№ 314
гр. Пловдив, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20225001000016 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260113 от 15.07.2021 г., поправено с решение № 260123
от 12.08.2021 г., постановено по т.д. № 216 по описа за 2019 г.
Пазарджишкият окръжен съд е:
- осъдил Застрахователно акционерно дружество „О.-З.“ АД, ЕИК ..., да
заплати на Н. Б. К., ЕГН ********** и Б. Н. К., ЕГН **********,
конституирани като ищци, в качеството им на правоприемници на починалата
в хода на процеса ищца Н.А. К.а, ЕГН ********** на основание чл.432 ал.1 от
КЗ, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 32 000 лева за всеки от
тях поотделно и представляващи претърпени от наследодателката им Н.А. К.а
болки, страдания и психически стрес, вследствие на процесното ПТП, станало
на 26.07.2019 г., на ул. „П.“ в с.К., обл. П., ведно със законната лихва за
забава, дължима от 10.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата;
- отхвърлил иска за разликата над присъдения размер от по 32 000 лв.
до предявения от по 40 000 лв. като неоснователен.
- осъдил Застрахователно акционерно дружество „О.-З.“ АД, ЕИК ..., да
заплати на Н. Б. К., ЕГН ********** и Б. Н. К., ЕГН **********, поотделно
разноски в размер от по 2000 лева, изчислени по компенсация съобразно
уважения размер на исковете и представляващи адвокатско възнаграждение.
1
- осъдил Застрахователно акционерно дружество „О.-З.“ АД, ЕИК ..., да
заплати държавна такса в размер на 2 560 лева, изчислена съобразно
уважената част от исковете и разноски в размер на 160 лева – платено
възнаграждение на вещо лице от бюджета на съда, в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Пазарджишкия окръжен съд, както и 5 лева
държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
- осъдил Н. Б. К., ЕГН ********** и Б. Н. К., ЕГН ********** да
заплатят на Застрахователно акционерно дружество „О.-З.“ АД, ЕИК ... общо
сумата 984 лева, представляваща сторени от ответника разноски, изчислени
по компенсация съобразно отхвърлената част от исковете и представляващи
платен адвокатски хонорар и възнаграждение на вещо лице.
Решението е обжалвано от двете страни по спора.
Ищците по делото Н. Б. К. и Б. Н. К. обжалват постановеното решение с
насрещна въззивна жалба в частта, с която е отхвърлен предявения
осъдителен иск за присъждане на обезщетение за претърпените вследствие
процесното ПТП неимуществени вреди за разликата над присъдените по 32
000 лева за всеки от тях до претендирания размер от по 40 000 лева, както и
по отношение на лихвата за забава върху тази сума. В жалбата се поддържа
доводи, че решението е неправилно в тази част, поради несъобразяване на
решението с фактите по делото относно преценката за справедливия размер
на обезщетението за претърпените вреди, както и относно преценката за
наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата.
Искането и да се отмени решението в обжалваната от тях част и се постанови
друго, с което предявения иск за присъждане на застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди се уважи за сумата от по 40 000 лева за всеки от тях,
както и да им се заплатят направените деловодни разноски.
Ответникът Застрахователно акционерно дружество „О.-З.“ АД обжалва
решението в осъдителната му част, с която на Н. Б. К. и на Б. Н. К. е
присъденото обезщетение за претърпените от наследодателката им Н.А. К.а
неимуществени вреди, в размер на 32 000 лева за всеки от тях поотделно,
както и в частта за разноските.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания, че решението в
обжалваната от ответника част е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречия с материалния и с процесуалния закон и е
необосновано. В подкрепа на жалбата си ответникът изразява становище, че
присъденото обезщетение за претърпените от пострадалата при ПТП Н. К.а
неимуществени вреди е определено в противоречие с принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД и съдебната практика в тази насока, както и че не
е определен правилно размера на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата, който, според ответника, следвало да бъде много по-
висока от определената. Моли да се отмени решението в обжалваната част и
да се постанови друго, с което искът да се отхвърли изцяло, евентуално – да
се намали размера на застрахователното обезщетение. Ответникът иска да му
2
се присъдят направените деловодни разноски.
Всяка от страните е представила отговор, с който оспорва въззивната
жалба на другата страна.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на
страните, приема за установено следното:
Производството пред Пазарджишкия окръжен съд е било образувано по
предявени първоначално от Н.А. К.а против Застрахователно акционерно
дружество „О.-З.“ АД, осъдителен иск за заплащане на застрахователно
обезщетение от 100 000 лева за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от телесни увреждания, настъпили в резултат от ПТП, възникнало
на 26.07.2019 г., причинено от виновното противоправно поведение на трето
за спора лице – Д.Н.Х., при управление на лек автомобил марка „Д. “, модел
„Л.“, с регистрационен № ..., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 10.09.2009 г. - датата от покана до застрахователя до окончателното
изплащане на сумата.
Тъй като в хода на процеса - на 14.11.2019 г., ищцата Н. К.а е починала,
на нейно място като страна са конституирани наследниците й по закон –
съпруга й Н. Б. К., и сина й Б. Н. К., които с допълнителна молба са уточнили,
че претендират застрахователно обезщетение, съобразно с наследствените им
дялове, от по 40 000 лв. т.е. по 1/2 от общо претендираните 80 000 лв.
Искът се основава на следните, безспорно установени по делото факти:
На 26.07.2019 г., на ул. „П.“ в с. К., обл. П., при управление на МПС –
лек автомобил „Д. Л.“с ДК № ..., оборудван като линейка, с която се
транспортирали болни лица за извършване на хемодиализа, водачът Д.Н.Х., в
нарушение на правилата за движение навлязъл с управлявания от него
автомобил в насрещната лента, където се ударил в насрещно движещия се лек
автомобил „Ф.П.“ с рег. № ..., управляван от С.Ш.. В резултат от настъпилото
пътнотранспортно произшествие, возещата се на задната седалка вдясно в
лекия автомобил Н.А. К.а е получила различни телесни увреждания.
Установено е също, че вина за настъпилото ПТП има единствено
водачът на лекия автомобил „Д. Л.“с ДК № ... Д.Н.Х..
По делото е безспорно, че с присъда № 22/17.02.2020 г., постановена по
НОХД № 2156 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, Д.Н.Х. е признат за
виновен в това, че на 26.07.2019 г., на ул. „П.“ в с.К., обл. П., при управление
на МПС – лек автомобил „Д. Л.“с ДК № ..., като нарушил правилата за
движение, визирани в разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, по
непредпазливост причинил на Н.А. К.а средна телесна повреда, изразяваща се
в трайно затрудняване движенията на снагата, за което му е наложено
съответното наказание.
Решението на наказателния съд е задължително за гражданския съд,
който разглежда последиците от деянието по отношение на това извършено
3
ли е деянието, неговата противоправност и вината на дееца - чл. 300 ГПК.
Безспорно установено е също, че собственикът на лекия автомобил „Д.
Л.“ с регистрационен № ... към деня на произшествието е имал сключен
договор „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното
дружество, по застрахователна полица с № .... с начална дата на покритие
30.07.2018 г. и със срок на валидност до 29.07.2019 г.
Установено е, че вследствие от удара, Н. К.а е получила следните
травматични увреждания: контузия на главата с разкъсно-контузна рана на
челото, счупване на носните кости, контузия на гръдния кош и корема със
счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен, без дислокация на фрагменти и
проникване в гръбначномозъчния канал, контузия на дясната лакетна става
(хематом и охлузвания) и рани на двете подбедрици.
Получените вследствие от процесното ПТП увреждания наложили
хоспитализация, репозиция на счупените носни кости и болнично лечение на
пострадалата К.а, през периода от 26.07.2019 г. до 30.07.2019 г. Лечението е
било последвано от възстановяване в домашен режим. Според събраните
доказателства – свидетелски показания и съдебно-медицинска експертиза,
възстановяването от отделните травми би било с различна продължителност,
като счупването на 12-гръден прешлен изисквало режим на твърдо легло за
период от 3-4 месеца, а в цялост оздравителния процес би продължил в
рамките на около 8-9 месеца. К.а обаче е починала на 14.11.2019 г. – три
месеца и половина след произшествието, без оздравителният процес да е
приключил.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, а и от
показанията на разпитаните свидетели се установява, че получените от
ищцата травматични увреждания са й причинили различни по степен и
интензитет болки и страдания. Движенията на снагата са били болезнени и
затруднени, като болката се е засилвала при обръщане в леглото, сядане и
движение на долните крайници.
