РЕШЕНИЕ
№ 896
02.12.2019
г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Хасково, в открито заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Василка
Желева
Членове:
Цветомира Димитрова
Антоанета Митрушева
при секретаря Дорета Атанасова,
в присъствието на прокурор Николай Трендафилов, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К)
№966 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета
от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Български
пощи“ ЕАД, гр.С., подадена чрез пълномощник, против Решение №113
от 24.06.2019г., постановено по НАХД №192 по описа на Районен съд – Харманли
за 2019г.
В касационната жалба се
твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Смята
се, че от приложения към АУАН констативен протокол било видно, че Пощенска
станция с.Калугерово изпълнявала условията по чл.10, ал.1 от Наредбата,
като не били издадени никакви предписания. Навеждат се доводи за липса на
компетентност на Комисията за регулиране на съобщения за издаване на наказателното
постановление. Визираният в последното обект бил от втора категория, като съгласно чл.8, т.2 от Инструкцията за опазване и охрана на имуществото и реда за
организиране охраната при транспортиране на ценни пратки и товари в системата
на „Български пощи“ ЕАД, обектите от тази категория се оборудвали със система за защита,
като видеонаблюдението не било предвидено като елемент на защита. В обекта били
изградени елементи на защита, съгласно Инструкцията, които не били обект на
издаденото наказателно постановление. Счита се, че неправилно районният съд
приел, че съдържанието на потвърденото от него наказателно постановление съответствало
на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в НП
била посочена датата на извършване на нарушението, посочена била единствено
дата на извършване на проверката. В случая, описаното в НП нарушение било под
формата на бездействие, в тази връзка за да се считало за изпълнено изискването
на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН било необходимо да бил посочен началния момент, от
който бездействието било релевантно за съставомерността на деянието и било
налице довършено нарушение. В случая такава конкретизация липсвала. Излагат се
и твърдения за изтичане на срока преследване по чл.34 от ЗАНН, който се счита
за преклузивен, тъй като едногодишният срок започвал да тече от осъществяване
на нарушението, а при нарушенията, осъществени чрез бездействие, от деня на
изтичане на срока на изпълнение на задължението.
Моли
се за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът по касационната
жалба – Комисия за регулиране на съобщенията гр.С., редовно призован не изпраща
представител и не ангажира становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Хасково пледира
за оставяне в сила на въззивното решение.
Касационната инстанция,
като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни
основания, и
извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за
нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №113/24.06.2019г., постановено по НАХД №192/2019г., Районен съд – Харманли потвърдил Наказателно
постановление №59 от 05.04.2019г.,
издадено от Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на „Български
пощи“ ЕАД, гр.С., за нарушение на чл.105в от Закона за пощенските услуги, вр. с
чл.10, ал.2 от Наредба №6 от 01.11.2011г. за изискванията за пощенска сигурност
и на основание чл.105в, във връзка с
чл.106 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/, във връзка с чл.10, ал.2 от
Наредба №6 от 01.11.2011г., е наложена „имуществена санкция” в размер на 500
лв.
За
да постанови решението си въззивният съд е приел, че АУАН и НП били издадени от
компетентни органи, като не били допуснати съществени процесуални нарушения,
опорочаващи административнонаказателното производство. Актът и НП отговаряли на
изискванията на от чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН за форма. Спазени били сроковете
по чл.34 от ЗАНН. За доказано приел, че дружеството извършило нарушение по
чл.105в от ЗПУ, във вр. с чл.10, ал.2 от Наредба №6/01.11.2011г. за
изискванията за пощенската сигурност, като извършеното се състояло в нарушаване
на задължението достъпът до определените специални гишета на пощенските служби,
приемащи ценни пратки и извършващи парични дейности, да се наблюдава със
записващи технически средства за видеонаблюдение, и записите да се съхраняват
30 дни. Отбелязал, че процесното гише в пощенска станция 6495 в с.Калугерово е
определено от пощенския оператор за извършване на дейности, свързани с парични
средства и ценни пратки, като определената ѝ категория била втора -
именно такава, в която се извършвали парични дейности. Съдът изложил мотиви, че
събраните по делото доказателства, неоспореният протокол №П-ТК-048/27.11.2018г.
и показанията на разпитаните свидетели, потвърдили липсата на видеонаблюдение
на достъпа до гишето. Тези доказателства не били опровергани от други данни по
делото в обратна насока, поради което ги кредитирал с доверие, като отразяващи
действителното фактическо положение. Приел, че правилно
административнонаказващия орган определил правната квалификация на нарушението.
Законосъобразно и правилно бил определен и размерът на наказанието, в
предвидения от закона минимум. Отхвърлил като неоснователни доводите на
жалбоподателя, че нарушението не било такова по чл.10, ал.2 от Наредбата, както
и това, че правната уредба на охраната и опазването на паричните средства и
ценните пратки била в Глава трета от ЗПУ и контролът за спазването ѝ не
следвало да се осъществява от КРС, тъй като процесното нарушение на чл.10, ал.2
от Наредбата било регламентирано в Глава четвърта от ЗПУ, като посочил, че
именно Комисията за регулиране на съобщенията следвало да контролира тази дейност,
по реда на ЗПУ.
Настоящата
инстанция намира, че oбжалваното решение е правилно. Същото е постановено при
изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа
на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Спазени
са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни
органи. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения и при
издаването на наказателното постановление, като последното съдържа всички
необходими реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН.
Неоснователно
е възражението за липса на дата на извършване на нарушението в съставения АУАН
и издаденото НП. В двата акта изрично е посочено, че към 27.11.2018г.
дружеството не е наблюдавало със записващо техническо средство за видеонаблюдение
на достъпа до гише, в което да се приемат ценни пратки и се извършват парични
дейности. Изпълнителното деяние се е изразявало в бездействие, което е било
констатирано на 27.11.2018г. В случая, описаното в НП представлява продължено
административно нарушение, т.е. нарушение, чийто състав се осъществява
непрекъснато (продължено) във времето до момента, в който е било установено от
съответния орган по реда на ЗАНН. Предвид последното, не се споделя и виждането
за изтекъл срок по чл.34 от ЗАНН, поради непосочване в НП на времевия период на
извършване на нарушението. Освен това, изложеното в касационната жалба, че при
нарушенията осъществени чрез бездействие, срокът по чл.34 от ЗАНН за съставяне
на АУАН започва да тече от деня на изтичане на срока на изпълнение на
задължението, е приложимо само в хипотезата на издадено предписание от
контролните органи, с което е определен срок за изпълнение на задължението.
Такова предписание в настоящия случай не е налице, поради което направеното в
тази насока възражение се явява лишено от законова опора.
Не
се приема становището, че правната уредба на охраната и опазването на паричните
средства и ценни пратки е в Глава трета от Наредба №6 от 01.11.2011г за
изискванията за пощенската сигурност, като контролът по спазването ѝ не
следвало да се осъществява от Комисията за регулиране на съобщенията. Описаното
в АУАН и НП нарушение на чл.10, ал.2 е регламентирано в Глава четвърта от
Наредба №6 от 01.11.2011г., т.е. контролът по спазването му следва да се
осъществи именно от Комисията за регулиране на съобщенията по реда на ЗПУ и
Наредба №6 от 01.11.2011г за изискванията за пощенската сигурност. Съгласно
чл.105в от ЗПУ, (в приложимата редакция), за нарушение по този закон или
издадените въз основа на него актове, за което не е предвидено друго наказание,
нарушителите се наказват с глоба от 500 до 5000 лв., а съгласно чл.106 от ЗПУ,
(в приложимата редакция) за нарушенията по чл.99 - 105в, извършени от юридически
лица и еднолични търговци, се налагат имуществени санкции в предвидените
размери. За нарушение по чл.10, ал.2 от Наредба №6 от 01.11.2011г. за
изискванията за пощенската сигурност не е предвидено друго наказание в ЗПУ, а
посочената наредба е издадена на основание чл.14, ал.2 от ЗПУ, съгласно § 3 от
ПЗР от Наредбата. Именно тази наредба е приложена по отношение на касатора
„Български пощи” ЕАД, като описаното в наказателното постановление нарушение е
такова по чл.10, ал.2 от Наредбата за изискванията за пощенската сигурност.
Правилно и законосъобразно е дадена правната квалификация на извършеното от
касатора, като правилно е определено и
наказанието в минималния възможен размер.
Обоснован
е и изводът, че нарушението само по себе си се състои в нарушаване на
задължението, визирано в ал.2 на чл.10 от Наредбата, а именно достъпът до
определените специални гишета на пощенските служби, приемащи ценни пратки и
извършващи парични дейности, да се наблюдава задължително със записващи
технически средства за видеонаблюдение, като е регламентирано още и записите да
се съхраняват 30 дни. Съгласно представения Списък на пощенските станции II-та категория парични дейности в ОПС Хасково, РУ П.
„Български пощи“ ЕАД, процесната пощенска станция 6495 в с.К., е включена в
него. От своя страна обектите втора категория са именно такива, в които се
извършват парични дейности, и в които паричните средства в наличност са от 20
000 лв. до 120 000 лв., съгласно Заповед №РД-08-9/13.01.2012 г. на Главен
Изпълнителен Директор на „Български пощи“ ЕАД. В тази връзка, правилен е
изводът на районния съд, че след като „Български пощи“ ЕАД е определил
процесното гише на тази пощенска служба като такова по ал.1 на чл.10 от
Наредбата, а именно извършващо парични дейности и дейности по приемане на ценни
пратки, и след като е установено, че такива дейности се осъществяват там, то за
дружеството е било налице задължението, регламентирано в чл.10, ал.2 от
Наредбата, а именно да се наблюдава достъпа до това гише със записващи технически
средства за видеонаблюдение и да се съхраняват записите 30 дни. Изпълнението на
това задължение не се доказва по делото.
Ето
защо касационната инстанция намира за изцяло правилно и обосновано приетото от
районния съд, че е доказано извършването на процесното административно
нарушение, поради което напълно законосъобразно е ангажирана отговорността на
дружеството на посоченото в наказателното постановление основание.
Наведените
в касационната жалба възражения са неоснователни. Посоченият чл.8, т.2 от Инструкция
за охрана и опазване на имуществото и реда за организиране охраната при
транспортиране на ценни пратки и товари в системата на „Български пощи“ ЕАД не
води до по-различни изводи, доколкото системата за физическа защита е нещо
различно и незасягащо императивно предвиденото в чл.10, ал.2 от Наредбата
задължение за видеонаблюдение на достъпа до гишета на пощенските служби,
определени за осъществяване на парични дейности и дейности по приемане на ценни
пратки. Това следва и от самото разграничение на двете задължения, направено в
ал.2 и ал.3 на чл.10 от Наредбата, където видеонаблюдението и системата за
физическа защита са регламентирани като две отделни задължения по отношение на
специалните гишета по ал.1 на чл.10 от Наредбата.
Следва
ясно да се посочи, че макар и видеонаблюдението да е един от възможните
елементи на системата за физическа защита, съобразно разпоредбата на §1, т. 10
от ДР на Наредбата, в конкретния случай вмененото нарушение е такова по ал. 2
на чл. 10 от Наредбата, която норма въвежда изискване за видеонаблюдение на
самото гише за ценни пратки, а ал.3 определя изискванията за оборудване със
система за физическа защита на цялата пощенска служба и тук вече може да се
избере колко и какви елементи от посочения комплекс да бъдат включени към тази
система.
За пълнота на
мотивите следва да се посочи, че със ЗИДЗПУ, обн. Д. в. бр. 53/05.07.2019 г.,
разпоредбата на чл.
106 от ЗПУ е отменена. Същевременно е създадена нова ал. 2 в
чл. 105в от ЗПУ, според която за нарушение
по ал. 1, извършено от юридическо лице и едноличен търговец, се налага имуществена
санкция от 700 до 7000 лв. Действащата
към момента разпоредба на чл. 105в ал. 2 от ЗПУ не се явява
по-благоприятна за нарушителя, поради обстоятелството, че действащата към датата
на осъществяване на деянието разпоредба на чл. 106 от ЗПУ е предвиждала
по-нисък минимум и максимум на наказанието. Ето защо не са налице основания за прилагането на чл.105в, ал.2 от ЗПУ и измяна на НП в частта на
размера на наложената имуществена санкция.
Водим
от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№113 от 24.06.2019г., постановено по НАХД №192 по описа на Районен съд – Харманли
за 2019г.
Решението
е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.