РЕШЕНИЕ
№ 487
гр. Пловдив, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря А.инка Ил. К.ова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20235300503015 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от М. Д. Т., ЕГН **********, (лично
и конституирана с Определение № 11693/28.10.2022 г. в качеството й на наследник на
Елена Кралева В., ЕГН **********), А. Д. Т., ЕГН **********, (лично и
конституирана с Определение № 11693/28.10.2022 г. в качеството й на наследник на Е.
К. В., ЕГН **********), Г. А. Г., ЕГН **********, и Е. А. Г., ЕГН **********, чрез
адв. Г. С., против Решение № 2989/29.06.2023 г. на ПдРС - IX гр.с. по гр.д.№
14457/2022 г., поправено с Решение №3563/02.08.2023 г. на основание чл.247 от ГПК, с
което е отхвърлен предявения против А. П. Х., ЕГН **********, с адрес гр. ***, П. Г.
Б., ЕГН **********, гр. ***, и Е. А. Б., ЕГН **********, гр. ***, Г. К. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. ***, и И. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ***,
(конституирани с Определение от 04.04.2017 г. по гр.д. № 20825/2013 г. по описа на
Районен съд – Пловдив като наследници на К. А. Д., ЕГН **********, и с Определение
от 24.02.2020 г. по гр.д. № 20825/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив като
наследници на В. Г. Д., ЕГН **********), Р. А. К., ЕГН **********, с адрес с. ***, А.
Ж. П., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. *** – адв. Ш. Ш., и Д. Ж. П., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. *** – адв. Ш. Ш., (конституирани с Определение от
1
24.02.2020 г. по гр.д. № 20825/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив като
наследници на З. А. С., ЕГН **********), А. Г. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ***, П.
Г. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ***, и М. Д. Д., ЕГН **********, 18 гр. ***, М. И.
Ч., ЕГН **********, с адрес гр. ***, и К. И. Т., ЕГН **********, с адрес гр. ***,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответните страни не са собственици на
следния недвижим имот: затревена нива от 1, 543 дка, девета категория, местност
„***“, съставляваща имот № 006161 по картата на възстановената собственост на с. Г.,
съставляващ УПИ 006161 при граници: № 006165 - затревена нива на М. Б. И. и др.; №
006167 - затревена нива - стопанисвана от Общината; № 6168 - затревена нива на
наследниците на И. Д. Н.; имот № 147, имот № 006162 - затревена нива на
наследниците на К. Г. Д..
С въззивната жалба решението се оспорва като неправилно, поради нарушение
на материалния закон, включително очевидна неправилност, съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необснованост, включително и явна необоснованост
по подробно изложени съображения. Направен е анализ на събраните доказателства по
делото. Прави се оплакване, че в обстоятелствената част и диспозитива на решението е
пропусната част от съдържанието на иска, предявен с исковата молба, тъй като не било
отразено актуалното наименование на горската площ, в която е процесният имот.
Твърди се още, че решението е очевидно неправилно, поради противоречие с
императивни законови разпоредби, че иска е недоказан, че изводите на съда не
съответстват с установените правила. Оспорва се извода на първоинстанционния съд,
че към момента на обобществяването процесния имот е бил със статут на земеделска
земя и е бил отнет като земеделска земя, в стари реални граници, индивидуализирани
чрез посочване на съседи и поради това правилно е възстановен по реда на ЗСПЗЗ от
компетентния орган - от Поземлена комисия - Родопи.Въз основа на направен
доказателствен анализ се правят изводи в различна посока, некореспондиращи с
изводите на районния съд. Моли се за отмяна на атакуваното решение, вместо което да
бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.Претендират се
разноски.
Въззиваемите страни А. П. Х., П. Г. Б. и Е. А. Б., чрез пълномощника си адв. Г.
Ч., оспорват въззивната жалба като неоснователна и поддържат становище, че
първоинстанционното решение е правилно, а исковите претенции са неоснователни,
включително и поради липса на активна материална легитимация на ищците в процеса,
в каквато насока са развити подробни съображения. Моли се въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, а решението на Районния съд да бъде потвърдено. Претендират
се разноски.
Останалите въззиваеми страни не депозират писмени отговори.
2
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД- VII-ми възз.гр.с-в, след като провери
обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа
и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страни, които имат право да обжалват и
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално
допустима.
Пред Районен съд – Пловдив ищците М. Д. Т. (лично и конституирана с
Определение № 11693/28.10.2022 г. в качеството й на наследник на Е. К. В.), А. Д. Т.
(лично и конституирана с Определение № 11693/28.10.2022 г. в качеството й на
наследник на Е. К. В.), Г. А. Г. и Е. А. Г., са предявили против А. П. Х., П. Г. Б., Е.
А.на Б., Г. К. Д. и И. К. Д. (конституирани с Определение от 04.04.2017 г. по гр.д. №
20825/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив като наследници на К. А. Д. и с
Определение от 24.02.2020 г. по гр.д. № 20825/2013 г. по описа на Районен съд –
Пловдив като наследници на В. Г. Д.), Р. А. К., А. Ж. П. и Д. Ж. П. (конституирани с
Определение от 24.02.2020 г. по гр.д. № 20825/2013 г. по описа на Районен съд –
Пловдив като наследници на З. А. С.), А. Г. Д., П. Г. Д. и М. Д. Д., М. И. Ч. и К. И. Т.,
отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответните страни не са
собственици на следния недвижим имот: затревена 1 нива от 1, 543 дка, девета
категория, местност „***“, съставляваща имот № 006161 по картата на възстановената
собственост на с. Г., съставляващ УПИ 006161 при граници: № 006165 - затревена нива
на М. Б. И. и др.; № 006167 - затревена нива - стопанисвана от Общината; № 6168 -
затревена нива на наследниците на И. Д. Н.; имот № 147, имот № 006162 - затревена
нива на наследниците на К. Г. Д..
В исковата молба ищците твърдят, че са собственици и владеят вилни
постройки в иглолистна гора намираща се в границите на имот №006161 по картата на
възстановените имоти /КВС/ в м. „***“, в землището на с. Г., обл. Пловдив.
Собствените на ищците вилни сгради с №69 /78/ и №99 /85/ били построени съответно
в северната и южната част на посочения имот, въз основа на предоставено през 1961 и
1962 г. на наследодатели на ищците ползване върху земи и гори от горския фонд.
Навеждат се доводи, че като лица и наследници на лица построили законно и владеещи
сгради върху земи от горския фонд ищците отговарят на изискванията на § 123, ал.4 от
ПЗР на ЗИД на Закона за горите /отм./ поради което били подали заявления за
придобиване на право на собственост върху предоставени за ползване зами от горския
фонд. Процедурата обаче, била възпрепятствана от обстоятелството, че с Решение №
09084/14.06.2000г. на Поземлена комисия Родопи ответниците се легитимирали като
3
собственици на имот № 006161, възстановен по земеделска реституция като „затревена
нива“ във въпросната местност. Твърди се, че земята където е възстановена нивата,
никога не е имала земеделски характер и предназначение, представлява борова гора с
възраст от около 100-120 години и е включена в отдел 193, подотдел „к“ по
лесоустройствения проект от 1999 г. на Горско стопански участък „***“ на Държавно
лесничейство Пловдив /понастоящем подотдел 193 – р, по сега действуващ ЛУП от
2009 г./. Поради това възстановяването на този имот като земеделска земя било
извършено в нарушение на разпоредбите на ЗСПЗЗ, тъй като имотът никога не бил
имал подобно предназначение. Тъй като съществуването на това решение се явявало
пречка за придобиване на предоставената им за ползуване земя ищците твърдят, че за
тях е налице правен интерес да заведат иск чрез който да бъде установено, че
ответниците не са собственици на процесния имот.
