О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 68
гр. П., 08.02.2021 г.
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
като
постави на разглеждане гр.д. № 30/19 г.
по описа на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск от „***.“ – П., рег. № *********, чрез „***.“, клон Б., ЕИК *********,
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, със седалище и адрес
на управление: гр***, представлявано от зам. управителя Д. Д., чрез юрисконсулт
Ц.Х.С., против С.Н.П. ***, за установяване съществуването на вземане на ищеца
против ответника, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта за сумата 1036.51
лв. – главница, сумата 198.72 лв. – договорна лихва за периода 01.07.2017 г. –
07.12.2017 г., сумата 60.99 лв. – обезщетение за забава за периода 07.12.2017
г. – 06.07.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 683/2018 г. по описа на ПпРС, с с предявен при
условията на евентуалност осъдителен иск за същите суми. Претендират се
разноски в заповедното и в исковото производство.
Към исковата
молба са представени писмени доказателства. Направено е доказателствено искане
за прилагане на ч.гр.д. № 683/2018 г. по описа на ПпРС към настоящото дело.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК Е
ПОДАДЕН ПИСМЕН ОТГОВОР от адв. Г.Д. ***, назначен за особен представител на
ответника, в който е изразено становище за недопустимост и неоснователност на
предявения иск. Направено е възражение за недействителност на договора за
потребителски кредит.
Съдът намира,
че исковата молба е редовна, предявените искове са допустими, родово подсъдни
на районен съд и местно подсъдни на Поповски районен съд.
Съдът счита,
че приложените към исковата молба писмени доказателства, са относими, допустими
и необходими за изясняване на делото от
фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати.
Следва да бъде
уважено доказателственото искане на ищцовата страна и към настоящото дело да
бъде приложено ч.гр.д. № 683/2018 г. по описа на ПпРС.
С оглед
изясняване на делото от фактическа страна и предвид направеното от ответницата
чрез назначения й особен представител оспорване на реалното усвояване на сумите
по револвиращия кредит, следва да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза,
която да установи има ли усвоени суми от ответницата по издадената кредитна карта, ако да – какви
суми и кога са усвоени; има ли извършени плащания на погасителни вноски по
кредита и в какъв размер; какви са дължимите суми за главница, договорна и
законна лихва за по револвиращия кредит, отпуснат чрез издадената кредитна
карта за претендираните в исковата молба периоди.
Следва да бъде
насрочено съдебно заседание, както и да бъде указана на страните възможността да постигнат
съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора.
Следва да бъде
изготвен и съобщен на страните проектът за доклад по делото.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л
И :
НАСРОЧВА съдебно заседание на 10.03.2021 г.
– 9.30 ч., за която дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА на
страните възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или друг
способ за доброволно уреждане на спора.
ДОПУСКА приложените
към исковата молба писмени доказателства.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ
ч.гр.д. № 683/18 г. по описа на ПпРС към настоящото дело.
ДОПУСКА
съдебно-счетоводна експертиза, която да бъде изготвена от в.л. Д. С. М.от с. М.,
общ. П., със задача: след като се запознае с материалите по делото и с
документите, намиращи се в счетоводството на ищеца, да отговори на следните
въпроси: има ли усвоени от ответницата суми по револвиращ потребителски кредит,
отпуснат чрез издадената кредитна карта, ако да – какви суми и кога са усвоени;
има ли извършени плащания на погасителни вноски по револвиращия кредит и в
какъв размер; какви са дължимите суми за главница, договорна лихва за периода
01.07.2017 г. – 07.12.2017 г. и обезщетение за забава за периода 07.12.2017 г.
–
06.07.2018 г.
ОПРЕДЕЛЯ
първоначално възнаграждение на вещото лице – в размер 130.00 лв., вносими от
ищцовата страна в 3-дневен срок от получаване на препис от настоящото
определение.
След
представяне на доказателства за заплатен депозит за възнаграждението му, ВЕЩОТО
ЛИЦЕ ДА СЕ ПРИЗОВЕ за датата на с.з. с поставената му задача.
СЪДЪТ СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА
ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и възражения:
Ищцовото
дружество, действащо чрез пълномощник твърди в исковата молба, че при сключване
на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер PLUS-11645903, ответницата дала съгласие, освен
посочения усвоен кредитен лимит, да й бъде отпуснат револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта MasterCard.
