№ 4512
гр. Варна, 02.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на втори
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20223100502499 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 60259/02.09.2022г. от „Изток
Инвест 96“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище гр. София, чрез пълномощника
му адв. П. Т. от ВАК, срещу решение № 2422/21.07.2022г., постановено по гр.
дело № 16827/2021г. на ВРС, X-ти състав, с което е отхвърлен предявения иск
от въззивника срещу „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК ............, за приемане
да установено в отношенията между страните, че „Изток Инвест 96“ ЕООД не
дължи на „Енерго – Про Продажби“ АД сумата от 2162,87 лв.,
представляваща начислена и незаплатена сума за ползвана електрическа
енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.05.2021г., за която е издадена
фактура № ********** от 14.06.2021г., както и е прекратено производството
в частта, с която е предявен иск от „Изток Инвест 96“ ЕООД, ЕИК ............,
срещу „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК ............, с искане да бъде
постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът „Изток Инвест 96“ ЕООД, ЕИК
............, не дължи на ответника „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК ............,
сумата от 1081,44 лв. с ДДС, представляваща начислена сума междинно
плащане за месец 06.2021г. – 50 % от стойността на задължението за месец
05.2021г., за която е издадена фактура с номер ********** от 14.06.2021г.,
поради недопустимост.
Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно, педвид
допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в непълно и
неправилно тълкуване и прилагане на относимите законови норми, както и на
действащи между страните договорни клаузи.
По отношение прекратителната част на решението, намира, че искът за
установяване недължимостта на сумата от 1081,44 лв. е допустим. Излага
1
доводи, че вземането за тази сума произтича от един и същи факт, както и
другото сума, а именно отчетено количество ел.енергия за месец 05.2021г., а в
образуваното гр.д. № 12525/2021г. на ВРС се оспорва размера на отчетено
количество ел. енергия за месец 06.2021г.
По отношение на отхвърлителната част от решението счита, че
районният съд е разрешил погрешно спорния въпрос между страните, а
именно – къде следва да се намира СТИ и налице ли са съглашения между
страните или техните праводатели по този въпрос. Твърди, че обектът е
следвало да се захранва с ел. енергия чрез изтегляне на кабел от ТП 1118до
ел. табло тип ТЕПО, в което следвало да се постави СТИ, монтирано на
фасадата на сградата на ползвателя. Намира, че границата на собственост
между съоръженията на страните се намира именно в ел. таблото. Изразява
несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че приложение следва да
намери чл.14, ал.1 от ПИКЕЕ, съгласно който мястото на измерване съвпада с
мястото на присъединяване. Отправеното искане е да се отмени обжалваното
решение и за присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на
оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно.
Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред въззивната
инстанция.
Квалификацията на спора, очертана в устния доклад изцяло
кореспондира на процесуалните действия на страните в хода на размяната на
книжата. Оплакванията не се свързват с тежестта на доказване, поради което
и не се налага допълване или промяна на доклада по делото с даване на
допълнителни указания на страните относно разпределяне на
доказателствената тежест.
Съобразно разпоредбата на чл.266 от ГПК във въззивното производство
страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят
доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в
първоинстационното производство. Изключенията от цитираната забрана са
предвидени в ал. 2 и ал. 3 от цитираната правна норма. В случая, въззивникът
желае да се приемат нови писмени доказателства. Доказателственото искане
се явява несвоевременно направено и преклудирано, доколкото страната е
имала възможност да поиска събирането на посочените доказателства от
първоинстанционния съд и липсват твърдения за допуснати процесуални
нарушения от последния. По изложените съображения направеното от
въззивната страна доказателствено искане следва да бъде оставено без
уважение.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на
чл.260 от ГПК – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ
на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл.
доказателство за платена държавна такса.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
60259/02.09.2022г. от „Изток Инвест 96“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище
гр. София, чрез пълномощника му адв. П. Т. от ВАК, срещу решение №
2422/21.07.2022г., постановено по гр. дело № 16827/2021г. на ВРС, X-ти
състав, с което е отхвърлен предявения иск от въззивника срещу „Енерго –
Про Продажби“ АД, ЕИК ............, за приемане да установено в отношенията
между страните, че „Изток Инвест 96“ ЕООД не дължи на „Енерго – Про
Продажби“ АД сумата от 2162,87 лв., представляваща начислена и
незаплатена сума за ползвана електрическа енергия за периода от 01.05.2021г.
до 30.05.2021г., за която е издадена фактура № ********** от 14.06.2021г.,
както и е прекратено производството в частта, с която е предявен иск от
„Изток Инвест 96“ ЕООД, ЕИК ............, срещу „Енерго – Про Продажби“ АД,
ЕИК ............, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът „Изток
Инвест 96“ ЕООД, ЕИК ............, не дължи на ответника „Енерго – Про
Продажби“ АД, ЕИК ............, сумата от 1081,44 лв. с ДДС, представляваща
начислена сума междинно плащане за месец 06.2021г. – 50 % от стойността
на задължението за месец 05.2021г., за която е издадена фактура с номер
********** от 14.06.2021г., поради недопустимост.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за допускане
събирането на писмени доказателства.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 2499/2022г. на ВОС на
17.01.2023г. от 14,00ч. , за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3