От ответните страни – П. Г. Б., Е. А.на Б. и А. П. Х. е постъпил отговор, с който
се навеждат доводи, че а ищците не е налице правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост. Твърдят, че П. Г. Б. е придобил правото
на собственост по отношение на процесния имот по силата на деривативно правно
основание – договор за покупко-продажба, сключен с наследниците на А. С. Д., в полза
на който правото на собственост е възстановено с Решение № 09084/14.06.2000 г. на
Поземлена комисия – Родопи. Твърдят, че впоследствие ответникът е прехвърлил
имота с договор за дарение в полза на своята дъщеря А. П. Х.. Сочат, че след
придобиване на имота по силата на договора за покупкопродажба са установили
владение върху имота, което било неоспорвано и необезпокоявано и продължило в
период повече от пет години, което е достатъчно да придобият имота по давност, тъй
като владението им е добросъвестно.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от А. Г. Д., П.
Г. Д. и М. Д. Д. – в качеството им на наследници на Г. А. Д., починал преди
предявяване на исковата молба. Излагат съображения за недопустимост на
предявените искове, поради липса на правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск. При условията на евентуалност излагат съображения за
неоснователност на предявения иск. Твърдят, че техния наследодател Г. Д. и
останалите наследници С. А. Т., С. А. С. и Р. А. К. са получили имота по наследство от
А. С. С., в полза на който последният е възстановен с Решение № 09084/14.06.2000 г.
на Поземлена комисия – Родопи. Сочат, че техния наследодател и другите наследници
са се разпоредили с имота, като с нотариален акт за покупко-продажба от 06.02.2004 г.,
който отговаря на всички законоустановени изисквания за сключване на такава сдЕ., в
полза на П. Б.. Твърдят, че техните наследодатели и другите наследници също са
владеели имота добросъвестно, като след датата на договора за покупко-продажба са
изминали повече от 5 години, в които П. Б. е упражнявал фактическа власт по
отношение на имота на правно основание – годно да го направи собственик.
4
Отговор на исковата молба е постъпил и от М. И. Ч. – чрез назначения й особен
представител адв. А., която счита предявения иск за недопустим, респективно за
неоснователен.
Производството по делото пред първоинстанционния съд е проведено след
постановено Решение № 1031/14.07.2022 г. по в.гр.д.№ 1692/ 2021 г. по описа на
ПдОС, с което е било обезсилено постановено предходно решение по гр.д.№ 20825/
2013г. на ПдРС.
Ищците А. Т., М. Т. и Е. В. (починала в хода на процеса и заместена на
основание чл. 227 ГПК от първите две ищци) са наследници по закон на Д. А. В.,
починал на *** г. - видно от представеното удостоверение № 2741/27.09.2005 г. На
наследодателя на посочените ищци Д. В. през 1961 г. е било разрешено да построи
дървена брака в местността „***“ обозначена с № *.
Вторите ищци Г. Г. и Е. Г. са наследници на А. Г. Г., починал на *** г., комуто
през 1962 г. е било разрешено да построи дървена барака също в местността *** / лист
24 от гр.д.№ 20825/ 2013г. на ПдРС /.
Установява се от представените по делото заявления (л. 26 – 29 по гр.д. №
20825/2013 г. по описа на Районен съд - Пловдив), че ищците са депозирали заявления
на основание §. 123 от ПЗР на ЗИДЗГ /отм./ да закупят земята върху която са
разположени постройките.
Страните по делото не спорят, а и това се установява от приетата съдебно-
техническа експертиза, изготвена от вещото лице Б. Й., че в границите на
възстановения с решенето на ПК имот № 006161 попадат вилните имоти на ищците –
съответно обозначение на скицата на (л. 723 по гр.д. № 20825/2013 г. по описа на
Районен съд - Пловдив) с номера 69/78 и 99/85. Първата вила № 69 се намира в
северната част на имота, а втората с № 99 в южната, непосредствено под
преминаващия през имота черен път.
По допустимостта: Настоящият съдебен състав приема, че така предявения иск
е допустим, тъй като ищците са наследници на лица, които са получили право да
построят вили върху горска територия, поради което уважаването на предявения иск
би осигурило възможност за уважаване на подадените от ищците заявления по пар. 123
от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на
Закон за горите (отм.) /ПЗР ЗИДЗГ /отм.//, вр. пар. 5 ПЗРЗГ за закупуване на
застроената и незастроената нормативно опредЕ. прилежаща площ към процесните
сгради, в случай че представят и изискуемите по алинея 1 на цитираната разпоредба
документи, установяващи допустимост на строежите по действащите планове, правила
5
и нормативи към извършването им или търпимост на строежите съгласно изискванията
на ЗУТ.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми,
като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.
