Р Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 29.07.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на тридесети
май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен
Димитров
при
секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. д. № 13005
по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е образувано по иск с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 430 ТЗ за установяване съществуване на
парично вземане, предявен от „Б.П.Б.“ АД, ЕИК ******, чрез процесуалния представител
адв. Д.Д. против Ф.А.А., роден на *** г., с адрес: ***, пощенски код 581-00 във
връзка с Регламент /ЕО/1896/2006 г. на Европейския парламент и Съвета за
създаване на процедура за европейска заповед за плащане и чл. 626 ГПК за
признаване за установено, че Ф.А.А. дължи на „Б.П.Б.“ АД сума в размер на 100 000
/сто хиляди/ евро, която сума представлява част от дължима към 13.10.2015 г.
главница по Договор кредит № 446/2008г. и анекси към него, ведно със законна
лихва, считано от датата на подаване на Молба за издаване на европейска заповед
за плащане - 13.10.2015 г. до окончателно изплащане на сумата, както и да
заплати всички разноски, свързани с издаването на Европейска заповед за плащане
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и всички разноски по
делото.
В исковата молба се твърди, че „Б.П.Б.“
АД е кредитор с парични вземания срещу ответника, който е солидарен длъжник по
Договор за кредит № 446/2008 г., сключен на 18.04.2008 г. между „Б.П.Б.“ АД и „Ф.“
АД, по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя „Ф.“ АД първоначално
кредит в размер на 1 500 000 евро, която сума е била отпусната и усвоена на основание
чл. 3, Раздел II от Договора за кредит и анекси към него от страна на „Ф.“ ЕООД.
Твърди се, че договорът за
кредит е бил изменен по общо съгласие на страните с подписването на 47 анекса,
като с Анекс №А04-446/2010г., сключен на 29.06.2010 г. ответникът е поел
солидарна отговорност по см. на чл. 121-123 от ЗЗД, като се е задължил да
отговаря за задълженията на кредитополучателя „Ф.“ ЕООД по прцесния договор за
кредит и всички сключени анекси към него, включително и за заплащане на всички
дължими суми до окончателното му погасяване. Посочва се, че впоследствие
ответникът е бил страна и по всички последващи анекси, подробно индивидуализирани
в исковата молба. В чл. 2 от Анекс № 47-446/2015 г. било уговорено крайният
срок за издължаване на отпуснатия кредит да е на 28.02.2015 г., като на
посочената дата всички суми по кредитната експозиция са изискуеми в пълен
размер, които, обаче не са били издължени както към тази дата, така и към
датата на подаване на исковата молба.
Твърди се, че към 28.02.2015 г.
неизплатената главница от кредитополучателя „Ф.“ ЕООД по отпуснатия кредит е била в размер
на общо 1 368 254.54 евро, за която ответникът отговаря солидарно до пълното й
издължаване. В тази връзка се излага, от страна на „Б.П.Б.“ АД са предприети
съответните действия за принудително събиране на дължимата сума, вкл. и срещу
солидарните длъжници по договора за кредит, за което на 13.10.2015г. е депозирана
Молба за европейска заповед за плащане на основание Регламент /ЕО/ №1896/2006 на
ЕП и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане пред СГС,
по повод на което е образувано настоящото дело. С оглед на това, ищецът моля да
се признае за установено, че ответникът Ф.А.А. му дължи сума в размер на 100
000 евро, представляваща част от дължимата към 13.10.2015 г. главница по
договор за кредит № 446/2008 г. и анекси към него, ведно със законна лихва от
датата на исковата молба.
Ответникът по иска – Ф.А.А.,
чрез процесуален представител адв. Г.Н. е депозирал писмен отговор на исковата молба,
в който излага, че предявения иск е допустим, но неоснователен като излага
съображения за това и моли съда да го отхвърли. В тази връзка излага, че има
качеството на поръчител по см. на чл. 138 ЗЗД и няма качество на солидарен
длъжник по процесния договор за кредит. Твърди се, че Анекс А04-446/2010 г. от
29.06.2010 г. е нищожен поради липса на съгласие на страната, подписала
договора - Ф.А.А. на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради това, че същият дори и
да е подписал процесния Анекс не е знаел и разбил съдържанието му на български
език, тъй като не владее български език. Поради изложените съображения, твърди,
че и всички анекси към договора за кредит са нищожни.
На следващо място се излага, че
тъй като ответникът безспорно е поел задължение по процесния договор, но в
качеството на поръчител, то неговото задължение е погасено тъй като съобразно закона
поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако
кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. В тази връзка
се посочва, че в настоящия случай, крайният срок за издължаване на кредита е бил
до 28.02.2015г., а искането за издаване на Европейска заповед за плащане е депозирано
на 13.10.2015г., т.е. е след изтичане на преклузивния срок по смисъла на чл.
147 от ЗЗД.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен Договор
за кредит № 446/2008 от 18.04.2008 г., сключен между „Б.П.Б.” АД – като
Кредитор и „Ф.” ЕООД – като Кредитополучател, по силата на който Банката е
предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 1 500 000 евро за оборотни
средства съгласно обосновано искане на клиента. С чл. 5 от договора страните са
постигнали съгласие, че главницата по кредита се олихвява с годишна лихва,
определена като сбор от базисен банков лихвен процент плюс надбавка от 2, 2 %.
В чл. 6, ал. 1 от договора е предвидено, че главницата по кредита се издължава
в пълен размер до края на договорения период, но не по-късно от 30.04.2009 г.
Съгласно чл. 6, ал. 4 от договора кредитополучателят се задължава на датата на
падежа да осигури по разплащателната си сметка необходимите парични средства за
плащане на начислените лихви и вноските по главницата. С чл. 6, ал. 5 от
договора е уговорено, че крайният срок за изплащане на всички задължения по
кредита е съответното число на 12 –тия месец от датата на първото отпускане на
средства по кредита, но не по-късно от 30.04.2009 г. В чл. 21 от договора е
предвидено, че споровете между страните ще се решават чрез преговори, а при
непостигане на съгласие чрез отнасянето им пред компетентния съд в гр. София. С
чл. 23, изр. 3 от договора страните са се съгласили, че в случай на спорове
между страните е достоверен българският текст. Договорът е подписан от
представители на „Б.П.Б.” АД и от Ф.А.А., който действа като представител на
кредитополучателя „Ф.” ЕООД, и в лично качество, като поръчител.
В периода от 17.05.2008 г. до 29.01.2015
г. между страните по договора за кредит са подписани 47 анекса към него, с
които те са постигнали уговорки за изменение на определени части от неговото
съдържание.
Видно от представения по делото
Анекс № А04-446/2010 г. от 29.06.2010 г. към Договор за кредит №446/2008,
сключен между „Б.П.Б.“ АД – от една страна като Кредитор и от друга страна от „Ф.“
ЕООД – като кредитополучател и солидарно с „К.“ АД, представлявано от Ф.А.А. и Ф.А.А.
– „Солидарни длъжници“, страните са постигнали съгласие, че крайният срок за
ползване и погасяване на договора за кредит се удължава до 30.04.2011 г.
Съгласно уговореното в чл. 3 от
анекса, с подписването му се уговаря солидарна отговорност по см. на чл. 121 –
123 от ЗЗД между Банката и „К.“ АД – Гърция и Ф.А.А., в качеството им на
СОЛИДАРНИ ДЛЪЖНИЦИ. Уговорено е, че Солидарният длъжник се задължава спрямо Банката
да отговаря за изпълнението на задължението на Кредитополучателя по Договора за
кредит № 446/2008 и всички сключени анекси към него, вкл. и за заплащане на
всички дължими суми до окончателното му погасяване. Продължаването на срока на
кредита по отношение на Кредитополучателя има действие и за солидарния длъжник.
В чл. 5 е уговорено, че при
неплащане на дължимите суми по договора, Банката може да насочи своето
изпълнение и да събере дължимите й суми в пълен размер, както от Кредитополучателя,
така и от Солидарните длъжници.
Видно от представения Анекс №
А05-446 от 29.04.2011 г. към договора за кредит от 18.04.2008 г. е предвидено,
че размерът на кредита се намалява с 25 000 евро до сума в размер на 1 475 000
евро, а съгласно чл. 2 крайният срок за ползване и погасяване на кредита се
удъжава до 30.04.2012 г.
Видно от представените по
делото последващи Анекси от № 05-446 до Анекс № 47-446 /л. 224-294 от делото/,
всичките са сключени между „Б.П.Б.“ АД – от една страна като Кредитор и от
друга страна от „Ф.“ ЕООД – като кредитополучател и солидарно с „К.“ АД,
представлявано от Ф.А.А. и Ф.А.А. – като „Солидарни длъжници“, като със същите
страните са постигнати уговорки за изменение на определени части от съдържанието
на сключения Договор за кредит № 446/2008.
От ответната страна по делото са
представени следните доказателтва, видно от които по повод заверка на
Декларация по чл. 264, ал.1 от ДОПК е бил назначен преводач от български на
италиански на 23.04.2008г. от нотариус М.Е., с peг. № 140; при заверка на
Заявление за вписване на особен залог от 23.04.2008г. от нотариус М.Е. с peг. №
140; при заверка на Декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК на 23.04.2008г. от
нотаруис с peг. № 348; при заверка на Декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК на
27.04.2012г. от нотариус И.И.с peг. № 385.
По делото е представен Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека на недвижим имот № 19, том ІІ, рег. №
2592 от 18.05.2012 г. на нотариус И.И., рег. № 384 на НК, вино от който изрично
са посочени Договорът за кредит № 446/2008
и сключените анекси към него, задълженията на Кредитополучателя „Ф.”
ЕООД за връщане на получената в заем сума от 1 399 909 евро. В нотариалния акт
изрично е упоменато, че с Анекс № 04-446/2010 г. от 29.06.2010 г. към процесния
Договор за кредит № 446/2008 г. е уговорена солидарна отговорност по см. на чл.
121 - 123 ЗЗД с „К.“ АД и Ф.А.А., в качестмото им на солидарни длъжници, както
и че същите са се задължили да отговярат спрямо Банката за изпълнението на
задълженията на кредитополучателя по договора за кредит и всички сключени
анекси към него по погасяването им. В нотариалния акт е посочено, че ипотеката,
която се учредява от „Ф.” ЕООД в полза на Банката е за обезпечаване
задълженията именно по процесния договор за кредит, изменен с представените по
делото анекси.
Представен е и Годишен финансов
отчет на „Ф.“ ЕООД към 31.12.2014 г., както и Удостоверение изх. №
572688/14.06.2018 г., издадено от Централен регистър на особените залози, ведно
с Опис № 572686 на заложеното имущество и данъчните задължения, видно от които
посочените документи са съставени на български език и са подписани от ответника.
От заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвена се установява, че общият размер на усвоената сума по
отпуснатия Договор за кредит 446/2008г. и анексите към него е 1 520 000 евро.
Общият размер на погасените
суми по главницата по Договора за кредит 446/2008 г. и анексите към него към
13.10.2015 г. е 151 753,46 евро. Общият размер на непогасената главница по
Договор за кредит 446/2008г. и анексите към него към 13.10.2015г. е 1 368
246,54 евро.
Общият размер на погасените
суми по главницата по процесния договор и анексите към него, към датата на
извършване на проверката - 06.02.2019 г. е 564 057,13 евро, а общият размер на
непогасената главница по Договора за кредит 446/2008г. и анексите към него към
датата на проверката - 06.02.2019г. е 955 942.87 евро.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
От събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че между „Б.П.Б.” АД, от една страна и „Ф.”
ЕООД, от друга са възникнали валидни облигационни отношения по Договор за
банков кредит № 446/2008 г., сключен на 18.04.2008 г., по силата на който
Банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 1 500 000 евро като
процесният договор е бил подписан от Ф.А.А., който действа като представител на
кредитополучателя „Ф.” ЕООД, както и в лично качество, като поръчител.
Няма спор между страните също
така, че в периода от 17.05.2008 г. до 29.01.2015 г. между страните по договора
за кредит са подписани 47 анекса към него, с които те са постигнали уговорки за
изменение на определени части от неговото съдържание.
Безспорно по делото бе
установено, че с Анекс № А04-446/2010г., сключен на 29.06.2010г. към Договор за
кредит № 446/2008 между „Б.П.Б.“ АД – от една страна като Кредитор и от друга
страна от „Ф.“ ЕООД – като кредитополучател и солидарно с „К.“ АД,
представлявано от Ф.А.А. и Ф.А.А. – „Солидарни длъжници“, ответникът по делото Ф.А.А.
е поел солидарна отговорност по смисъла на чл.121-123 от ЗЗД, като се е
задължил да отговаря за задълженията на кредитополучателя „Ф.“ ЕООД по Договор
за кредит №446/2008 и всички сключени анекси към него, включително и за заплащане
на всички дължими суми до окончателното му погасяване. Наред с това със
сключването на анекса страните са постигнали съгласие, че крайният срок за
ползване и погасяване на договора за кредит се удължава до 30.04.2011 г., което
има действие и за солидарния длъжник.
По делото са установи също
така, че впоследствие ответникът Ф.А.А. е бил страна и по всички последващи
анекси, подробно индивидуализирани по-горе, които е подписал лично, в
качеството му на солидарен длъжник по договора.
Съдът намира, че безспорно с
подписването на Анекс № А04-446/2010г., сключен на 29.06.2010 г. към Договор за
кредит № 446/2008, ответникът е поел солидарна отговорност за задълженията на
кредитополучателя „Ф.“ ЕООД, като в процесния анекс същият изрично е посочен
като „солидарен длъжник“, а не като „поръчител“.
На следвящо място, при
определяне квалификацията „солидарен длъжник“ на страна по договора са важни
съдържателните уговорки, съгласието на страните и преследваната от тях цел. В този
смисъл съдът тълкувайки договора съобразно критериите по чл. 20 ЗЗД, приема, че
действителното съдържание на постигнатото общо съгласие между страните е било
ответникът Ф.А.А. да поеме солидарна отговорност по смисъла на чл.121-123 от ЗЗД, като с подписването на анекса, същият се е задължил да отговаря за
задълженията на кредитополучателя „Ф.“ ЕООД по процесния Договор и всички
сключени анекси към него, включително и за заплащане на всички дължими суми до
окончателното му погасяване.
На следващо място няма спор по
делото, че с подписването на Анекс № 47-446/2015г., страните са уговорили, че крайният
срок за издължаване на отпуснатия кредит е 28.02.2015 г., на която дата всички
суми по кредитната експозиция са изискуеми в пълен размер, както и че в
посоченият срок същите не са били издължени, включително и към датата на
исковата молба.
В срока за подаване на писмен
отговор ответникът е въвел правоизключващи възражения, а именно, че не са
възникнали посочените облигационни отношения между страните. В тази връзка се твърди,
че посоченият Анекс №А04-446/2010 г. от 29.06.2010 г. е нищожен, поради липса
на съгласие на страната, подписала договора – Ф.А.А. по см. на чл. 26, ал. 2 ЗЗД - като се твърди, че такова не е изразено от него, поради обстоятелсвото,
че същият не е разбрал съдържанието на правата и задълженията, които е
предвидено да възникват по сделката, защото както договора, така и анексите към
него са изготвени на български език, който той не владее.
На първо място, трябва да се
посочи, че представеният по делото Анекс № А04-446/2010 г. от 29.06.2010 г. е
подписан от вписания в търговския регистър към този момент законен представител
на ответното дружеството „Ф.” ЕООД, който е Ф.А.А., както и от Ф.А.А. – лично,
в качеството му на солидарен длъжник, както и като представител на „К.“ АД –
Гърция. По настоящото дело не е направено оспорване, че подписът, положен от
него като „Солидарен длъжник“ не е на лицето, което се сочи за негов автор,
поради което и съдът следва да приеме, че той е автентичен. В тази връзка и след
като договорът за кредит е подписан от органния
представител на „Ф.” ЕООД, който е неговия волеизявяващ орган, както и лично от
ответника Ф.А.А. – в качеството на солидарен длъжник се налага извода, че този
документ обективира валидно изразена воля за съгласие за сключване на сделката
и то със съдържание, такова каквото е отразено в него.
На следващо място по делото се
установи също така, че всеки един от анексите, с които страните са уговорили
изменение на част от съдържанието на договора за кредит от 18.04.2008 г. също
са подписани от ответника Ф.А.А., като съдържанието на всички тях е
обективирано на български език. Следователно след като всички анекси към
договора за банков кредит са съставени в
предвидената в чл. 430, ал. 3 ТЗ форма за действителност – писмена и са
подписани от лицето, сочено като органния представител на „Ф.” ЕООД, както и
лично от това лице, в качеството му на солидарен длъжник, съдът намира, че същите
обективират валидно изразена за съгласие с тяхното съдържание.
По делото не се установи да е
налице порок във волята на лицето – ответник по настоящото дело - Ф.А.А., изразяващ
се в това, че той не е разбрал съдържанието на основните права и задължения,
които е предвидено да възникват за страните по сделката, тъй като не е разбирал
езика, на който тези документи са съставени.
В тази връзка и при анализ на
всички събрани доказателства по делото се доказа, че ответникът Ф.А. е бил
съвсем наясно със съдържанието на сключения от страните договор, както и със
съдържанието на подписания между страните анекс към него, с който е уговорил,
че в качеството му на солидарен длъжник се задължава да отговаря заедно с
кредитополучателя за изпълнението на задъженията по договора. Същият е бил
наясно, че с подписването на договора за кредит, Банката е предоставила
определена парична сума като кредит, която следва да се върне в уговорения
срок, както и че с подписането на анекса се задължава наред с кредитополучателя
да отговаря за връщане на сумите по договора за кредит.
Впоследствие същият е участвал
при сключването на всички последващи анекси към договора за кредит, с които е
постигнато съгласие между Банката и страните за разсрочване на поетите
задължения за заплащане на главницата и на възнаградителна лихва. От ответната
страна по делото не бяха доказани по никакъв начин фактите, за които му е
разпределена доказателствената тежест в процеса, а именно че процесните анекси
страдат от твърдяните пороци, което води до нищожността им.
Поради изложеното, съдът
намира, че не се доказа по никакъв начин и липсата на съгласие от страна на
ответника за подписване на процесните анекси. Напротив от всички събрани по
делото доказателства, може да се направи извод, че ответникът е бил запознат
със съдържанието на анексите и същите са били подписани от негова страна. Наред
с това от представените доказателства е видно, че след сключване на анексите са
били учредявани договорените обезпечения - залози и ипотеки, като документите
са подписвани лично от Ф.А.А. като всички те са били съставени на български
език. Нещо повече, в съдържанието на Нотариален акт № 19/ 18.05.2012 г. е
записано и изрично какво е съдържанието на основните задължения на
кредитополучателя по банковата сделка от 18.04.2008 г. и анексите към нея, като
изрично е отбелязано в съдържанието, че с Анекс № 04-446/2010 г. от 29.06.2010
г. към договор за кредит е уговорена солидарна отговорност по см. на чл. 121 -
123 ЗЗД с „К.“ АД и Ф.А.А., в качеството им на солидарни длъжници, които са се
задължили да отговярат спрямо Банката за изпълнението на всички задължения на
кредитополучателя по договора за кредит.
Съдът взема предвид, че
обстоятелството, че процесните анекси са съставени само на български език, а
ответникът не владее български само по себе си не е основание да се приеме, че
процесните анекси са нищожни, тъй като от една страна по делото не се доказа, че
Ф.А.А. не владее български език, а от друга страна бяха представени и приети
множество писмени доказателства по делото, от които е видно, че Ф.А.А., в
качеството си на управител на „Ф.“ ЕООД, както и в лично качество е подписвал редица
документи, свързани с дейността на дружеството единствено и само на български език.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че възражението на ответника за нищожност на сключения Анекс №
04-446/2010 г. от 29.06.2010 г. към Договор за кредит № 446/2008, както и на
всички последващи анекси към него, като сключени при липса на съгласие е
напълно неоснователно. Сделката и съглашенията, с които е изменено съдържанието
й са действителни и са породили правни последици, включително такива по
възникване на предвидените в тях задължения за страните по банковата сделка.
На следващо място, от
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи,
че общият размер на непогасената главница по Договор за кредит 446/2008г. и
анексите към него към 13.10.2015г. е 1 368 246,54 евро, за която ответникът Ф.А.А.
отговаря солидарно наред с кредитополучателя „Ф.“ ЕООД предвид изложинет
по-горе мотиви.
Описаното задължение е срочно,
тъй като страните са уговорили изрично крайната дата, на която то следва да
бъде изпълнено. Първоначално определения в съдържанието на договора за кредит
от 18.04.2008 г. падеж, е неколкократно изменян по общо съгласие на страните по
сделката, като с анекс № А47-446/ 2015 г. те са постигнали договорка, че
кредитът следва да бъде върнат в срок до 28.02.2015 г.
Към датата на сезиране на съда
с иска по чл. 422 ГПК, респ. датата, на която е подадена молбата за издаване на
европейска заповед за плащане по чл. 625 ГПК – 13.10.2015 г. е настъпил падежа,
на който е следвало да бъде изпълнено задължението за главница в размер от 1
368 246, 54 евро, поради което следва да се приеме, че към този момент, същото
е изцяло изискуемо и ищецът може да претендира изпълнението му, включително по
съдебен ред.
Ответникът по настоящото дело не
твърди и не доказа да е изпълнил задължението си за заплащане на главницата
нито в срока, уговорен по общо съгласие на страните, нито към настоящия момент.
Това прави предявеният установителен иск срещу ответника Ф.А.А., че дължи на „Б.П.Б.“
АД сума в размер на 100 000 евро изцяло основателен, доколкото е заявен като
частичен до размера от 100 000 евро, представляваща част от общо дължимата и
непогасена главница по договор за кредит от 18.04.2008 г. и анекси към него в
размер от 1 368 246, 54 евро, ведно със законна лихва върху тази сума от датата
на подаване на Молба за издаване на европейска заповед за плащане до
окончателното й изплащане.
С оглед крайния изход на делото,
ответникът следва да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
направените разноски по делото в размер на 6658,70 лв., съобразно приложен
списък по чл. 80 ГПК, както и направените разноски, свързани с издаванането на
Европейска заповед за плащане за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 10 309,15 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430 ТЗ от „Б.П.Б.“ АД, ЕИК ******, чрез
процесуалния представител адв. Д.Д., със съдебен адрес:*** против Ф.А.А., роден
на *** г., с адрес: ***, пощенски код 581-00, чрез процесуалния представител адв.
Г.Н., със съдебен адрес:***8 във връзка с Регламент /ЕО/1896/2006 г. на Европейския
парламент и Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане и
чл. 626 ГПК, че Ф.А.А. дължи на „Б.П.Б.“ АД сума в размер на 100 000 евро /сто
хиляди евро/, представляваща предявена част от дължимата и непогасена главница
по Договор за кредит № 446/2008г. от 18.04.2008г., изменен с 47 анекса към
него, която е в общо размер от 1 368 246, 54 евро, ведно със законна лихва
върху главницата от 13.10.2015 г. - датата, на която е подадена молбата за
издаване на европейска заповед за плащане до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Ф.А.А., роден на *** г., с
адрес: ***, пощенски код 581-00, да заплати на „Б.П.Б.“ АД, ЕИК ****** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 6658,70 лв. – разноски по делото, както и
сумата от 10 309,15 лв. – направени разноски, свързани с издаванането на
Европейска заповед за плащане /за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: