за разглеждане.
По основателността:
След като разгледа оплакванията, изложени в
жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Производството
по издаване на обжалвания РА е започнало въз основа ЗВР
№ Р-03000319004880-020-001/25.07.2019г. издадена от С. Г.–
Началник сектор „Ревизии“ Дирекция
„Контрол” при ТД на НАП-Варна, упълномощен със заповед
на Директора на ТД на НАП-Варна. Срокът за извършване на ревизията е един
месец от връчване на ЗВР /26.07.2019г./.
Същата е с определен обхват като подробно са описани
задълженията и периодите, за които е проверката. Първоначалната
заповед е изменена досежно срока за приключване на ревизията със ЗИЗВР
№ Р-03000319004880-020-002/23.08.2019г
и № Р-03000319004880-020-003/24.10.2019г.
За резултатите от ревизията, в срока по чл.117 ал.1 от ДОПК е изготвен РД № Р-03000319004880-092-001/06.01.2020г.,
съдържащ предложение за установяване данъчните задължения на жалбоподателя.
В срока по чл.119 ал.3 ДОПК и от органите по ал.2 е издаден обжалвания РА, с който на дружеството са определени задължения: Данък
върху доходите от трудови и приравнени към тях правоотношения по ЗДДФ;
за ДОО;
.за ЗО; и за ДЗПО.
След оспорване на РА в тази част
по административен ред, Директорът на Дирекция „ОДОП“ е потвърдил същия с
Решение № 66/10.04.2020г.
В хода на ревизионното
производство са направени следните относими към предмета на делото фактически
констатации:
За ревизирания период декларираната от „Тад
груп“ ЕООД основна икономическа дейност е „Консултантска дейност по
информационни технологии“, осъществявана в офис под наем, находящ се в
гр.София. През този
период, при спазване разпоредбите на трудовото и осигурителното
законодателство, в дружеството
е имало наети
по трудови правоотношения общо 29 лица. За
начисляваните на
същите трудови възнаграждения
от РЛ са представени разчетно-платежни ведомости за заплати и месечни
рекапитулации.
В хода на ревизията е установено,
че през периода 01.05.2017г. -30.06.2019г., по банковите сметки на
служителите са извършвани преводи от К. И.- упълномощено лице, с вписано основание „захранване на сметка”, като сумите /общо в размер на на 77 842.98 лв., подробно описани в табличен вид на стр.14 от РД/ не са отразени в счетоводството на „Тад
труп“ ЕООД като намаление на паричните средства
на дружеството, не са начислени разходи за заплати, не са начислени ЗОВ и не е
удържан данък.
При анализ на банковите сметки на
ревизираното дружество и на банковите извлечения предоставени от служителите са
установени извършени преводи от банковата сметка на „Тад груп“ ЕООД
по банкови сметки на лица, които са били в трудово - правни отношения с
дружеството, както и изплатени парични средства в брой на обща стойност
87 157.52 лв., в т.ч. по банков път – 75 554.05 лв, и по касов път – 10 633.47
лв., които са осчетоводени в
дружеството като „разчети с подотчетни лица“. Сумите формират дебитното салдо по аналитичните
партиди на отделните служители на дружеството. Установено е, че същите не са осчетоводени като разходи за заплати и върху тях няма начислени осигурителни вноски и
удържан данък.
При извършените насещни проверки на лицата назначени по трудови
правоотношения, същите сочат,
че постъпилите по банковите им сметки суми с вписано
основание “захранване на сметка“ са за положен от тях труд в „Тад
груп“ ЕООД. В
отговор на връченото искане за представяне на документи и писмени обяснения от
трети лица /ИПДПОТЛ/ от К. И.са представени писмени обяснения, в които същата сочи, че е извършвала паричните вноски в качеството й на упълномощено от
управителя на дружеството лице, като последният й е давал парите.
Предвид установеното, че на наетите по
трудови правоотношения лица са изплащани суми с характер на трудови
възнаграждения, които в ревизираното дружество не са осчетоводени като работни
заплати, не е удържан дължимият данък по ЗДДФЛ и не са начислени дължимите
задължителни осигурителни вноски, органите по приходи са приели, че са налице
обстоятелства по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК. На РЛ е връчено уведомление по чл.124 ал.1 от ДОПК, а с ИПДПОЗЛ са изискани декларации по
чл.124 ал.3 от ДОПК.
В хода на ревизионното производство, на 29.11.2019г. и на 11.12.2019г. от страна на
„Тад груп“ ЕООД са подадени коригиращи декларации обр.1
и декларации обр.6, за допълнително установените трудови възнаграждения съответно за периодите от 01.01.2019г. до 30.06.2019г. и от 01.05.2017г. до 31.12.2018г., формирани от преводи по банкови сметки на лицата и
изплатени в брой, осчетоводени като „разчети
с подотчетни лица“ и от вноски по банковите сметки от К. И.с
вписано основание „захранване на каса“;
Установено е, че не са подадени
коригиращи декларации за Г.Я.и К.Б. По отношение на тези лица, от събраните в хода на ревизията
доказателства, в
т.ч. и такива представени от същите в резултат на връчени ИПДПО е установено,
че Г.Я.има регистриран трудов
договор в „Тад груп“ ЕООД
на 04.01.2019г., прекратен на 15.10.2019г., с посочена длъжност „мениджър ключови клиенти“ и
с договорено трудово възнаграждение 1 300 лв. К.Б е с трудов договор от
15.03.2018г.,
прекратен на 12.08.2019г., като е заемал длъжност „експерт сигурност на информационни и комуникационни
технологии“ с договорено трудово възнаграждение 1 289 лв.
В хода на ревизията, в изпълнение
на връчени ИПДПОТЛ са депозирани писмени
обяснения от лицата, обслужвали счетоводно ревизираното дружество и извършвали парични преводи,
включително и през системата на „Изипей“, а именно - К. И./л.253/ и от М. П. /244/. Същите са декларирали, че
преводите на Г.Я.са такива за трудови възнаграждения и за служебни аванси от
името и за сметка на „Тад груп“ ЕООД, във връзка с изпълнение
на служебни задължения. Срещу получаване на трудовото си възнаграждение са подписвани ведомости за
работни заплати. А получените аванси са отчитани пред фирмата с авансови отчети от подотчетно
лице. От К.И. са представени вноски бележки с вписани основания „захранване на сметка“
и „захранване на сметка служебен аванс „Тад груп““. А в писмените обяснения на П. са
посочени период и размер на
изпратени преводи на Г. Я. за трудово възнаграждение и служебни аванси.
При анализ на документите е установено, че
на Г. Я. са превеждани работни заплати и преводи с основание „разчети подотчетни лица” и други суми с вписани
основания „захранване на сметка“ и “ПП” /паричен
превод/. Установените постъпления по банковите сметки на Г. Я. с
вписано основание “захранване на каса“ са
подробно описани в табличен вид на стр.21 от РД.
Внесените суми по банковата
сметка на К. Б. с основание „захранване на каса“, посочени в табличен вид на
стр.24 от РД за перидода 2018г. са в размер на 9 191 лв. за Б. , като е установено, че същите не са осчетоводени в „Тад груп“ ЕООД.
От представена от РЛ аналитична партида на Г.Я.на счетоводна сметка 422
/подотчетни лица/ е установено, че през периода м.01- м.06.2019г. по дебита на
сметката е отразена предоставена сума на лицето общо в размер на 7 080.21 лв. Сметката е
кредитирана със сума общо в размер на 5 617.03
лв. срещу дебит на сметки 609 /други разходи/ и 501 /каса в лева/. Партидата
към 30.06.2019г. е с кредитно салдо в размер на 1 463.00 лв., т.е. счетоводно изразява вземане на
дружеството от лицето /стр.118/.
От представени счетоводни регистри за
периода от 01.01.2019г. до 30.06.2019г. е установено, че преведените К.Б. суми с
основание „захранване на каса“, на 25.01.2019г., 25.02.2019г. и 25.03,2019г. са
осчетоводени по дебит на сметка 422 /подотчетни лица/. За посочения период по
дебита на сметката са осчетоводени 5 964.00
лв. /6 по 994,00лв./. Сметката е кредитирана със сума общо в размер на
5 959.00 лв. срещу дебит на сметки 609 /други
разходи/ и 501 /каса в лева/. Партидата към 30.06.2019 г. е с кредитно салдо в
размер на 5.00 лв., т.е. счетоводно изразява вземане на
дружеството от лицето /стр.117/.
Във връзка с осчетоводените разчети с
подотчетните лица Я. и Б.,
ревизираното дружество е представило Заповеди за командировки, придружени с
Отчети за извършена работа, Авансови отчети за изразходени средства и приходни
касови ордери /ПКО/ за върнати от лицата суми /л.192-155/. При преценка на същите, органите по приходите са приели, че при съставянето им не са спазени изискванията на Наредбата за
командиравките в страната, тъй като в представените
Заповеди за командировки липсват подпис и печат на дружеството, в което е било
командиравано лицето, данни за датата на
пристигане и отпътуване, данните за вида и
марката на личното моторно превозно средство, което е използвано /както е по заповедта/, за разхода, вида и цената на горивото, за маршрута и разстоянията в
километри. Авансовите отчети
не са утвърдени от ръководителя или упълномощено от него лице. Представените
ПКО не са подписани от ръководителя или упълномощено от него лице. За вписаните
разходи не са представени разходооправдателни документи, отговарящи на
изискванията на чл.6, ал.1 от ЗСч.
Органите по приходите са приели,
че горните документи, като частни такива без достоверна дата, не се ползват с
материална доказателствена сила и са съставени за целите на ревизията.
Посочените в таблицата на стр.83 и съотв. 87 от РД суми: за Г.Я.- 7 799.47
лв. /осчетоводени в сметка 422
/подотчетни лица// и за К.Б. – 12 173.00 лв. /осчетоводени в сметка 422 /подотчетни лица/ общо в размер на 5 964 лв. и вноски по банкова сметка *** „захранване на сметка“
неосчетоводени, общо в размер на 6 209 лв./, нямат характера на разчети с
подотчетни лица, както твърди РЛ, а представляват трудови възнаграждения, за
които не са декларирани
задължителни осигурителни вноски и не е удържан данък върху доходите от трудови
правоотношения.
Предвид направените констатации
и на основание чл.122-124 и 124а от ДОПК, за изплатените трудови възнаграждения на лицата Г.Я.и
К.Б. за периода м.03.2018г.-м.06.2019г. с обжалвания РА са начислени следните данъчни
задължения и задължителни осигурителни вноски: Данък по чл.42 от ЗДДФЛ - 1 929.73 лв. и лихви – 167.68 лв.; осигурителни
вноски за фонд ДОО общо в размер на 4 774.16
лв. и лихви – 436.11 лв.; осигурителни вноски за ДЗПО
– УПФ общо в размер на 1 211.74 лв. и лихви – 110.68 лв.; и вноски за фонд НЗОК – общо в размер на 1 938.73
лв. и лихви – 177.09 лв.
Жалбоподателят оспорва горните изводи и установените въз основа на тях
данъчни задължения, с твърдения за материална
незаконосъобразност. Счита, че
не са били налице
основания за извършване на ревизията по реда на чл.122 от ДОПК; неправилно са
ценени събраните доказателства и необосновано е прието, че сумите са трудово
възнаграждение.
В хода на съдебното производство
е допусната ССЕ. Съгласно заключението по същата, неоспорено от страните и
прието от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че в периода 01.03.2018г.-30.06.2019г. „Тад Груп“ ЕООД е начислило и
изплатило следните суми за трудови възнаграждения:
-На Г. Я.: начислени: 6 138.62 лв.; изплатени: 6 138.62 лв., от
които 3131.44 лв. по банков път и 3 007.18 лв. в брой;
-На К. Б.: начислени: 20 028.72 лв.; изплатени: 15 541.85 лв.,
от които 15 541.85 лв. по банков път.
По счетоводни данни няма начислени и
изплатени допълнителни трудови възнаграждения.
Според представените в ревизионното
производство и допълнително от жалбоподателя документи, в счетоводството на
„Тад груп“ ЕООД са осчетоводени по сметка 422 „Подотчетни лица“ следните суми:
-Г. Я.: - предоставени
аванси: Дт 422 - 7 799.47 лв.;
отчетени аванси: Кт 422 - 7 799.47 лв., в
т.ч.;
командировъчни разходи - 851.25 лв;
други разходи -1 420.57 лв.;
възстановени суми в каса - 5 527.65
-К.Б: предоставени
аванси: Дт 422 -12 173.00 лв.;
отчетени аванси: Кт 422 -12 173.00 лв., в
т.ч.:
командировъчни разходи -1 168.05 лв;
други разходи -2 481.80 лв.;
разходи за минали години -1 433.38 лв.;
възстановени суми в каса - 7 089.77 лв.
Вещото лице сочи, че за голяма част от отчетените разходи няма
представени първични разходооправдателни документи, като съгласно изявление в с.з.
е установена само една фактура за нощувка. За командировките има издадени командировъчни заповеди
и отчети към тях. За отчитане на авансите
са изготвени и осчетоводени авансови отчети /за Я от 03.04.2019г. и от 10.06.2019г. и за Бойков от
03.07.2018г., 11.10.2018г., 14.01.2019г., 02.04.2019г. и 02.08.2019г./. В част от тях има допуснати технически
грешки, но същите са отразени правилно в счетоводството. За възстановените суми има издадени
приходни касови ордери.
Направените счетоводни записи за отразяване
на движението по кредита на с-ка 422 „Подотчетни лица“ отговарят на
съдържанието на представените документи - авансови отчети и приходни касови
ордери.
При осчетоводяване на първичните
и вторичните документи в счетоводството на жалбоподателя са разграничени
сумите, изплатени като трудови възнаграждения и тези, отразени като
предоставени и отчетени служебни аванси.
С молба от 15.09.2020г. от
жалбоподателя са представени писмени доказателства по опис, ползвани от в.л.
при изготвяне на заключението, а именно: фишове за работна заплата на Г.Я. и
аналитични регистри на сч.с-ка 422 за 2019г. и за двете лица.
Предвид гореустановената
фактическа обстановка, за да се произнесе по жалбата, съдът съобрази следното:
По валидността на акта.
При дължимата пълна служебна проверка на
валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК,
вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът установи, че процесния РА е валиден административен акт,
издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен
административен орган, в определения от него срок. РА е издаден от компетентните
органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, и определя данъчни
задължения за периода, за който е възложена ревизията. Подписан е и от двамата
ОП с квалифициран електронен подпис, по
смисъла на чл.24 от Закона за електронния документ и електронния подпис. В
съдържанието не само на ревизионния акт, но и на ЗВР, ЗИЗВР и РД е отразено, че
са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронен
документ, подписан с електронен подпис.
Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от
страната препис е допустимо по силата на чл.184 ал.1 от ГПК вр.§ 2от ДР на ДОПК. Същите са предоставени и на електронни носители, неоспорени от
жалбоподателя.
По процесуалната законосъобразност на акта.
Жалбоподателят не твърди конкретни нарушения на процесуалните норми, а при
извършената служебна проверка съдът не констатира такива. От приобщените по
делото доказателства се установява, че в хода на ревизията органите по
приходите са
извършили редица проверки и справки, изготвени по предвидения в закона ред и
съобразени при изготвяне на РД и РА; същите надлежно са уведомили
жалбоподателя, че основата за облагане ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК; извършили са анализ на събрани в хода на ревизията доказателства, както и
анализ на преценените от тях относими обстоятелства по чл.122 ал.2 от ДОПК. РЛ
надлежно е упражнило правото си на защита при административното, респ. при
съдебното обжалване на РА.
Дали направеният от данъчните
органи анализ на доказателствата е правилен, респ. дали в случая правилно е
приложил материалния закон, е отделен въпрос и зависи от това доколко
жалбоподателят успешно е провел доказване на възраженията си, с оглед
законоустановената призумпция по чл.124 ал.2 от ДОПК, за което изрично са дадени
указания от съда.
По материалноправната законосъобразност на оспорения акт:
Не се спори, че задълженията предмет на оспорения РА, са определени по реда
на чл.122 от ДОПК. За да преминат към облагане по особения ред в случая,
органите по приходите са приели, че са налице обстоятелствата по чл.122 ал.1 т.4 от ДОПК –
липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч или воденото
счетоводство не дава възможност за установяване основа за облагане. Съгласно чл.124
ал.2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена
ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни
до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за
вярност на фактическите констатации е оборима, но доказателствена тежест за
това носи жалбоподателят. Следователно в производството по съдебно обжалване на
РА, издаден по реда на чл.122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят
основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на
императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи
при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.
След преценка на събраните по
делото доказателства, в тяхната съвкупнаст,
съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя, че в случая
не са били налице основания за облагане по особения ред поради обстоятелства по
чл.122 ал.1 т.4 от ДОПК. Стриктното
тълкуване на цитираната
норма води до извода, че тя изисква установяването на толкова съществени пропуски в счетоводството, че те
да се приравняват с липсата на счетоводна отчетност, налагаща определянето на
приходите и разходите на лицето по аналог съобразно относимите обстоятелства по
чл.122 ал.2 от ДОПК. В случая такива нарушения на счетоводната отчетност, не са
установени от ревизиращите органи. Това се установява както от
заключението навещото лице, така и от констатациите в самия РД т.ІІІ от РД
„Счетоводство на РЛ“ по отношение воденото от РЛ счетоводство. В случая
основата за облагане не е определена по пътя на анализ на различни косвени
обстоятелства /както е при облагането по особения ред чл.122-124 от ДОПК/, а се
извлича директо от воденото счетоводство и от записите по банковите сметки на
двете лица, поради което е нямало основание ревизионното производство да е по
особения ред, а е следвало да протече по общия такъв, както на практика е
направено в случая.
Независимо от горното, доколкото настоящата инстанция е
такава по същество и оспорените с РА данъчни задължения са в резултат на
проведена по общия ред ревизия, съдът следва да се произнесе по дължимостта на
същите.
Установената по
делото фактическа обстановка не е спорна между страните - не се спори, че
ревизираното дружество през процесните периоди освен плащания на трудови
възнаграждения съгласно трудовите договори, е изплащало суми на двамата
служители Я и Б., работещи в този момент по трудови правоотношения с
дружеството лица. Не се оспорва и размерът на същите и начинът им на изплащане.
Спорен по делото е въпросът дали
изплатените по баков път на лицата Г.Я.и К.Б суми, съответно в размер на
7 799.47 лв. и 12 173.00 лв.,
с посочено основание „захранване на сметка“ и „разчет с подотчетни лица“, имат
характера на трудови възнаграждения, или както твърди жалбоподателят /жалба и
уточняваща молба от 06.07.2020г./ са служебни аванси.
Както беше посочено по-горе,
за установяване на тези твърдения, още в хода на ревизионното производство
жалбоподателят е представил Заповеди
за командировки, придружени с Отчети за извършена работа, Авансови отчети за
изразходени средства и ПКО за върнати от лицата суми /л.179-155/. След запознаване с
посочените документи, съдът изцяло споделя изводите на органите по приходите,
че същите не доказват обективираните в тях обстоятелства. Нито една от
представените заповеди за командировка /общо 8 бр. по 4 бр. за всяко лице/ не съдържа
подпис на издател - работодател или упълномощено от него длъжностно лице, както
изисква чл.10 ал.1 от Наредбата за командировките в страната /НКС/. Никоя
заповед също така не съдържа заверка и дата от упълномощено служебно
лице, респ. не е
подпечатана с печата на
предприятието, в което е командировано лицето /чл.10 ал.2 от НКС/. Няма данни за датата на пристигане и отпътуване. Във
всички Заповеди за командировки е вписано „пътуването
да се извърши с личен автомобил“, без да са посочени
данните за вида и марката на личното моторно превозно средство, за разхода,
вида и цената на горивото, за маршрута и разстоянията в километри по
републиканската пътна мрежа, по които се установяват пътните пари /чл.13 ал.1 и
2 от НКС/. Във всички заповеди, като цел на командировките е посочено
„Презантация на предлагани услуги от „Тад Груп“ ЕООД. Липсва конкретизация къде
и в кои предприятия следва да се изпълни задачата.
Представените отчети за извършена работа от своя страна, също не водят до по-голяма яснота. В същите е посочено: че
са проведени „срещи с потенциални клиенти“, без да са посочени кои; „посетени
са … бр. дружества и е извршена прецантация“ без да са посочени кои; „посетени
са дружества от различни сфери на дейност, съгласно утвърден график“ без да се
представя такъв; и т.н. В част от същите са отчетени квартирни и пътни, без да
е посочено къде е осъществено преспиването и без доказателства за реално
направени разходи за такива.
За вписаните разходи не са представени
разходооправдателни документи, отговарящи на изискванията на чл.6 ал.1 от ЗСч. Представена е една едиствена
фактура издадена от „Гехард“ ЕООД за нощувка. Същата е издадена на
07.06.2019г., на името на дружеството, но няма данни за конкретното лице
ползвало услугата, нито такива за
датата на пристигане и отпътуване. Поради това и с оглед обстоятелството, че в командировачната заповед от 05.06.2019г. няма няма
подпис и печат на дружеството, в което е било командировано лицето /л.173 гръб/, не може да се направи извод, че това лице е именно Г.Я.
Във връзка с отчитане разходите за
командировките всяко
от лицата е представило по два броя авансови отчети с данни за остатък за отчитане, описание на разходите
и сума за възстановяване. Както сочи жалбоподателя в депозираните писмени бележки, от компетентността
на управителя е да приеме или да откаже да приеме авансовите отчети. В случая
обаче представентите такива са
подписани единствено от подотчетните лица и не са утвърдени от
ръководителя или упълномощено лице.
Към авансовите отчети са приложени ПКО за възстановени от лицата суми.
Същите са само с посочени дати, без номера и отново имат подпис само на
„вносител“, а не съдържат подпис на касиер/главен счетоводител, нито от ръководителя или упълномощено от
него лице.
Сумите по два от авансовите отчети /от
03.07.2018г. и от 11.10.2018г./ и приложените към тях ПКО
не са осчетоводени в ревизираното дружество.
Освен това, липсват доказателства
за начина на определяне размера на средствата за служебните аванси, както е
разпоредено със заповед на самия управител /л.104 гръб/.
Предвид горното, съдът намира, че
представените от жалбоподателя
доказателства /заповеди
за командироване, отчети за извършена работа,
авансови отчети и ПКО на Я и Б./ правилно
са преценени от органите по приходите като частни документи без обвързваща
материална доказателствена сила. Съгласно чл.180 от ГПК частни документи,
подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че
изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Т.е същите не
се позват с обвързваща съда доказателствена сила, включително относно
съдържанието им. Преценени
съвкупно с всички събрани доказателства и установени факти се обосновава
извода, че тези доказателства не установяват
действително направени разходи за командироване на лицата и са съставени за целите на ревизията.
Жалбоподателят, на който изрично
беше указана доказателствената тежест, не ангажира доказателства, които да
водят до извода, че процесните суми са такива за служебни аванси, във връзка с
командироването на двете лица. Това становище на съда не се опровергава и от
заключението на вещото лице. Същото свидетелства единствено за обстоятелства,
които са безспорни по делото, а именно, че сумите
изплащани като служебни аванси са отразени надлежно по сметка 422 „Подотчени
лица“. Няма доказателства обаче тези записи да отговарят на реално осъществени
командировки. Както и самото вещо лице сочи, освен една единствена фактура за
нощувка /коментирана по-горе/ не е установило други разходооправдателни
документи във връзка с установените в счетоводството записи.
След като дружеството
твърди, че отпуснатите средства са служебни аванси - такива за командировка на
лицата, то следва да докаже това си твърдение, като представи доказателства не
само за счетоводното отразявена на сумите като такива, но и за реалното им разходване
като суми покриващи разходите за твърдените командировки. Липсват твърдения
процесните „служебни аванси“ за да били преднацначени за други служебни цели,
нито има доказателства за отчитането им като такива.
Допълнително съдът
намира за необходимо да посочи и това, че съгласно констатациите от РД,
установените в хода на проверката командировки на управителя са документирани с
надлежни доказателства за извършени разходи за престой и път. Т.е. налице е
съзнание както на управителя, така и на лицата обслужващи счетоводно
дружеството за реда и начина на документиране на командироването.
Индиция в подкрепа
тезата на данъчните органи е и обстоятелството, че на Я и Бойков по счетоводни
данни са превеждани суми за трудово възнаграждение в размер по-нисък от
договореното с трудовите договори такова съответно от 1 300 лв. и
1 289 лв. Представените от жалбоподателя с молба от 15.09.2020г. фишове за
работна заплата за Г Я, отразяващи вече коректния размер на трудовото
възнаграждение, съдът не кредитира. Същите са депозирани едва в хода на
съдебното производство, нямат дата на издаване и противоречат на останалите
събрани в хода на ревизията доказателства.
