№ 2571
гр. София, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100512095 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 20146499 от 25.06.2021 г., постановено по гр. д. №
21237/2020 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 87 състав, „А.“ АД е осъден да заплати
на А. С., както и на К. В., на основание чл.7, т.1, б.“б“ от Регламент №
261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета, сумата от по 400 евро на
вяска от тях, представляваща обезщетение за отменен полет с номер
VВВ7111 по направление Палма де Майорка, Испания – Порто, Португалия,
който е следвало да бъде осъществен на 08.07.2017 г. с час на излитане 21.00
ч. и час на пристигане 22.00 ч., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като искът е
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 500 евро. Ответникът е
осъден да заплати на ищците сумата от 375, 53 лв., на основание чл.78, ал.1
ГПК, представляваща сторени разноски по делото.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени
предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника „А.“ АД.
Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно. Твърди,
че не е изпълнил процесиня полет. В представената бординг карта, издадена
за полет на 08.07.2017 г., оператор на полет VВВ7111 е Авиокомпания
IBERIA. Неправилно решаващият съд е приел, че полетът е извършен от
“Е.Е.“. Позовава се на изтекла погасителна давност. Поддържа, че Регламент
№ 261/2004 г. е приложим само при ревни полети, а не за чартърни полети,
какъвто е разглежданият. Моли съда да отмени решението в обжалваната
част, като отхвърли изцяло предявените искове. Претендира сторените по
делото разноски.
1
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ищците К. В. и А. С., с който я оспорват. Излагат
съображения, че решението в обжалваната част е правилно и
законосъобразно. Счита, че по делото е доказано, че предявените искове са
основателни. Поддържат, че исковете не са погасени по давност, тъй като
полетът е следвало да се извърши на 08.07.2017 г., а искът е предявен на
02.06.2020 г., т. е. в рамките на 3 – годишния давностен срок. На основание
чл.2 и чл.3 § 2 от Регламент ЕО № 261/2004 г. същият намира приложение в
разглеждания случай. Молят съда да потвърди решението в обжалваната част.
Претендират сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 7,
§ 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 11.02.2004 г. Ищците твърдят, че са направили резервация за
пътуване с полет І VВВ7111 на въздушния превозвач „А.“ АД от летище
Палма де Майорка, Испания до летище Порто, Португалия, предназначен за
08.07.2017 г. Полетът е бил изпълнен със закъснение. По разписание идването
е следвало да се извърши на 08.07.2017 г. в 21.25 ч. местно време в гр. Порто,
а реалното кацане било извършено със закъснение повече от 3 часа. Съгласно
решение на СЕС по дело № С-402/2007 г. за полети, при които закъснението
към момента на кацане е три или повече от планираното по разписание следва
да се прилагат правилата на чл.7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. и пътниците следва да
бъдат обезщетявани за претърпяното неудобство както при отменен полет
или отказан достъп до борда. В резултат на закъснението от повече от три
часа са претърпели вреди, изразяващи се в сериозно безпокойство и
неудобство, както и необратима загуба на време. Твърдят, че разстоянието
между двете летища е 1 643 км., поради което имат право на обезщетение в
размер на 500 евро всяка от мях. Молят съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да им заплати сумата от по 500 евро на всяка от тях, ведно
със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до
окончателното изплащане. Претендират сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че на 08.07.2017 г.
ответникът не е изпълнил процесния полет от летище Палма де Майорка,
Испания до летище Порто, Португалия. В бординг картата, издадена за полет
на 08.07.2017 г., като оператор на полет VВВ7111 е авиокомпания IBERIA.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
Претендира сторените по делото разноски.
По делото е представен хартиеният билет със сериен № 0141,
придружен с точен превод на български език, съгласно изискването на чл.185
ГПК, с лого на Иберия, Летищни услуги и лого на Евелоп Еърлайнс, за полет
на 08.07. в 06.55 ч., полет Е9 5104, до Палма де Майорка.
По делото са ангажирани резервации от ищците с дата на
заминаване 01.07.2017 г., 19.45 ч. и дата на връщане 08.07.2017 г. Пътуването
на връщане е в 20.25 ч., а часът на пристигане е в 21.25 ч. Полетът е номер
VВВ7111 и се извършва от Авиокомпания А..
2
Видно от представеното извлечение от Флайтстатс, което не е
оспорено от ответника, полет № VВВ7111 е извършен на 08.07.2017 г. от
Авиокомпания Еър Л. („А.“ АД). Заминаването е от летища Палма де
Майорка, а пристигането е на летище Порто.
Представена е разписка за пътнически маршрут за А. С. относно
полет VВВ7111, с датата на заминаване 08.07.2017 г., в която е посочено, че
полетът е извършен от Еър Л. („А.“ АД).
По делото е представено извлечение от регистър, удостоверяващ
депозирана жалба от К. В. и А. Суза за закъснял полет повече от 4 часа,без
извънредни обстоятелства, сегментно разстояние 982 км. Заявени са следните
обстоятелства: през м.02. резервирали полет от Палма де Майорка до Порто –
пътуване за една седмица, от 01 до 08 юли. Предложението, което им било
направено, било на 08.07.2017 г. (на връщане): РМI ОРО/Полет НАТ7111,
отпътуване в 23.20 ч. от Палма и променен на полет VВВ7111 в 22.00 ч. Били
информирани за промяната във времето на отпътуване предния ден
(информацията, била дадена по – мА.о от 24 часа), до 07.00 ч., поради
нулиране на самолета на Авиокомпания А. и се върнали в самолета на
Авикомпания Евелоп. Върнали се 14 ч. по – късно от очакваното.