Предвид липсата на нови доказателства, които да са били събрани пред
настоящата инстанция, изводите на въззивния съд почиват единствено на събрания
доказателствен материал пред първата инстанция.
Ищците оспорват правото на собственост както на ответните страни,
придобили собствеността на деривативно правно основание, така и на техните
праводатели.
С Решение № 09084 от 16.03.1995 г. на Поземлена комисия Община Родопи е
възстановено правото на собственост, в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници на недвижими имоти, находящи се в землището на с. Г., в полза на
наследниците на А. С. Д., по отношение на недвижими имоти, сред които затревена
нива от 1, 546 дка, девета категория, местност „**/***“, съставляваща имот № 6161 по
картата на землището при граници: № 6160 – затревена нива – временен общински
фонд; № 6090 - горско стопанска територия на Държавата; № 6162 - затревена нива на
наследниците на К. Г. Д.; № 6165 - затревена нива на наследниците на В. и К. К.; №
6167 - затревена нива- временен общински фонд; № 6168 - затревена нива на
наследниците на И. Д. Н.; № 6090 - горско стопанска територия на Държавата.
Посоченото по-горе решение на ПК- Община Родопи е било изменено с
Решение № 09084 от 14.06.2000 г., като изменението засяга площите на възстановените
имоти, като е постановено възстановяване на затревена нива от 1 543 дка., девета
категория, местност „**/***“, съставляваща имот № 6161 по картата на землището.
Възстановяването е постановено въз основа на представена по преписката Декларация
от заявителя А. С. Д., в която е посочено, че наследодателят му е притежавал в
землището на с. *** от 1,5 дка в м. „**“ при граници: И. А., С. К., В. М. и гора.
Видно от договор за покупко-продажба от 06.02.2004 г., обективиран в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г. на нотариус Стойко
Проданов, лицата С. А. Т., С. А. С., Г. А. Д., К. А. Д. и Р. А. К., като наследници на А.
С. Д., са прехвърлили на ответника П. Г. Б. правото на собственост върху процесната
нива, съставляваща имот № 006161 в землището на с. Г..
Впоследссствие с договор за дарение от 06.06.2013 г., обективиран в
6
нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** г. на нотариус Радилена Ставрева,
ответникът П. Б. е прехвърлил правото на собственост по отношение на процесния
недвижим имот на дъщеря си – ответната страна А. П. Х..
От приетата по делото преписка, водена от фирма „П. – АМ“ относно:
Държавен горски фонд, земеделски земи, изключени от ДГФ и земеделски земи в ДГФ
и съседство, се установява, че земите в местност „***“ и „**/***“ са земеделски земи и
започната процедура за тяхното възстановяване е по реда на ЗСПЗЗ.
Като писмено доказателство по делото е приет Протокол от 15.03.1994 г. на
представители на Поземлена комисия – Родопи, Държавно лесничейство – гр. Пловдив
и фирма „П. АМ“, с който е предложено селско-стопанските имоти в землището на с.
Г., които са залесени и самозалесени по т. 1, картотекирани и лесоустроени като гори
към ДГФ без основание, да бъдат изключени от ДФГ и върнати към ССФ и
възстановени на бившите им собственици.
От заключението на изготвената и приета в хода на производството пред
първата инстанция съдебно-лесотехническа експертиза, изготвена от вещото лице И. Г.
се установява, че при оглед на терена вещото лице е установило наличие на 37 броя
иглолистни дървета – бял бор, като при извършеното геодезическо заснемане е
установено, че дърветата са единични и на групи, като вещото лице е установило, че
дърветата са на възраст между 30 и 80 години. Вещото лице е установило, че по данни
на Картата за възстановена собственост имотът е със статут – затревена нива –
селскостопанска територия. При извършено изследване относно статута на процесния
имот, включително в ТП ДГС – Пловдив, не са установени данни имотът да е бил
включван/изключван или променян като фондова принадлежност от фонд „земеделска
земя“ в друга законово допустима фондова принадлежност. Вещото лице е посочило,
че до 1947 г. за процесната територия не са изработвани графични и други материали.
