Р Е Ш Е Н И Е № 37
Гр. Сливен, 13.03.2018
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в
открито заседание на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДИНЧЕВА
при секретаря Ваня Костова и в
присъствието на прокурора Христо Куков като разгледа докладваното от съдия
Динчева адм.дело № 309 по описа за 2017 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 203
от АПК.
Образувано
е по искова молба от С.П.Р. *** находяща се в Затвора Сливен (към момента на
подаване на исковата молба). Исковата молба е подадена до Административен съд
гр.София на 30.03.2017 год. с вх.№ 8767 и с определение № 2128/03.04.2017 год.
производството е изпратено по подсъдност на Административен съд гр.Сливен.
В исковата молба
се твърди, че след излизането на ищцата от Затвора Сливен на 13.09.2013 год.
личните и документи-лична карта и задграничен паспорт, са били задържани от
служителите на Затвора Сливен. Даден и е „хвърчащ лист“, с който да
удостоверява самоличността си. На следващия ден ищцата установила, че с този
„хвърчащ лист“ не може да се легитимира в банката. Р. направила опит да пресече
границата и била задържана за незаконно преминаване на същата. Заради
действията по задържане на личните документи на ищцата от Затвора Сливен същата
претърпяла морални и финансови загуби, била осъдена задочно на една година и
шест месеца за деяние, което не е извършила. Счита, че ако от Затвора Сливен не
са и задържали документите това не би се случило. В Затвора Сливен всекидневно
и оказват психически тормоз, отказват и да се свърже със семейството и (съпруг
и две бебета близнаци), няма шампоан и дрехи, твърди, че никой от близките и не
знае, че е в затвора. Ищцата счита, че Затвора Сливен и е причинил достатъчно
мъки, болки и страдания, по тяхна вина е пак в затвора, ако не бяха и задържали
личните документи това не би се случило и нямало да бъде осъдена за деяние,
което не е извършила, всички и се подигравали, когато е показвала листа хартия,
с който се е легитимирала, навсякъде е гледана с безразличие и подиграване.
Твърди, че Затвора Сливен и е нанесъл вреда, морални и финансови загуби, за
втори път лежи в затвора по вина на Затвора Сливен, тъй като при
освобождаването и са задържали личните и документи.
С допълнение към
исковата молба ищцата е посочила като ответници Г-н Д.-н. на Затвора Сливен,
Г-жа К.-ю. на Затвора Сливен и г-жа П. н. в Затвора Сливен. Действията и
бездействията на длъжностните лица се изразявали в задържането на личите и
документи. Това задържане и причинило морални, финансови, психически и душевни
терзания, лишавайки я от семейство, свобода и работата и. От 19.12.2016 год. до
21.04.2017 год. не били предприети никакви мерки да бъде уведомено семейството
и за това, че е задържана. Задържането на личните и документи довело до
осъждането и без тя да е извършила никакво престъпление.
С молба от
06.06.2017 год. ищцата е поискала от съда предоставяне на правна помощ. С
определение № 175/29.06.2017 год. съдът е назначил адв.Т.Т. за п. п. на ищцата.
Адв. Т. на 07.07.2017 год. е представил по делото молба за отстраняване на нередовностите
по исковата молба (л.72). Съгласно тази молба същата е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, цена на иска 150 000 лева, като ответник е посочена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр.София.
В молбата за
отстраняване на нередовностите се твърди, че 13.09.2013 год. ищцата е пусната
от Затвора Сливен, но не и е върната личната карта и задграничния паспорт.
Вместо това и е даден лист хартия с нейните имена. Било и обяснено, че този
лист хартия замества документите. Поради това ищцата не е могла да оперира с
банковите си сметки, нито да извършва дейност с регистрираната от нея фирма.
Това и причинило множество неудобства: морални, психически и финансови, търпяла
унижението и подигравателните погледи от лица, пред които трябвало да се легитимира
с дадения и от Затвора Сливен лист заместващ личната и карта. На 28.10.2013
год. била арестувана на ГКПП Гюешево при опит да излезе през границата с
Македония без документи за самоличност. Била осъдена задочно на 1 година и 6
месеца лишаване от свобода. Причината за тази присъда е липсата на документи за
легитимиране, които не и били върнати от Затвора Сливен.
От 19.12.2016
год. до подаване на исковата молба 30.03.2017 год. била подложена на психически
тормоз в Затвора Сливен, тъй като не и позволявали да се свърже със семейството
и, същото не знаело къде е, това влияело на психическото и състояние, тъй като
имала две бебета близнаци и заради действията на началника на Затвора Сливен не
можела да се свърже с близките си за да разбере как са децата и, нямала
средства и нямала тоалетни принадлежности, което също потискало психическото и
състояние и се отразявало на здравето и. Прави следните искания:
1.
За това, че за времето от 13.09.2013
год. до 06.11.2013 год. е задържана личната и карта и е била поставена в
невъзможност да се легитимира пред държавни институции, била поставена в
унизително положение, тъй като трябвало да се легитимира с лист хартия
претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 20 000
лева.
2.
За това, че за времето от 13.09.2013
год. до 18.12.2016 год. е лишена от възможността да държи и разполага с личния
си задграничен паспорт и била отнета възможността да се предвижва свободно и да
посети малолетните си деца-бебета и семейството си претендира да и се изплати
обезщетение за причинени неимуществени вреди в
размер на 100 000 лева.
3.
За това, че в периода от 19.12.2016 год.
до 30.03.2017 год. (датата на подаване на исковата молба) е подложена на
психически тормоз, отказ да се свърже със семейството си, неуведомяването на същото,
че е в затвора, а оттам и липса на финансови средства за закупуване на вещи за
поддържане на лична хигиена претендира да и се изплати обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 30 000 лева.
В съдебно
заседание ищцата редовно призована не се явява. Представлява се от назначения и
п. п. адв.Т.Т. ***, който поддържа исковата молба в частта, с която се
претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 20 000
лева, за това, че за времето от 13.09.2013 год. до 06.11.2013 год. е задържана
личната и карта и е била поставена в невъзможност да се легитимира пред
държавни институции, била поставена в унизително положение, тъй като трябвало
да се легитимира с лист хартия и искът, с който се претендира обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, за това, че в
периода от 19.12.2016 год. до 30.03.2017 год. (датата на подаване на исковата
молба) е подложена на психически тормоз, отказ да се свърже със семейството си,
неуведомяването на същото, че е в затвора, а оттам и липса на финансови
средства за закупуване на вещи за поддържане на лична хигиена. В останалата
част исковата молба не се поддържа. В последното по делото открито съдебно
заседание процесуалният представител на ищцата оттегля иска предявен от същата
за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на
30 000 лева, за това, че в периода от 19.12.2016 год. до 30.03.2017 год.
(датата на подаване на исковата молба) е подложена на психически тормоз, отказ
да се свърже със семейството си, неуведомяването на същото, че е в затвора, а
оттам и липса на финансови средства за закупуване на вещи за поддържане на
лична хигиена. Поддържа се единствено
иска, с който се претендира обезщетение
за причинени неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, за това, че
за времето от 13.09.2013 год. до 06.11.2013 год. е задържана личната и карта и е била поставена в невъзможност да се легитимира пред държавни институции, била поставена в унизително положение, тъй като
трябвало да се легитимира с лист хартия.
В съдебно
заседание ответникът ГД „ИН“ гр.София редовно призован се представлява от ю. С.,
която изцяло поддържа писмения отговор по исковата молба депозиран в съда на
04.08.2017 год. Становището на ответника е, че исковата молба е допустима, но
неоснователна. От същата не се установявало наличие на неизпълнение на вменено
от закона задължение, което да ангажира отговорността на държавата, респективно
на ГД „ИН“. Липсата на един елемент от фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ
давало основание искът да не бъде разглеждан без да се изследва въпроса за
останалите елементи, а именно дали е претърпяна вреда и дали е налице причинна
връзка. Съгласно чл.5 от ЗОДОВ ако увреждането е причинено поради изключителна
вина на пострадалия обезщетение не се дължи, а съгласно чл.75, т.3 от Закона за
българските документи за самоличност лицето няма право да напуска страната и
въпреки това на 28.10.2013 год. (към тази дата ищцата все още не е изтърпяла
наказанието си лишаване от свобода) ищцата е направила опит да напусне
страната. Съгласно чл.74, ал.1, т.2 от ЗБДС личните карти временно се отнемат
при настаняване в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и
съгласно ал.3 се връщат когато отпадне основанието за отнемането, т.е. след
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Въз основа на тези законови
норми, а и като се има предвид, че ищцата вече е обявявана на национално
издирване, при пристигането и в Затвора
Сливен личните и документи са отнети. На основание окръжно с рег.№
11581/26.11.2009 год. на ГД „ИН“ е дадена възможност на началника на затвора да
преценява за всеки конкретен случай необходимостта от връщане на документите за
самоличност. На 06.11.2013 год. личната карта на Р. е върната, след като същата
е изтъкнала основателни причини за това. Въз основа на гореизложеното
процесуалният представител на ГД „ИН“ намира подадената искова молба за
неоснователна и моли съдът да я отхвърли като такава. Претендира направените по
делото разноски.
В съдебно
заседание Окръжна прокуратура гр.Сливен изразява становище за неоснователност и
недоказаност на иска. Липсвали доказателства, че е налице незаконосъобразно
действие или бездействие от страна на държавата, както и че са настъпили щети
за ищцата в следствие на това незаконосъобразно действие или бездействие. Прави
искане съдът да отхвърли предявения иск изцяло.
Въз основа на всички събрани по делото
доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Р. постъпва в
Затвора Сливен за втори път на 23.05.2012 год. след обявяването и за
общодържавно издирване и в изпълнение на протокол от 27.04.2011 год. по НОХД №
11724/2010 год. по описа на Софийски районен съд. От тази дата до 09.09.2013
год. ищцата е изтърпявала наказание „лишаване от свобода“ по няколко присъди
подробно описани в становище на ответника на л.11 от адм.д. № 100/17 год. На
09.09.2013 год. с постановление на Окръжна прокуратура Сливен № 1512/2012 год.
е прекъснато изпълнението на наказанието
„лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца считано от 13.09.2013 год. до 13.12.2013 год. На лицето е предоставена
служебна бележка удостоверяваща прекъсване на изпълнението на наказанието „лишаване
от свобода“. Прекъсване на изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е
удължено до 13.01.2014 год. На 06.11.2013 год. Р. е провела разговор по
телефона с администрацията на Затвора Сливен, в който същата е поискала да и
бъде върнат документа за самоличност за да освободи вещи оставени на склад в
качеството и на ЕТ. Документите за самоличност на ищцата лична карта и
задграничен паспорт са отнети от администрацията на Затвора Сливен при
постъпването и в затвора. На 06.11.2013
год. личната карта е върната на
ищцата след подписване на разписка за това. Паспорта не е върнат с оглед риска
от укриване от органите на съдебната власт, предвид факта, че лицето вече е
било обявявано за издирване. На 30.12.2013 год. Р. е изписана от Затвора
Сливен, поради изтърпяване на наказанието и липса на основание за задържане. Паспортът
на ищцата е върнат на органа, който го е издал като за това обстоятелство
ищцата е уведомена по пощата. Писмото до нея е върнато от Български пощи, тъй
като лицето не е намерено на посочения адрес.
На 21.12.2016
год. Р. постъпва отново в Затвора Сливен без лична карта (по нейни думи
открадната в Испания) за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в
размер на 1 година и 6 месеца по присъда № 38/13.05.2014 год. по НОХД № 38/2014
год. на Районен съд Кюстендил, за това, че на 28.10.2013 год. на ГКПП Гюешево е
направила опит да излезе през границата
на страната с Р Македония без разрешение на надлежните органи на властта. Към
момента на предявяване на исковата молба ищцата е в Затвора Сливен.
При така установената
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По допустимостта на иска:
Предявеният иск
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди срещу ГД „ИН“ гр.София за
периода от 13.09.2013 год. до 06.11.2013 год. е процесуално ДОПУСТИМ и същият следва да бъде
разгледан по същество, тъй като се претендират вреди в резултат на твърдяно незаконосъобразно
действие на лица от затворническата администрация изразяващо се в задържане на
личната и карта довели до претърпяни от ищцата морални и финансови загуби,
унизително положение, изтърпяване на подигравки от страна на хора, пред които
се е легитимирала с „хвърчащ лист“ и осъждането и за престъпление, което не би
извършила ако имаше лична карта. Искът е за обезщетение за вреди настъпили в резултат на действия на лица от
затворническата администрация при осъществяване на възложената им от закона
(ЗИНЗС) административна дейност по изпълнение на наказанията налага предявеният
иск да се квалифицира като такъв с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Ответникът ГД "ИН" е юридическо лице на бюджетна издръжка съгласно
чл.12, ал.2 от ЗИНЗС, към чиято административна структура принадлежи органа, от
чийто незаконосъобразни действия и бездействия се твърди, че са причинените
вреди. Съгласно чл. 12 от ЗИНЗС прякото ръководство и контрол върху дейността
на местата за лишаване от свобода се осъществяват от ГД "ИН".
Разгледан по същество съдът намира
предявеният иск за НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетения за
вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Съгласно
чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ правото на обезщетение възниква, когато са претърпени вреди
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи или длъжностни
лица на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна
дейност. Деликтната отговорност по ЗОДОВ се отличава от общата деликтна
отговорност досежно деликвента, както и досежно спецификата на причинната
връзка – вредите трябва да са причинени при или по повод упражняването на
административна дейност. В конкретния случай се касае за вреди, които се
твърди, че са причинени от действие на длъжностни лица на ГД "ИН" във
връзка със законовите им задължения по организацията и контрола на дейностите
осъществявани в местата за лишаване от свобода. Основателността на иска предполага
предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно
налични предпоставки: 1. незаконосъобразен
административен акт или незаконосъобразно действие или бездействие на
административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; 2. този акт да е отменен по съответен
ред; 3. да е настъпила вреда от
такъв административен акт, действие или бездействие; 4. да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения
незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата
вреда.
При
цялостния преглед на всички събрани по делото доказателства не се откриха
такива, които да обосноват наличие на незаконосъобразно действие или
бездействие на длъжностни лица от ГД "ИН" във връзка със задържането
на личните документи на ищцата и невръщането на личната и карти при прекъсване
на изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“. Съгласно чл.74, ал.1, т.2
от ЗБЛД личните карти временно се отнемат при: т.2 настаняване в местата за
изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода". В изпълнение на
тази норма и на чл.48, ал.2 от ЗИНС при постъпването на Р. в Затвора Сливен на
23.05.2012 год. българските лични документите са били отнети от администрацията
на Затвора Сливен и са се съхранявали там. Съгласно ал.3 на чл.74 от с.з. личната карта се връща на
притежателя, когато отпаднат основанията за нейното отнемане. В случая основанието за отнемане на
личната карта на Р. е постъпване в място за изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“ и основанието ще отпадне след изтърпяване на това наказание. С
постановление № 1512/2012 от 09.09.2013 год. на Окръжна прокуратура Сливен е
прекъснато изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 3
месеца считано от 13.09.2013 год. до 13.12.2013 год. Следователно това не е
отпадане на основанието за задържане на личните документи, тъй като наказанието
„лишаване от свобода“ все още не е изтърпяно. Именно поради наличието само на
прекъсване на изтърпяване на наказанието личната карта на Р. не е върната на
13.09.2013 год. Съгласно представеното по делото окръжно (л.14 от адм.д. №
100/17 год.) при прекъсване на изтърпяване на наказанието началникът на затвора
за всеки конкретен случай преценява необходимостта от връщане на документа за
самоличност като се вземат предвид причините
за прекъсването и другите обстоятелства по случая. Именно в изпълнение на
това правомощие Началникът на Затвора Сливен след като е преценил
основателността на искането на Р. от 06.11.2013 год. да и се върне личната
карта е наредил същата да се върне на оспорващата. Що се касае до задграничния
паспорт началникът на Затвора Сливен в условията на оперативна самостоятелност
и в изпълнение на горепосоченото окръжно не е върнал на Р. задграничния паспорт
с оглед на обстоятелството, че лицето вече е било обявявано за общодържавно
издирване. На 30.12.2013 год. (в срока на постановеното прекъсване на
изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“) задграничния паспорт е
върнат на органа, който го е издал (СДВР София) като за това оспорващата е
уведомена с писмо на посочения от нея адрес за пребиваване.
Във връзка с гореизложеното се налага изводът, че не е налице незаконосъобразно действие на служители от затворническата администрация. Всички действия на Началника на Затвора Сливен по задържане на личните документи на ищцата за периода от 13.09.2013 год. до 06.11.2013 год. се основават на закона и се преценят от настоящия съд като законосъобразни.
Недоказани
останаха твърденията на ищцата, че е претърпяла „морални и финансови загуби,
унизително положение, изтърпяване на подигравки от страна на хора, пред които
се е легитимирала с „хвърчащ лист“ и осъждането и за престъпление, което не би
извършила ако имаше лична карта“. В тази връзка не се ангажираха доказателства
въпреки дадената възможност от страна на съда и въпреки изричното указание към
ищцата от съдебно заседание на 07.12.2017 год.
Горепосочените
предпоставки за уважаване на иска, с който се претендира обезщетение за вреди,
както бе посочено трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от
елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на
обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ от предвидения специален ред
в исково производство по чл.203 и сл. от АПК. В настоящия случай един от
елементите липсва, а именно наличие на незаконосъобразен акт, действие или
бездействие, който да е отменен по предвидения ред. Това е достатъчно основание
предявеният иск да се прецени като недоказан и неоснователен.
Искане
за присъждане на разноски по делото е направил процесуалният представител на ответника
ГД „ИН“. Във връзка с изхода на делото съдът намира искането за основателно.
Следва да се осъди ищцата да заплати на ГД „ИН“ разноски по делото в размер на
100 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Във
връзка с гореизложеното и на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203
от АПК Административен съд гр.Сливен VII състав
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.П.Р.
ЕГН ********** иск срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията"
гр. София с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с който се претендира
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, за
това, че за времето от 13.09.2013 год. до 06.11.2013 год. е задържана личната и
карта и е била поставена в невъзможност да се легитимира пред държавни
институции, била поставена в унизително положение, тъй като трябвало да се
легитимира с лист хартия като НЕДОКАЗАН
И НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА
С.П.Р. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на
правосъдието гр. София - 1309, бул. "Ген. Н. Столетов" № 21 разноски
по делото в размер на 100 /сто / лева представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния Административен съд на
РБългария.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: