РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 11.11.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав в публично заседание на осми ноември две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
Членове:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието на прокурор Кирил Петров
сложи за разглеждане
докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.н.а.д. № 125 по описа за 2022 година, и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба
от ЕТ „**** - А.В.“, представлявано от А.Й.В., със
седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ж.к. „****, чрез адв.
Д., против решение № 215 от 13.04.2022 година, постановено по административно наказателно
дело № 501 по описа за 2022 година на Районен съд Плевен. С обжалваното решение
14 наказателен състав на съда е потвърдил като законосъобразно Наказателно
постановление № 495723-F531372 от 18.02.2020
година, издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ гр. Велико
Търново в Централно управление на НАП, с което на ЕТ „**** - А.В.“***, е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер 3000.00 /три
хиляди/ лева на основание чл.185 ал.2 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ за извършено нарушение по чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на Министъра на финансите.
В касационната жалбата /КЖ/ се твърди, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, с искане да бъде отменено и
присъдени сторените разноски. Касационният жалбоподател излага, че РС е
потвърдил наказателното постановление без да направи пълен и правилен анализ на
събраните доказателства. Твърди се немотивираност на решението на РС, защото не
са анализирани почти всички факти и обстоятелства по делото, вкл. защо е приел,
че случаят не е маловажен.
В съдебно заседание касаторът,
чрез процесуалният си представител поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. Счита, че в административнонаказателния
процес, така и във въззивното разглеждане на делото
са допуснати множество процесуални нарушения, описани във всички жалби, както и
в писмените бележки. Моли съдът да присъди на жалбоподателката всички разноски,
за което представя списък, както и да определи адвокатско възнаграждение за
настоящето производство за оказана безплатна адвокатска помощ на основание чл.
38 ал. 1 т. 3 от Закона за адвокатурата.
Ответникът ТД на НАП, гр. Велико Търново –
редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Ловеч в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и пледира да остане в сила постановения съдебен акт като правилен.
Административен съд Ловеч, в настоящият
касационен състав, обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
страните и като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, от надлежна
страна, съгласно чл.210 ал.1 от АПК, срещу валиден и допустим съдебен акт
подлежащ на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК. Посочените в касационната жалба пороци са за нарушение на закона и
допуснато нарушение на процесуалните правила - касационно отменително
основание по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата против
решението е неоснователна, тъй като не са налице посочените от касатора основания за отмяна.
В съответствие с разпоредбата на чл.220
от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз
основа на фактите, установени от първоинстанционния
съд в обжалваното решение.
Въз
основа на редовно събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че на
16.12.2019г. от старши инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП бил съставен АУАН № F531372 срещу ЕТ „**** - А.В.“,
представлявано от А.Й.В. затова, че при проверка на 05.12.2019г. на описаният търговски
обект по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС, находящ се
в с.****, собственост на ЕТ и експлоатиран от същия, е констатирано, че в
качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ,
не изпълнило задължението си да монтира и въведе в експлоатация фискално
устройство, вградено в автомата на самообслужване /ФУВАС/ с изградена
дистанционна връзка с НАП, чрез което да отчита всяка извършена продажба с визуализация
на фискалния бон, регистриращ продажбата на дисплей. Нарушението било констатирано при
извършена контролна покупка от страна на проверяващия екип, закупил едно кафе еспресо,
като кафе автоматът предоставил напитката, но не визуализирал фискална касова
бележка и на същия няма монтиран ФУВАС. За проверката е съставен Протокол за
извършена проверка сер.АА № 0361057/05.12.2019 г.
Актосъставителят
приел, че горното деяние представлява административно нарушение на чл.7 ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 година на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства. По съставения акт жалбоподателят, касатор в настоящото производство е подал в срок писмено
възражение, прието за неоснователно. Въз основа на цитирания АУАН било издадено
обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.7 ал.1 от
Наредба №Н-18/2006 година на МФ и на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС на ЕТ е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лева.
При така установеното от фактическа страна,
районният съд приел, че акта за установяване на административното нарушение и
наказателното постановление са издадени от компетентни лица, нарушението и неговия
автор са безспорно установени от доказателствата по делото и правилно административно-наказващият
орган е привлякъл ЕТ към административно-наказателна отговорност за извършеното
от нарушение. Доколкото наложената имуществена санкция е в минимален размер при предвиден такъв от 3000 лв. до
10 000 лв., Съдът е приел размера на наложената имуществена санкция от
3000 лева за правилно индивидуализиран. След като изложил и мотиви за
неприложимост на чл.28 от ЗАНН, съдът потвърдил обжалваното пред него НП, като
законосъобразно.
Настоящият състав намира посочените
касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението –
предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с материалния закон.
При постановяване на съдебното решение
съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по
начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело. В
решението относимите факти са възприети въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред, уважени са доказателствените
искания на страните, обсъдени са всички събрани доказателства, напълно е
изяснена фактическата обстановка. На база на горното след съвкупна преценка и
анализ на събраните по делото доказателства съдът е направил своите решаващи
изводи по отношение на фактите и на правото. Поради изложеното не се
установяват допуснати от решаващия състав съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а оплакването в жалбата в
тази връзка е неоснователно.
Изложените подробни мотиви в първоинстанционното решение, се споделят от настоящия
състав на съда и не е необходимо да бъдат повтаряни, а е достатъчно препращане
към същите, съгласно чл.221 ал.2 АПК. Възраженията на касатора
са идентични с възраженията, съдържащи се в жалбата до районния съд, обсъдени
са от този съд и на тях е даден отговор в достатъчно ясни мотиви. Всички
доказателства са преценени при постановяване на обжалваното решение, не е
допуснато твърдяното нарушение на съдопроизводствените
правила, а изводите на първоинстанционния съд са
напълно обосновани и правилни.
Настоящият състав намира, че
решението на районният съд е постановено и в съответствие с материалния закон.
При пълно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до правилния извод
за законосъобразност на оспореното пред него НП.
Според
ангажираната от наказващият орган разпоредба на чл.7 ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 година на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в
експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на
дейността на обекта.
Несъмнено е установено в хода на
административнонаказателното производство, че именно
едноличният търговец-жалбоподател е лицето по смисъла на чл. 3 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ и съответно е субект на установеното нарушение. Липсва
спор и относно това, че се касае за търговски обект по смисъла на т. 41 от ДР
на ЗДДС и автомат за самообслужване по смисъла на чл. 3, ал. 8 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, за който безусловно се дължи използването на фискално
устройство от датата на започване на дейността. С оглед установеното, че към
момента на проверката едноличният търговец-жалбоподател е извършвал продажби чрез
автомат на самообслужване, без съмнение същото се явява и задължено лице по
смисъла на чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ да регистрира и отчита
всяка продажба.
По
делото е безспорно установено нарушението и неговият извършител. От анализа на
събраните писмени и гласни доказателства, безспорно се доказва, че ЕТ като лице по чл. 3 Наредба №Н-18/13.12.2006 година на МФ не
изпълнил задължението си да монтира и въведе в експлоатация фискално
устройство, вградено в автомата на самообслужване /ФУВАС/ с изградена
дистанционна връзка с НАП, чрез което да отчита всяка извършена продажба с
визуализация на фискалния бон, регистриращ продажбата на дисплей, установено с
извършената контролна покупка.
В производството по административно
наказване законосъобразно е ангажирана за нарушена разпоредбата на чл. 7 ал.1
от Наредба №Н-18/13.12.2006 година на МФ
и е дадена адекватна правна квалификация на административното нарушение.
Законосъобразни са изводите на решаващият
съд, че квалификацията на административното нарушение, посочена в НП е
правилна, както е посочено и в акта за установяване на административно
нарушение, а самото административно нарушение е доказано, което се установява
от всички събрани пред въззивният съд доказателства.
Извършеното деяние е основание за реализирането на административно наказателна
отговорност, като по делото не съществува спор относно административно -
наказателно отговорното лице.
За извършеното нарушение на данъчното законодателство,
правилно и законосъобразно касаторът е бил
санкциониран по текста на чл.185 ал.2 от ЗДДС, предвиждащ налагането на имуществена
санкция в размер от 3000 до 10000 лева за юридическите лица и едноличните
търговци.
Касационният състав намира за
законосъобразни изводите в оспореното съдебно решение, че в случая при определяне
размера на имуществената санкция наказващият орган се е съобразил с
изискванията на чл.27 ал.1 и ал.2 от ЗАНН за индивидуализацията на
административните наказания и правилно е наложил на търговеца санкция в размер
на 3000 лева, към минимума. Така наложеното се явява достатъчно за постигане
целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН.
Напълно се споделят и доводите на съда че
с оглед тежестта на извършеното административно нарушение, същото подлежи на
санкциониране с имуществена санкция към минималния предвиден от законодателя
размер.
Не са налице и обстоятелства, които да
обосноват приложимостта на чл. 28 от ЗАНН и това е обосновано от районния съд.
Правилно решаващият съд е констатирал, че в случаят не са налице предпоставките
за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като фактическата установеност не сочи на
маловажност. За да се достигне до извод за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН, следва да се разкриват особени обстоятелства, които да отличават
конкретното деяние от общите случаи на тези нарушения, а такива данни не са
налични. Нарушението е довело до неотразяване на приходи в бюджета и разкрива
поведение от страна на нарушителя, явяващо се в разрез с установения ред на
държавно управление, целящ защита на особено важни обществени интереси.
При реализираната проверка за съответствие
на решението с материалния закон, съобразно въведеното касационно основание,
настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по
делото, първоинстанционният съд е изградил правилни
изводи за законосъобразност на наказателното постановление.
В решението противно на изложеното в
касационната жалба са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът
мотивирано ги е приел за неоснователни. Поради изложеното не се установяват
допуснати от решаващия състав съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, а оплакването в жалбата в тази връзка е неоснователно.
С оглед
на изложеното, съдът намира касационната
жалба за неоснователна, а решението на Районен съд
Плевен за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което
същото следва да бъде оставено
в сила. Не са налице пороци на
решението, съставляващи касационни основания по смисъла на
НПК, които да водят до неговата
отмяна.
От страна на ответника по касация не са
правени разноски в настоящото производство, като липсва и искане за присъждане
на такива, поради което касационната инстанция не следва да се произнася по
въпроса за разноските.
Мотивиран така и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221
ал.2 предложение първо АПК,
Ловешки административен съд, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 215 от 13.04.2022 година,
постановено по административно наказателно дело № 501 по
описа за 2022 година на Районен съд-Плевен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.