Твърди, че на
10.05.2016 г. ответницата е активирала
предоставената й кредитна карта № CARD-128U80588, с максимален кредитен лимит в размер
1000.00 лв.
Съгласно
приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за
кредитополучателя възниквало задължението да заплаща минимална месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина съобразно усвоената сума
до пълното погасяване на задължението.
Ответницата
била преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.07.2017 г.,
когато било последното плащане по нея, като балансът по същата бил в размер на
минус 1235.23 лв. По тази причина кредиторът блокирал използването на картата.
Въпреки направените опити и отправените до ответницата покани за погасяване на
задълженията й, тя продължавала виновно да не ги изпълнява, което обуславяло
правния интерес на ищеца да претендира вземането си по съдебен ред.
По заявление на ищеца било образувано ч.гр.д.
№ 683/2018 г. по описа на ПпРС, по което била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, но тъй като заповедта била връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, същият предявява настоящата искова
претенция, с която моли да бъде установено вземането му от ответницата в размер
1036.51 лв. – главница, 198.72 лв. – договорна лихва за периода 01.07.2017 г. –
07.12.2017 г., 60.99 лв. – обезщетение за забава за периода 07.12.2017 г. –
06.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението до изплащане на вземането.
При условията
на евентуалност, в случай, че съдът прецени, че не е надлежно обявена предсрочната изискуемост
на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, моли ответницата да бъде осъдена да заплати на ищцовото
дружество горепосочените суми. Счита, че исковата молба следва да се приеме
като волеизявление за обявяване на кредита за изискуем чрез връчване на препис
от същия на ответницата.
Претендира
разноски в заповедното и в исковото производство.
В едномесечния
срок по чл. 131, ал.1 от ГПК Е ПОДАДЕН ПИСМЕН ОТГОВОР от адв. Г.Д. ***,
назначен за особен представител на ответника, в който е изразено становище за
недопустимост и неоснователност на предявения иск. Направено е възражение за
недействителност на договора за потребителски кредит, поради неспазване на
императивните изисквания на чл. 12; чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора
липсвала конкретизация относно начина, по който е формиран ГПР. Освен това
липсвала и предвидената в чл. 10, ал. 1, т. 12 от ЗПК информация относно
правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно извлечение под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания.
Особеният
представител на ответницата твърди още, че не са представени доказателства за
това, че револвиращият кредит е реално отпуснат. Твърди, че предоставеното
месечно извлечение на плащанията е
единствено за периода 14.10.2017 г. – 15.11.2017 г. е с него не се доказва кога е усвоен
кредитът. Освен това твърди, че месечното извлечение е по карта с различен
номер от кредитната карта, предоставена на ответницата.
Предвид
гореизложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
2. Правната квалификация на предявените искове е по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр.
с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Евентуално предявените осъдителни искове са с
правна квалификация по чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
3. Няма изрично признати права и обстоятелства.
4. Няма обстоятелства, които да не се нуждаят от
доказване.
5. Разпределение на доказателствената тежест за
подлежащите на доказване факти:
Ищецът носи
тежестта да докаже, че между
страните е сключен валиден договор за кредит; че ищецът е изправен кредитор по
този договор, като е изпълнил задълженията си по него да предостави в заем
сумата, предмет на договора. Следва да докаже още твърдението си за настъпила
изискуемост на кредита, алтернативно – изискуемост на вноските с настъпил
падеж, както и периода на претендираната от него забава на длъжника.
Ответникът
носи тежестта да докаже правоизключващите, правопогасяващите и др. възражения
срещу правото на ищеца, в т.ч. възражението си за недействителност на договора
за кредит поради противоречие с императивните изисквания на ЗПК.
ОБЯВЯВА НА
СТРАНИТЕ, че ще бъде извършена
служебна проверка относно съответствието на договора за кредит с разпоредбите
на ЗПК, като им УКАЗВА, че в срок до първото по делото заседание могат да
изразят становище и да ангажират доказателства.
Препис от
определението да се връчи на страните, като на ищеца да се връчи и препис от
писмения отговор, подаден от особения представител на ответника.
СЪДИЯ: