№ 15479
гр. София, 11.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110158183 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на з срещу з, с която в предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата в размер на 838,83 лева,
представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ и ликвидационни разноски за вреди на
МПС „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № ,, причинени при ПТП, настъпило на 14.07.2023 г. в
гр. София, по вина на водача на МПС „Нисан Микра“ с рег. № ,, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 24.10.2023 г. до окончателното плащане.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 14.07.2023 г. в гр. София водачът
на МПС „Нисан Микра“ с рег. № ,, предизвикал пътнотранспортно произшествие.
Поддържа, че в резултат на ПТП било увредено имущество на трето лице – лек автомобил
„Мицубиши Аутлендър“ с рег. № ,, с което ищецът имал сключена имуществена застраховка
„Булстрад Каско Стандарт“, въз основа на която ищецът заплатил обезщетение в размер на
813,83 лева. Твърди, че към датата на ПТП делинквентът е бил застрахована страна по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество,
поради което поканил ответника да му възстанови платеното застрахователно обезщетение и
25 лева ликвидационни разноски, но ответникът отказал да възстанови същото, поради което
предявява разглеждания иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове. Оспорва механизма на ПТП, наличието на противоправното
поведение и вината на водача на МПС „Нисан Микра“ с рег. № ,. Поддържа, че водачът на
увредения автомобил има изключителна вина за процесното ПТП. Оспорва размера на
определеното от ищеца застрахователно обезщетение като завишен и несъответен на
действителната стойност на причинените от процесното ПТП щети, като твърди и че не
всички щети са резултат от процесното ПТП. В условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения
автомобил поради допуснато нарушение на правилата на чл. 48 ЗДвП. По така изложените
съображения моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
1
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже възраженията си, а при установяване на
посочените обстоятелства, че е заплатил процесната сума.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства –
застрахователна полица по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ от 06.06.2023 г. за
МПС „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № ,, справка от информационната система на
Гаранционен фонд за МПС с рег. № , и преводно нареждане от 25.07.2023 г., както и
двустранен протокол за ПТП от 14.07.2023 г. се установява, че на 14.07.2023 г. в гр. София,
между водача на МПС „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № ,, застрахован при ищеца по
застраховка „Каско“ и водача на МПС „Нисан Микра“ с рег. № ,, застрахован при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“ е реализирано ПТП, както и че ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение по валидно сключена имуществена застраховка за увреденото
МПС с рег. № , в размер на 813,83 лева.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - представения по
делото двустранен констативен протокол за ПТП от 14.07.2023 г., представените и
неоспорени искане за завеждане на претенция, опис на претенция, доклад по щета,
неоспореното и прието заключение на автотехническата експертиза, както и показанията на
свидетелите Р. Г. Г. и П. Б. Стаева се установява, че на 14.07.2023 г. в гр. София, при
управление на МПС „Нисан Микра“ с рег. № , по ул. „183-та“ и на кръстовището с
локалното платно на Околовръстен път, водачът не пропуска и реализира ПТП с движещия
се по локалното платно на Околовръстен път лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с рег.
№ ,. Така описаният механизъм се потвърждава и от показанията и на двамата свидетели,
които подробно описват настъпването на събитието. Съдът намира показанията на
свидетелите са последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на другите
събрани по делото доказателства. В същия смисъл са и изводите на вещото лице в
неоспореното и прието заключение на автотехническата експертиза, което съдът намира за
пълно, обективно и компетентно изготвено. Съгласно заключението причина за настъпване
на процесното ПТП е именно поведението на водача на МПС „Нисан Микра“ с рег. № ,,
който при маневра за включване в движението на локалното платно на Околовръстен път не
е пропуснал движещия се по него с предимство лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с
рег. № ,, като съгласно заключението на автотехническата експертиза щетите по МПС
„Мицубиши Аутлендър“ с рег. № , са причинени в резултат на настъпилото произшествие.
Следователно въз основа на посочените писмени и гласни доказателства, както и на
неоспореното заключение на автотехническата експертиза, което съдът намира за
компетентно и обективно изготвено, се налага извод, че по делото е се установява, че
процесното ПТП, при което на застрахованото при ищеца имущество е причинена
имуществена вреда, е настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на
водача на МПС „Нисан Микра“ с рег. № ,.
Неоснователно и недоказано е възражението на ответника водачът на увреденото МПС
да е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като не е спазил необходимата дистанция от
намиращото се пред него МПС. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на
размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за
настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на
делинквента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на
самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено
наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51,
2
ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице (Решение № 27 от
15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т.д. №
2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др.) съдът намира, че ответникът не доказва при дължимото от
него главно и пълно доказване наличие на съпричиняване. В случая не се установява
безспорно водачът на увреденото МПС да е управлявал автомобила към датата на
настъпване на ПТП в нарушение на чл. 48 ЗДвП, респ. че именно тези обстоятелства са били
причина за настъпването на ПТП.
По отношение на размера на застрахователното обезщетение при съдебно предявена
претенция съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Действителната стойност на вредата е
пазарната стойност, на която може да бъде закупено същото имущество към момента на
настъпване на вредата, или пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата
вреда. Съгласно заключението на автотехническата експертиза стойността, необходима за
възстановяване на лек автомобил МПС „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № ,, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на сумата в размер на 2622,72 лева.
Доколкото регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане - в случая на извършеното плащане, се
налага извод, че регресното вземане на ищцовото дружество към ответното такова е именно
в претендирания размер от 813,83 лева. Към тази сума следва да бъде добавено и дължимото
на основание чл. 411 КЗ обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата,
като съдът намира, че претендираната сума от 25 лева е в обичайния размер за такива.
Следователно общият дължим от ответника размер възлиза на сумата от 838,83 лева в
какъвто размер е и претенцията на ищеца, поради което предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен в цялост.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди и претендираната
законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.10.2023 г., до
окончателното плащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените и претендирани по делото разноски в общ размер на 820 лева, от които 50 лева
за платена държавна такса, 300 лева за платен депозит за вещо лице, 70 лева за платен
депозит за свидетел и 400 лева за платено адвокатско възнаграждение. Ответникът релевира
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, което
съдът намира за неоснователно, тъй като претендираното такова е съобразено с цената на
иска и с фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА з, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г. М.
Димитров“ № 1, да заплати на з, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София,
пл. „Позитано“ 5, на основание чл. 411 КЗ сумата в размер на 838,83 лева, представляваща
регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ и ликвидационни разноски за вреди на МПС
„Мицубиши Аутлендър“ с рег. № ,, причинени при ПТП, настъпило на 14.07.2023 г. в гр.
София, по вина на водача на МПС „Нисан Микра“ с рег. № ,, чиято гражданска отговорност
е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от 24.10.2023 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 820 лева – разноски по
делото.
3
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4