Решение по дело №353/2021 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 февруари 2022 г.
Съдия: Елица Симеонова Димитрова
Дело: 20217200700353
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

                                                                                                                                                24

 

гр. Русе, 11.02.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, в публично заседание на 26 януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ДИАН ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЙЪЛДЪЗ АГУШ

 

ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

 

 

при секретаря                НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА      и с участието на прокурора           ДИАНА НЕЕВА   като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА КАН дело 353 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на ”Сид грийн”ЕООД- гр.Русе чрез адв. Н.Т. против решение № 530/04.11.2021г. постановено по АНД 1490/2021г по описа на РРС, с което е потвърдено наказателно постановление №20/ 31.05.2021г., издадено от директора на РИОСВ-Русе, с което на основание чл.136, ал.2, т.9 във вр. чл.8, ал.1 от ЗУО на жалбоподателят е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 7000лв.

Като касационно основание се сочи допуснато от въззивната инстанция нарушение на процесуалния и материалния закон. Иска се отмяната на въззивното решение и решаване на делото по същество чрез отмяна на наказателното постановление. Претендират се разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба счита  същата за неоснователна, а оспореното решение за правилно. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила решението на РС - Русе.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Събраните доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически и правни изводи.

Фактическата обстановка, нарушението и авторството на деянието са правилно установени в хода на протеклото административнонаказателно производство пред наказващия орган и в производството пред първата съдебна инстанция. Всички съществени, необходими, релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, са доказани по делото. При установяване на нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд е обсъдил събраните доказателства подробно, в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка. Въззивната инстанция е анализирала приложимите правни норми, обсъдила е и всички, наведени от процесуалния представител на жалбоподателя възражения.

Депозираната касационна жалба реално препорваря доводите на въззивната такава, на които в оспореното решение е даден отговор.  

Неоснователен е доводът на касатора за несъставомерност на състава на административното нарушение, за което е санкциониран и за допуснати процесуални нарушения от въззивната инстанция при оценката на доказателствата.

Липсва спор, че  „Ес джей строй"АД- гр. София нямат комплексно разрешително или регистрационен документ по чл. 35 от ЗУО, докато касационният жалбоподател е продал и им е предал  такъв производствен отпадък- отпадъчен черен пясък от използвани леярски сърца, матрици и пресформи, добит от дейността на предприятието в леярната, съответно с код 10 09 08 - използвани леярски сърца, матрици и пресформи,различни от упоменатите в 10 09 07, съгласно Наредба 2 за класификацията на отпадъците. Вида на отпадъка е установен в резултат на направен химичен анализ Правилна е оценката на РРС на  представената по  делото фактура и писмените обяснения на управителя на получаващото дружество, доказващи факта на предаването. В тази насока контролираната инстанция подробно и изчерпателно е дала обяснение на този релевантен факт и не будят абсолютно никакво съмнение анализираните доказателства за това кой е извършител на процесното деяние. Допълнително доводи се черпят и от изпълненото предписания от ответната страна за предаване за рециклиране именно на процесните отпадъци, видно от кантарна бележка и фактура от 26.11.2020г.

Правилни и напълно обосновани са изводите на РС – Русе, че авторството на нарушението, обективните му признаци се установява по несъмнен начин.

Неоснователен е и доводът на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения, като настоящата инстанция напълно споделя изводите ,че НП и АУАН съдържат ясни и точни формулировки, посочване на обективни и субективни принципи, пълно описание на установените обстоятелства  и гарантира реализирането на правото на защита. Анализирани са възраженията по АУАН като е изготвено изрично становище по тях.

По изложените съображения следва да се приеме, че районният съд е приложил правилно материалния закон. Съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от ответната страна  съдът следва да присъди в полза на РИОСВ-Русе разноски за юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 63 д, ал. 3 вр. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер от 100лв.

Предвид изложеното и на основание чл. 63в, чл.63 д ал.3 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал. 2 пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В  СИЛА Решение № 530 от 04.11.2021 г., постановено по АНД № 1490/2021 г. по описа на Районен съд – Русе.

ОСЪЖДА ”Сид грийн”ЕООД- гр.Русе да заплати на РИОСВ-Русе сумата 100лв., представляваща юристконсултско възнаграждение

Решението е окончателно.

   

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

 

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                  

 

                                                                               2.