От описана фактическа
обстановка следва логичния и обоснован извод, до който са стигнали и ревизиращите
органи, че изплатените и неотчетени със съответни разходооправдателни документи
суми в горепосочените размери на служителите Я и Бойков, представляват
облагаеми доходи от трудово правоотношение по чл.24 ал.1 от ЗДДФЛ.
Неоснователно
жалбоподателят твърди, че пропуските в авансовите отчети могат да са
предпоставкат за облагане на дружеството само по ЗКПО. Констатациите в РА могат
да послужат за определяне на данъчни задължения и по двата закона, стига да са
предмет на ревизията. А доколкото конкретните такива не се свеждат само до
твърдението за липса на първични разходооправдателни документи, а и за това, че
преведените суми са такива за работна заплата, то обосновано е облагането по
ЗДДФЛ.
Съгласно разпоредбата
на чл.24 ал.1 от ЗДДФЛ облагаемият
доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други
плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с
изключение на доходите, посочени в ал.2. Доколкото в случая не е налице някое от изключенията в
ал.2, в частност това по т.5 б.“а“, съгласно която в облагаемия доход от
трудови правоотношения не се включва стойността на пътните и квартирните пари, доказани документално по реда на действащото законодателство, то
правилно върху
сумите приети за изплатени като трудови възнаграждения за Г.Я.- 7 799.47
лв. и за К.Б – 12 173.00 лв.
са начислени следните данъчни задължения и задължителни осигурителни вноски: Данък по чл.42 от ЗДДФЛ - 1 929.73 лв. и лихви – 167.68 лв.; осигурителни
вноски за фонд ДОО общо в размер на 4 774.16
лв. и лихви – 436.11 лв.; вноски за фонд НЗОК – общо в
размер на 1 938.73 лв. и лихви – 177.09 лв.; и осигурителни вноски за ДЗПО – УПФ общо в размер на 1
211.74 лв. и лихви – 110.68 лв.
Горепосочените суми не са
оспорени по размер, но въпреки това съдът извърши служебно проверка, при която
констатира, че при правилно приложени
данъчните ставки по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО, същите са коректно изчислени.
Предвид изложеното съдът намира, че РА в
оспорената част е законосъобразен. Жалбата против него се явява неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и предвид
разпоредбата на чл.161 ал.1 от ДОПК, искането на ответната страна за присъждане
на ю.к. възнаграждение се явява основателно. Жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати в полза на Дирекция „ОДОП” - Варна юрисконсултско
възнаграждение върху обжалвания интерес /10 745.930 лв./ в размер на 852.38 лв., съгласно чл.8 ал.1 т.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Тад Груп“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
бул.“Осми Приморски полк“ № 83, ет.2, представлявано от И.Т.Т., против Ревизионен
акт № Р-03000319004880-091-001/27.01.2020г. на орган по
приходите, в частта потвърдена с Решение № 66/10.04.2020г. на Директор на
Дирекция „ОДОП“-Варна при ЦУ на НАП, в която на дружеството са определени
данъчни задължения: 1. Данък върху доходите от трудови и приравнени към тях правоотношения по
ЗДДФЛ за данъчни периоди м.04.2018-м.06.2019г.
в общ размер 1 929.73 лв. и лихви за просрочие – 167.68 лв.; 2.По КСО – ДОО за за данъчни периоди
м.03.2018-м.06.2019г. в общ размер 4 774.16 лв. и лихви за просрочие –
436.11 лв.; 3.ДЗПО – УПФ за данъчни
периоди м.03.2018-м.06.2019г. в общ размер 1 211.74 лв. и лихви за просрочие –
110.68 лв.; и 4.По ЗЗО – ЗО за
данъчни периоди м.03.2018-м.06.2019г. в общ размер 1 938.73 лв. и лихви за
просрочие – 177.09 лв.
ОСЪЖДА „Тад Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна,
бул.“Осми Приморски полк“ № 83, ет.2, представлявано от И.Т.Т., да
заплати в полза на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско
възнаграждение в размер на 852.38 /осемстотин петдесет и два лева и 38 ст./.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: