№ 5
гр. Ловеч, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело
№ 20214310100312 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано във връзка с постъпила молба
от “БУЛАГРО“ АД против П. Т. Л. за присъждане на вземане за заплащане на
неустойка за забава.
Твърди се, че ответникът е регистриран като земеделски производител,
като с ищеца се намирали в трайни търговски отношения с предмет доставка
на стоки. В договора страните уговорили заплащането на неустойка при
забава в заплащането на цената в размер на 2 % от месечно от стойността на
доставеното. Във връзка с тези отношения ищецът твърди, че доставил на
ответника през 2019 г. торове на стойност 50 539,10 лв., за което издал
фактура на 14.03.2019 г., с падеж за плащане на задължението 31.08.2019 г.
Ищецът твърди, че доставил на ответника стоката, но ответникът не е
предложил изпълнение в договорения срок. По партидата на ответника за
периода от 01.09.2019 г. до 04.11.2019 г., е начислена неустойка в размер на 2
160,00 лв.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 2 160,00 лв. - неустойка за забава,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
изплащането й и сторените разноски.
В депозиран по делото отговор ответникът оспорва, ангажирания по
1
делото договор, да е сключен на посочената в него датата, като поддържа, че
е сключен през м. юни 2019 г. Твърди, че страните уговорили заплащането на
доставките по него в края на 2019 г. Във връзка с уговореното отложено
заплащане цената на доставената стока ответникът подписал запис на
заповед, като по негово искане ищецът му издал проформа фактура от
10.06.2019 г. с всички негови задължения, с падеж 31.12.2019 г.
Ответникът твърди, че уговорената в договора неустойка противоречи
на добрите нрави, тъй като уговорения в нея размер надхвърля значително
размера на законната лихва. Поддържа също, че неустойката е прекомерна с
оглед размера на действително претърпените вреди, като заявява искане за
намаляване размера й до размера на законната лихва.
В хода на делото по същество ищецът не участва чрез свой
представител и не изразява становище по същество.
В производството по делото ответникът участва лично с адв. Н., който
по същество излага становище за недопустимост на производството, а при
условията на евентуалност за неоснователност по съображения, изложени в
отговора.
При съвкупния анализ на събрания доказателствен материал, доводите
и становищата на страните, съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
Между страните е постигнато съгласие и сключен договор, по силата на
който ищецът се е задължил да предоставя на ответника торове, препарати за
растителна защита, горива и масла, като в спецификация, неразделна част от
него, се определят цените и сроковете за плащане, а в случай, че такава не
бъде съставена с факта на подписване на някой от следните документи -
фактура, проформа-фактура, приемо-предавателен протокол, складова
разписка, съдържащи цени и срока за плащане. Договорено е, че срокът за
плакане на стоките е 14 дни от датата на получаване на един от следните
документи: фактура, проформа-фактура, приемо-предавателен протокол,
складова разписка, ако друго не е уговорено за конкретната доставка в
придружаващите стоката документи или спецификация към договора. Цената
следва да се заплати безкасово по сметка, с посочен номер в “Банка Пиреос
България” АД. За обезпечаване изпълнението по договора ответникът се е
задължил да издаде запис на заповед в полза на ищеца в размер на
2
определения максимален кредитен лимит или в размера на цената на всяка
отделна оставка. При забава заплащането на цената в крайния уговорен срок
ответникът се задължил да заплати на ищеца лихва за забава в размер на 2 %
върху стойността на доставената стока, определена към крайния срок за
плащане, посочени в прилежащите към договора документи - спецификация,
фактура, проформа-фактура, приемо-предавателен протокол, складова
разписка, до окончателното погасяване на задължението. За забава над един
месец е уговорено заплащането на неустойка в размер на 20 % от стойността
на доставените стоки, определени към крайния срок за плащане.
От показанията на свидетеля Л. се установява, че през 2019 г. работила
за ищеца като търговски представител за районите Плевен и Ловеч. В това си
качество посетила базата на ответника, предала му процесния договор на
посочената в него датата /26.02.2019 г./, който той подписал, след което го
изплатила за подписването му от представителя на дружеството ищец. Л.
уточнява, че към доставка на заявена стока се пристъпва след потвърждение,
че договорът е сключен, като екземпляр от него се изплаща на клиента. При
сключването на договора ответникът подписал запис на заповед /в тази
насока мотиви на решение от 04.01.2021 г., по гр. д. № 24/2020 г. на ОС
Ловеч, за установяване на вземане по запис на заповед от 26.02.2019 г./. При
разсрочено заплащане цената на доставена стока, изпълнението се уговаря в
периода август-октомври. След настъпване падежа на задължението по
процента фактура /фактура от 14.03.2019 г./ Л. търсила ответветника по
телефона, за да му напомни, че трябва да плати, на той не отговорил на
обажданията й. По отношение на представената по делото проформа фактура
/л. 18 от делото/ Л. посочва, че тя има характер на справка, като се издава в
края на май до средата на юни, когато клиентите спират да купуват препарати
и започва жътвата.
На 04.03.2019 г. ищецът възложил на “НЕЛИ ТРАНС СБ” ЕООД София
да превози до получателя - П.Л., по маршрут Девня - Угърчин, АN, с тегло 25
т. Стоката е натоварена на 07.03.2019 г. и доставена на получателя на
08.03.2019 г., като получаването е удостоверено с подписа на ответника Л.,
видно от товарителница от 07.03.2019 г. /л. 8 от делото/.
На 06.03.2019 г. ищецът възложил на “АНДИ-М” 2012” Севлиево да
превози до получателя - П.Л., по маршрут Русе - Угърчин, NPK 15:15:15, с
3
тегло 25,200 т. Стоката е натоварена на 07.03.2019 г. и доставена на
получателя на 08.03.2019 г., като получаването е удостоверено с подписа на
ответника Л., видно от товарителница от 07.03.2019 г. /л. 7 от делото/.
На 06.03.2019 г. “Афер България” ЕООД е възложил на превозвач от гр.
Тетевен да превози до ищеца, по маршрут Девня - Угърчин, АN, с тегло 25 т.
Стоката е получена от ответника Л., което е удостоверено с подписа му върху
товарителницата от 06.03.2019 г. /л. 9 от делото/.
Във връзка с доставката на 50 т. Амониев нитрат - Девня, с единична
цена от 489,72 лв. и 25,20 тона NPK15:15:15 +10 % сяра, с единична цена то
696,60 лв. ищецът е издал на ответника фактура от 14.03.2019 г. на стойност
50 539,10 лв. със срок за плащане 31.08.2019 г. /л. 10 от делото/.
Според заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
икономическа експертиза фактура от 14.03.2019 г. е осчетоводена при
ответника и включена в справка декларация по ДДС, отчетен регистър
“Дневник покупки” за м. март 2019 г. За нея ответникът е ползвал данъчен
кредит. Счетоводствата на ищеца и ответника във връзка с процесната
фактура са водени родено, като при ищеца вземанията по нея са осчетоводени
по сметка 411 - клиенти, по аналитичната партида на П.Л., а при ответника
задължението е отразено по сметка 411 - доставчици, аналитична партида
“Булагро” АД. Вземането е погасено безкасово на 05.12.2019 г. /виж преводно
нареждане от 05.12.2019 г. на л. 5 от делото/. За периода 01.09.2019 г. до
04.11.2019 г. размерът на неустойката върху сумата от 50 538,10 лв.,
изчислена на база 2 % месечно, е 2 160,03 лв.
В проформа фактура от 10.06.2019 г. е отразен общия брой на
извършените доставки от ищеца на ответника за 2019 г., вид на доставената
стока, количества, единични цени, общ размер на сумите, издадени фактури и
падежи на вземанията по всяка фактура, както и извършените преводи. По
отношение на вземанията по процесната фактура е отразено, че падежите им
са 30.03.2019 г. В бележка е отразено, че с подписването на проформа
фактурата страните потвърждават посочените в нея стоки, цени и срокове за
получаване; в случай, че внасят изменение във вече сключени договори,
фактурата има сила на анекс; при не плащане в сроковете, посочени във
фактурата, върху вземаният се начислява лихва в размер на 2 % на месец до
окончателното изплащане на сумите /л. 18 от делото/.
4
С влязло в сила решение № 260000/04.01.2021 г., постановено по гр. д.
№ 24/2020 г. на ОС Ловеч, П. Т. Л. е осъден да заплати на “Булагро” АД
сумата от 435,23 лв. - обезщетение за забава върху сумата от 50 539,10 лв. за
периода 05.11.2019 г. до 05.12.2019 г.
Описаните по-горе факти са очертани на база приетите по делото
писмени и гласни доказателства /заключение на вещото лице по допусната
съдебно-икономическа експертиза и показанията на свидетеля Лилова/. На
показанията на свидетеля Лилова съдът дава вяра, макар същата да работи
при ищеца, тъй като казаното от нея при разпита й се подкрепя от останалия
доказателствен материал. Лилова през процесния период е работила като
търговски представител и пряко е контактувала с партньорите на ищеца,
посредничила е при сключване на договорите - посещавала е клиентите,
попълвала е договорите, предавала ги е в управлението на ищеца, отговаряла
е за събирането на вземанията по извършените доставки, т. е., участвала е в
процеса на сключване на договора и изпълнението по него. В показаният си
тя заявява, че доставките на стоката се извършват след сключването на
договора /подписването му и от двете страна/, което се потвърждава и от
ангажираната по делото справка за извършени доставки от ищеца до
ответника за 2019 г. От справка /проформа фактура/ се вижда всички
доставки са извършени след 26.02.2019 г. - датата, посочена в ангажирания по
делото договор за продажба на стока. Справката е представена по делото от
ответника, което означава, че е била на негово разположение. Тя е издадена на
10.6.2019 г., което се признава в отговора, по него искане. Датата на
издаването на справката е преди жътвата, когато свидетеля Христов казва, че
видял автомобил с името на ответника пред дома на ответника. Показанията
на свидетеля в частта, в която той заявява, че представител на ищеца е
посетил ответника във връзка със сключването на договора не се кредитира,
тъй като те не са изградени на база лични впечатления, а почиват на
споделено от ответника и не се подкрепят от останалите доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск за заплащане на неустойка за забава, с правна
квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД и възражения за противоречието на клауза, в
които е уговорено неустоечното задължение с добрите нрави, с правна
5
квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 3-то, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД и евентуално за
прекомерност на уговорена неустойка, с правна квалификация чл. 92, ал. 2
ЗЗД.
В отговора на исковата молба ответникът е навел възражения за
недопустимост на производството.
Възраженията относно редовността на исковата молба са неоснователни,
тъй като в обстоятелствената й част са наведени твърдения досежно
основанието, от които изхожда вземането, вкл. периода, за които то е
формирано, а във връзка с тях е изведено искане за присъждане на вземане за
неустойка за забава.
Втората група възражения за недопустимост се основават на твърдения,
че между същите страните е налице спор за присъждане на обезщетение за
забавено изпълнение, а кумулирането на неустойка за забава, предмет на
настоящото дело и обезщетение за забава е недопустимо. Възражението съдът
също намира за неоснователно.
Претенциите за заплащане на обезщетение за забава и неустойка за
забава не са идентични. Обезщетението за забава се дължи по силата на
закона при забава на парично задължение, като обезщетява причинените на
страната вреди от забавата. Неустойка освен обезщетителната има и
гаранционно-обезпечителна функция, като цели да стимулира длъжникът към
изпълнение по страх, че ще понесе санкция при неизпълнение. От тук следва,
че неустойката се дължи само когато са налице елементите от фактическия
състав, който я поражда, т. е. за онова неизпълнение, за което е уговорена. От
тук се извежда и задължението за ищеца да посочи не само юридическия
факт, който поражда неустойката, но и нейния размер и периода, ограничен
от реално настъпилите вреди от неизпълнението на главното задължение.
Неустойка за забава на парично задължение, когато размерът й е определен
като лихвен процент, не се превръща в лихва, а запазва същността си на
обезщетение за вреди от неизпълнението.
Задължението за неустойка е самостоятелно и независимо от
задължението за заплащане на обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД и предвид
различните правопораждащи двете вземания на кредитора факти, то
присъждането на мораторна лихва за забава при не изплащане на падежа на
уговорената неустойка за неизпълнение на облигационно задължение, не се
6
явява недопустимо кумулирането на еднородни обезщетения за едно и също
неизпълнение.
В случая следва да се има предвид, че вземането за заплащане на
неустойка за вреди се претендира за период, различен от този, за който върху
същото вземане е присъдено обезщетение за забава, което изключва
възможността за едновременно обезщетяване на едни и същи вреди /вреди от
забава/ за един и същи времеви отрязък, т. е. не сме изправени пред хипотеза
на кумулиране на неустойка за забава и обезщетение за забава.
Между страните е постигнато съгласие и сключен договор за продажба
на стоки /постигнато между страните съгласие разкрива съществените
характеристики на този договор/. Видът на стоката и цената подлежат на
уточняване в спецификация към договора или при всяка отделна доставка. В
случая вида на стоката и цената, доставена от ищеца на ответника, е посочен в
издадена от ищеца фактура. Последната не носи подписите на страните, но по
вида на стоката и цената следва да се приеме, че е налице съгласие, тъй като
формирането в нея вземане/задължение е отразено в счетоводството на
страните в месеца на издаване на фактурата, като върху него ответникът е
ползвал данъчен кредит.
Договорът е сключен преди да започне доставката на заявените по него
стоки от ищеца, а вида и цената на доставената стока в рамките на 2019 г. е
описан в представената на ответника проформа-фактура, която има характер
на справка. Неоснователни са възраженията на ответника, че в нея е
уговорено отложено заплащане на доставената стока за края на 2019 г. В
справка е посочената фактурата, издадена от ищеца във връзка с всяка
доставка и падежа на всяко вземане според уговореното в договора /14 дни от
предаването й/. Посоченият в титулната част на справката период - 01.01.2019
г. до 31.12.2019 г. отразява периода, за който тя се отнася, но не и падежа на
задълженията, посочени в нея. В справката е отразено, че тя съставлява анекс
за изменение на уговорките в договора в случай, че носи подписите на
страните. Тя не е подписаната от страните по договора за продажба на стоки,
поради което, дори в нея да е уговорено изменение падежа на възникнали
задължения, тя не съставлява споразумение за промяна, тъй като не е
подписана от страните.
След доставката на заявената от ответника стока ищецът е издал на
7
ответника фактура за сумата от 50 539,10 лв. Фактурата е предадена на
ответника, който я е отразил в счетоводството си в месеца на издаването й. В
нея е посочен падеж на задълженията по нея - 31.08.2019 г. По делото е
установено, че на уговорения падеж ответникът не е предложил изпълнение,
поради което на 01.09.2019 г. е изпаднал в забава.
За обезпечаване вредите от забавата в договора страните са уговорили
заплащането на неустойка. Задължението за заплащането й е възникнало в
момента на изпадане на ответника в забава /01.09.2019 г./ независимо от това
дали към този момент той е имал на свое разположение препис от сключения
с ищеца договор.
В отговора за наведени възражения за нищожност на уговорката за
заплащане на неустойка за забава поради противоречието й с добрите нрави.
Възражанието съдът намира за неоснователно по следните съображения:
Съгласно т. 3 от ТР № 1 от 15.06.2010 г. по ТД № 1 от 2009 г. ОСТК
ВКС, клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави,
когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност на клаузата за неустойка
следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора. При преценката си съдът изхожда от размера на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава; обезпечено ли е изпълнението на
задължението с други правни способи; вида на уговорената неустойка -
компенсаторна или мораторна; вида на неизпълнение на задължението;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди, като не изключва възможността да
бъдат ползвани и други критерии.
Тълкуването, дадено в ТР № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС, е доразвито в
практиката на ВКС, съгласно която въпросът, доколко клаузата за неустойка е
уговорена в нарушение на добрите нрави следва да се разрешава чрез
комплексна преценка не само на съдържанието на договорната клауза, но и
при отчитане на фактори като свободата на договаряне, равнопоставеността
между страните, функциите на неустойката, възможността неизправният
длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне
неустойката в средство за неснователно обогатяване и др. фактори, относими
за конкретното правоотношение /решение № 223 от 19.04.2016 г. по т. д. №
8
3633/2014 г. І т. о. ВКС; решение № 229 от 29.06.2017 г. по т. д. № 3550/2015
г. ІІ т. о. ВКС; решение № 104 от 26.06.2017 г. по т. д. № 2559/2016 г. ІV г. о.
ВКС/.
В чл. 5.1 от договора страните са постигнали съгласие, че при
неизпълнение на задължението за заплащане на цената се дължи неустойка за
забава от два процента месечно върху стойността на доставената стока,
определена към крайния срок за плащане, посочен в приложените документи
/в случая фактура/ до погасяването й, а при забава над 30 дни неустойка в
размер на 20 % от стойността на доставената стока, определена към крайния
срок за плащане. Уговорката е точка и ясна и не се нуждае от тълкуване /2 %
върху стойността на доставената стока при забава до 30 дни и 20 % върху
стойността на доставената стока над 30 дни забава/. Неустойката има
компенсаторен характер – предвидена е при неизпълнение на задължението за
заплащане на цената на уговорения падеж, като има присъщите й функция -
обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Определеният й размер не я
прави нищожна a priori поради накърняване на добрите нрави.
Неустойката обезпечава изпълнението на парично задължение на
търговец, част от предмета на дейност на който е продажба на стоки срещу
заплащане. Финансовият ресурс е от съществено значение за осъществяване
дейността на кредитора, с оглед на което той има интерес да получи цената на
уговорения падеж, доколкото това осигурява възможността му да продължи
ефективно изпълнение на дейността му. При липса на изпълнение уговорената
неустойка обезщетява размера на вредите и санкционира длъжника.
Неустойката е насочена към стимулиране длъжника към изпълнение, тъй като
размерът й е различен в зависимост периода на забава на длъжника. Забавата
на длъжника е надхвърлила тридесет дни, но кредиторът не се е възползвал от
възможността да му начисли неустотойка в размер на 20 % върху стойността
на доставката, въпреки уговореното в нея.
При съпоставката между размера на вземането, по което не е
предложено изпълнение на падежа /50 539,10 лв./ и претендирата неустойка /2
160,00 лв./, в рамките на период от два месеца, не може да се направи извод
за несъразмерност.
От казиното може да се направи извод, че оспорената от ответника
уговорка за заплащане на неустойка за забава не влиза в противоречие с
9
принципи и ценности, които са общи за всички правни субекти и тяхното
зачитане е в интерес на обществените отношение, като принципите на
справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения, както и на предотвратяване на несправедливо
облагодетелстване, намерили израз в отделни правни норми /чл. 20 ЗЗД, чл.
289, чл. 302 и чл. 307 ТЗ и др./, поради което не противоречи с добрите нрави.
Сключената между страните сделка е абсолютна търговска /чл. 1, ал. 1,
т.1 ТЗ/. Едната от страните по нея е търговец /ищецът, а другата не е
/ответникът/. Ответникът, като не търговец, може да се позове на
прекомерност на неустойката и да иска намаляването й по общия ред, т. е.
реда на ЗЗД. Възражение за прекомерност е наведено, но доказване по
отношение на него не е проведено в хода на производството.
При намаляване на неустойката доказателствената тежест за
претърпените вреди е върху длъжника /решение № 12 от 21.03.2011 г. по т. д.
№1056/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о./, тъй като установяването на
несъответствието на неустойката с вредата не е въпрос на право, а на факт,
който подлежи на доказване. Намаляването не цели да установи пълна
еквивалентност между неустойката и действително понесените вреди, като
този извод се налага от дефинитивно определения й обезпечителен и
санкционен характер. Преценката за прекомерност на неустойката се
извършва въз основа на съотношението между действително претърпените от
кредитора вреди и размера на уговорената неустойка, като то се преценява
към момента на неизпълнение на договора. Преценка за прекомерност на
неустойката не може да бъде извършена само въз основа на уговорения в
договора размер, без да бъдат ангажирани доказателства относно
действителния размер на претърпените от кредитора вреди. Доказателства в
тази насока не са ангажирани по делото, а само е поддръжано, че те са в
рамките на размера на законната лихва. Видно от изложеното доказателствена
тежест за установяване размера на действително претърпените вреди от
забавата на длъжника се носи от него, а след като той не провел надлежно
доказване възражението му за прекомерност е останало недоказано, което е
основание за отхвърлянето му.
По изложените съображения, заявената от ищеца претенция за
присъждане на вземане за заплащане на неустойка за забава следва да бъде
10
уважена в заявения размер. Върху нея не следва да се присъждат
правоувеличаващи последици в размера на законна лихва, както е заявено в
исковата молба, тъй като в практиката това съставлява хипотеза на
кумулиране на неустойка със законна лихва /когато се претендира неустойка
за забавено плащане, ведно със законна лихва върху главницата, така и в
случая, когато се претендира законна лихва върху присъдената неустойката за
забава/.
Ищецът е заявил искане за разноски и представил списък на сторените.
По делото той е сторил разноски в размер на 276,40 лв. /държавна такса,
депозити за вещо лице и свидетел/. По делото той е представляван от
юрисконсулт, за което и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя
възнаграждение в размер на 150,00 лв., като отчита фактическата и правна
сложност на спора и броя заседания, в които юриста на ищеца е участвал по
делото. Общо размер на сторените разноски е 426,40 лв., които, при изхода на
спора, следва да се възложат в тежест на ответника.
Ответникът също е заявил искане за разноски, което при изхода на спора
не следва да се уважава.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД П. Т. Л., с ЕГН **********, с
адрес: гр. ***** да заплати на “БУЛАГРО” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, кв. “Железник”, адм.
сграда на БУЛАГРО ЦЕНТЪР сумата от 2 160,03 лв. /две хиляди сто и
шестдесет лева и три стотинки/ - неустойка за забавено изплащане на сумата
от 50 539,10 лв. за периода 01.09.2019 г. до 04.11.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ
искането за присъждане на законна лихва върху нея начиная от 03.02.2021 г.
до изплащането й.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД П. Т. Л., с ЕГН **********, с
адрес: гр. ***** да заплати на “БУЛАГРО” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, кв. “Железник”, адм.
сграда на БУЛАГРО ЦЕНТЪР сумата от 426,40 лв. /четиристотин двадесет и
шест лева и четиридесет стотинки/ - сторени разноски в производството по
11
делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на П. Т. Л., с горните данни, за присъждане на
сторените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано в 2–седмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд Ловеч.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
12