Установява се, че в Протокол от 07.01.2000 г. за разглеждане на постъпили възражения
по обявената карта на землището, е записано, че имот № 6161 е общински поземлен
фонд по чл. 19 ЗСПЗЗ. Вещото лице не е работило с приложените по гр.д. № 3503/2010
г. аеро фотоснимки, доколкото е преценило, че последните не отговарят на
изискванията за фотограметрична обработка. Вещото лице е посочило, че липсват
данни, че към 1947 г., респ. 1950 г. – 1958 г. на процесната площ да има каквото и да е
облесяване.
По делото в хода на производството пред първата инстанция е прието
заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице Б. Й., от
което се установява, че през 1994 г. има изработен кадастрален план за местност „**“,
който не е одобрен, и в който са заснети процесните вилни постройки - № 69.78 на А.
Т. и № 99/85 на А. Г.. Вещото лице е установило, че през 1989 г. са били поканени
всички собственици на вили да се явят в Община Родопи с документи за ползване на
7
имоти и извършено строителство за местност „**/***“, като в представения списък на
лицата, подали заявления – липсват А. Т. и А. Г., като всички лица, подали заявление
са включени в изработения и одобрен ПУП – ПРЗ одобрен със Заповед №
158/04.05.2005 г. Вещото лице е установило, че Подробният устройствен план е
изработен на картна основа – КВС, обявена в ДВ, бр. 107/07.12.1999 г.. Според вещото
лице Й. процесният имот попада в обхвата на КВС за землището Г., но КВС не
отразява действителната ситуация за ПИ 006161, като не са заснети вилните сгради и
имотните граници пресичат сградите.
Пред първата инстанция е изслушана и комплексната съдебно-геодезическа и
лесотехническа експертиза, от заключението на която се установява, че при сравняване
между решенията на поземлената комисия относно възстановяване на собствеността и
описанието на имота в м. „**“ в декларацията, послужила като доказателство не се
установява пълно покритие. При огледа на място вещото лице Г. не е установило
съществуващи на терена трайни топографски елементи, които да могат да бъдат
охарактеризирани като стари реални граници по смисъла на чл. 18а ППЗСПЗЗ. При
извършено изследване на представените и приети по делото стереодвойки от
аерофотоснимка – кадър 2633 от филм 12, летене 1952 г. и наслагването на
изображението върху цифров модел на едромащабната топографска карта на района
(картен лист К35-62-(247), координатна система 1950 г.) вещото лице е установило, че
процесния имот попада в засЕ. територия. Това е онагледено от приложение № 3 и № 4
на изготвеното заключение. При извършеното измерване на височината на посочените
в приложение № 4 шест броя дървета намиращи се в различна части на терена се
установява, че тя варира между 12 и 18 метра - при възможна техническа грешка от 1
до 3 метра. Въз основа на тези измервания вещото лице геодезист дава заключение, че
имотът се намира в стара гора, която е обрасла с храсти и млади дървета, между
старите такива. Според лесотехническата част на тази експертиза, при анализа на
съществуващите за местността лесоустройствени планове от 1951 г., 1999 г. и 2009 г. и
измерването на годишните пръстени на пречупено дърво, намиращо се в имота, може
да се обоснове извод, че възрастта на боровото насаждение е около 110 – 120 години.
Вещото лице е установило, че поземленият имот – с ниско застрояване, гора в
земеделска територия, се намира по топографско разположение в част от подотдел 193
– р по действащ в момента ЛУП от 2009 г. на ТП „ДГС“ – Пловдив, като същият се
явява юаст от подотдел 193 – к от предишния ЛУП от 1999 г. и е отразен като частна
гора 10 – извън горския фонд. След направения обход на терена и направените
измервания на таксационните показаели вещото лице е установило, че основаният
състав е бял бор с естествен произход – самозалесен, като сегашният брой на дърветата
е около 37-41 броя. Заключението е, че имотът попада в терен с характер на гора от
много по-рано от 1951 г., като земята там не е била използвана за селскостопански
нужди, поради наситеността на горската растителност.
8
По делото са събрани гласни доказателствени средства. Разпитаният по делото
свидетел В. Д. В. заявява в показанията си, че познава ищците, тъй като свидетелят
притежава барака – в съседство до тази на ищците. Твърди, че са съседи от 60-те
години, като не може да посочи точната година на изграждане на вилите на ищците.
На територията около бараките има единствено насаждения от бор, къпини, малини и
диви ягоди. През 60-те години в местността до бараките е имало млада борова гора,
която е била много гъста, а около бараките има големи борове с много дебели
стволове. Твърди, че съседите му обитават вилата всяко лято, а зимата идват според
своите възможности.
Правото си на собственост върху процесния имот ответниците основават на
влязло в сила Решение № 09084 от 16.03.1995 г. на Поземлена комисия Община
Родопи, измено с Решение № 09084 от 14.06.2000 г., като изменението засяга площите
на възстановените имоти, като е постановено възстановяване на затревена нива от 1
543 дка., девета категория, местност „**/***“, съставляваща имот № 6161 по картата
на землището.
Решението на ОСЗ представлява индивидуален административен акт с
конститутивно действие, което се разпростира както по отношение на обекта -
земеделската земя, така и по отношение на субекта и легитимира като собственици
лицата, на които се възстановява собствеността. Правилно, с оглед наведените от
ищците възражения за наличие на пречки за възстановяване на собствеността по реда
на ЗСПЗЗ, районният съд е осъществил косвен съдебен контрол върху посочния
реституционен административен акт, доколкото същите не са участвали в
административното производство. Съгласно чл. 17, ал. 2 ГПК съдът не може да се
произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен
когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в
административното производство по издаването и обжалването му. Последното следва
да се тълкува, че страната, която не е била в страна в производството по издаването и
обжалването на административния акт, може да иска и съдът е длъжен да се произнесе
и по законосъобразността на този акт при наличие на правен интерес от това
оспорване. Неприложими в случая са разясненията, дадени в Тълкувателно решение №
5/14.01.2013 г. по т.д. № 5/2011 г., ОСГК на ВКС, доколкото те се отнасят до
допустимостта на косвения съдебен контрол при спор с държавата или общината,
респективно с техни правоприемници, какъвто не е настоящият случай.
В действащото българско законодателство няма легално определение на
понятието нищожен административен акт. Нищожността е форма на
незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на
допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен,
или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в
9
другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от
основанията, посочени в чл. 146 от АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично
формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и
съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за
незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено
съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и
недопустимо оставането на административния акт в правната действителност.
Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът
изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е
насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на
основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир. Съобразно това
и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията
е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият
води до унищожаемост:
АПК не съдържа изрична квалификация на пороците, водещи до нищожност на
административните актове. Единствено разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК указва
правомощията на съда, когато прецени, че актът е нищожен поради некомпетентност.
По правило косвеният съдебен контрол се осъществява само в рамките на
направеното по делото оспорване от страна на неучаствалото в административното
производство лице, като само в този случай наличието на предпоставките за
възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ се включва в предмета на доказване
и то само по отношение на онези предпоставки, липсата на които оспорването засяга.
По тази причина на изследване в настоящото производство подлежи въпросът дали са
налице сочените от ищците пречки за реституция.
Следващото основно възражение на жалбоподателите е концентрирано върху
спорния въпрос - дали същият имот № 006161 по КВС на с.Г. с площ от 1,543 дка
изобщо е попадал под режима на ЗСПЗЗ. Поддържа се, че не е следвало да се
възстановява като реституция на наследниците на А. С. Д., тъй като имотът е
принадлежал и е бил включен в Държавния горски фонд.
В тази връзка, за изясняване на делото от фактическа страна, са били допуснати
пред ПдРС експертизи с участието на експерт – лесоинженер. Безспорно от приетите
по делото доказателства се установява, че процесният имот представлява самозалесила
се гора, с давност от преди 1951 г.
