МОТИВИ
по присъда, постановена по НОХД
№ 281/2016 година по описа на Ихтиманския
районен съд
Районна прокуратура - Ихтиман е повдигнала обвинение
срещу Й.И.Х., ЕГН **********, роден на ***г***,
българин, български гражданин, разведен, осъждан, с основно образование, за
извършено от него престъпление по чл.
343б, ал.1 НК – за това, че на на 30.04.2016г.г. около 21.05 часа в гр.Ихтиман,
обл.Софийска, по ул.”Стипон” е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Фолксваген Пасат” с ДК№ СО 2722 АВ с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,35 на хиляда, установено по надлежния
ред с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510”
с фабричен номер 0173.
Подсъдимият Й.Х. в присъствието на адв. Л. – САК, заявява, че желае
производството да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ НПК, тъй като признава
изцяло фактите, изнесени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не
желае да се събират нови доказателства за тези факти.
Представителят
на ИРП поддържа повдигнатото
обвинение, като счита, че то е доказано както от обективна, така и от
субективна страна. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване
от свобода в минималния, предвиден от закона срок от една година, което да бъде
изтърпяно при първоначален лек режим.
Адвокат Л. пледира, че при определяне на наказанието
съдът следва да го наложи при условията на чл.55, ал. 1 НК.
Подсъдимият Х. моли за по-леко наказание от лишаване
от свобода.
Съдът счете, че са налице основанията на чл. 370 и сл. НПК, признанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства и с определение обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва признанията, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът след преценка на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, както и писмените доказателства по
бързо производство № 113/2016 г. на РУ на МВР – Ихтиман по реда на чл. 14 и 18 НПК приема за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 30.04.2016 г., около 21,00 ч., служителите от РУ на
МВР – Ихтиман Димитър Герджиков, Асен Микюрлов и Калоян Антов, изпълнявали
служебните си задължения си по контрол на движението по пътищата, като се
намирали на кръстовището на улиците „Патриарх Евтимий” и „Стипон”. Те спрели за
проверка лек автомобил марка „Фолксваген Пасат” с ДК№ СО 2722 АВ, движещ се от
към ул.”Стипон” и установили, че водач е оподсъдимия Й.И.Х.. В автомобила
пътувал и св. Любомир Младенов. На полицейските служители им направило
впечатление, че водачът „лъхал” на алкохол, поради което на мястото на
проверката бил извикан за съдействие и друг екип от патрулиращи полицейски
служители – св.Стефан Нейчев и Славе Малаков.
Подс. Х. бил изпробван с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510” с фабричен номер 0173,
който отчел положителен резултат, а именно 2,35 промила в издишания от него
въздух. На Х. бил съставен акт за установяване на административно нарушение №
182/30.04.2016 г., след което му е бил издаден и талон за медицинско
изследване, но той отказал да даде кръв, което било отбелязано на талона.
Съдът приема, че така изложените факти в обстоятелствената
част на обвинителния акт обосновават един възможен извод за виновността на Й.Х.,
няма противоречия между тях и не са наведени съмнения в така повдигнатото
обвинение. Фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт са изведени от
показанията на свидетелите Димитър Герджиков, Калоян Антов, Асен Микюрлов,
Славе Малаков, Стефан Неййчев и Любомир Младенов и събраните писмени доказателства – акт за
установяване на административно нарушение, талон за медицинско изследване,
справка за нарушител.
При анализа на доказателствата настоящият състав
счете, че
признанията на подсъдимия, подкрепени от информацията, възпроизведена чрез
посочените по-горе доказателствени средства, следва да бъдат поставени в
основата на доказателствената съвкупност като надежден източник за съществените
релевантни факти.
От посочените доказателства несъмнено бе установено,
че подсъдимият Х. на 30.04.2016 г. вечерта е управлявал лек автомобил след като
е употребил алкохол и концентрацията в кръвта му е над 1,2 на хиляда, т.е. той
е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение от страна на
РП-Ихтиман и за което е предаден на съд
Подсъдимият Й.И.Х., ЕГН ********** е роден на ***г***,
българин, български гражданин, разведен, осъждан, с основно образование
Според справката за криминална проявеност Х. е
регистриран в РУП-Костенец за извършени престъпления от общ характер и
противообществени прояви
Съгласно справката му за съдимост Й.Х. е осъждан за
извършени престъпления от общ характер, като по НОХД № 221/2002 г. на ИРС и
НОХД № 173/2002 г. на ИРС е определено общо наказание лишаване от свобода в
размер на 1 година и шест месеца, което е изтърпяно на 23.12.2014 г., когато е
бил условно предсрочно освободен. Впоследствие с присъди по НОХД № 188/2012 г.
на РС-Панагюрище, НОХД № 4/2013 г. на РС-Ихтиман /които присъди са групирани и
му е било определено общо наказание/ му е наложено наказание пробация за
срок от три години, а с присъда по №
233/2015 на РС-Ихтивман/ му е наложено наказание пробация за срок от две
години.
От изисканите справки от НСлС и РП-Елин Пелин се
установява, че подс. Х. е бил задържан под стража от 03.02.2015 г. по досъдебно
производство № 46/2015 г., като същия е освободен на 02.10.2015 г., а
впоследствие с досъдебното производство е прекратено с постановление на РП-Елин
Пелин от 21.04.2016 г., което не е обжалвано и е влязло в сила.
От справката на ОДП София се установява, че Х. има
издадено свидетелство за управление на МПС, като е извършвал множество
нарушения на правилата за движението по пътищата, за които има издадени 25
наказателни постановления, 4 от които за
нарушения свързани с управление на МПС след употреба на алкохол или при отказ
за изпробване за наличието на алкохол.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът призна подс. Х. за виновен в
извършването на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, като намери, че всичките признаци на състава са несъмнено
доказани както от обективна, така и от субективна страна.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 343б,
ал. 1 НК се изразява в управляване на моторно превозно средство от водач с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, без да се изисква
причиняване на определен резултат. Отсъствието на признаци относно престъпния
резултат означава, че съответното престъпление е формално и е довършено с осъществяване на
изпълнителното деяние. Обществената опасност на транспортните престъпления, се
обуславя от непосредствения обект на засягане, а именно обществените отношения,
свързани с безопасността на транспорта и охраната на здравето и живота на
хората при управление на моторни превозни средства.
Съдът
прие, че авторството на подсъдимия е
доказано по несъмнен и категоричен начин от
показанията на свидетелите Димитър Герджиков, Калоян Антов, Асен
Микюрлов, Славе Малаков, Стефан Неййчев и Любомир Младенов които са възприели
непосредствено факта, че подсъдимият
управлява МПС. Свидетелите са категорични и относно обстоятелството, че при
изпробването на подсъдимия с техническо средство Алкотест Дрегер, същото е
отчело положителен резултат.
Осъществени
всички признаци от обективната страна на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК – подсъдимият е управлявал МПС, това управление е извършил след употреба на
алкохол, а концентрацията на алкохол е установена по надлежен ред, чрез
техническо средство при приложение на разпоредбата на чл. 6 от Наредба №
30 за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, съгласно която в случай
на отказ да получи талон за медицинско изследване, неявяване в определеното
лечебно заведение или при отказ да даде кръв за изследване употребата на
алкохол от водача се установява въз основа на показанията на техническото
средство, което в настоящия случай е отчело положителен резултат – 2,35 на
хиляда. Подсъдимият е получил талон за медицинско изследване, но е отказал да
даде кръв за изследване. Предвид законоустановената допустима грешка на
техническото средство, съобразно чл. 774 от Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, във всички случаи
концентрацията на алкохола в кръвта на Х. е бил над инкриминирания в чл. 343б,
ал. 1 НК минимум.
От
субективна страна, съдът намира, че подсъдимият е действал при пряк умисъл –
съзнавал е общественоопасните последици на своето деяние и е искал тяхното
настъпване - знаел е че е употребил алкохол, но е управлявал лек автомобил. В случая умисълът може да бъде само пряк, доколкото се касае до
престъпление на просто извършване и се извежда от наличието на обективния факт,
че подсъдимият е съзнавал, че е употребил алкохол и въпреки това е управлявал
МПС
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
Основно изискване за вида и размера на
налаганото от съда наказание е то да съответства на конкретните особености на
извършеното престъпно посегателство и неговия извършител, така че целите на
наказанието, посочени в чл. 36 НК да бъдат постигнати в максимална степен.
С оглед императивната разпоредба на чл.
373, ал. 2 НПК, настоящият съдебен състав, при определяне на размера на
наказанието приложи разпоредбата на чл. 58а НК.
При индивидуализацията на наказанието
съдът отчете, че подс. Х. е осъждан, регистриран е за извършени престъления от
общ характер и е многократно санкциониран за извършени нарушения на правилата
за движението по пътищата, като някои от нарушенията му са свързани с
управление на МПС след употреба на алкохол. Самостоятелно отегчаващо
отговорността обстоятелство е фактът, че Х. е извършил настоящото деяние в
срока на определеното му по предходно
осъждане наказание пробация.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство
следва да се отчете, че извършеното от страна на подсъдимия Х. деяние не е с
висока степен на обществена опасност – с него не са настъпили други
общественоопасни последици освен формалното нарушаване на законовата забрана за
управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол.
Като отчете тези
обстоятелства, съдът прие, че за постигане целите на наказанието и най-вече за
поправянето на осъдения следва да бъде наложено наказание в средния размер, а
именно една година и шест месеца лишаване от свобода, което следва да бъде
редуцирано с 1/3. Така полученото наказание от една година лишаване от свобода би постигнало целите по чл. 36 НК и най-вече би спомогнало за
поправянето и превъзпитанието на осъдения и би въздействало предупредително и възпиращо за останалите членове на
обществото.
Видно от справката му за съдимост на Х. е било
наложено наказание лишаване от свобода, което е изтърпял ефективно на
23.12.2004 г. Впоследствие осъждан с влезли в сила присъди за извършено на
27.05.2012 г. престъпление по чл. 235, ал. 6, вр. ал. 1 НК; на 30.05.2012 г.
престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК и на 20.04.2014 г. и на 21.04.2015
г. престъпление по чл. 325, ла. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 2 НК, като за
тези престъпления е предвидено наказание лишаване от свобода. От тези факти
следва да се направи изводът, че към датата на настоящото деяние Х. не е
реабилитиран за престъпленията, за които е бил наказан с лишаване от свобода,
доколкото не е изтекъл 10-годишния срок по чл. 88а, ал. 2 НК в периода от
изтичане на изпитателния срок на предсрочното му условно освобождаване и
осъждането му по НОХД № 188/2012 г. на РС-Панагюрище за извършено на 27.05.2012
г. престъпление по чл. 236, ал. 6, вр. ал. 1 НК. Това означава, че в настоящото
производство определеното му наказание не може да бъде отложено по реда на чл.
66 НК.
Съдът на основание чл. 61, т. 2,
вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС определи първоначален строг режим на изтърпяване
наказанието, тъй като наказанието лишаване от свобода по настоящото
производство е второ за подсъдимия Х., поради което и наказанието следва да
бъде изтърпяно в затвор, при което режимът на изтърпяване може да бъде
единствено и само строг.
Съдът съобрази разпоредбата на чл. 59, ал. 3 НК и
приспадна времето, през което Х., е бил с
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по досъдебно производство №
46/2015 г. на РУ на МВР Ихтиман за периода от 03.02.2015 г. до 02.10.2015 г в
размер на 8 месеца
По отношение на наказанието „Лишаване от право
да управлява МПС“, което следва да бъде наложено наред с наказанието лишаване
от свобода съдът намери /предвид липсата на каквато и да е критичност от страна
на Х. към поведението си като водач на МПС, видно от многократното му
санкциониране за нарушаване правилата за движение по пътищата/, че подсъдимият
следва да бъде лишен от това свое право основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал.
1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, за срок
от една година съобразно чл. 49, ал. 2 НК, през който срок подсъдимият следва да бъде лишен от
възможността да извърши друго транспортно престъпление.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.
Йорданова/