Според показанията на свидетеля Е. К.а, след изписването й,
пострадалата се обездвижила напълно, изпитвала постоянни болки в гърба от
травмата, заради преживения стрес отказвала да се храни сама, поради което
се налагало близките й да я хранят. За да продължи хемодиализата заради
хроничното бъбречно заболяване, от което страдала, след инцидента К.а е
поставяна и прикрепвана в количка, с помощта на която се придвижвала през
двора до линейката, в която била качвана с помощта на двама човека. Заради
болките, обездвижването, трудностите с транспортирането и страха от друг
подобен инцидент, пострадалата се отказала от хемодиализа и дванадесет
дни по-късно - починала.
Установените по делото обстоятелства са достатъчни, за да приеме, че е
налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432 КЗ във вр. с
чл. 493, ал. 1 т. 1 КЗ т.е. да се приеме, че предявеният иск е доказан по
4
основание.
Основният спор между страните се отнася до справедливия размер на
дължимото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди.
Определяйки размера на обезщетението, Пазарджишкият окръжен съд
се е съобразил с установените по делото обстоятелства, относно характера и
степента на понесените от ищцата болки и страдания, които са определящи за
размера на обезщетението, като при установяване на конкретните им
проявления, интензитета и продължителността им, е дал превес на
заключението на медицинска експертиза и автотехническа експертиза, както
и на свидетелските показания.
Съдържащите се във въззивните жалби оплаквания са относно
определения размер на обезщетението за неимуществените вреди, както и
наличието на съпричиняване на вредите от пострадалата и неговата степен.
Оплакванията на застрахователя се основават на твърдението, че при анализа
на относимите към размера на обезщетението факти, съдът не е съобразил
вида, интензитета, степента и продължителността на търпените от
пострадалата болки и страдания, както и на твърдението, че не бил отчетен
правилно факта на съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата.
От друга страна ищците оспорват наличието на съпричиняване,
излагайки доводи, че установеното заболяване на ищцата и наличието на
прикрепен към тялото й постоянен катетър за извършване на хемодиализа не
позволявало поставянето на предпазен колан в автомобила, тъй като това би
застрашило здравето и дори живота й.
При преценката на основателността на изложените от страните доводи и
възражения относно дължимия размер на обезщетението, Пловдивският
апелативен отбелязва следното:
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените
вреди, съобразно с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, следва да се
изхожда преди от вида, характера и броя на уврежданията;
продължителността и степента на претърпените болки; физическия,
психически, битов и социален дискомфорт; продължителността и сложността
на лечението; продължителността на оздравителния и възстановителния
период, прогнозата на възстановяване, възрастта на пострадалия и пр.
В случая е безспорно установено, че причинените на ищцата К.а
травматични увреждания на главата, гръдния прешлен и други части от
тялото на пострадалата е било свързано с изпитване на силни, интензивни
болки и страдания. Освен това, предвид мястото и характера на основните
увреждания – главата и счупване на 12-ти гръден прешлен, се е наложило
обездвижване на пострадалата, което значително е влошило установения й
начин на живот и е довело до неблагоприятни промени - затруднения в
ежедневните дейности, затруднения в самообслужването в т.ч. и за
5
извършване на поддържащата живота й хемодиализа, влошаване на и без тези
травми тежкото здравословно състояние на ищцата, невъзможността за
краткия период след катастрофата до смъртта й да се придвижва сама, без
усилия и болка. Трудностите и болката при придвижването и
транспортирането, както и преживеният стрес от произшествието довели до
съзнателния отказ на пострадалата от извършваната в друго населено място
хемодиализа, в резултат от което здравословното й състояние се влошило и
след няколко дни тя починала, без да се възстанови напълно от претърпените
травми.
Освен описаните фактори, при определяне размера на обезщетението
следва да се отчетат и промените в икономическите условия, доколкото също
съставляват известен ориентир за житейския смисъл на понятието
справедливост. Сравнени с предходните и следващите годината на
увреждането, някои икономически показатели – минимална и средна работна
заплата, както застрахователните лимити за застраховките гражданска
отговорност, бележат постоянен ръст, а годишната инфлация през 2019 г.
спрямо 2018 г. е по-ниска от тази през 2018 г. спрямо предходната 2017 г. -
2,3 % , съответно – 3.7 %, което сочи на тенденция за подобряване на
социално-икономически условия и стандарта на живот в страната към датата
на събитието и след това.
Предвид спецификата на конкретния случай, Пловдивският апелативен
съд преценява, че решаващи за размера на обезщетението са не толкова
продължителността на търпените приживе от пострадалата болки и
страдания, а тяхната степен и интензитет, както и отражението на тези
страдания върху емоционалното й и психическо състояние. Страдания, които
буквално „преобърнали“ живота й и я е довели до отчаяното решение да се
откаже от поддържащата живота й хемодиализа, заради съпътстващите
честото им провеждане и явно непоносими за нея затруднения и неудобства.
Получените от ищцата увреждания, вследствие процесното ПТП, вида,
степента, интезитета и продължителността на търпените от нея физически и
психически болки и страдания, свързани с получените при произшествието
увреждания, са обсъдени подробно и задълбочено от първоинстанционния
съд, поради което оплакванията на представителя на ответното дружество в
обратния смисъл не се споделят от въззивната инстанция.
Неоснователни са поддържаните от застрахователя доводи, относно
наличието на принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат,
произтичащ от безспорно установения факт, че е пътувала в автомобила без
поставен обезопасителен колан.
Категорично установено е, че ищцата е пътувала в автомобила на
дясната задната седалка, без поставен обезопасителен колан. Изхождайки от
установения от експертните заключения механизъм на причиняване на
уврежданията, Пазарджишкият окръжен съд е приел, че въпреки безспорния
факт, че К.а е имала поставен постоянен катетър за хемодиализа, разположен
6
в дясната част на тялото й, до гърдата, не би имало здравословен проблем за
нея, ако обезопасителният колан бил поставен в останалата част от под
гърдите надолу или пък ако колана минавал от лявата страна на пострадалата,
което би се постигнало в случай, че тя е седяла на лявата задна седалка на
автомобила. Вследствие на което съдът е заключил, че с непоставянето на
обезопасяващ колан, пострадалата е допринесла за настъпването на вредите,
определяйки приноса й на 20% .
Изложените в тази насока доводи не могат да бъдат споделени, поради
следното:
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за настъпването на вредите,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си тяхното настъпване,
независимо дали това поведение се изразява в действие или бездействие.
В мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т.
д. № 1/2014 г., ОСТК, по този въпрос е отбелязано, че „приносът на
увредения, като обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е
противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен.“ Релевантен за приноса на пострадалия е само
онези конкретно установени негови действия или бездействие, без които,
наред с неправомерното поведение на делинквента, не би се стигнало
увреждането.
В тази връзка, според Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на
ВКС, се разграничават две основни проявления на т. нар. „съпричиняване“:
- допринасянето на пострадалия за възникване на самото вредоносно
събитие, като правно значим факт, обуславящ прилагането на чл. 51, ал. 2
ЗЗД;
- приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт
също води до приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Във втората хипотеза, макар пострадалият не е допринесъл за
настъпване на събитието, с поведението си е спомогнал за собственото си
увреждане, съответно - за увеличаване размера на вредата.
Действително, съгласно с разпоредбата на чл. 137а., ал. 1 ЗДП водачите
и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2
и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани.
Няма съмнение, предвид приетите заключения на съдебно-
медицинската и съдебно-автотехническата експертиза, че липсата на
предпазен колан при пострадалата К.а е допринесло за настъпване на
травмите.
Въпреки това, с оглед конкретните условия на извършения превоз, не
7
би могло да се направи извод за такова поведение /действия или бездействие/
от страна на ищцата, което да е в пряка причинна връзка с настъпването на
вредите.
Преди всичко, по делото е установено, че ищцата е страдала от
бъбречно заболяване, налагащо редовното провеждане на хемодиализа и
съответно – превозването й до нефрологично отделение. Пак във връзка с
извършване на планова хемодиализа, на К.а е бил поставен постоянен
катетър, позициониран вдясно под рамото й, до гърдата. Според показанията
на свидетеля Р.Р.-К., (лекуващ лекар на пострадалата), поставянето на
обезопасителен колан от дясната страна, на която е пътувала пострадалата
към момента на процесното ПТП, би представлявало опасност за пациента,
доколкото съществува риск коланът да засегне катетъра. Според свидетеля,
не би имало здравословен проблем за нея, ако обезопасителният колан е
поставен в останалата част от под гърдите надолу или пък ако е минавал от
лявата страна на пострадалата. С оглед втората хипотеза, Пазарджишкият
окръжен съд е приел, че поради хипотетично съществуващата възможност К.а
да постави обезопасителен колан, но не го е сторила, е допринесла за
настъпването на вредоносния резултат.
Едно от изключенията от правилото на чл. 137а., ал. 1 ЗДП е
предвидено по отношение на лицата, чието физическо състояние не позволява
използването на обезопасителен колан – чл. 137а, ал. 2, т. 2 ЗДП.
Разпоредбата визира като единствена и безусловна предпоставка за
прилагането на това изключение физическото състояние на лицето, без оглед
на местоположението му в колата. Следователно, щом конкретното
физическото състояние на пострадалата – наличието на постоянен катетър за
извършване на хемодиализа и съпътстващия риск от разместване, запушване
и пр., позволява пътуване без колан, то това изключение е приложимо,
независимо от заеманото от нея място в автомобила.
Освен това, в случая е установено, че К.а е пътувала и по-точно - е била
транспортирана в лек автомобил, оборудван като линейка, която е била
предназначена за и с която са се транспортирали болни лица, за извършване
на хемодиализа. С други думи – пострадалата е била пътник в моторно
превозно средство със специален режим на движение по смисъла на чл. 91, ал.
4 ЗДП във връзка с чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
Задължение на водача на такова превозно средство е при превозване на
пътници, преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия
за безопасното им превозване – чл. 132, т. 2 ЗДП. Съответно – задължение на
пътниците е да изпълняват указанията на водача и на персонала, обслужващ
пътното превозно средство – чл. 135 ЗДП.
Изводът е, че в конкретния случай отговорността за определяне на
местоположението на пациентите в линейката и осигуряването на
необходимите условия за безопасното им превозване, е била изцяло на
шофьора на автомобила, а не - на 85-годишна, болна и трудноподвижна жена,
8
в състояние преди или след хемодиализа. Съответно – негова е и
отговорността за настъпилите вследствие неспазването на изискванията за
превоз на пътници правила.
В този смисъл не може да бъде споделен изобщо извода за какъвто и да
е принос на пострадалата за настъпването на вредите. Което означава, че
определеното съобразно с правилата на чл. 52 ЗЗД обезщетение в общ размер
от 80 000 лева не е следвало да бъде намалявано, а трябва да се присъди в
пълния размер – по 40 000 лева за всеки от правоприемниците на ищцата. В
този смисъл следва да се уважи предявения иск, след като се отмени
обжалваното решение в частта, с която този иск е отхвърлен.
Предвид изхода от спора във въззивното производство, следва да
отмени обжалваното решение в частта за разноските, с която в полза на
ответника са присъдени разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в
размер на 984 лева. В полза на ищците следва да се присъдят допълнително
сумите от по 500 лева до пълния размер на сторените разноски за тази
инстанция – по 2500 лева.
Същите суми от по 2500 лева ще следва да се присъдят ищците и за
сторените във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответното дружество следва да заплати
в полза на съда и допълнителна държавна такса за увеличената част от иска, в
размер на 640 лева над присъдената от 2560 лева или общо – 3200 лева, както
и да заплати допълнително разноски в размер на 40 лева над присъдените 160
лева или общо – 200 лева – платено възнаграждение на вещо лице от бюджета
на съда, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пазарджишкия
окръжен съд. Съответно, да заплати допълнително държавна такса в размер
на 320 лева по сметка на Пловдивския апелативен съд за производството по
в.т.д. № 16 по описа на съда за 2022 г.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260113 от 15.07.2021 г., постановено по т.д. №
216 по описа за 2019 г. на Пазарджишкият окръжен съд в частта, с която е
отхвърлен предявения от Н. Б. К., ЕГН ********** и Б. Н. К., ЕГН
**********, конституирани като ищци, в качеството им на правоприемници
на починалата в хода на процеса ищца Н.А. К.а, ЕГН ********** против
Застрахователно акционерно дружество „О.-З.“ АД, ЕИК ... иск на основание
чл. 432 ал.1 КЗ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над присъдения размер от 32 000 лв. до предявения от 40 000 лв. за
всеки от тях поотделно и представляващи претърпени от наследодателката им
9
Н.А. К.а, болки, страдания и психически стрес, вследствие на процесното
ПТП, станало на 26.07.2019 г., на ул. „П.“ в с.К., обл. П., ведно със законната
лихва за забава, дължима от 10.09.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, като вместо това в тази част постановява:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „О.-З.“ АД, ЕИК ...
да заплати на Н. Б. К., ЕГН ********** и на Б. Н. К., ЕГН **********,
конституирани като ищци в качеството им на правоприемници на починалата
в хода на процеса ищца Н.А. К.а, ЕГН ********** на основание чл. 432 ал. 1
от КЗ, допълнително сумата от по 8000 лева над присъдения размер от по 32
000 лева или общо - 40 000 лева за всеки от тях поотделно - обезщетение за
неимуществени вреди за претърпени приживе от наследодателката им Н.А.
К.а, ЕГН ********** болки, страдания и психически стрес, вследствие на
ПТП, станало на 26.07.2019 г., на ул. „П.“ в с. К., обл. П., ведно със законната
лихва за забава, дължима от 10.09.2019 г. до окончателното изплащане на
сумите.
ОТМЕНЯ решение № 260113 от 15.07.2021 г., постановено по т.д. № 216
по описа за 2019 г. на Пазарджишкият окръжен съд в частта, с която Н. Б. К.,
ЕГН ********** и Б. Н. К., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на
Застрахователно акционерно дружество „О.-З.“ АД, ЕИК ... общо сумата 984
лева, представляваща сторени от ответника разноски, изчислени по
компенсация съобразно отхвърлената част от иска и представляващи платен
адвокатски хонорар и възнаграждение на вещо лице.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260113 от 15.07.2021 г., постановено по
т.д. № 216 по описа за 2019 г. на Пазарджишкият окръжен съд в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „О.-З.“ АД, ЕИК ...
да заплати на Н. Б. К., ЕГН ********** и на Б. Н. К., ЕГН **********,
поотделно допълнително сумата от по 500 лева над присъдените суми от по
2000 лева за всеки от тях - разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по т.д. № 216 по описа за 2019 г. на Пазарджишкия окръжен
съд.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „О.-З.“ АД, ЕИК ...
да заплати допълнителна държавна такса в размер на 640 лева над
присъдената от 2 560 лева или общо – 3200 лева, както и да заплати
допълнително разноски в размер на 40 лева над присъдените 160 лева или
общо – 200 лева – платено възнаграждение на вещо лице от бюджета на съда,
съразмерно с допълнително уважената част от иска, в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „О.-З.“ АД, ЕИК ...,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати допълнителна държавна такса в
размер на 320 лева, съразмерно с допълнително уважената част от иска, в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския апелативен
съд за производството по в.т.д. № 16 по описа на съда за 2022 г.
10
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „О.-З.“ АД, ЕИК ...
да заплати на Н. Б. К., ЕГН ********** и на Б. Н. К., ЕГН **********,
поотделно сумата от по 2500 лева за всеки от тях - разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по в.т.д. № 16 по описа за 2022 г. на
Пловдивския апелативен съд.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11