Представено е искане за обезщетение за отменен полет от 28.08.2017
г., депозирано от ищците, от летище Палма де Майорка до Порто, поради
закъснение повече от 4 часа с полет VФФ7111, на 08.07.2017 г. Претенцията е
за 500 евро, платимо в 14-дневен срок.
На 06.02.2020 г. ищците са отправили покана за плащане до
ответника във връзка с процесния полет. Към поканата е приложен списък на
пътници.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда
от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
За да възникне претендираното от ищците право на обезщетение по
чл.7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент
(ЕИО) № 295/91 г., същите следва да докажат по делото съществуването на
валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, за
който ищецът има потвърдена резервация, със закъснение повече от три часа,
а ищецът се е явил на гишето за регистрация не по – късно от 45 минути
преди часа на излитане. В посочения Регламент се съдържат общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голяма закъснение на полети, както и урежда правото на парично
обезщетение на пътниците за претърпяната вреда от загуба на време поради
неизпълнението на задължението на въздушния превозвач да осъществи
въздушния превоз. В него е регламентиран точен размер на дължимото от
3
въздушния превозвач парично обезщетение в зависимост от разстоянието на
полета.
Съгласно разясненията, дадени с решение на СЕС по дело С-402/07
от 19.11.2009 г., членове 5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004 трябва да се
тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят
на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на
обезщетение и че така те могат да се позовават на правото на обезщетение по
член 7 от този регламент, когато поради закъснение на полет претърпяват
загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, с други думи — когато
достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след
предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по
разписание.
В случая ищците претендират обезщетение именно за закъснял
повече от три часа полет.
Спори се между страните в производството дали процесният полет
VВВ7111 от летище Палма де Майорка до летище Порто е извършен на
08.07.2017 г. от жалбоподателя „А.“ АД или не.
От ангажираните по делото доказателства, обсъдени по – горе, които
не са оспорени от ответника, се установи, че именно „А.“ АД е извършил
процесния полет. В представените по делото извлечения, на които
жалбоподателя основава възраженията си, не се съдържат данни относно
полет № VВВ7111, извършен на 08.07.2017 г., поради което същите са
неотносими към спорния предмет и въз основа на тях не могат да се направят
изводи за релевантните за спора факти, включително, че процесният полет е
извършен от друга авиокомпания. Ето защо доводите на жалбоподателя, че от
тях се установява възражението му, че процесният полет е извършен от
Иберия, се явява неоснователни.
Независимо от изложеното и за изчерпателност на изложението е
нужно да се отбележи, че дори конкретният превоз да е извършен от друг
превозвач, различен от ответника, въпреки липсата на доказателства в тази
насока, съгласно чл.3, т.5 от цитирания Регламент същият се прилага за всеки
опериращ въздушен превозвач, предоставящ транспорт на пътниците,
обхванати от параграфи 1 и 2, като в случаите, когато опериращ въздушен
превозвач, който няма никакъв договор с пътника, изпълнява задължения
съгласно настоящия регламент, се счита, че той върши това от името на
лицето, което има договор с този пътник.
В разглеждания случай договорните правоотношения са възникнали
между ищците от една страна и ответното дружество – от друга, като
евентуалното възлагане извършване на полета на друг опериращ въздушен
оператор не освобождава ответника от отговорност за вреди за закъснелия
полет.
Във въззивното производство не се спори между страните относно
останалите заявени от ищците факти – за закъснение на процесния полет
повече от 3 часа, както и относно разстоянието между двете летища – 1 634
км.
По изложените съображения и доколкото полетът е над 1 500 км., на
основание чл.7,т.1, б.“б“ от горепосочения Регламент ищците имат право на
обезщетение в размер на 400 евро за всяка от тях.
Във въззивната жалба е релевиран довод, че претендирените от
4
ищците вземания са погасени по давност. С писмения отговор на исковата
молба ответникът не е заявил такова възражение. Ето защо и на основание
чл.266, ал.1 ГПК същото не може да се заяви за първи път във въззивното
производство. С оглед на това възражението за изтекла погасителна давност
се явява преклудирано, поради което не следва да се обсъжда по същество.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на
ответниците по жалбата следва да се присъди сумата от 360, 73 лв. –
заплатено възнаграждение за един адвокат за осъществяване на процесуално
представителство във въззивното производство.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20146499 от 25.06.2021 г.,
постановено по гр. д. № 21237/2020 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 87 състав.
ОСЪЖДА „А.“ АД, ЕИК *******, с адрес гр. София, бул. „*******“
№ 63, да заплати на А. С., лична карта № *******, издадена на 11.02.2010 г.,
място на раждане Португалия и на К. В., лична карта № *******, издадена на
25.08.2010 г., място на раждане Португалия и двете със съдебен адрес гр.
София, бул. „******* – адв. М. Т. Х., сумата от 360, 73 (триста и шестдесет
лева и седемдесет и три стотинки) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК,
представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат за осъществяване
на процесуално представителство във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5