В производството по делото обаче не са представени доказателства, че
процесният имот е бил включен в Държавния горски фонд към момента на неговото
обобществяване, като от представените в производството по делото доказателства
може да се достигне до обоснован извод, че последният не е бил включен в Държавния
горски фонд към момента на постановяване на решението през 1995 г. Такива данни се
10
съдържат в приложения делото Протокол от 15.03.1994 г. на комисия, в която са
участвали представител на Поземлена комисия Родопи, Пловдив и представител на
Държавно лесничейство, гр. Пловдив, за изключване на селскостопански имоти в
землището на с. Г. , които са самозалесени и залесени и картотекирани като гори към
ДГФ без основание, които да бъдат изключени от ДГФ и върнати към ССФ
/селскостопански фонд/ и възстановени на бившите собственици. Според този
документ комисията е констатирала, че залесените площи са създадени върху ССФ. В
подкрепа на този извод е и обстоятелството, че в КВС на землището, приета 1999 г.,
която обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари
реални граници, картата на възстановимите стари реални граници на земеделските
земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, и картата на възстановената собственост върху гори
и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ, процесният имот е земеделска
земя.
Независимо от това фактическо положение, че имотът е разположен в
естествена иглолистна гора, което всъщност не се и оспорва от страните, въззивната
инстанция намира, че правилно Районният съд е преценил от правна страна
нормативната уредба, приложима за възстановяване на имоти– ЗСППЗЗ, ППЗСПЗЗ,
Закон за горите /отм./ и ЗВСГЗГФ. По- конкретно меродавен е въпросът – дали
процесният имот е принадлежал към Държавен горски фонд към датата на реституция.
От приетото по в.гр.д.№1692/2021 г. по описа на ПдОС, писмо от Регионална
дирекция по горите – Пловдив към Изпълнителна агенция по горите, се установява, че
процесният имот е описан като иглолистна гора в лесоустройствения проект на ТП
ДГС – Пловдив от 1999 г., а в лесоустройствения проект на ТП ДГС – Пловдив от 2009
г. имотът е описан като иглолистна гора – частна собственост – извън горски фонд.
От изложеното следва, че доколкото не са налице доказателства, че процесният
имот е бил включен в Държавния горски фонд и то именно по посочените закони,
редът за неговото възстановяване не е ЗВСГЗГФ, независимо от обстоятелство дали
към момента на обобществяване или към настоящия момент същият фактически
представлява гора.
След като няма данни имотът да е бил включен в ДГФ към датата 16.03.1995 г.,
не съществува пречка за възстановяването му по ЗСПЗЗ, при положение, че са били
представени необходимите документи по преписката по заявлението на н-ци на А. С.
Д., което и е било сторено на практика от административния орган.
На следващо място, трябва да се подчертае, че ищците, като собственици на
вилни постройки не са се отзовали на поканата на Община –Родопи, за да представи
документи за ползване и извършено строителство в местност „**/***/“ с цел да бъдат
записани в Списъка на собствениците предвид изготвяне на плана. Ето защо и техните
вилни постройки не са били включени в изработения ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед
11
№ 158/04.05.2005г. и явно затова не е била опредЕ. и нормативно прилежащата към тях
площ, което е задължително; така както това са сторили другите собственици и затова
техните вилни постройки са нанесени в плана, което им придава съответен законен
статут.
Настоящият съдбен състав намира, че в разглеждания казус имотът подлежи на
възстановяване по ЗСПЗЗ, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 5, която признава право
на възстановяване върху залесени и самозалесили се земеделски земи, включително и
върху земеделските земи, за които собствениците не са възмездени и те са включени в
Държавния горски фонд, с изключение на горските разсадници и полезащитните
горски пояси.
Обстоятелството, че според изслушаните по делото експертизи, имотът
представлява самозалесила се гора преди 1951 г., която към настоящия момент е на
възраст около 110-120 години, не води автоматично до изключване на същия от
приложното поле на ЗСПЗЗ и до извод, че същият е бил включен към момента на
реституцията в Държавен горски фонд.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на
първоинстанционния съд за неоснователност на възражението на ищците, че
процесният имот е подлежал на възстановяване по ЗВСГЗГФ, а не по ЗСПЗЗ. По
делото няма никакви данни имотът да е бил одържавен и включен в ДГФ на основание
някой от нормативните актове, посочени в чл. 2 ЗВСГЗГФ, както и че в ЗВСГЗГФ
липсва разпоредба, аналогична на чл. 2 ЗВСОНИ, позволяваща да се приеме, че по
реда на ЗВСГЗГФ се възстановяват всички гори, включени в ДГФ. Ако процесната
гора не е одържавена по силата на някой от нормативните актове, посочени в чл. 2
ЗВСГЗГФ, собствеността не подлежи на възстановяване по реда на ЗВСГЗГФ, а и
съгласно чл. 11 ЗВСГЗГФ компетентният орган за възстановяване на собствеността
също е поземлената комисия/ в този смисъл е трайната съдебна практика решение №
120 от 11. 03. 2010 г. по гр. д. № 3625/2008 г. на ВКС, 1 г.о. и на решение № 507 от 12.
01. 2011 г. по гр. д. № 1140/2009 г. на ВКС, 2 г.о./
При това положение единственият логичен извод е, че процесният имот е
включен в картата на възстановената собственост по ЗСПЗЗ, защото не е бил включен
в горския фонд.
Оспореният административен акт - реституционното решение на ПК – Родопи
за възстановяване на правото на собственост на земи в стари реални граници, с което се
възстановява правото на собственостна праводателите на ответниците, е издадено от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с
материалноправни разпоредби и целта на закона, без да са налице съществените
нарушения на административнопроизводствените правила.
Поради това правилно районният съд е приел, че оспорения административен
12
акт не е нищожен.
Видно от приложената по делото преписка по издаване на решението на
поземлената комисия се установява, че наследодателят на ответните страни А. Д. е
придобил имот, представляващ нива по силата на Договор за продажба на недвижим
имот от 26.03.1939 г.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че процесният
имот е придобит от П. Б. на валидно правно основание - договор за покупко-продажба,
който впоследствие го е прехвърлил на ответната страна А. Х. на основание договор за
дарение, поради което последната е собственик на процесния имот.
Поради това така предявения иск е неоснователен и недоказан и тако такъв
следва да се отвхърли.
Като е достигнал до същите крайни изводи, първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на правния спор жалбоподателите следва да бъдат осъдени да
заплатят на въззиваемите страни направените във въззивното производство разноски.
Такива надлежно се претендират, като са налице и доказателства, че те са реално
заплатени. Поради това жалбоподателите ще бъдат осъдени да заплатят съответно:
на въззиваемата страна А. П. Х. сумата 1000 лв. за направени разноски за
адвокатско възнаграждение /договор за правна защита – на л.68 по възз.гр.д.№
3015/2023 г./
на въззиваемата страна Д. Ж. П. сумата 1170 лв. за направени разноски за
адвокатско възнаграждение /договор за правна защита – на л.64 по възз.гр.д.№
3015/2023 г./
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2989 от 29.06.2023 г., поправено с
Решение №3563/02.08.2023 г. на основание чл.247 от ГПК, постановени по гр.
д. № 14457/2022 г. по описа на Районен съд-Пловдив, IX гр. състав.
ОСЪЖДА М. Д. Т., ЕГН **********, А. Д. Т., ЕГН **********, Г. А.
Г., ЕГН **********, и Е. А. Г., ЕГН **********, да заплатят на А. П. Х., ЕГН
13
**********, сумата от 1000 лв. за направени разноски по възз.гр.д.№
3015/2023г. по описа на Окръжен съд –Пловдив.
ОСЪЖДА М. Д. Т., ЕГН **********, А. Д. Т., ЕГН **********, Г. А.
Г., ЕГН **********, и Е. А. Г., ЕГН **********, да заплатят на Д. Ж. П., ЕГН
**********, сумата от 1170 лв. за направени разноски по възз.гр.д.№
3015/2023г. по описа на Окръжен съд –Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14