№ 63
гр. Гълъбово, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на шестнадесети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радка Г. Стоянова
при участието на секретаря Белослава П. Колева
като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело №
20245550100393 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени исковете с правно основание чл.245 от КТ, чл.224
ал.1 от КТ и чл.215 КТ.
Ищецът С. И.Т. твърди в исковата си молба, че между него и ответника „Евротранс-
2006" ЕООД бил сключен Трудов договор №31/05.06.2023г. на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ
вр. чл.70 КТ , по силата на който ищецът изпълнявал длъжността „шофьор над 12т.“, на
пълен работен ден, с място на работа – „Евротранс 2006“ ЕООД. Твърди, че в т.3.1 от
трудовия договор било уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 780
лв., платимо на 25 число за предходния месец, а в т.3 от договора било уговорено, че ищецът
има право на 20 работни дни – платен годишен отпуск по чл.155 от КТ. Твърди, че за периода
на съществуване на трудовото правоотношение 06.06.2023 г. до 05.12.2023 г. вкл., бил
командирован от работодателя в Република Гърция 10 пъти, като имал право на
командировъчни пари в размер на 50 евро на ден, съгласно т.1 от Приложение №3 към чл.31
от Наредба за служебните командировъчни и специализация в чужбина, като в чл.21 от
Наредбата било разписано, че на лицата които пребивават по-малко от едно денонощие на
територията на съседна на България държава, се полагат 35 на сто от дневните пари.
Трудовото правоотношение между страните било прекратено със Заповед № 60/06.12.2023 г.
на основание чл.325, ал.1 КТ. Сочи, че в заповедта не били отразени дължимите и
неизплатени суми представляващи месечното му трудово правоотношение за целия период
на действие на трудовия договор, дължимото му е обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск и полагащите му се командировъчни пари в Република Гърция, като сумите
не са му изплатени. Поради това подал сигнал до Инспекцията по труда Стара Загора.
Твърди, че била извършена проверка, като ответникът представил разходни касови ордери за
заплатени суми, които не били подписани от ищеца. Моли съда да постанови решение, с
1
което да осъди ответника да заплати на ищеца общо сумата 4746,96 лв., представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за целия период на действие на трудовото
правоотношение 06.06.2023 г. – 05.12.2023 г., ведно с мораторната лихва в размер на 515,32
лв. и законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2024 г. до изплащането й; 505,63
лв., представляваща дължима сума за командировъчни на ищеца в чужбина за следните дати
– 07.08.2023 г., 08.08.2023 г., 11.08.2023 г., 30.10.2023 г., 06.11.2023 г., 09.11.2023 г., 15.11.2023
г., 20.11.2023 г., 04.12.2023 г., ведно с мораторната лихва в размер на 44,27 лв. от 06.12.2023
г. до 23.07.2024 г. и законна лихва от 23.07.2024 г. до изплащането й. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът „Евротранс - 2006“ ЕООД Гълъбово представя писмен отговор в срока по
чл.131 ГПК, в който взема в който взема становище за неоснователност на исковете. Твърди,
че претендираните възнаграждения не се дължат. Твърди, че ищеца бил шофьор на товарен
автомобил. Твърди, че ищеца при изпълнение на трудовите си задължения е бил некоректен
и е санкциониран с няколко глоби, които са заплатени от ответника. Иска от съда да
отхвърли исковете.
С протоколно определение от 17.03.2025 г. по искане на ищеца е допуснато
изменение в размера на обективно съединените искове, както следва:
- 3649,75 лв. – главница, представляваща общ размер на неизплатените трудови
възнаграждения за периода 06.06.2023г.- 05.12.2023г., в това число: 522,72 лв. – неизплатено
възнаграждение за м. 06.2023г.; 605,27 лв. – неизплатено възнаграждение за м. 07.2023г.;
605,27 лв. – неизплатено възнаграждение за м. 08.2023г.; 605,27 лв. – неизплатено
възнаграждение за м. 09.2023г.; 605,27 лв. – неизплатено възнаграждение за м. 10.2023г.;
605,23 лв. – неизплатено възнаграждение за м. 11.2023г.; 100,88 лв. – неизплатено
възнаграждение за м. 12.2023г.; - 396,67 лв. – общ размер на мораторната лихва, в това
число: 71,47 лв. – мораторна лихва върху главница 522,72лв., представляваща дължимо
трудово възнаграждение за м. 06.2023г.; 75,93 лв. – мораторна лихва върху главница
605,27лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. 07.2023г.; 69,09 лв. –
мораторна лихва върху главница 605,27лв., представляваща дължимо трудово
възнаграждение за м. 08.2023г.; 62,47 лв. – мораторна лихва върху главница 605,27лв.,
представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. 09.2023г.; 55,63 лв. – мораторна
лихва върху главница 605,27лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за м.
10.2023г.; 53,21 лв. – мораторна лихва върху главница 605,23лв., представляваща дължимо
трудово възнаграждение за м. 11.2023г.; 53,21 лв. – мораторна лихва върху главница
605,27лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. 11.2023г.; 53,19 лв. –
мораторна лихва върху главница 605,23лв., представляваща дължимо трудово
възнаграждение за м. 12.2023г.; ведно със законната лихва върху главницата от 3496,44лв.,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.07.2024г. до окончателното й
изплащане; - 503,63 лв. /левовата равностойност на 257,50 евро/ – обезщетение за
командироване на ищеца в чужбина – Република Гърция, на дати: 07.08.2023г., 08.08.2023г.,
11.08.2023г. и 30.10.2023г., 06.11.2023г., 09.11.2023г., 15.11.2023г., 20.11.2023г., 04.12.2023г.,
2
мораторна лихва в размер на 44,27 лв., считано от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение 06.12.2023г. до датата на депозиране на настоящата искова молба –
23.07.2024г. и ведно със законната лихва, считано от 23.07.2024г. до окончателното
изплащане на сумата.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че
ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника, като по силата на сключения между
страните трудов договор №31/05.06.2023 г. е заемал длъжността „шофьор над 12т.“. Със
заповед №60/06.12.2023 г. на основание чл.325, ал.1 КТ, считано от 06.12.2023 г. трудовото
правоотношение между страните е прекратено.
В проведеното на 17.10.2024 г. съдебно заседание, съдът откри на основание чл.193
от ГПК производство по оспорване на истинността (автентичността) на положените от
ищеца подписи във разплащателна ведомост за месец август 2023г., разплащателна ведомост
за месец септември 2023г., разплащателна ведомост за месец октомври 2023г.,
разплащателна ведомост за месец ноември 2023г., разплащателна ведомост за месец
декември 2023г. и разходен касовия ордер № 12/20.04.2024г., в частта на ръкописно
изписания подпис на С. И. Т..
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е назначена и изслушана
графологична експертиза, от която се установява, че подписите в процесните ведомости за
заплати за разплащатена ведомост за м.август 2023 г., м.септември 2023 г., м.ноември 2023 г.,
м. декември 2023 г. и в разходен касов ордер № 12/20.04.2024 г., не са изпълнени от ищеца С.
И. Т..
По делото е приета и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, която
установи размера на дължимото от ответника трудово възнаграждение и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, ведно с мораторните лихви. Въз основа на
заключението е направеното от ищеца изменение на исковите претенции.
В проведеното съдебно заседание на 24.02.2025 г. ответното дружество – работодател
представи в оригинал разписка, издадена и подписана от ищеца, в която същият заявява, че е
получил сумата от 7000 лв., с което са удовлетворени всички негови претенции за главница,
лихви и разноски по настоящото производство. В проведеното на 17.03.2025 г. съдебно
заседание, съдът откри на основание чл.193 от ГПК производство по оспорване на
истинността (автентичността) на положеният от ищеца подпис в представената разписка,
както и задължи на основание чл.176 ГПК управителят на ответното дружество да отговори
кога, къде и от кого е изплатена сумата от 7000 лв. на ищеца.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е поставен допълнителен
въпрос към назначената съдебно-графологична експертиза, от която се установи, че подписа
положен срещу реквизита „получил сумата“ в процесната разписка е изпълнен от ищеца С.
3
И. Т.. В съдебно заседание на 02.05.2025 г., управителят на ответното дружество се яви и
заяви, че през м.февруари 2025 г. лично е предал сумата от 7000 лв. на ищеца пред дома на
същия в гр. Шивачево.
В заседанието на 02.05.2025 г., процесуалния представител на ищеца е оспорил
представеното заключение, като съдът е назначил тройна експертиза. В приетото и
неоспорено от страните заключение на тройната съдебно-почеркова експертиза, кредитирана
и от съда, като компетентна и обоснована, експертите са категорични, че изследвания
подпис срещу „положил подпис“ в процесната разписка, е положен от ищеца С. И. Т..
От гореизложеното и от доказателствата по делото, се установи, че направеното
плащане на сумата от 7000 лв. от ответното дружество е новонастъпил факт, който има
погасяващо действие и следва да бъде взет предвид от съда. Така цялото дължимо
и начислено трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
е било изплатено от ответника в хода на настоящото производство. Поради това искът
следва да бъде отхвърлен като погасен поради плащане.
Съдът намира, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на
делото, поради което същият следва да понесе неблагоприятните последици от това, а
именно в негова тежест да се възложат разноските за държавна такса по всички обективно
съединени искове, както и направените от бюджета на съда разноски. Това е така, тъй като
не се установява да е налице хипотезата на чл. 78 ал. 2 от ГПК – ответникът не е признал
иска, а напротив оспорил го е, макар в последствие да е извършил плащане по него, но след
завеждане на исковата молба.
Ответника следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 183,77
лв., а така също и общо сума в размер на 5344,35 лв. за възнаграждение на вещи лица по
съдебните експертизи.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. И. Т., ЕГН **********, с адре ********** против
„ЕВРОТРАНС 2006“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *********
искове с правно основание чл.245 от КТ, чл.224 ал.1 от КТ и чл.215 КТ за сумите - 3649,75
лв. – главница, представляваща общ размер на неизплатените трудови възнаграждения за
периода 06.06.2023г.- 05.12.2023г., в това число: 522,72 лв. – неизплатено възнаграждение за
м. 06.2023г.; 605,27 лв. – неизплатено възнаграждение за м. 07.2023г.; 605,27 лв. –
неизплатено възнаграждение за м. 08.2023г.; 605,27 лв. – неизплатено възнаграждение за м.
09.2023г.; 605,27 лв. – неизплатено възнаграждение за м. 10.2023г.; 605,23 лв. – неизплатено
възнаграждение за м. 11.2023г.; 100,88 лв. – неизплатено възнаграждение за м. 12.2023г.; -
396,67 лв. – общ размер на мораторната лихва, в това число: 71,47 лв. – мораторна лихва
върху главница 522,72лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. 06.2023г.;
75,93 лв. – мораторна лихва върху главница 605,27лв., представляваща дължимо трудово
4
възнаграждение за м. 07.2023г.; 69,09 лв. – мораторна лихва върху главница 605,27лв.,
представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. 08.2023г.; 62,47 лв. – мораторна
лихва върху главница 605,27лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за м.
09.2023г.; 55,63 лв. – мораторна лихва върху главница 605,27лв., представляваща дължимо
трудово възнаграждение за м. 10.2023г.; 53,21 лв. – мораторна лихва върху главница
605,23лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. 11.2023г.; 53,21 лв. –
мораторна лихва върху главница 605,27лв., представляваща дължимо трудово
възнаграждение за м. 11.2023г.; 53,19 лв. – мораторна лихва върху главница 605,23лв.,
представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. 12.2023г.; ведно със законната лихва
върху главницата от 3496,44лв., считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
23.07.2024г. до окончателното й изплащане; - 503,63 лв. /левовата равностойност на 257,50
евро/ – обезщетение за командироване на ищеца в чужбина – Република Гърция, на дати:
07.08.2023г., 08.08.2023г., 11.08.2023г. и 30.10.2023г., 06.11.2023г., 09.11.2023г., 15.11.2023г.,
20.11.2023г., 04.12.2023г., мораторна лихва в размер на 44,27 лв., считано от датата на
прекратяване на трудовото правоотношение 06.12.2023г. до датата на депозиране на
настоящата искова молба – 23.07.2024г. и ведно със законната лихва, считано от 23.07.2024г.
до окончателното изплащане на сумата., като ПОГАСЕНИ ПОРАДИ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА „ЕВРОТРАНС 2006“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ********* да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт
сумата от 183,87 лв. държавна такса.
ОСЪЖДА „ЕВРОТРАНС 2006“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *********, да заплати по сметка на Районен съд Гълъбово сумата от 5344,35 лв.
за възнаграждение за вещи лица.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
5