Р Е Ш Е Н И Е

№ ………… 04.12.2019 година град С.З.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 28.10. 2019 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР Х.

СЕКРЕТАР: СТОЙКА И.ОВА

като разгледа докладваното от съдия Х.

ТЪРГОВСКО ДЕЛО № 38 по описа за 2019 година

за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 429, ал. 3 от КЗ.

Ищецът С.П.Л. твърди, че на 19.02.2018 г., около 13:00 часа, в района на км. 25.500 на АМ „Т.“, в посока С. - П., ищцата С.П.Л., като водач на л.а. „С.И.“ с per. № СТ **** ВР, собственост на С.И.Д., с ЕГН: ********** - също пътник в автомобила, е претърпяла ПТП, причинено от виновния водач на л.а. „Т.С.“ с per. № CO **** ВР - А.Х.С., с ЕГН: **********. В л.а. „С.“ са пътували и Е.С.С., с ЕГН: **********, и С.Т.Б., с ЕГН: **********. Л.а. „С.“ се е движил в средната (дясна) лента за движение, когато е бил застигнат от л.а. „Т.“. Водачът на л.а. „Т.“ се изнесъл в лявата изпреварваща лента за движение и предприел маневрата изпреварване. При изпреварването А.С. изгубил управлението над автомобила си, при което л.а. „Т.“ е пресякъл пътя на движещия се в съседната средна лента за движение л.а. „С.“. Настъпил е удар между двата автомобила и удар в крайпътната канавка. В резултат на настъпилия инцидент водачът на л.а. „Т.“ причинил телесни увреждания на водача С.Л., както и на всички пътници, пътуващи в л.а. „С.“.

Съгласно съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и при извършена справка в електронния сайт на Гаранционен фонд се установи, че към датата на ПТП - 19.02.2018г., л.а. „Т.С.” с per. № CO **** ВР е бил с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” в „ЗД „Б.И.“ АД по застрахователна полица № BG/02/117003051230, валидна от 17.11.2017г. до 16.11.2018г. От Констативния протокол за ПТП с пострадали лица е видно също така, че водачите и на двата автомобила не са употребили алкохол.

За станалото ПТП са образувани ДП №45/2018г. по описа на РУ на МВР - Ихтиман, пр.пр. №183/2018г. по описа на РП - Ихтиман и НОХД №538/2018г. по описа на PC - Ихтиман. В о.с.з., проведено на 10.10.2018г., съдът е одобрил постигнатото между страните по делото споразумение. По този начин PC - Ихтиман е признал подсъдимия А.Х.С. за виновен в това, че на 19.02.2018г., около 13:00 часа, в района на км 25.500 на АМ „Т.“, в посока С. - П., при управление на МПС - л.а. „Т.С.“ с per. № CO **** ВР, е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20, ал.2, пр.1 и 3 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия... със състоянието на пътя... и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движение. Водачите са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението“, като по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице - на водача и пътниците в л.а. „С.И.“ с per. № СТ **** ВР“ - на С. П. Л., изразяваща се в счупване на дясната лъчева кост на типично място - малко над гривнената става, довело до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник за повече от 30 дни; на С.Т.Б., изразяваща се в счупване на дясната ключица, довело до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник за повече от 30 дни; на С.И.Д., изразяваща се в счупване на кости на тазовия пръстен - горното рамо на лявата срамна кост, довело до трайно затрудняване движението на левия долен крайник за повече от 30 дни; и на Е.С.С., изразяващи се в счупване на VI, VII и VIII леви ребра по подмишничната линия, довело до трайно затрудняване движенията на снагата за повече от 30 дни, и навяхване на ставата между лопатката и ключицата вляво с тотална руптура на лигамента на тази става, довело до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за повече от 30 дни, поради което на основание чл.343, ал.З, пр.2, алт.1, б. „а“, вр. с чл.342, ал.1, пр.З от НК, вр. с чл.55, ал.1 от НК, вр. с чл. 381, ал.4 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия на „Лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ е отложено за срок от 3 години. На основание чл.343г от НК А.С. е лишен и от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд (в случая - одобреното от съда споразумение, което съгласно чл.383, ал.1 от НПК има последиците на влязла в сила присъда) е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на това, следва да се приеме за установено, че описаното деяние е извършено виновно от делинквента.

От представения Фиш за спешна медицинска помощ, издаден от M3 Център за спешна помощ гр. С., филиал Ихтиман, е видно, че е пострадалата от ПТП на 19.02.2018 г. е транспортирана с линейка от местопроизшествието до УМБАЛ „***“ АД, гр. С., където е настанена за лечение. Екипът на спешна помощ е установил, че С.Л. се оплаква от контузия в областта на дясната ръка, и контузии по тялото.

От Епикриза към ИЗ №4529/2018 г., издадена от УМБАЛ „***“ АД, гр. С., става ясно, че на 19.02.2018 г., пострадалата е постъпила в Клиниката по ортопедия и травматология на болницата с оплаквания от болки в областта на дясната гривнена става след претърпяно ПТП. При извършен преглед на пострадалата са установени видима деформация, силна спонтанна и палпаторна болезненост, ограничени и болезнени движения в дясната гривнена става. Установени са рентгенографски данни за фрактура на лъчевата кост на типично място, без данни за разместване на фрагментите. Приложена е медикаментозна терапия и доверителката ми е подготвена за операция. Извършено е закрито наместване на фрактурата, без вътрешна фиксация. Под анестезия, чрез съответните техники и прийоми, на пострадалата е направено затегляне по дължина на фрактурата и безкръвно наместване в гипсова шина. На 20.02.2018 г. С.Л. е изписана с подобрение, в добро общо състояние. Дадени са й препоръки да носи имобилизацията за срок от 30 дни и да движи пръстите на ръката. Поставена е окончателна диагноза: Фрактура радии ин локо типико декстри. Закрито счупване на долния край на лъчевата кост.

От представеното Съдебномедицинско удостоверение № 51/2018 г. от 23.02.2018 г., издадено от д-р Т.С.— съдебен лекар при МБАЛ „*****“ АД, гр. С.З., става ясно, че на 19,02.2018 г., около 13:00 часа, на АМ „Т.“ С.Л. е пострадала при ПТП като водач на лек автомобил, в резултат на което е получила счупване на дясната лъчева кост на типично място, без данни за разместване на фрагментите. Поставена й е гипсова имобилизация. При извършения преглед съдебният лекар е установил три на брой кафеникави овални кръвонасядания с диаметър от 2 см. до 4 см. по външната повърхност на лявата мишница, в средната трета. Подобно кръвонасядане е установено по външната повърхност на лявото бедро, в горната трета, с диаметър 4 см. Подобни на гореописаните кръвонасядания са установени също така по външната повърхност на дясното бедро, в средната трета - 4 на брой, с диаметър от 2 см до 5 см, както и по външната повърхност на лявата колянна става - 1 на брой, с диаметър 6 см. Експертът е установил, че на десния горен крайник е поставена гипсова имобилизация от средата на пръстите до горната трета на предмишницата. В заключение съдебният лекар посочва, че С.Л. е получила счупване на дясната лъчева кост на типично място, както и множество кръвонасядания на лявата мишница, двете бедра и на лявата колянна става. Твърди се, че описаните травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени от детайли в купето на лек автомобил при ПТП. Според експерта счупването на дясната лъчева кост на типично място е причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията на десния горен крайник. Останалите травматични увреждания са от характер да причинят болка.

От Амбулаторен лист № 348 от 22.03.2018 г., издаден от д-р И. И. - специалист по ортопедия и травматология, е видно, че при извършения преглед е свалена гипсовата имобилизация. Установени са спаднал оток и намаляла болезненост в гривнената става. Сочи се, че същата е леко ригидна, с ограничен обем двигателна активност. Ищцата е насочена за провеждане на рехабилитация. Поставена е основна диагноза: Счупване на долния край на лъчевата кост.

От Амбулаторен лист № 397 от 11.04.2018 г., издаден от д-р С.К.- физиотерапевт, е видно, че при извършения преглед са установени лек оток на китката, слабо болезнени и ограничени движения в киткената става (дорзална и плантарна флексия 30 гр.), както и по-добро самообслужване. Поставена е основна диагноза: Счупване на долния край на лъчевата кост. От амбулаторния лист е видно и че доверителката ми е изпълнила процедури за физикална и рехабилитационна медицина: лечение със СЧТ (7); лечение с нискочестотно магнитно поле (7); ЛФК с уреди (6).

От представеното Психологично становище от 10.05.2018 г. е видно, че С.Л. е била освидетелствана на 24.04.2018 г. от вещо лице В.Б. - клиничен психолог и психотерапевт, по повод претърпени от ищцата физически и психически травми при ПТП на 19.02.2018 г. и последвалите от това физически и психологични проблеми с ограничаване на социалното и личностовото функциониране, довели до изразени изменения в качеството на живот на освидетелстваната. От заключението на психологичното становище става ясно, че пострадалата по време на претърпяното ПТП на 19.02.2018 г. и непосредствено след него е била в състояние на Остра стресова реакция. Към момента на освидетелстването - 24.04.2018 г., състоянието на доверителката ми е определено като Разстройство в адаптацията с елементи на Посттравматично стресово разстройство. Според вещото лице последиците от преживяното в краткосрочен план са нарушен психичен баланс - емоционална лабилност, разстройство на съня, избягващо и ограничително поведение, тревога и опасения за себе си и в значителна степен за дъщеря си. Цялостно е нарушено качеството на живот, както и пълноценното социално функциониране на ищцата. Експертът твърди, че не се е достигнало до продължително преживяване на генерализирана тревожност, сериозна промяна в поведението и изразено социално отдръпване.

От Амбулаторен лист № 538 от 26.04.2018 г., издаден от д-р И. И. - специалист по ортопедия и травматология, е видно, че на 19.02.2018 г., при ПТП, С.Л. е получила травма на дясната гривнена става, като й е поставена имобилизация. Сочи се, че след сваляне на имобилизацията пострадалата се оплаква от болка и ограничени движения. Провеждала е рехабилитация, но с незадоволителен ефект. При извършения преглед лекарят е установил спаднал оток и намаляла болезненост в гривнената става. Същата е леко ригидна, с ограничен обем двигателна активност. Препоръчано е провеждане на рехабилитация. Поставена е основна диагноза: Счупване на долния край на лъчевата кост.

От Амбулаторен лист № 594 от 01.06.2018 г., издаден от д-р С.К.- физиотерапевт, е видно, че на 19.02.2018 г., вследствие на катастрофа, ищцата е получила травма в областта на гривнената става, като й е била поставена гипсова имобилизация. Сочи се, че към момента на прегледа доверителката ми се е оплаквала от оток, болезнени и ограничени движения в гривнената става, както и затруднено самообслужване. При извършения преглед лекарят е установил болезнени и ограничени движения в гривнената става /дорзална и плантарна флексия 20 гр./, оток, затруднени ДЕЖ. Изпълнени са процедури за физикална и рехабилитационна медицина: лечение със СЧТ (5); лечение с нискочестотно магнитно поле (5); криотерапия (5). Поставена е основна диагноза: Счупване на долния край на лъчевата кост.

От Амбулаторен лист № 613 от 07.06.2018 г., издаден от д-р С.К.- физиотерапевт, става ясно, че към датата на извършения преглед все още са налице лек оток на китката, слабо болезнени и ограничени движения в киткената става (дорзална и плантарна флексия 30 гр.), както и по-добро самообслужване. Изпълнени са процедури за физикална и рехабилитационна медицина: лечение със СЧТ (5); лечение с нискочестотно магнитно поле (5); криотерапия (5). Поставена е основна диагноза: Счупване на долния край на лъчевата кост.

От представените Болнични листове № Е20180589721, издаден от УМБАЛ „***“ АД, гр. С.; № Е20180943461, № Е20180943735 и № Е20180943954, издадени от „Медицински център I“ ЕООД, гр. С.З., е видно, че ищцата е била в болнични поради причиненото й при процесното ПТП счупване на долния край на лъчевата кост в периода от 19.02.2018 г. до 19.06.2018 г., включително. От тук следва, че в посочения период доверителката ми е изпитвала силни болки и страдания и е имала силно ограничени и затруднени движения в областта на дясната гривнена става, които не са й позволявали да изпълнява както трудовите си задължения, така и елементарни ежедневни дейности. Към момента доверителката има ограничени движения в китката на дясната ръка, с която основно си служи.

Вследствие на претърпяното ПТП ищцата е получила и психическа травма. При инцидента тя е изпитала силен стрес и страх, както за своето здравословно състояние, така и за състоянието на останалите пътници в управлявания от нея автомобил. От представеното психологично становище се установява, че процесното ПТП се е отразило изключително негативно на психиката на ищцата.

В резултат на процесното ПТП, настъпило на 19.02.2018 г., ищцата е претърпяла и имуществени вреди. От Фактура №********** от 21.02.2018 г. и Фискален бон от същата дата, издадени от УМБАЛ „***“ АД, гр. С., е видно, че ищцата е заплатила сумата от 5.80 лв. за потребителска такса (д-р Александър Илиев). От Фактура №********** от 23.02.2018 г. и Фискален бон от същата дата, издадено от УМБАЛ „*****“ АД, гр. С.З., е видно, че С.Л. е заплатила сумата от 40 лв. за консултативен преглед от лекар. От Фактура №********** от 27.02.2018г. и Фискален бон от същата дата, издадени от „П.Т.“ ООД, е видно, че ищцата е заплатила сумата от 6.88 лв. за закупуване на медицински консумативи. От Фактура №114 от 14.05.2018г., издадена от В.Н.Б. - клиничен психолог и психотерапевт, е видно, че е заплатила сумата от 100 лв. за изготвяне на 1 бр. от общо 2 бр. съдебно-психологично становище. Така, общият размер на претендирайите от С.Д.имуществени вреди възлиза на сумата от 152.68 лв.

Съгласно изискванията на чл. 432, вр. с чл. 380 от КЗ ищцата е отправила до ответното дружество Молба за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди с писмо, изпратено на 31.05.2018г., получено на 01.06.2018 г. (видно от Известие за доставяне № ИД PS 6000 018Е83 L). По тази претенция е образувана Щета №**********. С писмо с изх. № НЩ-4103 от 19.06.2018 г. „ЗД „Б.И.‘‘ АД е уведомило пострадалата чрез пълномощника й, че за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 19.02.2018 г., е необходимо да се представят допълнително посочени документи. Последвала е кореспонденция между С.Л., чрез нейния пълномощник, и застрахователя, като на последния са изпращани изискваните документи. В крайна сметка, с писмо с изх. № НЩ-7995 от 09.11.2018 г. „ЗД „Б.И.“ АД е уведомило С.Л., че Експертен съвет „Неимуществени щети ГО“ е определил на ищцата обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди в размер на 3 000 лв.

Тъй като С.Л. не е съгласна с размера на определеното й обезщетение и тъй като към датата на подаване на исковата молба в съда същата не е получавала каквото и да било обезщетение за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП на 19.02.2018г., за нея е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск за присъждане на справедливо обезщетение, с оглед на причинените й неимуществени и имуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане по застраховка „Гражданска отговорност”, против ответното застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на вредите, причинени от застрахования.

По отношение на предложеното от страна на застрахователя обезщетение, счита, че определеното такова в размер на
3 000 лв. не отговаря нито на действително претърпените от ищцата и продължаващи и към настоящия момент болки и страдания от причинените й вследствие на процесното ПТП травматични увреждания, нито на заложения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, както и на съдебната практика по подобни казуси. По силата на чл. 45 от ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди - имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието „справедливост” не е абстрактно. Според ППВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, който трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането; начинът на настъпването; обстоятелствата, при които е станало; допълнителното влошаване на състоянието на здравето; причинените морални страдания и др. От представените по делото медицински документи се установяват безспорно получените от доверителката ми травматични увреждания, изразяващи се в счупване на дясната лъчева кост на типично място, довело до трайно затрудняване движението на десния горен крайник за повече от 30 дни, както и множество кръвонасядания по лявата мишница, двете бедра и лявата колянна става, причинили болка. Описаната фрактура има характера на средна телесна повреда. Установяват се също така продължилият около четири месеца период, през който ищцата е изпитвала интензивни болки и страдания и ограничени движения в областта на дясната гривнена става, които са й пречили да се обслужва напълно самостоятелно. Установени се и преживените от доверителката ми физически и душевни болки и страдания - остра стресова реакция и разстройство в адаптацията с елементи на посттравматично стресово разстройство.

Предвид изложеното, счита, че справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на претърпяното от нея ПТП на 19.02.2018 г. се явява сумата от 26 000 лв. (двадесет и шест хиляди лева). Така, счита, че е напълно основателен и доказан претендираният с настоящата искова молба размер на обезщетението, което ще допринесе за репариране на реално претърпените от С.Л. болки и страдания в резултат на процесното ПТП.

По отношение на претендираните от имуществени вреди, счита, че няма спор, че същите са в пряка причинна връзка с претърпения пътен инцидент и следва да й бъдат присъдени изцяло.

В настоящия казус не може да става въпрос и за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата. С.Л. е управлявала л.а. „С.И.“, спазвайки всички правила на ЗДвП, като е била с поставен обезопасителен колан и с поведението си по никакъв начин не е допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Така, с оглед липсата на принос от страна на ищцата за настъпване на неблагоприятните за нея последици от процесното произшествие, претендираните обезщетения следва да й бъдат присъдени в пълен размер.

На основание чл. 429, ал. 3 от КЗ, моли, съдът да присъди и дължимата законна лихва върху претендираните обезщетения от датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице - 01.06.2018 г., до окончателното изплащане на сумата.

Предвид гореизложеното, ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., *****, представлявано от представителите С.С.П. и К.Д.К., да заплати на С.П.Л., с ЕГН: **********,***, сумата от 26000 лв. (двадесет и шест хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на дясната лъчева кост на типично място, имащо характера на средна телесна повреда, и множество кръвонасядания по лявата мишница, двете бедра и лявата колянна става, както и преживени душевни болки и страдания - остра стресова реакция и разстройство в адаптацията с елементи на посттравматично стресово разстройство, в резултат на претърпяното от нея ПТП на 19.02.2018г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 01.06.2018г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата.

Моли да бъде осъден ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., *****, представлявано от представителите С.С.П. и К.Д.К., да заплати на С.П.Л., с ЕГН: **********,***, сумата от 152.68 лв. (сто петдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди - заплатени разходи за лечение, които са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното от нея ПТП на 19.02.2018г„ ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 01.06.2018г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Моли, присъдените суми да бъдат изплатени по служебна банкова сметка ***. 39 от Закона за адвокатурата в „Р./“ ЕАД, с 1BAN: ***, с титуляр адв. Ж.С.З., каквото право е предоставено на пълномощника с представеното адвокатско пълномощно.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът ЗД ,,Б.И.‘‘ АД оспорва предявените искове, като счита същите за неоснователни, необосновани, недоказани и прекомерно завишени по размер.

Оспорва механизма на пътно - транспортно произшествие, както и твърдението транспортният инцидент да се е осъществил изключително по причина от действията на водача на лек автомобил Т.С. с ДК N9 СО 84 18 ВР.

Сочи, че в представения като доказателство към исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, издаден на 28.02.2018 год. липсва каквото и да е описание на механизма на настъпване на ПТП, като обстоятелства и причини за ПТП е посочено единствено, че същите са в процес на изясняване и има образувано досъдебно производство № 45 по описа на РУ - Ихтиман за 2018год. В представеното Протоколно определение от 10.10.2018 год., постановено по НОХД № 538 по описа на PC - Ихтиман за 2018 год., тези обстоятелства също не са посочени и коментирани. С оглед горното, от посочените документи не може да се установи механизма на настъпване на процесното ПТП, като липсват каквито и да било данни и доказателства, посочени в исковата молба в тази връзка. Описаният в исковата претенция механизъм на ПТП, изхожда единствено от гледната точка на ищцата.

Оспорва причинно - следствената връзка между настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищцата имуществени и неимушествени вреди. Оспорва твърденията за настъпили в причинно - следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени и имуществени вреди, техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като оспорвам и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция.

При условие на евентуалност твърди, че ако са причинени твърдените психически и физически травми, то забавянето на оздравителния процес е изцяло по вина на ищцата.

Оспорва твърденията, че в резултат на осъществяване механизма на пътно - транспортно произшествие на ищцата са причинени описаните в исковата молба травматични увреждания и са възникнали заявените от нея неимуществени и имуществени вреди.

Оспорва размера на предявените искове за имуществени и неимуществени вреди, като считам същия за недължим, респ. за прекомерен и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.

Обезщетението, което се претендира, не отговаря на действителната вреда, като е прекомерно и не се подкрепя от фактическата обстановка, представените доказателства по делото и не съответства с изискването за справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД, трайната съдебна практика (ППВС № 4/1968г) и неблагоприятните последици от настъпилото пътнотранспортно произшествие за ищцата. Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Законът дава възможност на увредения да получи удовлетворение в пари щом друго възмездие не може да получи, стига вредата му да е действителна и сериозна. Понятието справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне от съда размера на обезщетението. При определяне на обезщетението съдът следва да отчете още един фактор, а именно - конкретните икономически условия към момента на увреждането (решение на ВКС 83-2009-11 т.о. по т.дело 795/2008г и решение 1-2012-11 на т.о. по т.дело 299/2011г, с които ВКС се е произнесъл с решения постановени по реда на чл. 290 ГПК). С оглед твърденията по основанието на предявената претенция и предвид приложените доказателства поддържа, че претендираната от ищцата парична сума е в изключително завишен размер, за да доведе до репариране на нематериални вреди в техния действителен размер, каквото е изискването на закона.

На самостоятелно основание поддържа, че исковата сума е недължима поради самоувреждане на ищцата, и по съображения, които ще изложа по - долу, респ. прекомерна по аргумент от чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

В случай, че съдът приеме, че предявения иск за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди е доказан по своето основание, прави и възражение за прекомерност на претенцията.

Направено е възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата при осъществяване механизма на ПТП, като в тази връзка оспорва твърденията, че заявените с исковата молба травми и съответно - неимуществени и имуществени вреди са възникнали единствено поради виновните действия на водача на лек автомобил Т.С. с ДК № СО 84 18 ВР.

Сочи, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата С. Нейкова Л. като поддържа, че причина за настъпване на претендираните вреди са и извършени от нея нарушения на разпоредбите на Закона за движение по пътищата, изразяващи се в липсата на непрекъснат контрол върху управлявания от нея лек автомобил С.И., както и управление на автомобила, несъответно на атмосферните условия и състоянието на пътя. С това си поведение, нарушавайки разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 2, предл. 1 и 3 ЗДвП, ищцата сама се е поставила в превишен риск спрямо нормалния и е създала предпоставките за осъществяване механизма на произшествието. Намира, че С.Л. неупражнявайки достатъчен контрол върху превозното средство и несъобразявайки се с атмосферните условия и състоянието на пътя (валеж и мокра асфалтова настилка) не се е съобразила с останалите, движещи се по пътя МПС.

Твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата С.П.Л. като поддържам, че причина за настъпване на претендираните телесни увреждания е и извършено от ищцата нарушение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата, изразяващо се в неизползване на предпазен обезопасителен колан. В тази връзка оспорва твърдението в исковата молба, че докато е управлявала лекия автомобил Л. е била с поставен обезопасителен колан. С това си поведение, поради липсата на обезопасяване, в нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП, ищцата е създала предпоставките за настъпването на претендираните травми при осъществяване механизма на произшествието. Поддържа, че травмите на ищцата са настъпили като резултат от нейно собствено виновно поведение, осъществено в нарушение на императивна правна норма - чл. 137а от ЗДвП, като са получени по причина от липсата на обезопасяване по време на управление на автомобил, посредством поставяне на предпазен колан и представляват самоувреждане. За това говорят вида на травматичните увреждания и местата по тялото на ищцата където са получени.

Счита, че ако С.Л. бе спазила всички тези правила, не би се стигнало до настъпване на вредоносния резултат. Същата не е упражнявала зрителен контрол към останалите участници в движението още повече, не е контролирала постоянно автомобила и не е съобразила движението си с атмосферните условия и състоянието на пътя. В тази връзка поддържа, че травмите на ищцата са настъпили като резултат от нейното собствено виновно поведение, осъществено в нарушение на посочените императивни правни норми. Съпричиняването от страна на ищцата е в пряка причинно - следствена връзка с тежестта на получените от нея увреждания. Спазването на всички горепосочени правни норми би осуетило изцяло или поне значително би ограничило тежестта на твърдяните от ищцата за претърпени телесни увреждания.

Посочените обстоятелства осъществяват, както от правна, така и от фактическа страна, състава на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Съгласно практиката на ВКС на РБ, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения № 159 от 24.11.2010г по т.д. № 1117/2009г на II т.о. и № 98 от 08.07.2010г по т.д. № 942/2009г на II т.о., принос за настъпване на увреждането е налице, когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите или е допринесло за механизма на увреждането. За съпричиняването е без значение дали пострадалият е действал виновно.

Поради горните доводи, счита, че са налице основания за намаляване на обезщетението на пострадалата поради съпричиняване на настъпилите вредни последици, като обезщетение следва да бъде определено при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Намаляването следва да бъде извършено въз основа на комплексна оценка, включваща степента на каузалното действие на деянието на пострадалия, степента на неговата обективна вредоносност, тежестта на правонарушението, тъй като деянието на пострадалата в настоящия случай е противоправно и степента на нейната вина. Твърди, че посочените по - горе редица нарушения в своята съвкупност, се намират в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и обуславят извода за наличие на съпричиняване в размер на поне 50%.

Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени и имуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главните искове.

Моли съда да отхвърли изцяло предявените от С.П.Л. обективно съединени искове, като неоснователни и недоказани.

Алтернативно моли, да бъде намален размера на претендираните обезщетения, тъй като претендирания размер не кореспондира с принципа на справедливостта и установената съдебна практика и не се доказват твърдените за претърпени в исковата молба травми от ищцата, предвид съпричиняването от страна на ищцата. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

По делото е безспорно е установено, че на 19.02.2018г., около 13:00 часа, в района на км 25.500 на АМ „Т.“, в посока С. - П., при управление на МПС - л.а. „Т.С.“ с per. № CO **** ВР, е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20, ал.2, пр.1 и 3 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия... със състоянието на пътя... и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движение. Водачите са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението“, като по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице - на водача и пътниците в л.а. „С.И.“ с per. № СТ **** ВР“ - на С. П. Л., изразяваща се в счупване на дясната лъчева кост на типично място - малко над гривнената става, довело до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник за повече от 30 дни.

Не се спори също така, че към датата на ПТП - 19.02.2018г., л.а. „Т.С.” с per. № CO **** ВР е бил с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” в „ЗД „Б.И.“ АД по застрахователна полица № BG/02/117003051230, валидна от 17.11.2017г. до 16.11.2018г.

Не се оспорва обстоятелството, че на 31.05.2018 г. ищцата е отправила до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. Същата е получена от ответника на 01.06.2018г. (видно от Известие за доставяне № ИД PS 6000 018Е83 L). По тази претенция е образувана Щета № **********.

С писмо с изх. № НЩ-7995 от 09.11.2018 г. „ЗД „Б.И.“ АД е уведомило С.Л., че Експертен съвет „Неимуществени щети ГО“ е определил на ищцата обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди в размер на 3 000 лв.

От Фактура №********** от 21.02.2018 г. и Фискален бон от същата дата, издадени от УМБАЛ „***“ АД, гр. С., е видно, че ищцата е заплатила сумата от 5.80 лв. за потребителска такса (д-р Александър Илиев). От Фактура №********** от 23.02.2018 г. и Фискален бон от същата дата, издадено от УМБАЛ „*****“ АД, гр. С.З., е видно, че С.Л. е заплатила сумата от 40 лв. за консултативен преглед от лекар. От Фактура №********** от 27.02.2018г. и Фискален бон от същата дата, издадени от „П.Т.“ ООД, е видно, че ищцата е заплатила сумата от 6.88 лв. за закупуване на медицински консумативи. От Фактура №114 от 14.05.2018г., издадена от В.Н.Б. - клиничен психолог и психотерапевт, е видно, че е заплатила сумата от 100 лв. за изготвяне на 1 бр. от общо 2 бр. съдебно-психологично становище. Така, общият размер на претендирайите от С.Д.имуществени вреди възлиза на сумата от 152.68 лв.

От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза, неоспорена от страните, която съдът възприема като изготвена добросъвестно и компетентно е посочено се установява, че мястото на удара между двете МПС е в дясната лента за движение по коята се движи лек автомобил „С.И.“, като лек автомобил „Т. Ц.“ извършващ изпреварване на „С.И.“ движейки се по лявата ускорителна лента на платното за движение навлиза в лявата лента, като удря С.а в левите състави и предния ляв ъгъл. По дължина на пътното платно мястото на удара е между км 25+500 и км 25 +509 на автомагистрала „Т.“. За точното определяне на мястото на удара липсват в протокола за оглед на местопроизшествието доказателства.

Разрешената скорост за движение в конкретния пътен участък от автомагистрала „Т.“ е до 140 км/ч. Поради липса на спирачни следи и доказателства за употреба на спирачната система на двата автомобила може да се направи заключение ,че скоростта на двата автомобила при и по време на удара е една и съща. Точно каква е била тя експертизата не може да определи поради липсващи спирачни и прохлузни следи от колелата на двата автомобила, липса на параметрите на деформациите на двете МПС. Невъзможността на определяне на точното място на настъпването на удара между двете МПС поради липса на доказателства за определянето му/изпаднала пръст, начало на прохлузни следи с рязка промяна посоката на движение, липса на спирачни следи, показания на свидетелите във връзка с процесното ПТП и др.

Липсата на всяко едно от гореизброените доказателства по отношение на двата автомобила участвали в ПТП предопределя невъзможността с утвърдените в автоекспертната практика методи да бъде определена еднозначно с достатъчно голяма точност скоростта им на движение преди удара и по време на удара.

Скоростта на лек автомобил Т. Ц. е следвало да не е по-висока от тази на С.И. или да не извършва маневрата изпреварване в този конкретен участък от магистралата при което не би настъпило процесното ПТП. Във връзка с механизма на протичане на ПТП водачите на двата автомобила за да не настъпи същото е следвало:

Водачът на лек автомобил „Т. Ц.“ извършващ изпреварване на „С.И.“ да извърши маневрата със съобразена с пътно-метереологичните условия скорост, която да гарантира наличието на сцепление на гумите с пътното покритие, като контролира движението на автомобила си и едва като осигури достатъчно голяма дистанция след изпреварването на С.а тогава да се завърне в дясната лента за движение на автомагистралата.

Водачът на лек автомобил „С.И.“, който се движи в лентата си за движение от техническа гледна точка е трябвало да намали скоростта си на движение, при условие, че забележи засичащия го от лявата му страна лек автомобил „Т. Ц.“, но той няма необходимото време за реакция както бе установено при отговора на въпрос №6.

Атмосферните условия и състоянието на пътя са повлияли за настъпване на ПТП, като коефициента на сцепление на гумите с асфалтовото покрите на пътното платно е бил по-нисък - около 0,5 ,вместо 0,7 при сухо асфалтово покритие или има понижение около 28%. Следователно устойчивостта на автомобилите срещи приплъзване е намалена с около 28 % . Именно с това е трябвало да се съобразят двамата водачи на МПС и намалят скоростта си на движение на автомобилите си. Водачът на Т. Ц. след като е изгубил управлението на автомобила си и е навлязъл в дясната за него лента за движение в условията на маневра изпреварване следва, че същия не се е съобразил с конкретните атмосферни условия и състояние на пътното покритие.

Водачът на лек автомобил С.И. с ДК № СТ **** е имал видимост към лекия автомобил Т. Ц. с ДК № СО **** ВР посредством огледалата на автомобила за обратно виждане /лявото странично и огледалото вътре в купето на автомобила/. Водачът на С.И. е имал техническа възможност да вйди лекия автомобил „Т. Ц.“ най-рано когато същия попада в огледалата за обратно виждане според настройката им. При правилната им настройка тази видимост съобразно релефа на магистралата и конкретните метереологиски условия в участъка на ПТП би била на разстояние зад С.И. около 100 метра. Ако се приеме, че скоростта на Т. Ц. е била минимум с около 20 км/ч по- висока от тази на С.И., то момента на техническата възможност за най-ранно виждане на Т.та от водача на С.а е: Т = 100 : ( 20:3,6) = 18 с преди удара, ако наблюдава непрекъснато огледалата за обратно виждане.

Водачът на С.И. няма техническа възможност да избегне настъп-ването на процесното ПТП и ударът е бил неизбежен.

При по-голяма разлика в скоростите между двата автомобила горния извод, че водачът на С.И. няма техническа възможност да избегне настъпването на процесното ПТП и ударът е бил неизбежен е аналогичен /в сила/.

Лек автомобил „Т. Ц.“ с ДК № СО **** ВР, тъй като се е движил в лявата лента за движение не попада в така наречената мъртва зона на видимост на водача на лек автомобил С.И. с ДК№ СО **** ВР .

Механизма на пътно-транспортно произшествие е възникнало на 19.02.2018 г около 13,00 ч. в района на км 25+500 на АМ „Т.“ между МПС:

Лек автомобил С.И. с рег.№ СТ **** ВР с водач С.П.Л. и собственост на С.И.Д. пътник в този автомобил както и с пътуващите пътници в него Е.С.С. и С.Т.Б. движещ се в посока гр. Б. в дясната лента за движение и

Лек автомобил „Т. Ц.“ с рег.№ СО **** ВР с водач А.Х.С. и пътници в него Н. Х.С. и Г.А.С.извършващ изпреварване на С.И. движейки се в лявата лента за движение в посока гр.Б. .

При извършване на изпреварването вследствие на движение с несъобразена скорост с пътно-метереологичните условия в участъка на ПТП на автомагистрала „Т.“ водачът на Т. Ц. губи управлението на автомобила си и навлиза в дясната лента за движение по която се движи С.И., като му отнема предимството засичайки го. Настъпва удар между тези два автомобила в резултат на който те се отклоняват в дясно от платното за движение и се установяват в покой лек автомобил С.И. с предна част сочеща към гр. Б., а Т. Ц. с предна част сочаща гр. С..

В резултат на това ПТП са пострадали водачката на лек автомобил „С.И.“ С.П.Л. и пътницете в него С.И.Д. , Е.С.С. и С.Т.Б.

Причините за настъпването на ПТП касаят главно водачът на Т. Ц. и от техническа гледна точка такива не са установени, а са от субективен характер изразяващи се в: неправилна оценка на метереологичните условия и състоянието на пътната настилка на магистралата в участъка на възникналото ПТП от страна на водача на Т. Ц., водещо до движение с несъобразена скорост при извършване на маневрата изпреварване, изгубване на управлението на автомобила, навлизане в лявата лента по която се движи С.И. без осигуряване на необходимата минимална дистанция пред него при което настъпва ударът между двете МПС - отвличане на вниманието на водача на Т. Ц. по време на маневрата изпреварване

От техническа гледна точка, при правилно поставен обезопасителен колан от ищцата е напълно възможно да се получат множеството кръвонасядания на лявата мишница, двете бедра и на лявата колянна става, тъй като директрисата на удара между двата автомобила е насочена надясно и преминава от ляво и отпред спрямо тялото на ищцата. При това положение нормално е тялото на ищцата да се устреми на ляво и напред в резултат на това да се получат гореци-тираните травми по тялото и от обезопасителния колан и твърдите тъпи предмети в купето на автомобила . Някои от тези травми биха могли да се получат и от контакта на автомобил С.И. с крайпътния отводни-телен канал в дясно от платното за движение преди остановяването му в покой.

От заключението на назначената по делото съдебно – медицинска експертиза, неоспорена от страните, която съдът възприема като изготвена добросъвестно и компетентно се установява, че при претърпяното пътно транспортно произшествие на 19.02.2018 год. ищцата С.П.Л. е получила счупване на дясната лъчевата кост на типично място и множество малки кръвонасядания по лява мишница, ляво бедро, дясно бедро и лява колянна става. Счупването на дясната лъчева кост на типично място е причинило трайно затруднение на движенията в дясната китка. Останалите контузии са имали краткотраен болков характер.

Получените увреждания върху ищцата са пряка причинно- следствена връзка с процесното ПТП.

Средностатистическия период за лечение на счупването на лъчевата кост на типично място- репозиция, имобилизация, рехабилитация е от 3-6 месеца. В конкретния случай ищцата се е възстановила за 4 месеца. При нея е проведено консервативно лечение включващо репозиция под локална анестезия, имобилизация за 35 дни, последваща рехабилитация. Зарастването на фрактура на лъчевата кост на типично място е за период от 35-45 дни. В конкретния случай зарастването се е получило на 35 ден.

Поставената гипсова имобилизация,размерите и,и степента на обхващане на близките до фрактурата стави, определя дали човек може да хване и задържи предмет и дали може да се самообслужва. Откритото наместване на фрактурата на лъчевата кост на типично място е оперативен способ за лечение- чрез разрез и оголване на фрагментите, последващо наместване и фиксиране с винтове и плаки. Закритото наместване е когато не се нарушава целостта на кожата.

Счупването на лъчевата кост на типично място се получва при дорзална флексия на дланта и екстензия на лакътната става и високо енергиен удар в твърда повърхност. Гипсовата имобилизация под формата на полуобвиваща шина с отвор за палеца или циркулярна гипсова превръзка обикновено пречи за извършване на нормален захват и силова среща/опозиция/ между палеца и останалите пръсти. Интензитетът на болката е различен през различните периоди на лечение на фрактура на лъчевата кост на типично място и естествено болковия симптом е индивидуално възприятие. Лечението на фрактурата на ищцата е приключило с лек дефицит по отношение на воларна и дорзална флексия. При правилно поставен три точков обезопасителен колан тялото на водача на лек автомобил не е защитено от страничните удари. Хоризонталната част на обезопасителния колан прихваща таза- горната му част към облегалката и седалката. Тя пречи тялото да пропадне в посока под волана към педалите. Това би могло да се случи при поставена облегалка на водача над 130 градуса и ако водача е без колан. При описаното пропадане на тялото и най- вече на долните крайници ( във въпроса) в посока под волана на автомобила и към педалите не биха могли да се обяснят кръвонасяданията по външните повърхности на двете бедра.

От заключението на назначената по делото психологична експертиза, неоспорена от страните, която съдът възприема като изготвена добросъвестно и компетентно се установява, че описаното в исковата молба и претърпяно от ищцата ПТП на 19.02,2018 г. се е отразило върху психичното й състояние, изразяващо се в много висока тревожност, депресивитет, невротизация на личността и емоционална лабилност.

Констатират се кумулативен стрес вследствие на преживения инцидент и фрустрация, породена от продължителното лечение на физическите травми. Налице е симптоматика на посттравматично стресово разстройство.

Негативните изживявания и стрес не са отшумели напълно, поради което се препоръчва професионална психотерапевтична помощ и подкрепа.

Препоръчителна е консултация с психиатър.

От показнията на свидетеля А.Х.С. се установява, че при управление на лекия си автомобил, колата е поднесла при изпреварване на заледен участък. Сочи, че скоростта е била 90 -100 км/ч. Няма спомен дали е удрял друга кола. Твърди, че след като колата е поднесла се е озовал в канафката, като колата е била смазана отстрани и предницата, като след него в канафката е имало друга кола.

От показанията на свидетелката Д.П.В.се установява, че след ПТП ищцата е била с гипсирана ръка, като е изпитвала болки и страдания. Сочи, че е имала синини по краката. След 30 дни в гипс и физиотерпия, ръката не е възстановена напълно и не може да я движи свободно, като болката й пречи да изпълнява трудовите си задължения. Твърди, че ищцата изпитва страх и изпада в паника, като н е се качва на кола. Посещава психиатър.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.

В случая между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП, по силата на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети лица.

Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите. Съгласно изискванията на чл. 432, вр. с чл. 380 КЗ ищецът е отправил до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, получена от ответника на 01.06.2018 г., по която е образувана Щета №**********.

Не е налице плащане по същата.

На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

По делото безспорно се установи, че травматичните увреждания на ищеца се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил А.Х.С., което е установено с влязло в сила споразумение по НОХД №538/2018г. по описа на PC – Ихтиман, което се ползва със задължителна сила за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК и от заключенията на назначените по делото АТЕ и СМЕ.

Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за неимуществени и имуществени вреди се явяват доказани по основание.

Относно размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца вреди от следните травматични увреждания, а именно: От изслушаните по делото съдебно – медицинската експертиза и свидетелските показания се установява, че ищецата е получила счупване на дясната лъчевата кост на типично място и множество малки кръвонасядания по лява мишница, ляво бедро, дясно бедро и лява колянна става. Счупването на дясната лъчева кост на типично място е причинило трайно затруднение на движенията в дясната китка. Останалите контузии са имали краткотраен болков характер. Средностатистическия период за лечение на счупването на лъчевата кост на типично място- репозиция, имобилизация, рехабилитация е от 3-6 месеца. В конкретния случай ищцата се е възстановила за 4 месеца. При нея е проведено консервативно лечение включващо репозиция под локална анестезия, имобилизация за 35 дни, последваща рехабилитация. Зарастването на фрактура на лъчевата кост на типично място е за период от 35-45 дни. В конкретния случай зарастването се е получило на 35 ден.

Това предполага съдът да съобрази вида и тежкия характер на уврежданията и обстоятелството, че възстановителният период е продължил около 3 месеца, през което време движението и било силно ограничено и е изпитвал интензивни болки, била е обездвижена за 30 дни, като и към настоящия момент изпитва болки в ръката.

Следва да бъде отчетен и факта, че през този период пострадалата е била лишена от трудови доходи, поради временна нетрудоспособност. Промяната в социалният статус и професионалната реализация е свързано с изживявания, които в психологичен аспект пораждат негативни емоции, свързани с промяна в начина на живот.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде отчетена преживяната от ищеца остра стресова реакция, която е довело до негативна промяна в психо – емоционалното му състояние. Ноторно известно е обстоятелството, че претърпяването на ПТП представлява значителен стресогенен фактор.

От гореизложеното съдът счита, че обезщетението за неимуществени вреди е в размер на 26 000 лева и иска следва да бъде уважен до този размер.

По отношение на претенцията за имуществени вреди, съдът намира, че същите са доказани, което се установява от представените по делото фискални бонове и подлежат на репариране от страна на ответника.

От страна на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия.

Съобразно с въведеното с т. 7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.

Пострадалата не е нарушила разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 2, предл. 1 и 3 ЗДвП, както и разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП, което се установява от заключението на назначената по делото авто-техническа експертиза.

Поради това е не налице съпричиняване от страна на пострадалата на вредоносния резултат.

При сега действащия КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими от застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода след датата, на която застрахователя е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице. При това разпоредбата на чл. 498 от действащия КЗ предвижда задължение на увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред застрахователя и едва, ако същия не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя. Подобно задължение за увреденото лице липсваше в КЗ (отм.). В конкретния случай по делото е изложено, че ищецът е уведомил застрахователя за настъпване на застрахователното събитие на 01.06.2018 г., поради което при липса на други данни и оспорване на това обстоятелство от насрещната страна следва да бъде прието, че именно това е датата, на която застрахователя е бил уведомен за претенцията и от тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ. Предвид на това лихва за забава върху горепосоченото обезщетение се дължи от 07.03.2017 г. до датата на окончателното плащане.

Предвид гореизложеното съдът намира, че ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., *****, представлявано от представителите С.С.П. и К.Д.К., да заплати на С.П.Л., с ЕГН: **********,***, сумата от 26000 лв. (двадесет и шест хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на дясната лъчева кост на типично място, имащо характера на средна телесна повреда, и множество кръвонасядания по лявата мишница, двете бедра и лявата колянна става, както и преживени душевни болки и страдания - остра стресова реакция и разстройство в адаптацията с елементи на посттравматично стресово разстройство, в резултат на претърпяното от нея ПТП на 19.02.2018г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 01.06.2018г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата.

По отговорността за разноските:

Ищецът е освободен от задължение за заплащане на държавна такса и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ОС – С.З. държавна такса в размер на 1 046,11 лв., както и 350 лева за депозит за психологическа експертиза.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 1 600 лева.

Водим от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***да заплати на С.П.Л., с ЕГН: **********,***, сумата от 26 000 лв. (двадесет и шест хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на дясната лъчева кост на типично място, имащо характера на средна телесна повреда, и множество кръвонасядания по лявата мишница, двете бедра и лявата колянна става, както и преживени душевни болки и страдания - остра стресова реакция и разстройство в адаптацията с елементи на посттравматично стресово разстройство, в резултат на претърпяното от нея ПТП на 19.02.2018 г., както и сумата от 152.68 лв. (сто петдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди - заплатени разходи за лечение, които са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното от нея ПТП на 19.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 01.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата по служебна банкова сметка по чл. 39 от Закона за адвокатурата в „Р./“ ЕАД, с IBAN: ***, с титуляр адв. Ж.С.З..

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***да заплати в полза на ОС – С.З. държавна такса в размер на 1 046,11 лв., както и 350 лева за депозит за психологическа експертиза.

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***да заплати на С.П.Л., с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. С.З., ул. „*** разноски в размер на 1 600 лева за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр.П. в двуседмичен срок от деня на получаване съобщение за неговото постановяване с приложен препис.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Номер на акта:	562
Дата:	4 декември 2019 г. (в сила от 13 януари 2020 г.)
Съдия:	Димитър Миков Христов

Дело:	20195500900038
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	11 февруари 2019 г.

Решение по дело №38/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА