РЕШЕНИЕ
№260012/9.2.2021г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра
Василева, като разгледа докладваното гр.
дело №541/2020 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д. Б.,
чрез пълномощник Е. Р. – юрисконсулт, с която е предявен положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК, вр. чл. 240 ал.1 и ал.2, чл. 79 ал. 1 и чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба
се твърди, че на 08.02.2017 г. между ответницата Р.И.Д., ЕГН: **********, като кредитополучател и „Провидент
Файненшъл България“ООД /с ново име Файненшъл България” ЕООД/, като кредитор бил сключен договор за потребителски кредит №*********, по силата на който на
ответната страна била предоставена в заем сумата от 2 100 лева, която
последната се задължила да върне, ведно с договорна лихва, посредством
заплащането на 60 броя седмични погасителни вноски, всяка в размер на 41, 90
лева. Първата погасителна вноска била платима на 17.02.2017 г., а последната
вноска била с падеж – 06.04.2018 г. За ползване на предоставената в заем сума
ответната страна дължала и договорна лихва в посочен в договора размер от 414,
23 лева, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на договора и която
се начислява от датата на отпускане на кредита. Твърди се в исковата молба, че
ответницата следвало да заплати целия заем на 06.04.2018 г., но не изпълнила
задължението си, поради което дължима била и мораторна лихва за забава върху
непогасената главница в размер на 374, 57 лева за периода от 30.06.2017 г. до
подаване на заявлението в съда. Ищецът излага също, че на 01.07.2017 г. бил
сключен договор за цесия, по силата на който процесното вземане било придобито
от „Изи Асет Мениджмънт“ АД изцяло с всички привилегии и обезпечения. С Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017 г. и Приложение № 1
към него от 03.07.2018 г. вземането било прехвърлено в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ЕООД, което дружество с Рамков договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 03.05.2019 г. прехвърля процесното вземане
в полза на ищеца. Последният депозирал в съда заявление по реда на чл. 410 от ГПК
за събиране на дължимите суми, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 329/2020
г. по описана ДРС. По цитираното дело била издадена Заповед за изпълнение за
процесните суми и за направените в заповедното производство разноски. След
постъпило възражение от длъжника и в изпълнение указанията на съда, ищецът е
сезирал съда с искане да постанови Решение, с което да установи дължимостта на
сумите по заповедта за изпълнение, както следва: главница - 1 515, 79
лева, 202, 15 лева. – договорна лихва за периода от 30.06.2017
г. до 06.04.2018 г. и 374, 57 лева –
обещетение за забава за периода от 30.06.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 02.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението в съда до окончателното изплащане. Моли за уважаване на
предявените искове. Претендира присъждане на направените в настоящото и в
заповедното производство разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответната страна.
В с.з., ищецът
редовно призован не се представлява, с писмена молба моли за уважаване на
претенцията.
Ответницата,
редовно призована се явява лично, като заявява, че не оспорва иска и дължи
претендираната сума, тъй като не е изплатила изцяло предоставения й кредит.
Моли за „отпадане“ на такса „Кредит у дома“ и за намаляване на размера на
претендираните лихви.
След преценка на събраните доказателства по
отделно и в съвкупност, съдът направи следните фактически констатации:
Не
се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното ч. гр. дело №329/2020 г. по описа на РС - Девня, че в полза на ищеца срещу
ответницата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за
претендираните суми, срещу която ответната страна е
представила възражение. Искът е предявен в предвидения в закона
преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и
правен интерес от воденето му за ищеца.
Предмет
на установителния иск е съществуване на вземането по издадената заповед, като
успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата
на посоченото основание. В тежест на ищеца е, по пътя на главното и пълно
доказване, да установи факта на съществуване на валидно облигационно отношение
между цесионера и ответника по договор за кредит, че по него ответникът е
останал задължен за процесната сума в посочения размер, че между цесионера и
ищеца е сключен валиден договор за цесия, по силата, на който на ищеца е било
прехвърлено вземането по договора за кредит с ответника, че цесията е съобщена
на ответника.
От представения по делото
договор за потребителски кредит №********* се установява, че на 08.02.2017 г. между „Провидент Файненшъл България"ООД София и ответника Р.И.Д.
е сключен договор, по силата на който
заемодателят е предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 2 100
лева, при договорен годишен лихвен
процент по заема – 31,82% и ГПР – 48, 00%. Р.Д. е направила и избор на услуга
„Кредит у дома“ при такса 1 906, 77 лева, която сума не се претендира от
ищеца.
Предвид горното съдът
намира, че заемодателят е изпълнил договорното си задължение и е предоставил
на заемополучателя заемната сума, поради
което в тежест на ответника - заемополучател е
да докаже, че е изпълнил насрещното си задължение по договора да върне
предоставеният му заем, ведно с договорените лихви в сроковете уговорени в
договора. Такива доказателства по делото не са представени. Ответницата не оспорва сключването на процесния
договор за кредит, нито получаването на заетата сума, поради което и съдът
намира за установено, че за нея е възникнало задължение да върне предоставения
й кредитен ресурс, ведно с уговорената договорна лихва в рамките на уговорените
месечни вноски.
Ищецът твърди, че е
частен правоприемник на заемодателя по силата на договори за продажба и
прехвърляне на вземания. От представения Договор за цесия и
заместване в дълг от 01.07.2017г. е видно, че „Файненшъл България"ООД,
ЕИК ********* /понастоящем „Провидент Файненшъл България"ЕООД/ е прехвърлило
възмездно на цесионера „Изи Асет Мениджмънт"АД свои ликвидни и
изискуеми вземания, между които и процесното вземане. Цедентът е упълномощил цесионера да
уведоми длъжниците за прехвърлянето на
вземанията им.
От представения рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г. и
извлечение от приложение 1, подписано на 01.08.2018 г. е видно че „Изи Асет Мениджмънт"АД е
прехвърлило възмездно на цесионера „Агенция
за контрол на просрочени задълженияООД свои ликвидни и изискуеми вземания,
между които и процесното вземане. Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците
за прехвърлянето на вземанията им.
От представения рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 03.05.2019 г. се
установява, че “Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД прехвърля процесното вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД с ЕИК *********. Цедентът е упълномощил
цесионера да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията им.
Представени са и
доказателства за извършени действия по уведомяване на ответника за цесията – известие
за доставяне от 06.06.2019 г. /л. 35 от делото/, получена лично от ответницата. Тези
документи са получени от Р.Д. и с преписа от исковата молба, поради което съдът
приема, че той е надлежно уведомен за цесията /в този смисъл е решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК по чл. 290 от ГПК/. По
тези съображения следва да се приеме, че процесната цесия има действие за
длъжника Р.И.Д. и тъй като същата не твърди да е извършила плащане на
прехвърлените суми, то ищецът - цесионер „Агенция за събиране на
вземанията” ЕАД се явява носител на тези вземания.
Предвид гореописаните
доказателства съдът приема, че цедираното
вземане произтича от сключен между ответника и „Провидент Фейненшъл
България”ООД договор за кредит от 08.02.2017 г., по силата на който за заемодателя е възникнало
задължението да предостави на заемополучателя кредит
в размер на 2 100 лева. Ответницата
не навежда твърдения за цялостно погасяване на дълга, а напротив - заявява, че
е плащала кредита известно време, като след прехвърляне на вземането на ищеца е
преустановила плащанията по кредита. Не може да посочи каква част от кредита е
погасила съгласно договорения погасителен план, но не оспорва претендираните от
ищецасуми, при което съдът приема, че са останали дължими от ответницата
главница в претендирания размер от 1 515, 79 лева и договорна лихва в
размер на 202, 15 лева за периода от 30.06.2017 г. до 06.04.2018 г. /крайния
срок на договора/. Успешното провеждане на исковете с правно основание чл. 240 от ЗЗД
има за последица уважаване и на акцесорния иск за присъждане на обезщетение за
забава по чл. 86 ал. 1от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 86 ал.1 от ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. В случаят се твърди, че ответницата е в
забава от 30.06.2017 г., от който момент се претендира и мораторната лихва. Изчислен с помощна на калкулатор за лихви на НАП,
размерът на обезщетението за забава за периода от момента на изпадане на
длъжника в забава до 13.03.2020 г. /съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение/ възлиза на 415, 82 лева. Дължимото обезщетение
за забава е в по - голям размер от претендирания, поради което предявеният иск
с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважен в пълния предявен
размер от 374, 57 лева.
Предвид гореизложеното
съдът приема за установени вземанията на кредитора за главница, договорна и
мораторна лихва по кредита в заявените в заповедното производство
размери.
Съгласно
дадените указания в т.12 на ТР №4/2013 г., в полза на ищеца следва да се
присъдят и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, възлизащи в общ размер на сумата от 91,
85 лева.
На
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и направеното от ищеца искане, ответницата следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в исковото
производство разноски – 118, 78 лева държавна такса и 150 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр. с чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на деото.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.И.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК: ********* сумите: 1 515, 79 лева /хиляда петстотин и
петнадесет лв., 79 ст./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на вземането – 02.06.2020 г. до окончателното плащане,
представляваща неплатен остатък от главница по Договор
за потребителски кредит №********* от 08.02.2017 г.; 202, 15 лева
/двеста и два лв., 15 ст./, представляваща неплатен остатък от договорна лихва за периода от 30.06.2017 г. до 06.04.2018 г. и 374, 57 лева /триста
седемдесет и четири лв., 57 ст./, представляваща обезщетение за забава върху непогасената главница
за периода от 30.06.2017 г. до 02.06.2020 г., за които суми е издадена Заповед №189 от 03.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №329/2020 г. по описа на РС - Девня, на
основание чл. 422 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.И.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция
за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 360,
63 лева /триста
и шестдесет лв., 63 ст./, представляваща обезщетение за сторени разноски, от които
268, 78 лева в исковото производство и 91, 85 лева в заповедното производство,
на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: