МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 21.10.2010 Г. ПО НОХД № 547/2010
Г. НА ШУМЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД
Подсъдимият
С.Р.Ш. е предаден на съд по обвинение в престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4 във вр. с чл. 198 ал. 1 и чл. 29 ал. 1 б. “а” и “б” от НК. По
реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК подсъдимият е
признал фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал съгласие
да не се събират доказателства относно тези факти.
В
хода на съдебното следствие е прието за установено следното:
Подсъдимият
С.Р.Ш. и пострадалият З.О.Е. ***. Подсъдимият изтърпявал наказание лишаване от
свобода за извършени от него престъпления, като през месец юни 2010 г. бил
освободен от затворническото заведение за провеждане на лечение. На 13.06.2010
г. пострадалият бил в дома си, а подсъдимият в дома на баща си в съседство.
Вечерта на същата дата, след като употребил алкохол, подсъдимият решил да
проникне в дома на пострадалия и да вземе от него пари. Влязъл в дома на постр. Е., който спял. Подсъдимият претърсил една от
стаите, но не намерил пари. Тогава събудил пострадалия и му казал да дава
парите. Пострадалият отказал. Подс. Ш. го заплашил
със сгъваемо ножче, което намерил на перваза на прозореца. За да склони
пострадалия да му даде парите си, подсъдимият нанесъл с ножчето прободна рана в
областта на десния хълбок на пострадалия, като в същото време го ударил по лицето. Е. се
изплашил от действията на Ш. и взел портфейла си, като извадил част от парите,
намиращи се там. Подсъдимият взел от пострадалия портфейла, извадил и
останалите пари – общо 160 лева, и напуснал дома на пострадалия.
Така
изложената фактическа обстановка се потвърждава по безспорен начин от събраните
по досъдебното производство доказателства, приобщени
по делото по реда на глава ХХVІІ от НПК: обяснения на
подсъдимия пред органите на ДП, показания на постр. Е.,
иззетите при оглед дактилоскопни следи, чиято
идентичност с отпечатъците на подс. Ш., съдебно-медицинска експертиза, установила уврежданията,
нанесени от подсъдимия на пострадалия.
С гореописаното деяние
подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4 във вр. с чл 198 ал. 1 и чл. 29 ал. 1
б. “а” и “б” от НК, като на 13.06.2010 г. в с. Стоян Михайловски
обл. Шуменска при условията на опасен рецидив отнел
сумата от 160 лева от владението на собственика З.О.Е. с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване с нож и сила.
Употребата на сила и заплашване като способ за отнемане на паричната сума от владението
на пострадалия собственик, е основание за квалифициране на деянието като грабеж
по смисъла на чл. 198 ал. 1 от НК. Предишните осъждания на подсъдимия за тежки
умишлени престъпления с присъда от 07.03.2006 г. по НОХД 629/2005 г. на НПРС –
лишаване от свобода 1 г. и 8 мес., присъда от 15.01.2007 г. по НОХД 359/2006 г.
на НПРС – лишаване от свобода 1 г. 6 мес., определение за одобряване на
споразумение от 21.06.2007 г. по НОХД № 298/2007 г. на НПРС – лишаване от
свобода 1 г., присъда № 70 от 20.02.2008 г. на НПРС – лишаване от свобода 1 г.,
и определение за одобряване на споразумение от 07.10.2008 г. по НОХД № 373/2008
г. на ШОС – лишаване от свобода 2 г. и 3 мес., които наказания не са били
отложени по чл. 66 от НК, обуславят квалификацията на деянието като извършено
при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 199 ал. 1 т. 4 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. “а” и “б” от НК.
За
извършения от подсъдимия грабеж при условията на опасен рецидив, в чл. 199 ал.
1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от 5 до 15 години. С оглед
действащата разпоредба на чл. 58а от НК, приложима при провеждане на съкратено
съдебно следствие, съдът определи размера на наказанието, като изхожда от
критериите на чл. 54 от НК, след което намали така определеното наказание с
една трета. При определяне размера на наказанието лишаване от свобода, съдът
взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието, което е тежко
умишлено престъпление. Беше взета предвид и високата степен на обществена
опасност на подсъдимия – същият е осъждан осем пъти за тежки умишлени
престъпления, като три от осъжданията са за грабежи. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство следва да се приеме начинът на извършване на
престъплението – освен физическа сила, е използвана и заплаха с нож, както и
характеристиките на самия пострадал З.Е. – живеещ сам възрастен човек (на 74
години), без възможности нито да окаже съпротива на подсъдимия, нито да разчита
на чужда помощ. Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете и извършването на
престъплението по време на отпуск от затворническото заведение, предоставен на
подсъдимия, за да проведе лечение. Като смекчаващо отговорността обстоятелство
съдът отчете тежкото заболяване на подсъдимия. Последното, макар и не
изключително смекчаващо обстоятелство, съдът отчете като съществено основание
за определяне на наказанието под средния размер на извършеното от подсъдимия
престъпление, а именно – лишаване от свобода за срок от седем години.
В
съответствие с чл. 58а ал. 1 от НК, съдът намали така определеното наказание с
една трета, или две години и четири месеца, като наложи на подсъдимия Ш.
наказание лишаване от свобода за срок от четири години и осем месеца, търпимо в
затвор при първоначален строг режим на изтърпяване.
По
делото е предявен и приет за разглеждане граждански иск от пострадалия З.О.Е.
за причинените му имуществени вреди в размер на 160 лева (протокол от с. з. на
21.10.2010 г.). Съдът намери така предявения граждански иск за основателен.
Деянието и причинените с него имуществени вреди – отнета парична сума от 160
лева, са безспорно установени от доказателствата по делото. Това даде основание
на съда да уважи гражданския иск в пълния му размер.
На осн. чл. 189 ал. 3 от НПК, съдът осъди подс.
Ш.да заплати направените по делото разноски в размер
на 110 лева.
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: